Р Е Ш Е Н И Е
№551
гр.Добрич,20.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВННИЯТ
СЪД - ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, ІІ касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на
прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ изслуша докладваното от съдия Георгиева касационно
н.а.х.д № 177/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на “****” АД
с ЕИК ****, гр. Добрич, ул. “****“ № 57,
срещу Решение № 20/10. 01. 2019 г. по н.а.х.д № 1187/2018 год. по описа на
Районен съд – Добрич.
Жалбоподателят прави
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон. Настоява, че предписанието, за неизпълнение на което е ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството, е нищожно, поради
което обжалваното съдебно решение противоречи на материалния закон – основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Добавя, че дружеството е санкционирано за
нарушение, което не отговаря на признаците на нарушение по чл. 415, ал. 1, във
връзка с чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ). Според жалбоподателя
съдебното решение е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение –
чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като в наказателното постановление не могат да се
установят признаците на твърдяното нарушение, с оглед на което наказаното
дружество не може да осъществи правото си на защита. Прави оплакване, че съдът
по недопустим начин е разместил доказателствената тежест и че липсват
доказателства за неизпълнение на предписанията. Настоява, че издаването на
тридесет отделни наказателни постановления е неправилно, като е трябвало административнонаказващият
орган (АНО) да издаде едно наказателно постановление, в което да опише всички
нарушения и да определи санкция, като се позовава на чл. 26, ал. 1 от НК.
Счита, че с издаването на шестдесет наказателни постановления – тридесет за
неплащане на трудово възнаграждение и тридесет за неизпълнение на предписания
за заплащане на трудови възнаграждения се достига до репресивни мерки спрямо
дружеството, което противоречи на принципите на правовата държава. Иска да бъде
отменено съдебното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на РС или да бъде отменено съдебното решение и да бъде отменено
наказателното постановление изцяло.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява. Адв. С. като процесуален
представител на същия, представя молба, с която поддържа жалбата по изложените
в нея съображения, като настоява да бъде отменено въззивното решение и съдът да
се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление.
Ответникът, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Административният
съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата
е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районният
съд е потвърдил наказателно постановление № 08 - 001018/369/ 13.08. 2018 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което касаторът е
санкциониран за това, че при извършена проверка на 01.06.2018
г. в кожухарска фабрика, стопанисвана от „****“ АД, от инспектори в Дирекция
“ИТ” – Добрич по повод изпълнение на предписанията от протокол № ПР1815113/
21.05. 2018 г., представляващият дружеството е поканен да се яви на 05.06.2018
г. и да представи ведомости за заплати или други доказателства, които удостоверяват
изпълнението на дадените с цитирания протокол предписания. Призовката е
получена на 04.06.2018 г., но на указаната дата не се е явил представляващият,
нито упълномощено друго лице. Предвид това е установено, че дружеството в
качеството си на работодател не е изпълнило предписание по т. 18 от протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г. със срок на изпълнение 25.05.2018 г., да изплати уговорените
трудови възнаграждения за месец декември 2016 г. на описаните в т. 18 работници
и служители. С наказателното постановление на основание чл. 416, ал. 5 от КТ е
наложена “имуществена санкция” на дружеството в размер на 1500, 00 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
За да потвърди наказателното
постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на
нарушението е установено по безспорен и категоричен начин. Обсъдил е
невъзможността за преквалифициране на нарушението по привилегирования състав на
чл. 415в от КТ. Счел е същевременно, че с оглед
наличието на специална разпоредба в КТ за маловажни деяния, е неприложима
общата норма на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че наложената минимална санкция по
размер е съобразена със закона. Въз основа на тези свои изводи е направил обоснован
извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и го е
потвърдил изцяло.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на РС-Добрич.
При постановяване на решението съдът е извършил цялостна проверка на
обжалваното НП, съгласно задължението си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, обсъдил е
доводите на касатора и подробно се е аргументирал защо не ги приема.
Възражението
на касатора, че АНО е процедирал неправилно, като въз основа на един единствен
протокол е издал 30 предписания и съответно 30 наказателни постановления,
вместо да издаде едно предписание за целия период, предмет на протокола, и едно
наказателно постановление. За констатираните при извършената проверка нарушения
на трудовото законодателство са издадени 30 предписания, като всяко предписание
обхваща отделни нарушения на трудовото законодателство, състоящи се в
неизплащане на начислени трудови възнаграждения на работници и служители на
дружеството за конкретно определени месеци за процесните 2015 - 2017 години.
Всяко едно от дадените предписания съдържа конкретен срок за изпълнение,
респективно неизпълнението на конкретния срок, представлява отделно нарушение.
От съдържанието на протокола от 21.05.2018 г. може да се направи извод, че с
него са издадени 30 броя индивидуални административна акта, които технически са
обединени в един документ. Неизпълнението на всеки един от тях влече след себе
си самостоятелна административнонаказателна отговорност за работодателя. За
пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 26, ал. 1 от НК е неприложима
в административнонаказателното производство с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
Предписанието по т. 18
от протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 год.
със срок за изпълнение до 25.05.2018 год. е издадено именно за изпълнение на
задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Последното не
е изпълнено, което е довело до ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Като цяло
възраженията в касационната жалба се основават на оплакване срещу Предписанието
като принудителна административна мярка. В този смисъл следва да бъде
съобразено, че Протоколът, съдържащ предписанията, е обжалван, като по жалбата
е образувано адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. Настоящото
производство е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството
по адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на АдмС – Добрич. С Решение № 102/
22.03.2019 г. съставът на АдмС – Добрич е отхвърлил жалбата, като по отношение
незаконосъобразност на мярката е отчел, че жалбата е подадена след изтичане на
сроковете за обжалване по АПК, а на база анализ на доказателствата и приложимия
закон е сторил извод за неоснователност на жалбата по отношение претендираната
нищожност. Решението е влязло в сила на 01.11.2019
г., след което е възобновено производството по настоящото дело. С оглед
влязлото в сила решение всякакви възражения, свързани с мярката, са недопустими
и не следва да бъдат разглеждани.
Неоснователно е
възражението на касатора, че общият размер на наложените санкции с издадените 30
наказателни постановления е в противовес с понятието за правова държава и
справедливост, тъй като не преследва легитимната цел на санкцията. Преценката
за тежестта на наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН
- в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган
наказание в конкретния случай е минималното предвидено по закон и е съобразено
с конкретните данни по делото.
Неоснователно е
възражението, че от НП не можело да се направи извод за деянието, предмет на
отговорността, като липсвали и имената на работника, размер на неплатеното
възнаграждение, падеж, на който е било дължимо, дата на прекратяване на
трудовото правоотношение. В НП, АУАН, въз основа на който е издадено, ясно е
изписано нарушението, месеца, за който не е платено възнаграждението,
доказателствата, въз основа на които е установено. В Протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г., който е част от административнонаказателната преписка, са
изредени имената на работниците и дължимото, но неплатено трудово
възнаграждение за всеки един от тях. В този смисъл това възражение е голословно.
Касаторът претендира,
че НП е издадено на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 414, ал. 1, т. 12
от КТ. Липсва подобно основание в НП. Вярно е, че Предписанието е издадено на
това основание – чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, но това е с оглед, че част от
трудовите договори на лицата, на които не е платено трудовото възнаграждение,
са били прекратени. Нормата на чл. 414, ал. 1, т. 12 от КТ е приета през 2017
г. с цел изрично да укаже на работодателите, че задължението за заплащане на
трудовите възнаграждения не отпада с прекратяването на трудовото
правоотношение. От значение в случая е нормата на чл. 399, ал. 1 от КТ,
съгласно който цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения
и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. В тази връзка е именно и правомощието на
„Инспекция по труда“ да дава предписания при нарушение на трудовото
законодателство.
Възражението, че
съдът е разместил доказателствената тежест също е неоснователно. РС-Добрич е
анализирал събраните пред него писмени и гласни доказателства, от които
еднопосочно се извежда заключението, че предписанията не са били изпълнени.
Съдържанието на Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г. не е
оспорено, нито са представени доказателства в обратния смисъл, поради което
правилно съдът е приел нарушението за доказано. Доказателства в обратния смисъл
не са представени и пред касационната инстанция, поради което настоящият състав
приема, че АНО по безспорен и категоричен начин е установил описаното в НП
нарушение, както правилно е приел и РС.
С оглед изложеното
настоящият касационен състав счита, че решението на РС-Добрич е правилно и
законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Административен
съд – Добрич, ІІ касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 10.01.2019 г. по
н.а.х.д № 1187/ 2018 год. по описа на
Районен съд – Добрич.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: