Р
Е Ш Е Н И Е № 260387 / 5.4.2021г.
гр.
Перник, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5290
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Кредиреформ България“ ЕООД срещу Н.Е.С.,***.
Ищецът твърди, че между ответникът в качеството му на кредитополучател и
третото за процеса лице – „4финанс“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за кредит № ***г.
(Договора) по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Посочва
се, че ответникът подал заявка за отпускане на кредит чрез използване на
интернет-страницата на кредитора, подписал проекта на договора чрез активиране
на бутон „подпиши“, заедно с приложимите Общи условия, както и стандартен
европейски формуляр, съдържащ преддоговорната
информация по чл. 8 ЗПФУР. Изяснява се, че от своя страна „4финанс“ ЕООД
потвърдило договора по електронната поща. По силата на последния на ответницата
бил отпуснат паричен кредит в размер на сумата от 500 лв. Поддържа се, че
същата следвало да върне заемната сума на 19.12.2015 г. Допълва, че сумата по
кредита била отпусната, а на 28.11.2015 г. ответникът заявил отпускането на
допълнителни 50,00 лева, която била изплатена на 30.11.2015 г. Твърди също, че
на 03.12.2015 г. е заявен нов кредит в размер на 200,00 лева, който бил
преведен по сметка на кредитополучателя на същия ден. Допълва, че към
19.12.2015 г. сумата която следвало да бъде върната е главница в размер на
750,00 лева, 114,19 лева – такса за експресно разглеждане и 21,59 лева лихва по
кредита. Посочва се, че ответникът не изпълнил задължението си на падежа,
поради което изпаднала в забава. На основание клаузите на процесния договор и
приложимите Общи условия заради допуснатата забава на кредитополучателя била
начислена наказателна лихва в общ размер от 830,70 лв. в периода 20.12.2015 г.
до 22.11.2018 г. Твърди се, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания
от 23.11.2018 г. дружеството – кредитор, в качеството си на цедент,
прехвърлило на ищеца, в качеството му на цесионер,
вземания към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит в общ
размер от 1473,83 лв. Уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна е предприето с изпращане на писмо чрез
„Български пощи“ ЕАД, която се е върнала с отбелязване „непотърсена“. Такова
действие има и получаването на уведомлението като приложение към настоящата
искова молба.
С допълнителна молба признава, че
ответникът е заплатил сума в размер на 400,00 лева, с които е погасено
задължението за възнаградителна лихва, таксата за експресен кредит и главницата
до размер на 643,13 лева.
С оглед на изложеното моли съдът да
осъди ответника да му заплати сума в размер на 643,13 лева – остатъчна главница
по Договора, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в
срок, в проведеното открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.
Предметът на доказване в настоящото
производство (така, както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е
сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата на 643,13
лева – остатъчна главница по договор за кредит № ***г., изменен с допълнителни
споразумения от 28.11.2015 г. и 03.12.2015 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2020
г., до окончателното изплащане на вземането.
Възникването на процесното вземания е
обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответницата по
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в частност, че
кредиторът /доставчик на финансовите услуги и праводател на ищеца/ е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗПФУР на
потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на
договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на заемната сума,
по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане и
изискуемостта на вземането. Необходимо е да се установи също и наличието на
уговорена валидна клауза за възнаградителна лихва, за заплащане на такси за
експресно разглеждане на исканията за кредит, доколкото се твърди, че същите са
погасени с извършеното от ответника плащане в общ размер на 400,00 лева. Не подлежи
на изследване неустоечната клауза, доколкото същата остава извън предмета на настоящото
производство и не се твърди, че с постъпилите от ответника суми е погасявано
това задължение.
Ищецът извежда материалноправната
си легитимация по спора в качеството на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018 г., сключен между него и дружеството „4финанс“ ЕООД,
които релевантни факти се установяват от представения договор за цесия и
приложения към него (макар и същия с дата 01.02.2018 г.). Ищцовото
дружество-цесионер е било упълномощено от цедента да съобщи на длъжника за
извършената цесия, видно от представеното Пълномощно – Приложение № 4 към
договора за цесия. На 23.11.2018 г. ищецът е изпратил до ответницата чрез
„Български пощи“ ЕАД уведомление за извършената цесия, но няма данни същото да
е реално получено от длъжника, като е отбелязано „непотърсена“. Същевременно се
установи, че това известие е изпратено до посочения в Договора от ответника
адрес.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и
настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя
според това, което упълномощителят е изявил съобразно
чл. 39 ЗЗД. В тази насока е Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на
второ т.о. ВКС. В тук посоченото решение се отрича единствено възможността
уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента
да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от
съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник,
каквато не е настоящата хипотеза.
След като се прие, че цесията може да
бъде съобщена на длъжника от цесионера като
пълномощник на цедента и от доказаните конкретни
фактически действия за съобщаването, настоящият състав намира същите за
достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Това е така,
защото в Договора е посочен един адрес за контакт с длъжника. Уведомлението е
изпратено до ответника именно на този адрес, поради което е положена дължимата
грижа да се издири адресатът, но същият не е открит и по делото липсват данни
да е уведомил кредитора за новото си местопребиваване. Същият не следва да
черпи права от своето недобросъвестно поведение, след като не е информирал
другата страна за новия си адрес.
Твърдението на ищеца за постигнато
съгласие между праводателя му и ответницата за сключване на договор за
потребителски кредит се основава на подадена от ответника по интернет заявка за
отпускане на кредит в размер на 500 лв., след регистрация в системата на „***“
на интернет страницата на кредитодателя „4финанс“ ЕООД. Твърди се, че при
условията на т. 8.1 и т. 8.2 от ОУ ответницата е подала през същата система още
две заявки, във връзка с които по вече отпуснатия кредит е предоставен
допълнителен кредит – съответно сумата от 50 лв. на 28.11.2015 г. и сумата от 200
лв., поискана на 03.12.2015 г., които били предоставени. Ето защо отношенията
между страните се уреждат по реда на специалния Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.),
Закона за потребителския кредит, както и общите правила на гражданското
законодателство.
Договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние,
т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. §
1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр
– лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр.
чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. „електронен документ“ означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис.
За „електронен подпис“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
В настоящия случай се твърди, че
кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло
електронна. По делото е представено копие на Договора, както и на
допълнителните заявки (и трите документа – неподписани), за който се твърди, че
са сключени между „4финанс“ ЕООД като кредитодател и ответницата
като кредитополучател.
Предмет на договора от 19.11.2015 г. е
предоставянето в заем на парична сума в размер на 500 лв., като е уговорен срок
за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж 19.12.2015 г.,
посочен лихвен процент 40,98%, годишен процент на разходите (ГПР) 49,6% и такса
за експресно разглеждане 103,16 лева, като е посочено, че общата дължима сума
възлиза на 620 лв. Предмет на договора, за който се сочи, че е свързан при
условията на т. 8.1 от ОУ на 28.11.2015 г. за отпускане на допълнителен кредит
е предоставянето на парична сума в общ размер от 550 лв. (т.е. 50 лева повече
от първоначално уговорения заем), със срок за връщане 30 дни, падеж 19.12.2015
г., ЛП 40,67%, ГПР 49,5% и такса за експресно разглеждане 113,54 лв., като
общата дължима сума възлиза на 681,55 лв. Предмет на третия договор, сключен
при условията на т. 8.1 е предоставянето на кредитен ресурс от 750 лв. (т.е. 200
лева допълнително на предоговорения заем), със срок на връщане 30 дни, падеж 19.12.2015
г., ЛП 40,83%, ГПР 49,9%, такса за експресно разглеждане 144,19 лв., като
общата дължима сума възлиза на 915,78 лв.
Тъй като договорът за кредит е сключен
под формата на електронен документ, същият, ведно с допълнителните споразумения
и Общите условия към него, са представени по делото на хартиен носител на
основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се
приема, че „принципно представянето на документ върху който липсва подпис на
издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство
ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му“.
В процесния случай в трите формуляра е
попълнена информация, която логически е свързана единствено с ответницата – нейните
три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл, мобилен телефон и банкова
сметка. *** (ОУ), неподписани, уреждащи конкретната процедура от последователни
действия, извършването на които обуславя възникването на договорно
правоотношение. Съгласно чл. 1.1 от ОУ, кредитополучателят отправя искане за
отпускане на кредит чрез формуляра на началната страница на сайта ***, като за
да завърши регистрацията на профила си, той трябва да е приел общите условия,
достъпни на началната страница, на която също така е достъпна и Бланка на
Стандартен европейски формуляр за предварителна договорна информация, след като
потребителят избере конкретна сума и срок на погасяване (чл. 1.3 и 1.4 от ОУ).
След регистрация, проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на Начална страница, като същият се подписва електронно чрез
бутон „Подпиши“. На база на искането за отпускане на кредит и договор
кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на клиента и му отпуска или
отказва отпускането на заем. По силата на чл. 3.1. от ОУ договорът се счита за
сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронен път от
кредитора и извършването на паричен превод.
Съгласно чл. 8.1 от ОУ кредитополучателя
има право да поиска отпускане на допълнителни кредити по вече отпуснат кредит,
от която възможност той може да се възползва неограничен брой пъти в рамките на
кредитния лимит. По силата на чл. 8.2 подобна промяна в договорното
правоотношение се осъществява по уредения в чл. 1 ред, като всички параметри по
съществуващия договор остават непроменени, с изключение на общата дължима сума.
В чл. 8.3 е уговорено, че за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално
лихви и такси, съгласно измененията в договора, съобразно остатъчния срок до
падежа.
Заемът е реален договор и изисква освен
постигане на съгласие между страните и предаване, респ. получаване на дадената
сума. От приложените платежни нареждания от 19.11.2015 г., 30.11.2015 г. и 03.12.2015
г. се установява, че „4финанс“ ЕООД е наредил по банковата сметка на Н.Е.С. в „***“
АД – с IBAN, ***, сумите в размер съответно на 500 лв., 50 лв. и 200 лв., а
като основание е посочен номерът на договора за кредит.
Ето защо при съвкупна преценка на
обсъдените доказателства съдът намира, че именно ответницата е преминала цялата
процедура по регистрация, създала е свой профил в сайта „***”, от който е
направила няколко заявки за отпускане на парични заеми. От една страна, в
изпратената заявка са налице данни, които логически биха могли да бъдат
свързани единствено с Н.Е.С. – три имена, ЕГН, адрес, имейл адрес, мобилен
телефон, включително и банкова сметка, ***. Тези данни, преценени в тяхната
съвкупност, подкрепят извода за възникнало между ответника и праводателя на
ищцовото дружество заемно правоотношение, породено от процесния договор за
потребителски кредит, регулирано при предварително оповестени и приети от
потребителя общи условия.
Предвид установената фактология,
съдът намира, че по силата на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
което кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна информация и е
изпълнил основното си облигаторно задължение реално да предостави заемната
парична сума.
От страна на ответницата липсват
твърдения и не са ангажирани доказателства да е осъществено пълно или частично
погасяване на задължението за връщане на предоставената за ползване сума в
същата валута и размер. Същевременно обаче ищецът е признал погашения в общ
размер на 400,00 лева. Това изявление, обективирано в исковата молба - подписан
частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена
сила относно авторството на волеизявлението, съдът цени като извънсъдебно
признание за неизгоден за страната факт.
Ищецът поддържа че по силата на
сключения договор е носител и на вземания за възнаградителна лихва в размер на 21,59
лева и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 144,19 лева. По
делото се установи, че клауза за такса за експресно разглеждане на кредита е
уговорена между страните, като същата градира от 103,16 лева до 144,19 лева
пропорционално на увеличаване размера на кредита. Тази клауза подлежи на
изследване, доколкото се твърди, че задължението по нея е погасено с част от
изплатената от ответника сума. Съдът намира, че тази сума е недължима, тъй като
претендираната такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита е такава, свързана с усвояване на кредита и е начислена в противоречие
с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за
начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита.
Същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на
закона. Обсъжданата такса не е икономически обоснована, а също и не става ясно
за каква насрещно предоставена услуга кредиторът я е начислил като дължима от
кредитополучателя, поради което неправилно част от извършеното плащане е
отнесено за погасяването ѝ.
В процесния договор е уговорен ГЛП и
ГПР, гравитиращи около законоустановения максимум. На практика обаче липсва
разбираема информация относно това каква част от погасителната вноска погасява
отделните компоненти от задължението: главница, лихва и такси. В договора е
посочен единствено размерът на годишния лихвен процент, но не е посочен общ
размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Аналогично, годишният процент на разходите също е представен единствено
с цифрово изражение, но липсва уточнение какви точно разходи се включват в
същия. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Задължението на потребителя е извъндоговорно: то възниква по силата на закона, който е
определил точно неговото съдържание: "потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита" – чл.
23 ЗПК.
При този правен извод съдът намира, че
предявеният иск е основателен до размер от 350,00 лева (разликата между
отпуснатата сума в общ размер на 750,00 лева и извършените погашения в общ
размер на 400,00 лева).
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции. Същият е доказал разноски в общ размер на 50,00 лв. за
заплатена държавна такса, като е претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150,00 лв., което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
намира, че следва да бъде уважено в минимален размер от 100,00 лв. предвид
липсата на правна и фактическа сложност по делото. Съобразно изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 70,00 лв.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР Н.Е.С., ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сума в размер на 350,00 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***г., изменен
с допълнения от 28.11.2015 г. и 03.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба – 29.09.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 350,00 лева до пълния предявен от 750,00 лева като
неоснователен – погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Е.С. да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД сумата от 70,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в настоящото исково
производство, Съобразно изхода от спора.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________