ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 504
гр. София, 13.12.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ- чл. 250, ал. 4, вр. чл. 341, ал. 1,
пр. 1 НПК, за контрол на разпореждане за прекратяване на наказателното
производство.
Образувано е по постъпила жалба от М. В. И.- частен тъжител, против
разпореждане постановено в закрито съдебно заседание от 06.04.2022 г.,
постановено по н. ч. х. д. № 512 / 2020 г. по описа на Районен съд – И..
С атакувания съдебен акт, състав на районния съд е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 и чл. 24, ал.1, т. 6 НПК по отношение на тази част от частната
тъжба, в която са описани следните деяния:
1. На 20.01.2020 г., в Държавна агенция за закрила на детето е
постъпил сигнал с вх. № 97 - Р - 2 / 20.01.2020 г. от Р. Е. З., с който съобщава,
че спрямо малолетната й дъщеря А. А.ова са извършени блудствени действия
от страна на лицето М. И., по време на определен от съда режим на лични
контакти с бащата А. А.. В писмо от 05.02.2020 г., с № 97 - Р - 2 #4 по описа
на ДАЗД, се твърди, че през уикенда ( 18 и 19.01.2020 г. ) А. е била в
жилището на баща си в гр. П., като в единия от двата дни бащата - А. А. е
оставил детето на грижите на М. И., а той излязъл от жилището за известно
време.
2. На 24.01.2020 г., Р. З. лично, водейки със себе си дъщеря си А.,
подава сигнал до Началника на 02 - Районно управление при ОДМВР - П., в
който заявява следното: „тази неделя след като се прибра А. изглеждаше
видимо разстроена и ми сподели, че баща и я е оставил в апартамента в гр. П.
на грижите на мъж, с който живее - М. И.. Същият след като е останал насаме
1
с нея я е целувал по устата и по бузите. След като я попитах дали само вчера я
е гушкал и целувал, тя ми отговори, че няколко пъти се е случвало при
предишни нейни посещения при баща й, но я е било страх да ми сподели.
Дъщеря ми А. ми каза, че този човек живее при баща й, и постоянно ги
придружава на съвместните им почивки, други техни пътувания и при
роднини на баща й А.. Опасявам се, за физическото и психическото състояние
на дъщеря ми, когато е на посещение при баща й“.
3. На 24.01.2020 г., в гр. П., трима полицаи са задържали ЧТ И. и са
го отвели в 02 РУ при ОДМВР- П..
4. На 24.01.2020 г. Р. З. лично, водейки със себе си дъщеря си А.,
подава устен сигнал в Дирекция социално подпомагане - П. относно дъщеря й
А. А. По нейни данни детето А. и разказала, че когато гостува в дома на баща
си в гр. П., понякога оставала само с ЧТ И. и тогава той е целувал по бузите и
по устата. В тази връзка З. подава сигнал за блудство спрямо детето й,
извършено според нея от М. И.. ДСП - П. изпраща сигнала към ДСП - И. за
продължаване на работа по компетенции, тъй като детето живее на
територията на община К., обслужваща се от ДСП - И.;
5. На 03.02.2020 г. Р. З., чрез адв. Митова, депозира в деловодството
на ИРС по гр. д. № 191 / 2018 г., по описа на ИРС, въззивна жалба с вх. № 611
/ 03.02.2020 г., в която на страница 4 се казва следното: „Към датата на
настоящата жалба е налице промяна и необходимост от ограничаване на
режима на лични контакти между бащата и дъщерята поради следните
обстоятелства - А. А. живее в едно и също жилище с лицето М. И.. Срещу
въпросния е подадена жалба от доверителката ми до ОДМВР- П., с peг. №
379600 - 588 /2401/20г. и до ДАЗД № 97 - Р — 2/20.01.20 г., които прилагам
към настоящата жалба. Също така, на 24.01.20 г. Р. З. е ползвала услугите на
Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и лица, пострадали
от насили, трафик и на други рискови групи. Съгласно цитираната жалба М.
И. е целувал многократно малката А. по устата и по бузите, като същата се е
страхувала да сподели на майката си въпросните съприкосновения при
предходни посещения в дома на баща си. Считам, че докато се води
досъдебно производство срещу М. И. е необходимо постановяване на
привременни мерки в рамките на настоящото съдебно производство - режим
на лични контакти между бащата А. А. и дъщеря ми А. в защитена среда - в
отдел „ Закрила на детето “ по местоживеене й, в рамките на 2 часа всеки
последен петък от месеца след приключване на учебните занимания на
детето";
6. Р. З. лично и на място в ДСП - И. е подала устен сигнал, в който,
съобщава на А. С. М. - Началник отдел „Закрила на детето“, че спрямо
малолетното дете са извършени блудствени действия от страна на лицето М.
И.;
7. На 07.02.2020 г., в ДСП - И. постъпва писмен сигнал от Държавна
агенция за закрила на детето, в който Р. З. съобщава, че спрямо детето А. са
извършени блудствени действия от страна на приятел на бащата на детето, а
именно от М. И..
2
Във връзка със сигналите на З. срещу ЧТ И., на 07.02.2020 г. се е провел
незабавен координационен механизъм, в сградата на община К., с оглед
защита най- добрия интерес на детето. На координационния механизъм са
присъствали около 10 човека. На същия се е взело решение родителите на
детето и самото дете да бъдат насочени за ползване на социална услуга в
общността ЦОП - Д. Б. за срок от шест месеца;
8. С писмо отговор № 379600 - 1227 /14.02. 2020 г. по описа на 02
РУ- П., по повод подаден сигнал от З. срещу лицето М. И., относно
блудствени действия спрямо дъщеря й А. А., се уведомява ДСП - И., че в
присъствието на Р. З. е било снето сведение на А. А.ова, в което детето е
заявило „Често се случва М. да я целува по устата, по рядко по бузите и по
ръката. А. заявява, че когато направи нещо добро, да мие съдовете например,
М. идва и я целува най често по устата, Случвало се е да я прегръща.
Последния път когато е била на гости при баща си, тя си е направила шега, че
извира нещо в тоалетната и тогава М. и е ударил шамар. При някои случаи, М.
я е целувал и дори когато и е удрял шамар, баща й е бил с тях и нищо не е
казвал на М. и по никакъв начин не е реагирал. Понякога се случвало татко й
да е на работа събота и неделя и тя е оставала сама с М. и тогава също се е
случвало да я целува“',
9. На 25.02.2020 г., Р. З. в обяснението си до Районна прокуратура -
И. ръкописно заявява: „ ... дъщеря ни А. А.ова е била обект на блудствени
действия от страна на неговия приятел М. И.“.
11. На 19.05.2020 г., в съдебно заседание по гр. д. № 212/20 г. по описа
на Районен съд - И., Р. З., чрез своя пълномощник пред в съдебно заседание, е
заявила, че има ДП в гр. П. за извършване на блудствени действия спрямо А.
от М. И..
12. На 29.09.2020 г., в сведение дадено от Р. З. пред инспектор С. И.а
при Детска педагогическа стая- при РУ - гр. И., е казала: „На 19.01.2020 г.
дъщеря ми А. се прибра след като беше три дни при баща си А. в апартамента
му в град П.. Забелязах, че тя беше разстроена и я попитах какво се е случило.
В крайна сметка ми сподели, че докато е стояла на дивана и е гледала
телевизия мъжът с когото баща й живее — М. И. я е целунал по бузата и
устата. Също така я е прегръщал. Това се е случвало докато тя е била сама в
апартамента на баща си с М., тъй като А. е излязъл по работа. След като А. и е
разказала за случилото се на 23.01.2020 г., тя е отишла в 02 РУ - П. и е подала
сигнал. На 22.01.2020 г. е подала сигнал и в социалните ДСП- Триадица, като
за случая са уведомени и служителите на РУ - К., ДСП- И..
13. На 07.10.2020 г., Р. З., чрез пълномощник адв. Ш., е подала
писмени бележки с вх. № 261182 по възз. гр. д. № 305/2020 г. по описа на С.
окръжен съд, в който на страница 6 се твърди следното: „Установено от
представените писмени доказателства е, че М. е осъществявал актове па
интимна сексуална близост с А. А. като я прегръщал и целувал по устата, а
така също и налагал наказания като и удрял шамари по лицето, когато не
слушала, и това ставало системно“.
Частният тъжител в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според правата си по
3
чл. 250, ал. 4 НПК, е подал жалба с искане да бъде отменен обжалваният
съдебен акт като незаконосъобразен.
Излагат се оплаквания, че обжалвания съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и поставен в противоречие със закона.
Срещу жалбата е постъпило писмено възражение в срока по чл. 322
НПК, с което същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че обжалвания
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание частният тъжител поддържа оплакванията си
против постановеното разпореждане, с доводите и аргументите, които ги
обосновават. Отправя искане за отмяна на разпореждането в обжалваната му
част.
Защитникът на подсъдимата Р. З. – адв. Р. Ш.- оспорва изцяло жалбата
като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Отправя
искане да се потвърди обжалваното разпореждане изцяло като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като
осъществи самостоятелен цялостен служебен контрол по чл. 314, ал. 1 НПК
по отношение на обжалваното разпореждане, в съответствие с приложимия
закон, прие за установено следното:
Жалбата на частния тъжител е неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция приема за установена следната
фактическа обстановка:
С частна тъжба от 16.11.2020 г., подадена от М. В. И., в качеството му
на частен тъжител, е повдигнато обвинение срещу Р. Е. З. за това, че на
19.05.2020 г., е разбрал от своя приятел А. А., че е бил наклеветен пред
служители от Център за обществена подкрепа- гр. Д. Б., че е извършил
блудствени действия спрямо дъщеря им- А. А.
С разпореждане от 18.05.2021 г., съдията- докладчик е оставил без
движение частна тъжба подадена от М. И., като е дал следните указания:
Да се посочи време и място на извършване на приписваното
престъпление- кога и къде деецът З., е заявила, че са извършени
блудствени действия, за които е изложила твърдения пред ЦОП- Д. Б.;
Да посочи възрастта на детето А.;
Да посочи дали счита, че приписваното му престъпление включва
употреба на сила и заплашване спрямо детето А.;
С молба от 08.06.2021 г., подадена от М. В. И., частният тъжител е
изпълнил част от дадените указания. Частният тъжител е посочил, че за
периода от 20.01.20 г. до 19.05.20 г. са били извършени редица клеветнически
твърдения от Р. З. по негов адрес, пред различни институции в страната, но не
е конкретизирал пред кои от тях.
С разпореждане от 11.03.22 г., постановено по настоящото дело, съдията-
докладчик е оставил без движение частната тъжба, подадена от М. И., като му
е дал указания в седемдневен срок от получаването на разпореждането, да
4
посочи с какви конкретни действия от обективна страна, подсъдимата Р. З. е
осъществила инкриминираното с тъжбата деяние, като му е преписала
престъпление. Частният тъжител е бил уведомен за възможността частната
тъжба да бъде върната, а производството по делото прекратено, в случай, че
не са изпълни в срок дадените указания.
С молба от 28.03.2022 г., частният тъжител е направил уточнение, като е
посочил, че спрямо него са били извършени следните клеветнически
твърдения:
1. На 20.01.2020 г., в Държавна агенция за закрила на детето е
постъпил сигнал с вх. № 97 - Р - 2 / 20.01.2020 г. от Р. Е. З., с който съобщава,
че спрямо малолетната й дъщеря А. А. са извършени блудствени действия от
страна на лицето М. И., по време на определен от съда режим на лични
контакти с бащата А. А.. В писмо от 05.02.2020 г., с № 97 - Р - 2 #4 по описа
на ДАЗД, се твърди, че през уикенда ( 18 и 19.01.2020 г. ) А. е била в
жилището на баща си в гр. П., като в единия от двата дни бащата - А. А. е
оставил детето на грижите на М. И., а той излязъл от жилището за известно
време.
2. На 24.01.2020 г., Р. З. лично, водейки със себе си дъщеря си А.,
подава сигнал до Началника на 02 - Районно управление при ОДМВР - П., в
който заявява следното: „тази неделя след като се прибра А. изглеждаше
видимо разстроена и ми сподели, че баща и я е оставил в апартамента в гр. П.
на грижите на мъж, с който живее - М. И.. Същият след като е останал насаме
с нея я е целувал по устата и по бузите. След като я попитах дали само вчера я
е гушкал и целувал, тя ми отговори, че няколко пъти се е случвало при
предишни нейни посещения при баща й, но я е било страх да ми сподели.
Дъщеря ми А. ми каза, че този човек живее при баща й, и постоянно ги
придружава на съвместните им почивки, други техни пътувания и при
роднини на баща й А.. Опасявам се, за физическото и психическото състояние
на дъщеря ми, когато е на посещение при баща й“.
3. На 24.01.2020 г., в гр. П., трима полицаи са задържали ЧТ И. и са
го отвели в 02 РУ при ОДМВР- П..
4. На 24.01.2020 г. Р. З. лично, водейки със себе си дъщеря си А.,
подава устен сигнал в Дирекция социално подпомагане - П. относно дъщеря й
А. А. По нейни данни детето А. и разказала, че когато гостува в дома на баща
си в гр. П., понякога оставала само с ЧТ И. и тогава той е целувал по бузите и
по устата. В тази връзка З. подава сигнал за блудство спрямо детето й,
извършено според нея от М. И.. ДСП - П. изпраща сигнала към ДСП - И. за
продължаване на работа по компетенции, тъй като детето живее на
територията на община К., обслужваща се от ДСП - И.;
5. На 03.02.2020 г. Р. З., чрез адв. М., депозира в деловодството на
ИРС по гр. д. № 191 / 2018 г., по описа на ИРС, въззивна жалба с вх. № 611 /
03.02.2020 г., в която на страница 4 се казва следното: „Към датата на
настоящата жалба е налице промяна и необходимост от ограничаване на
режима на лични контакти между бащата и дъщерята поради следните
обстоятелства - А. А. живее в едно и също жилище с лицето М. И.. Срещу
5
въпросния е подадена жалба от доверителката ми до ОДМВР- П., с peг. №
379600 - 588 /2401/20г. и до ДАЗД № 97 - Р — 2/20.01.20 г., които прилагам
към настоящата жалба. Също така, на 24.01.20 г. Р. З. е ползвала услугите на
Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и лица, пострадали
от насили, трафик и на други рискови групи. Съгласно цитираната жалба М.
И. е целувал многократно малката А. по устата и по бузите, като същата се е
страхувала да сподели на майката си въпросните съприкосновения при
предходни посещения в дома на баща си. Считам, че докато се води
досъдебно производство срещу М. И. е необходимо постановяване на
привременни мерки в рамките на настоящото съдебно производство - режим
на лични контакти между бащата А. А. и дъщеря ми А. в защитена среда - в
отдел „ Закрила на детето “ по местоживеене й, в рамките на 2 часа всеки
последен петък от месеца след приключване на учебните занимания на
детето";
6. Р. З. лично и на място в ДСП - И. е подала устен сигнал, в който,
съобщава на А. С. М. - Началник отдел „Закрила на детето“, че спрямо
малолетното дете са извършени блудствени действия от страна на лицето М.
И.;
7. На 07.02.2020 г., в ДСП - И. постъпва писмен сигнал от Държавна
агенция за закрила на детето, в който Р. З. съобщава, че спрямо детето А. са
извършени блудствени действия от страна на приятел на бащата на детето, а
именно от М. И..
Във връзка със сигналите на З. срещу ЧТ И., на 07.02.2020 г. се е провел
незабавен координационен механизъм, в сградата на община К., с оглед
защита най- добрия интерес на детето. На координационния механизъм са
присъствали около 10 човека. На същия се е взело решение родителите на
детето и самото дете да бъдат насочени за ползване на социална услуга в
общността ЦОП - Д. Б. за срок от шест месеца;
8. С писмо отговор № 379600 - 1227 /14.02. 2020 г. по описа на 02
РУ- П., по повод подаден сигнал от З. срещу лицето М. И., относно
блудствени действия спрямо дъщеря й А. А., се уведомява ДСП - И., че в
присъствието на Р. З. е било снето сведение на А. А.ова, в което детето е
заявило „Често се случва М. да я целува по устата, по рядко по бузите и по
ръката. А. заявява, че когато направи нещо добро, да мие съдовете например,
М. идва и я целува най често по устата, Случвало се е да я прегръща.
Последния път когато е била на гости при баща си, тя си е направила шега, че
извира нещо в тоалетната и тогава М. и е ударил шамар. При някои случаи, М.
я е целувал и дори когато и е удрял шамар, баща й е бил с тях и нищо не е
казвал на М. и по никакъв начин не е реагирал. Понякога се случвало татко й
да е на работа събота и неделя и тя е оставала сама с М. и тогава също се е
случвало да я целува“',
9. На 25.02.2020 г., Р. З. в обяснението си до Районна прокуратура -
И. ръкописно заявява: „ ... дъщеря ни А. А. е била обект на блудствени
действия от страна на неговия приятел М. И.“.
10. За времето от месец февруари 2020г. до 19.05.2020г. пред Полина
6
Николова, служител в ЦОП- Д. Б., подсъдимата е заявила, че частния тъжител
е блудствал с дъщеря и, като това се е случило чрез проведени срещи в ЦОП-
Д. Б., находящо се в гр. Д. Б., ул. „Рилско шосе“ №5, както и чрез проведени
разговори от разстояние.
11. На 19.05.2020 г., в съдебно заседание по гр. д. № 212/20 г. по описа
на Районен съд - И., Р. З., чрез своя пълномощник пред в съдебно заседание, е
заявила, че има ДП в гр. П. за извършване на блудствени действия спрямо А.
от М. И..
12. На 29.09.2020 г., в сведение дадено от Р. З. пред инспектор С. И.а
при Детска педагогическа стая- при РУ - гр. И., е казала: „На 19.01.2020 г.
дъщеря ми А. се прибра след като беше три дни при баща си А. в апартамента
му в град П.. Забелязах, че тя беше разстроена и я попитах какво се е случило.
В крайна сметка ми сподели, че докато е стояла на дивана и е гледала
телевизия мъжът с когото баща й живее — М. И. я е целунал по бузата и
устата. Също така я е прегръщал. Това се е случвало докато тя е била сама в
апартамента на баща си с М., тъй като А. е излязъл по работа. След като А. и е
разказала за случилото се на 23.01.2020 г., тя е отишла в 02 РУ - П. и е подала
сигнал. На 22.01.2020 г. е подала сигнал и в социалните ДСП- Триадица, като
за случая са уведомени и служителите на РУ - К., ДСП- И..
13. На 07.10.2020 г., Р. З., чрез пълномощник адв. Ш., е подала
писмени бележки с вх. № 261182 по възз. гр. д. № 305/2020 г. по описа на С.
окръжен съд, в който на страница 6 се твърди следното: „Установено от
представените писмени доказателства е, че М. е осъществявал актове па
интимна сексуална близост с А. А.ова като я прегръщал и целувал по устата, а
така също и налагал наказания като и удрял шамари по лицето, когато не
слушала, и това ставало системно“.
С разпореждане постановено в закрито съдебно заседание от 06.04.2022
г., по н. ч. х. д. № 512 / 2020 г. по описа на Районен съд – И., контрол върху
което се извършва в настоящото производство, първоинстанционния съд е
прекратил наказателното производство по делото по отношение на деянията
посочени в т.1-9 и 11-13 /включително/ на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Районният съд е мотивирал акта си с това, че посочените по- горе деяние,
включени в точки 1- 9 и 11- 13/включително/, не представляват отстраняване
на нередовности в частната тъжба, а са въвеждане на изцяло нови деяния. На
следващо място е приел, че за въпросните деяния се излагат твърдения, че са
осъществени в период, извън срока изрично посочен в разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 НПК. Мотивирайки се от горното, първоинстанционния съд е счел, че
същите са предявени след изтичането на предвидения в закона срок, поради
което наказателното производството в тази му част следва да се прекрати.
Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК.
Известно е, че фактическата рамка на наказателното преследване срещу
подсъдимия в производството от частен характер, което се образува и развива
по тъжба на пострадалия, се очертава от последния в подадената от него
7
тъжба. Тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението
като се формулирира обвинението по начин, който определя предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него. Така се гарантира осъществяване на правото на защита на
подсъдимия и това именно е същността на изискванията към формата и
съдържанието на тъжбата. От изложеното може да се приеме, че частният
тъжител е този, който определя параметрите на обвинението и пределите, в
които ще се разпростре защитата на подсъдимия. В конкретният случай с
подадената частна тъжба от 16.11.20 г., частният тъжител е изложил
твърдения, че на 19.05.20 г. е разбрал от свой приятел, че е наклеветен от
подсъдимата пред служители от ЦОП- Д. Б.. В частната тъжба не са изложени
твърдения, подсъдимата да е осъществила подобни деяния пред други
държавни органи или физически лица, като въпреки това, с уточнение към
частната тъжба от 28.03.2021 г., частният тъжител е въвел нови деяния, които
не са били споменати или включени в тъжбата.
Съгласно действащата нормативна уредба съдията- докладчик е длъжен
да прецени дали тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и ако счете,
че тя не съответства на тези изисквания да упражни правомощието си по чл.
250, ал. 1, т. 1 НПК. От материалите по делото е видно, че запознавайки се с
частната тъжба съдията-докладчик е констатирал липсата на конкретизация
на фактите и обстоятелствата, които тъжителят твърди, че са разглА.и от
подсъдимата и които са го опозорили. Именно поради това е дал възможност
на частния тъжител да приведе тъжбата в съответствие с изискванията на чл.
81 НПК.
Въззивния съд споделя извода на районния съд, че първоначално частната
тъжба не е била процесуално годна да поради търсения процесуален ефект,
поради което правилно са били дадени указания за привеждането и във вид,
който да е годен да повдигне обвинение срещу подсъдимата.
Настоящият съдебен състав споделя и извода на първоинстанционния съд,
че с уточнителната молба от 28.03.21 г. подадена от частния тъжител,
последният е въвел твърдения за нови деяния извършени от подсъдимата,
които не са били включени в частна тъжба подадена от 16.11.20 г. Споделен
се явява и изводът на районния съд, че деянията са били предявени извън
предвидения в закона шестмесечен срок от узнаването за извършеното
престъпление от пострадалия. Доколкото частният тъжител е посочил, че е
узнал за извършеното престъпление на 19.05.2020 г., то срокът, в който е
могло да се повдигне обвинение от частния тъжител за деянията описани в
т.1-9 и 11-13 /включително/, обективирани в уточнителна молба от 28.03.21 г.,
е изтекъл на 19.11.2020 г.
Ето защо в съответствие с процесуалните правила първоинстанционния
съд е приел, че след като уточнението към частната тъжба от 28.03.21 г.,
посочените деяния са предявени след изтичане на законоуставените срокове,
които са преклузивни, то образуваното наказателно производство подлежи на
прекратяване спрямо тях. Поради това законосъобразно районният съд е
прекратил образуваното по частна тъжба наказателно производство спрямо
8
тях на основание чл. 250, ал. 1, т.1 НПК, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК .
При това положение, обжалваното разпореждане следва да се потвърди
като правилно, в частта, с която първоинстанционният съд е прекратил
наказателното производство по отношение на деянията посочени в т. 1- 9 и
11- 13, обективирани в уточнителна молба от 28.03.21 г.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 341, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 334, вр, чл.
338 НПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.04.2022 г., постановено по н. ч. х.
д. № 512 / 2020 г. по описа на Районен съд – И..
ВРЪЩА н. ч. х. д. № 512 / 2020 г. по описа на Районен съд – И., за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9