Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
гр. Русе, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, касационен състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Мария Станчева и в
присъствието на прокурора Г. Манолов, като разгледа докладваното от
съдията Дякова к.а.н.д. №
385 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл.63в ЗАНН /Закон за административните
нарушения и наказания/ във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Постъпила е касационна жалба от И.Й.И., чрез
адвокат пълномощник – адв. Г.Г.,***, срещу Решение № 151/05.10.2023 г.,
постановено по анд.№ 195/2023 г. на РС-Бяла, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/№ 38-0004566/28.03.2023 г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе. С НП
на И. за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във
вр. с Приложение 5, Част І, т.4.4.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени на основание чл. 179, ал. 6, т. 2
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. за първото
нарушение и на основание чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за второто нарушение. Наведено
е касационно основание за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на
въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отменено издаденото НП.
Ответникът по жалбата – Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Русе, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като смята решението на
въззивния съд за правилно.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена
е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен
съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За
да потвърди оспореното пред него НП въззивният съд е приел за безспорно
установено, че на 03.01.2023 г. в с. Копривец,
общ. Бяла, на отбивка пред библиотеката, в направление за гр. Бяла контролен
орган - инспектор в РД „АА“ Русе спрял за проверка влекач „Скания“ Р124 ЛА 4Х2
НА 420 от кат. № 3 с рег. Р №5916ВМ с прикачено полуремарке СТАС С300 ЦХ от категория
О4 с рег. № Р2989ЕЕ - двете собственост на ЕТ „А.-А.А.“. Посоченото ППС било
управлявано от касатора И.Й.И., който
извършвал обществен превоз на товари-фракция. При извършената проверка
се констатирало, че влекачът е технически неизправен – липсвало стъклото на
пътепоказателя в задната дясна част на влекача. Стъклото липсвало и в частта на
габарита и било налично само за задна стоп светлина. Плафонът в наличната му част бил привързан с
временни ел.връзки. св.Иванов установил, че излъчваният цвят от лампата не светел
със задължителната жълта светлина, като според него неизправността се
класифицирала като значителна. Водачът не представил контролен талон към
свидетелството за управление. Проверяващия преценил, че жалбоподателят е
допуснал нарушения на чл. чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4
във вр. с Приложение 5, Част І, т.4.4.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на място му съставил АУАН №
331561, който бил подписан без възражения от нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН,
административнонаказващият орган на
28.03.2023 г. издал оспореното НП, като в същото били възприети фактическото
описание и правна квалификация на деянията, идентични с тези съдържащи се в
АУАН, като за осъществените от касатора нарушения на основание чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за първото
нарушение и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за второто нарушение.
Настоящата инстанция, след извършена
служебна проверка на оспореното решение за неговата валидност, допустимост и
правилност, не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправни разпоредби.
Районният съд е събрал по надлежния ред
допустими и относими доказателства, установяващи правнорелевантните за случая
факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и цялостен анализ на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдил както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е възприел фактическа
обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав. С оглед
направените по делото фактически констатации съдът е формулирал и напълно
обосновани и в съответствие със закона правни изводи за правилна установеност и
безспорна доказаност е на двете нарушения - по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като санкцията за процесните нарушения е
определена от административнонаказващия орган в установен от закона фиксиран
размер.
Противно на твърденията на касатора не са
налице и обстоятелства, които да квалифицират нарушенията като маловажни по
смисъла на закона и да обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.
1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението.
Касаторът в жалбата е изложил доводи за допуснати
нарушения от районния съд само за административното нарушение по чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП.
При служебната проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК съдът намира, че съдебното
решение е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и процесуалните
правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Неизпълнението на това изискване
представлява нарушение по чл.
179, ал. 6 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.4 от ЗДвП – Неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно Наредба №
Н-32 от 16.12.2021 г. за периодичните прегледи за проверка на техниеската
изправност на пътните превозни средства /Наредбата/.
Под техническа изправност следва да се разбира нормално
функциониране на всички системи на МПС. В обстоятелствената част на оспореното
НП е посочено, че е установена техническата неизправност на влекача на
управляваното от И.И. ППС, в частта на стъклото на пътепоказателя от задната
дясна страна липсва /спукан/, поради което излъчвания от лампата цвят не свети
в задължителния жълт такъв. В случая, констатираното от контролните органи не
съответства на предписаните изисквания, поради което техническата неизправност
на влекача се квалифицира
като значителна по смисъла на Приложение 5, Част І, т.4.4.3 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС, което води до категоричния извод, че управляваното
ППС към момента на проверката е имало неизправост, която представлява риск за
безопасността на всички участници в движението и следва да се
приеме, че автомобилът на касатора е бил технически неизправен.
Както правилно е посочил
районният съд неизправностите са незначителни, значителни или опасни. Съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, "значителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия. Още по-детайлно съдържание на понятието "значителна
неизправност" се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, съгласно който, значителни са неизправностите, които
оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или
оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.
Попадането на всеки един
елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се
определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
Съгласно т. 4.1,
буква "а от
Методиката, отнасяща се до светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване
и по конкретно т. 4.4.3, буква "а“, когато излъчвания от лампата цвят не свети в
задължителния жълт такъв следва да се квалифицирана като значителна неизправност на превозното средство.
Подведени под хипотезите на
горецитираните правни норми, установените по делото факти обуславят наличие на
значителна техническа неизправност на управлявания от И. автомобил, поради
което правилно с процесното НП е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност за неспазване на изискването на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, според
който движещите
се по пътя МПС да бъдат технически изправни.
Що се отнася до твърдението
на касатора за недоказаност и липса на субективната страна на деянието с изложени
аргументите в касационната жалба, че същият не е знаел, че управляваният от
него автомобил е с технически проблем при светлинната сигнализация, то същите касационната
инстанция намира за недоказани и голословни. Наведените от него възражения не
се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото, а и същият не е
ангажирал такива, които да опровергаят констатациите на наказващия орган.
Съгласно чл.179, ал.6 от ЗДвП, санкциите за управление на
технически неизправно пътно превозно средство са предвидени за водача, т. е за
лицето което го управлява и което е длъжно във всеки един момент да следи за
неговата техническа изправност. По делото не се спори, че именно И. е водач на ППС. Твърденията
му, че когато е тръгнал от гаража автомобилът му е бил изряден е негова защитна
теза. Още повече, че в съдебното заседание по делото във възивната инстанция,
съдът е предявил на свидетеля-актосъставител снимка приложена на л. 11 от
делото и същият е заявил,че по време на проверката са констатирали, че самият плафон,
който се състои от липсващото стъкло и играе ролята на светлоотразител, като
отразява светлината и усилва светлинния поток от лампата, за да придава тя жълтия
цвят, е привързан с така наречените ел. връзки – временни, което означава, че
касаторът е бил наясно, че управляваното от него ППС е технически неизправно.
Незнанието, че автомобилът е неизправен,
не изключва отговорността, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае
дали управляваното от него превозно средство е изправно или не.
Съдът се солидаризира и с
мотивите на предходната инстанция за неприложимост на института на
"маловажния случай" на административно нарушение спрямо процесната
деятелност. Неизправността на ППС поражда риск за останалите участници в движението, като същата е с по-висока степен на
обществена опасност на деянието от обикновенните случаи на нарушение от този
вид. В този смисъл претенцията за приложение на чл.28 от ЗАНН правилно е била отклонена от районния
съд, който е взел предвид и приложената справка за нарушител.
Всичко изложено обуславя
извода, че по делото са установени всички съставомерни за нарушението
обстоятелства, което е от значение за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора. Установени са датата на управление на МПС, мястото,
водач на МПС, както и неизправността на автомобила. Правилно са приложени
санкционните норми по отношение на двете установени нарушения. По отношение на
второто установено нарушение не са наведени никакви оплаквания в жалбата. Съдът
при служебната проверка не констатира неправилност на въззивното решение по
отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвп.
По всички изложени по-горе
съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното, както и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Русе, първи
косационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 151
от 05.10.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 195/2023
година по описа на Районен съд Бяла.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.