Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр.Пловдив, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание
на 10.02.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
с участието прокурора от Апелативна Прокуратура - П. - Добринка Калчева,
след като
разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 16/2020г.
по описа на АС - П., намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 1485/11.12.2019г., постановено по гр.д.№ 522/2019г. по описа на
ОС - П., е осъдена П.Н.Р.Б. с адрес ***, да заплати
на В.П.К., ЕГН ********** ***, сумата
2000лв.(две хиляди), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (стрес и притеснения), както и
сумата 500лв., представляваща имуществени вреди (платено възнаграждение за адвокат
по наказателното дело), които вреди са претърпени в резултат на воденото
срещу В.П.К. НОХД № 1534/2018г. по
описа на ПРС, ХVІ н.с., по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законна лихва върху сумите, считано от 31.01.2019г. до окончателното изплащане,
отхвърля се искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000лв.до
пълния предявен размер от 26 000лв., отхвърля се искът за обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 500лв. до пълния предявен размер от 1000лв., осъжда се П.Н.Р.Б. с адрес
***, да заплати на В.П.К., ЕГН ********** ***, сумата 10лв. - разноски по делото за държавна такса, както и се осъжда П.Н.Р.Б. с
адрес ***, да заплати на адвокат А.Б.Б., ЕГН **********, вписан в Адвокатска
колегия П., с адрес на упражняване на дейността: гр.****************, сумата
125лв. - възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от иска.
Против
Решение № 1485/11.12.2019г., постановено по гр.д.№
522/2019г. по описа на ОС - П., в частта, с която се отхвърля
искът за обезщетение за репариране на неимуществени вреди за размера над 2000лв.
до пълния предявен размер от 26 000лв., е подадена въззивна жалба от ищеца В.П.К., ЕГН **********, чрез адв.А.Б., вх.№ 38 004/18.12.2019г., с
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, искане за отмяна и
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер
от 26 000лв., както и на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2
Закона за адвокатурата.
Не е постъпил в срок писмен отговор на въззивната жалба от Д., чрез П.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок, от активно процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по
съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис до
насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по
същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията, след като
извърши дължимата служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК, при преценка на
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Производството, в което е постановено обжалваното частично решение, е образувано въз
основа на искова молба, вх.№ 7478/07.03.2019г., подадена от В.П.К., ЕГН **********, против П.н.Р.Б. с която е предявен осъдителен иск,
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на парично вземане за обезщетение
за репариране вреди, настъпили в пряка причинна връзка от образуваното и
воденото срещу ищеца наказателно производство по обвинение по ДП № ******. по описа на Четвърто РУ - гр.П., пр.пр.№ 6651/2016г. по
описа на РП - П., по което му е била взета мярка за неотклонение „подписка“, за
това, че на 24.02.2016г. в гр.П. като вещо лице по гр.д.№ 15049/2015г. съзнателно
е дал невярно заключение - престъпление по чл.291, ал.1 от НК, по което с
влязла в сила присъда по НОХД № 1534/2018г. по описа на ПРС е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.
По делото не е било спорно, прието е за установено от приложените към ИМ
доказателства и от материалите по приложеното НОХД № 1534/2018г. по описа на РС
– П., ХVІ н.с., и не се оспорва във въззивната жалба, поради което следва да се
възприеме следната фактическа обстановка:
С Постановление от 03.11.2017г. по досъдебно производство № ******. по
описа на ІV РУ на МВР - гр.П. ищецът В.К. е бил привлечен като обвиняем, за
престъпление по чл.291, ал.1 от НК - съзнателно даване на невярно заключение в
качеството на експерт по психология по гр.д.№ 15049/2015г. по описа на ПРС, ІІІ
гр.с.и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. По внесения срещу него
обвинителен акт за престъплението по чл.291, ал.1 НК е образувано НОХД №
1534/2018г. по описа на РС - П., по което е постановена оправдателна присъда от
22.10.2018г., с която ищецът В.К. е бил признат за невиновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Срещу оправдателната
присъда на ищеца е подаден протест от **********, по който е образувано ВНОХД №
2174/2018г. по описа на ОС - П., като в съдебно заседание пред въззивния съд на
31.01.2019г. протестът е бил оттеглен и въззивното производство е прекратено и
е обявена за влязла в сила оправдателната присъда.Видно от удостоверение от
01.03.2019г., издадено от ОС - П.(л.17), В.П.К. е вписан в действащия към момента списък на вещите лица към съда в
клас „Съдебна експертиза на психичното състояние“, като първоначално е бил
вписан в списъка за 2009г. в същия клас съдебни експертизи, когато е било и
първоначалното му назначаване като вещо лице пред ОС - П., а преди това, за
периода 2001-2008г., не е бил назначаван за вещо лице.
Като неоспорени и законосъобразни, се възприемат мотивите, че в случая са
налице всички кумулативни предпоставки на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:незаконност на действията на **********, който е държавният орган, съгласно
вменените с НПК правомощия, повдигащ и поддържащ обвинението за престъпления от
общ характер и ръководещ досъдебното производство, изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, по което ищецът е бил оправдан, поради което на ищеца се дължи
обезщетение от Държавата, чрез процесуален субституент ПРБ, за репариране на причинените вреди, настъпили в пряка причинна връзка с
незаконните действия, а дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва
да се определи от съда по справедливост, въз снова на всички конкретни
правно-релевантни обстоятелства (чл. 52 ЗЗД).
За да постанови
решението в обжалваната част, с която искът на ищеца за обезщетение за
репариране на неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 2000лв. до
26 000лв., е прието следното: От
показанията на разпитани свидетели З. Г.и В. П.е прието за установено, че, по
време на воденото наказателно производство срещу него, ищецът бил силно
притеснен, разтревожен, разсеян, изнервен; често споделял, че се срамува, че „на
челото му пише, че е осъден“; чудел се как ще работи занапред като вещо лице.
Заради тези негативни преживявания ищецът се дистанцирал от приятелите и
съседите си.Не са кредитирани показанията на съпругата П. в частта, в която се
съдържат данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца, като неподкрепени
от други доказателства по делото. От заключението на приетата психологична
експертиза на вещото лице А. З. е прието за установено, че е преживян от ищеца
стрес по повод повдигнатото обвинение, който представлява нормална човешка
реакция в такава ситуация на лице със силно развито чувство на справедливост и
честност. При така събраните доказателства е прието за доказано твърдението, че
обвинението срещу ищеца се е отразило на неговите субективни преживявания –
преживял е стрес и притеснения, като вещо лице се е тревожел за бъдещите си
професионални ангажименти.Прието е, че тези негативни преживявания
представляват комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението.Взето е предвид, че воденото срещу
ищеца наказателното производство е приключило в разумен срок от около една
година - от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем до влизане в сила
на оправдателната присъда, а по отношение на него е била взета най-леката мярка
за неотклонение “подписка”.
При служебната
проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното решение се констатира, че същото е
валидно и допустимо(в обжалваната част), както и не се установява нарушение на
императивни правни норми.
Въззивната
проверка за правилност се извършва, на осн. чл.269 ГПК, на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност, а именно следните: оспорени са изводите за определяне на размера
на обезщетението за репариране на неимуществени вреди, с твърдения за
неоправдано занижаване на размера му, като необосновани спрямо
доказателствената съвкупност и извършени в нарушение на материалния закон –
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.52
от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на всички конкретни
съществуващи релевантни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определянето му.
В случая, са
установени и следва да се вземат предвид следните релевантни обстоятелства за
определяне от съда на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД:
Повдигането на незаконно обвинение на ищеца, само по себе си, е увреждащо
действие, тъй като засяга личния живот, авторитет и достойнство на гражданин.Наличието
на отрицателни стресови преживявания и на напрежение по време на воденето на наказателното
производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика
и не се нуждае от специално доказване.Ето защо, в случая, несъмнено, на репариране
подлежат всички причинени на ищеца обичайни неимуществени вреди от воденото
против него наказателно производство и за установяването им, както и за
причинната
връзка с обвинението, не е необходимо ищецът специално да
ги доказва.Тъй като е налице основанието по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, на репариране
подлежат претърпените от ищеца морални страдания, изразяващи се в изпитваните
по време на цялото наказателно производство неудобства, за това, че се чувствал
унизен, притеснен и несигурен; за накърнените морални и нравствени ценности,
както и за ограниченията в социалното му общуване.
В случая, настъпването на обичайни вреди за ищеца от воденото против него
наказателно производство е и доказано от показанията на разпитаните свидетели,
както и от заключението на СПЕ. Приема се, че от коментираната доказателствена
съвкупност не се доказани вреди за ищеца, надхвърлящи обичайните. Конкретно, не
се установяват от показанията на разпитаните свидетели на ищеца Т. и П., от заключението
на СПЕ и удостоверението от ОС - П. твърденията на ищеца, че воденото срещу
ищеца наказателно производство е станало причина колегите му загубят доверие в
професионалните му способности и да му се подиграват, за настъпването на
значителен спад в професионалните му ангажименти, за изпадането на ищеца в
тежка депресия, за това, че състоянието на потиснатост, тревожност и
депресивност от неправомерното интервениране върху личността му не са отшумели,
но и са довели до сериозни и непоправими последици върху психиката му.В
подкрепа на извода за настъпването на вреди в рамките на обичайните са изводите
в заключението на СПЕ (л.54-65), че преживеният от ищеца стрес от воденото срещу него наказателно
производство е бил в рамките на нормалната човешка реакция на човек със силно
развито чувство на справедливост и честност, който за първи път е изправен пред
съд, че само за определен период е било само затруднено ежедневното
функциониране на ищеца, но без да бъде дезадаптиран трайно и цялостно, без да е
нарушено функционирането му, че съвсем естествено е било състоянието на стрес,
притеснение, безпокойство и тревожност да са се отразили и на социалното
функциониране на ищеца, който и сам би могъл да вземе решение за общуване в
тесен кръг и да ограничи социалните си контакти, поради което вещото лице не установява
психично поведение на ищеца, което да е в пряка причинно-следствена връзка с
воденото срещу него наказателно производство, като липсват медицински документи
за проведени прегледи на ищеца от психолог или за повишени стойности на
кръвното налягане.
Така, при определяне на по справедливост на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди са установени по делото следните обстоятелства, които
обуславят по-висок размер:
Прерастването на наказателното производство в съдебна фаза с внасяне на
обвинителен акт в съда, провеждането на общо пет съдебни заседания пред две
съдебни инстанции, чистото съдебно минало на ищеца, обвинението, касаещо
професионалната дейност на ищеца като вещо лице, фигуриращ в списъка на вещите
лица на ОС - П. от 2009г. и реално назначаван като вещо лице от 2009г., възможността
на ищеца кумулативно да бъде наложено наказание „лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност“, социално - икономическите условия и стандарта
на живот в страната към релевантния минал момент 2017г.- 2019г., с оглед на официалните
статистически данни на НСИ за постоянно нарастване на минималната работна
заплата и средните разходи на лице и домакинство спрямо предходни моменти.
Установените по делото обстоятелствата, които обуславят присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер, са следните:
Броят и характерът на извършените процесуално-следствени действия с
участието на ищеца, продължителността на досъдебното производство, 1 и 3 месеца
година, взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка“, обвинението срещу
ищеца не е било в извършването на престъпление, което е тежко по см. на чл.93,
т.7 ДР на НК, т.к. за него се предвижда наказание лишаване от свобода до 5
години, както и това, че на ищеца не е постановена осъдителна присъда на нито
една съдебна инстанция.
Предвид изложеното, са правилни оспорените във въззивната жалба крайни
изводи за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 2000лв., който не е занижен, а се приема да е правилно определен.
Отговорност за разноски:С оглед на този инстанционен резултат, на ищеца не се дължат разноски във
въззивното производство.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ПРБ дължи и следва да заплати на адвокат А.Б. адвокатско възнаграждение за
изготвяне на въззивната жалба, без процесуално представителство пред въззивния съд,
в минималния размер от 300лв., съгласно чл.9, ал.1 Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА, в обжалваната
част, Решение № 1485/11.12.2019г., постановено по гр.д.№
522/2019г. по описа на ОС - П., с която е отхвърлен предявеният от В.П.К., ЕГН **********
***, против П.Н.Р.Б. с адрес ***, за иск за
обезщетение за неимуществени вреди (стрес и притеснения), претърпени в
резултат на воденото срещу него НОХД № 1534/2018г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.,
по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, за разликата над 2000лв.до
пълния предявен размер от 26 000лв.
ОСЪЖДА П.Н.Р.Б. с адрес *** да заплати на адвокат А.Б.Б., ЕГН **********,
вписан в Адвокатска колегия П., с адрес на упражняване на дейността: гр.П.,
бул.“**********, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивния съд – за изготвяне на въззивната жалба, без процесуално
представителство, в размер на 300 (триста) лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: