Р
Е Ш Е
Н И Е
№466
гр. Видин, 06.10.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският
районен съд , гражданска
колегия в публичното
заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател : Нина Николова
при секретаря М.п. като разгледа докладваното от съдията
Николова гр. дело № 868 по описа за 2021 год., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от
Е.Ц.С. *** против “В.” АД със седалище в гр. Видин с правно основание чл.200 от КТ .
Твърди се от ищеца , че вследствие на претърпяна от него
трудова злополука през 1986г., като
работник в ответното дружество е загубил напълно зрението на едното си око и му
била призната трета група инвалидност.
Ищецът сочи, че въпреки, че е в трудоспособна възраст е
загубил работоспособността си и продължава да търпи имуществени вреди,
изразяващи се в разликата от това което би получил на длъжността “шлосер” в
ответното предприятие и пенсията , която получава вследствие инвалидизирането
му.
Сочи, че с решения на ВРС са пресъдени обезщетения за
претърпени имуществени вреди, които е претърпял за минали периоди.
След направено по реда на чл. 214 ГПК изменение в исковите претенции, се иска от
Съда да постанови решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди за периода 01.03.2021г. до 01.05.2021г. в размер на 790.74
лева и представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което би
получил, ако не бе станала трудовата злополука
и пенсията която получава като инвалид, ведно със законната лихва,
считано от първия ден на месеца, следващ месеца,за който се дължи обезщетението
до окончателното издължаване.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор в установения от закона срок. Излага се, че претенцията е недоказана в
размера си, тъй като не може да бъде сравнена с трудовото възнаграждение на
друг работник, както и че на ищеца са предлагани подходящи длъжности, но същият
е отказал да ги заеме.
Съдът, след като взе предвид
изложеното от ищеца, становището на ответното дружество и събраните
доказателства
намира, че искът е основателен и доказан в размера си.
Не се оспорва съществувалото
трудово правоотношение, както и че е
претърпял трудова злополука. Видно от решение по гр.д.№ 1954/2020г.на ВРС, постановено между същите страни с правно
основание чл.200 КТ, констатирано е, че НЕЛК е отменила решение на ТЕЛК относно
трудова препоръка и е постановено ново, в което е посочено, че длъжността
„портиер“е противопоказана за ищеца. Посочено е и че през периода 2019-2020г.
на ищеца не е предлагана подходяща работа от Д „Бюро по труда“ Видин, поради
липса на такава. На ответника е указана доказателствена тежест за установяване
на факта, че на ищеца е предлагана работа, подходяща за състоянието му, и че
същият е отказал да я заеме, но такива не са ангажирани. Видно от заключението
на вещото лице, същото е изчислило размера на дължимото обезщетение за
имуществени вреди представляващи разликата в трудовото възнаграждение, ако
ищецът не бе претърпял злополуката и получаваната от него пенсия и добавки към
същата , като с оглед максимално обективен резултат е ползвало метода на
сравнителен анализ. За сравнение вещото лице е имало работник в ответното
дружество- Владимир Панайотов Георгиев,
на същата длъжност, със същия трудов стаж, който би имал ищеца и приблизително
неговата възраст. За исковия период на същия е начислена основна работна
заплата 650.00 лева, допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 16.8% или 109.20 лева и увеличение 12.00 лева. Същият
е получил месечно трудово възнаграждение
в размер 771.20 лева. За същия период ищецът е получил пенсия за
инвалидност 300.00 лева и добавка от 50.00 лева, както и месечна финансова
подкрепа по чл.70 от Закона за хората с увреждания . Разликата месечно между нетния размер на
доходите на двамата , видно от заключението на вещото лице за периода е 496.86
лева, в който размер следва да бъде уважен иска. Възражението за присъждане на
лихви за бъдещи вреди е неоснователно, тъй като е претендирана само законната
лихва. Обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Изброяването на хипотезите по чл. 200, ал. 1 от КТ относно работодателската
отговорност не е изчерпателно. За настъпване на задължението за обезвреда по чл. 200 от КТ е достатъчно признаването на заболяването за професионално. Не е необходимо
условие загубата на работоспособността /временна или трайна/ и това е така, тъй
като правната природа на чл. 200 от КТ е
основана на деликтната отговорност по чл. 51 от ЗЗД, който изисква обезвреда за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Към тази уредба препраща и чл. 212 от КТ.
Субсидиарното
приложение на гражданския закон спрямо уредбата на имуществената отговорност на
работодателя обхваща всички въпроси, които не са изрично регламентирани в
раздел I на глава 10 от КТ - "Имуществена отговорност на
работодателя", включително тези, които имат отношение към обема и
съдържанието на вредата. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 496.86 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на професионалното му заболяване, за
периода от 01.03.2021г. до 01.05.2021г., представляваща разликата между нетното трудово
възнаграждение, което би получил, ако не бе станала трудовата злополука и пенсията която получава като инвалид, ведно със
законната лихва, считано върху всяко месечното обезщетение от първия ден от
месеца, следващ този за който се дължи
до окончателното издължаване.
С оглед
изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата в размер на
300.00 лв. разноски за възнаграждение за адвокат, съгласно ДПЗС №1/19.04.2021г
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса .
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “В.” АД – гр.Видин,ЕИК ********** и седалище гр.
Видин, ж.к.Б., бл.12, вх.Д, ап.81 да заплати на Е.Ц.С. ***, ЕГН : **********
сумата от 496.86 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили
в резултат на трудова злополука за периода от 01.03.2021г. до 01.05.2021г.,
представляваща разликата между нетното трудово възнаграждение, което би получил, ако не бе
станала трудовата злополука и пенсията
която получава като инвалид, ведно със законната лихва, считано върху всяко
месечното обезщетение от първия ден от месеца, следващ този за който се дължи до окончателното издължаване, и разноски по делото в размер
на 300 лева. Отхвърля иска над присъдения размер до пълния претендиран от
ищеца.
ОСЪЖДА “В.” АД гр.Видин да заплати на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 60.00
лева за възнаграждение на вещо лице и Д.Т. в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от обявяването пред Видински окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : П
Вярно с оригинала
Секретар: