Присъда по дело №497/2017 на Районен съд - Самоков

Мотиви към присъда № 59, постановена от С. районен съд на 08. 11. 2017 година по наказателно дело № 497 нохд по описа на РС С. за 2017 година.

С обвинителен акт по досъдебно производство № 21/2017 г. по описа на РУМВР – С., прокурорска преписка № 63/2017 г. по описа на РП – С. подсъдимият  И.Г.Д. с ЕГН ********** е обвинен за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. От фактическа страна подсъдимият И.Г.Д. е обвинен в това, че на 14.01.2017 г. около 19.10 ч. в гр. С., кв. „В.” на паркинга пред бл. № 12 е управлявал моторно превозно средство – л.а. „Мерцедес С 240” с регистрационни номера СВ 0219 ВА след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство – Дрегер „Drug Check 3000”  ARJL – 0133 със срок на годност до м. 12.2017 г. съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението при същата квалификация, предлага наказание лишаване от свобода с отлагане изтъпяването му на основание чл. 66 ал. 1 от НК, наказанието глоба около минимума за състава и наказаание лишаване от право да управлява МПС за преценен от съда срок.

Подсъдимият не се признава за виновен и лично и чрез защитника си адвокат Е.М.от САК вземат становище за оправдателна присъда. Подсъдимият дава обяснения на съдебното следствие в които сочи, че след спирането му от полицаите, преди да влезе в РПУ изпил в автомобила си хапче за да се успокои, което се оказало амфетамин. Отрича да е употребил амфетамин преди да управлява МПС и да е управлявал посоченото МПС след употреба на амфетамин.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна.

На 14.01.2017 г. подсъдимият И.Д. имал уговорка със св. Т. Т. ***. Около 19.00 ч. Д. отишъл с автомобила си, който бил марка „Мерцедес С 240” с рег. № СВ 0219 ВА в гр. С., кв. „В.” и паркирал между бл. № 27 и бл. № 12, където живеел св. Т.. След известно време от входа на бл. № 12 излязъл Т. и се качил на предната седалка до Д.. Д. бил спрял автомобила с предна част в посока жилищния блок и поради това запалил двигателя и потеглил назад. В този момент бил спрян от полицейски автомобил, който подал звуков сигнал за спиране на автомобила, управляван от Д..*** се провеждала специализирана полицейска операция, като една от целите й била извършване на проверка на места и лица, за които имало постъпила оперативна информация, че държат, употребяват или разспространяват наркотични вещества. Групата, участваща в операцията се състояла от полицейските служители М.Б., Д.М., С.А. и Ф.С., които проверявали оперативна информация, че криминално проявения Т. Т. употребява наркотици. Полицейските служители пътували със служебен автомобил марка „Опел Астра” с регистрационни номера СА 4608 ТН. Около 19.10 ч. видели, че Т. излиза от блока, качил се в автомобила, управляван отподсъдимия И.Д. и в момента в която автомобилът управляван от подсъдимия потеглил, свидетелите полицаи спрели автомобила, за да извършат проверка на лицата в него. Установили самоличността им, а именно Т. Т. и подсъдимия И.Г.Д.. Т. им казал, че има в него наркотици и ги предал. Поради това, че подсъдимият И.Д. бил заедно с Т. Т. и зениците му били разширени, полицаите го попитали дали е употребявал наркотици. Той отрекъл. Полицаите се обадили на дежурният младши автоконтрольор С.А.. Д. и Т. били придружени до районното управление на МВР РУ – С., където в стаята на КАТ подсъдимият И.Д. бил изпробван от свидетеля  Я.Д. с Дрегер „Drug Check 3000” с фабр. номер ARJL – 0133 за наличие на упойващи вещества. С тампон била обрана слюнка от устата на Д.. Тампонът бил поставен в дрегера и уредът отчел наличие на упойващо вещество – амфетамин. Посоченото техническо средство е „Drug Check 3000” с фабр. номер ARJL – 0133 е приложено по делото.

На подсъдимия И.Г.Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от Д.. Разяснено му било и правото да даде кръв за химическо изследване. В тази връзка бил изготвен талон за медицинско изследване № 0438782. Подсъдимият И.Д. отказал да даде кръвна проба, което отразил собственоръчно върху описания и приложен по делото талон за зедицинско изследване, като вписал че не желае да даде кръв и се подписал в горната част на приложения талон за медицинско изследване.

        Свидетелят авкотонтрольор Я.Д. предал техническото средство Дрегер „Drug Check 3000” с фабр. номер ARJL – 0133 на разследващия полицай и описаното техническо средство с което е установена употребата на посоченото наркотично вещество амфетамин е приложено по делото.

        От приложения към делото Дрегер „Drug Check 3000”  ARJL – 0133 е видно, че същият е отчел наличие на упойващо вещество амфетамин, тъй като именно срещу изписваните инициали на амфетамина „АМР” мястото е останоло неоцветено в червено. Срокът на годност на тестът за установяване на употребата на упойващо и наркотично вещество е до м. 12. 2017 г.

        Със Заповед № 8121з-392/12-04.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи тестът за установяване на употребата на упойващо и наркотично вещество „Drug Check 3000” е определен като техническо средство за извършване на проверка за употреба на упойващо и наркотично вещество от водачите на МПС.

        Предвид изложеното от фактическа страна установено по несъмнен начин съдът приема, че съдържанието на упойващото вещество е установено по надлежния ред – с техническо средство Drager DrugCheck 3000” по правилата на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването на технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В конкретния случай употреба на наркотични вещества – амфетамин от подсъдимия И.Д. е установено със съответното техническо средство, като при положение че подсъдимият доказано е отказал да даде кръвна проба за изследване, употребата на наркотично вещество е установена въз основа на показанието на техническото средство. Отказът да даде кръв за изследване, а и урина е удостоверен саморъчно от подсъдимия и потвърден с подписа му върху и в горната част на издадения му талон за медицинско изследване. При това положение се прилага разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30/2001 г., съгласно която в случай на отказ на лицето да даде кръв за изследване, употребата на упойващо вещество от водача се установява въз основа показанията на техническото средство. За съставомерността на деянието е без значение времето на употреба – т.е. дали непосредствено преди управлението на МПС или в по-ранен момент. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на упойващи вещества в момента на управление на МПС, което е доказано по несъмнен начин както от техническото средство / констатациите от което не са оспорени от подсъдимия/, който е отказал да даде кръв за медицинско изследване т.е. съгласил се е с показанието на техническото средство.

        Изложеното от фактическа страна се установява от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите: Д.М., М. Б.Я.Д., С.А.,  Ф.С., Т. Т., еднократен тест за употреба на упойващи вещества Drug Check 3000 с фабр. Номер ARJL – 0133, поставен в оригиналния му полиетиленов плик REF 8225554 и след предявяването му на съдебното следствие запечатан в плик с печат на съда, закрепен на гърба на делото, от обясненията на подсъдимия, както и приложените към делото писмени доказателства: АУАН /л.4 на досъдебното производство ДП/, талон за медицинско изследване /л.3 от ДП/, , справки от РУМВР /л.15-21 от ДП/, Заповед на Министъра на МВР /л.22 от ДП/, справка за съдимост /л.25-26 от ДП/.

Противоречия в доказателствения материал:

Според показанията на подсъдимия той след като пристигнали при районното управление и преди да влезе в РУ на МВР С. за да се успокои е взел хапчето, което се оказало амфетамин. По този начин чрез обясненията си подсъдимият се стреми употребата на констатираното упойващо наркотично вещество да се ориентира по време не преди а след доказаното управление на МПС изразяващо се в потегляне назад при блок 12 на кв. В. непосредствено след сядането на Т. Т. в автомобила на подсъдимия.

Съдът приема това възражение за опровергано от доказателствата по делото. Подсъдимият е спрян по време на управление от полицаи, като видно от показанията на свидетелите полицаи М. Б., Ф.С., те двамата са били при подсъдимия и пред тях той не е приемал никакви медикаменти. Когато бил хванат да управлява полицаите са го попитали има ли в него забранени вещества, обискирали са го него и Т. Т., проверили автомобила в който са били двамата. Т. Т. потвърдил че има трева – канабис, а подсъдимият отрекъл да има наркотични вещества. Освен че бил пред очите на полицаите и в частност пред очите на свидетелката полицай Ф.С., подсъдимият е знаел че е засечен от полицаите докато управлява МПС и ще бъде изпробван за алкохол и наркотични вещества. После подсъдимият е откарал в присъствието на свидетелката полицай Ф. С. управлявания от него автомобил в районното управление РУ на МВР С., спрял пред РУ на МВР С. и придружаван от Ф.С. бил отведен в районното управление за да бъде изпробван за алкохол и упойващи вещества. Видно от показанията на свидетелката Ф.С., които съдът кредитира, като са го спряли пред 12 блок в кв. В., при проверката,  докато е управлявал към РУ на МВР С. подсъдимият й е бил пред очите, до районното управление тя се е возела в автомобила му и не го е възприела да взема каквито и да било медикаменти  включително и до влизането им в РУ на МВР С..  При това положение изолирано и опровергано от доказателствата по делото и от житейската логита са обясненията му че пред РУ на МВР е погълнал хапчето преди да бъде изпробван пред районното управление и преди да бъде установено с техническото средство че е употребил наркотичното вещество амфетамин. Видно от показанията на свидетелите Д.М. още пред блок 12 в кв. В., когато полицаите изненадали подсъдимият и носещия наркотици Т. Т., състоянието на подсъдимия индицинало че е употребил наркотици, леко неадекватен, с разширени зеници на очите.

Съдът като съобрази показанията на свидетелите полицаи и безспорните факти по делото приема за опроверегани обясненията на подсъдимият че пред районното управление преди изпробването му е погълнал хапче изтъквано от подсъдимия и защитата му като възможна причина за отчетеното при пробата наркотично вещество амфетамин, но опровергано от доказателствата по делото. Съдът приема доказано, че установеното с техническото средство наркотично вещество амфетамин отразява състоянието на подсъдимия когато е управлявал на заден ход автомобила за метрите преди да е засечен и спрян от полицаите за проверка.

Опровергани от доказателствата по делото са и обясненията на подсъдимия и свидетеля Т. Т., че подсъдимият не е управлявал, че не е потеглял назад, а полицаите са дошли преди потеглянето му. Тези показания са опровергани от свидетелите полицаи Д.М., М. Б., Ф.С., С.А., които съдът кредитира и които ясно сочат че преди да бъде спрян от полицаите подсъдимият потеглил назад с управлявания от него автомобил, дори щял да удари полицейския автомобил към който се движел преди да бъде спрян със звуков сигнал от полицаите.  Управлението на подсъдимия се потвърждава от всички доказателства по делото, които безспорно установяват, че след поканата на полицаите до районното управление на МВР именно той е управлявал и съдът къто съобрази доказателствата по делото и посочените по-горе изводи, приема че и това управление до районното управление е след употреба на наркотичното вещество амфетамин, установено с техническото средство при изпробвянето на подсъдимия в РУ на МВР С..  

        Съгласно допълнителната разпоредба в наредбата, а именно: §1. По смисъла на наредбата „друго упойващо вещество” е вещество, определено в § 1, т. 9 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. „Упойващо вещество” означава всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък І или Списък ІІ на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. Амфетаминът е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите към чл. 3, ал.2, включен в Списък І – „Растения  и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение и хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

        От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал че управлява моторно превозно средство и и че управлява посоченото МПС след употреба на наркотичното вещество, същото е установено при проверката с техническото средство, но наред с обективираното поведение умисълът на подсъдимия за управление след употреба на наркотично вещество е обективиран и в отказа му да даде кръв, потвърдено и от показанията на свидетелите полицаи. Знаел е, че е употребил наркотични вещества, но въпреки това е шофирал на инкриминираната дата, когато тази употреба е установена по надлежния ред.

        От справките, изготвени в хода на разследването се констатира, че И.Д. е правоспособен водач на МПС. Има регистрирани множество нарушения по ЗДвП.

        Подсъдимият И.Д. има внесено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание с постановление на РП – С. от 21.04.2017 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като деянията са извършени съответно на 10.02.2017 г. и на 14.03.2017г. Образувано е АНД № 261/2017 г., поради което Д. е признат за виновен и наказан с глоба на основание чл. 78а ал. 1 от НК.

                По изложените съображения съдът намира, че е доказано по несъмнен и категоричен начин осъществяването от обективна и субективна страна от И.Д. състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, с това че на 14.01.2017 г. около 19.10 ч. в гр. С., кв. „В.” на паркинга пред бл. 12, е управлявал моторно превозно средство – л.а. „Мердецес С 240” с регистрационни номера СВ 0219 ВА след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство – Дрегер „Drug Check 3000”  ARJL – 0133 със срок на годност до м. 12.2017 г. съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

На 18.05.2017 г. РП – С. е изготвила и внесла в РС – С. предложение за освобождаване на Д. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за извършеното от него деяние по настоящото дело. С протоколно определение по АНД № 387/2017 г., съдът е прекратил делото и го е върнал на РП – С. на основание чл. 377, ал. 1 от НПК, като е посочил, че наличието на множество престъпления, което включва и съвкупност от престъпления не дава възможност за приложението на чл. 78а от НК.

Налице е съвкупност от престъпления в която са включени посочените за които е приложен чл. 78а ал. 1 от НК и престъплението предмет на настоящото дело извършено на 14. 01. 2017 година. Поради това и на основание чл. 78а ал. 7 от НК, тъй като се касае за множество престъпления чл. 78а ал. 1 от НК е неприложим и съдът може да отчете това за по настоящото дело за осъщественото от подсъдимия на 14. 01. 2017 година управление на МПС след употреба на наркотично вещество установено по надлежния ред. По изложените съображения чл. 78а ал. 1 от НК не е приложим, въпреки че към датата на деянието 14. 01. 2017 година подсъдимият И.Д. се счита за реабилитиран по право за извършените от него на 03. 08. 2007 година от него изнасилване и кражба за които видно от свидетелството му за съдимост е осъден с присъда по нохд № 12182/2008 година на С.районен съд влязла в сила на 23. 07. 2009 година.  

        По изложените съображения, съдът признава подсъдимия    И.Г.Д. – роден на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, реабилитиран по право и се счита за неосъждан, средно образование, безработен и с ЕГН ********** за виновен в това, че на 14.01.2017 г. около 19.10 ч. в гр. С., кв. „В.” на паркинга пред бл. № 12 е управлявал моторно превозно средство МПС – л.а. „Мерцедес С 240” с регистрационни номера СВ 0219 ВА след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство – Дрегер „Drug Check 3000”  ARJL – 0133 със срок на годност до м. 12.2017 г. съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

        При определяне на наказанието съдът определя като смекчаващи обстоятелства, липсата на ПТП, частичните признания на подсъдимия с които потвърждава управлението от кв. В. в град С., до управлението РУ на МВР. Другото престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, осъществено с деянията на 10. 02. 2017 година и  на 14. 03. 2017 година е прието от настоящия съд като изключващи приложението на чл. 78а ал. 1 от НК поради множество престъпления и по аргумент от чл. 56 от НК не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство за настоящото престъпление.    

        Като отегчаващо обстоятелство, относимо преди всичко за наказанието на основание чл. 343г от НК „лишаване от право да управлява МПС” съдът отчита че подсъдимият е возил хора, включително и полицай, като е знаел че управлява след употреба на наркотично вещество. 

Съдът намира, че наказанията лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 500 лева лишаване от право да управлява МПС за срок от три години на основание чл. 343г ал. 1 от НК са необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Тези наказания в своето съчетание ще съдействат за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия да спазва законите и да му се създаде контрамотив за други такива престъпления.

        На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 49 ал. 1 от НК съдът налага на подсъдимия наказанието лишаване от право да управлява  за максималния срок от три години, като съобрази в тази насока опасността която употребата на наркотици създава за движението по пътищата, при положение че подсъдимият е превозвал хора след употреба на наркотично вещество, при това зимата с произтичащата от това опасност за движението и за тези които е превозвал.

Подсъдимият се счита за неосъждан с оглед реабилитацията му по право и съдът намира че са налице условията на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода.

        На основание чл. 59 ал. 4 от НК съдът зачита и приспада от наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС времето от 14. 01. 2017 година до постановяване на присъдата през което подсъдимият е бил лишен по  административен ред от свидетелството си за управление на МПС като принудителна административна мярка.

        Причини и условия ниско правосъзнание, незачитане на закона и забраните за употреба на наркотични вещества, липса на волеви задръжки, подценяване опасността за движението, когато в него се включва водач, употребил наркотично вещество. 

         Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Председател: