Решение по дело №570/2021 на Районен съд - Димитровград
| Номер на акта: | 31 |
| Дата: | 4 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.) |
| Съдия: | Иван Статев Маринов |
| Дело: | 20215610200570 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 9 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
жалба против Наказателно Постановление № 21-0254-000588/09.07.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР- Хасково, с което за това, че на 11.06.2021г. в 15:05 часа в
гр.Димитровград, на бул.“Г.С.Раковски“- до пътен възел „Неохим“ управлявал лек
автомобил „Ситроен“ с рег.№ ******* като няма сключен валиден договор Гражданска
отговорност на автомобила в момента на проверката, с което за виновното нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от
КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250(двеста и петдесет)
лева.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради
което чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок. Същият го счита за
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, както и че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правни норми от ЗАНН. С оглед на което иска от
съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява. Явяващият се
негов упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, счита, че случаят е
маловажен поради ниската степен на обществена опасност на дееца, който имал сключена
застраховка, влизаща в сила броени минути след проверката. Пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление и за присъждане на направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното
заседание такива, съдът намира следното:
На 11.06.2021г. в гр.Димитровград, на бул.“Г.С.Раковски“- до пътен възел „Неохим“,
полицейските служители Д.С. и И.И. изпълнявали служебните си задължения по контрол
над движещите се МПС. Около 15:05ч. същите спрели за проверка движещият се по
булеварда в посока изток лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ *****. При проверката
установили, че автомобилът се управлява от настоящият жалбоподател В. К., а при проверка
чрез служебен таблет в базата данни не открили информация за сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност.
При така установената фактическа обстановка бил издаден АУАН №383069/11.06.2021г., в
който било описано нарушението на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Актът бил връчен на същата
дата лично на жалбоподателя К., който го подписал без възражения. Въз основа на така
съставени АУАН №613864 било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-
0254-000588/09.07.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР- Хасково, с което за виновното
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.638, ал.1, т.1, вр.
чл.461, т.1 от КЗ на водача К. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 250(двеста и петдесет) лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.10.2021г., а жалбата срещу
него е депозирана пред адм.-наказващият орган на 29.10.2021г. – т.е. в законоустановеният
7-дневен срок.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
1
обжалваното постановление и законосъобразността, и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№383069/11.06.2021г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН, без да са налице
съществени процесуални нарушения. Налице е съответствие на установената и правилно и
ясно описаната фактическа обстановка към текста от закона, който е нарушен.
По същия начин е процедирано и при издаване на процесното наказателно постановление.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че административно-
наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен
анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в АУАН и в
НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно
нарушение по чл.28 от ЗАНН. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска
степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си водача К. да е осъществил
формално състава на адм.нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно - на 11.06.2021г. в
15:05 часа в гр.Димитровград, на бул.“Г.С.Раковски“- до пътен възел „Неохим“ управлявал
лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ ******* като няма сключен валиден договор Гражданска
отговорност на автомобила в момента на проверката, то в случая обществената опасност на
деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае за управление на лек автомобил
от водач с дългогодишен опит, който на практика е имал сключена задължителна
застраховка. За разлика от другите подобни случаи, при които задължителната застраховка
се сключва веднага след проверката, в настоящият е характерно това, че водачът е имал
предварително сключена застраховка. Видно от представената такава, същата е влизала в
сила 33 минути след проверката. За това свидетелстват и двамата полицейски служители-
извършили проверката, като и двамата са категорични, че водачът им е представил сключена
застраховка, която обаче не била влезла в сила, но била за същия ден. Поради тази причина
и не фигурирала в данните от служебния таблет.
Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди, не
са налице данни за други подобни прояви на жалбоподателя. Съдът приема, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по
смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са
наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да
бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т. 9 от НК, съгласно които "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при
преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел
при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
2
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира
този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и
на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения,
когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Посочените по-горе
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен
от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на
нарушението по ЗДвП в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява
маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на
издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на
гореизложеното, Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил
по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така
направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата
от 100 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от административно-наказващият орган.
3