№ 12725
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С. Г. Р.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110119794 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от П. В. С.,ЕГН **********,с адрес [населено място],[улица],против [фирма-
О],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място],
[квартал],представлявано от изпълнителния директор Ч. С.,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не
дължи сумата от 1396,20 лева,от които 1081,55 лева главница за потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,189,23 лева
мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2009 г. до 28.12.2012
г.,125,42 лева разноски по делото.
В исковата молба се твърди,че по ч.гражд.дело № 404/2013 г. по описа
на РС [населено място] ответното дружество се е снабдило с изпълнителен
лист спрямо наследодателя на ищцата В. С. С. за сумите 1081,55 лева
главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г.,189,23 лева мораторна лихва върху главницата за периода
30.06.2009 г. до 28.12.2012 г.,125,42 лева разноски. Ищцата поддържа,че
срещу нейния наслододател е било образувано изпълнително дело № [номер]
по описа на ЧСИ С. Д.,а на 13.07.2015 г. е поискано налагане на запор върху
банкови сметки от ответника,като взискател,а последващи изпълнителни
действия липсват. Ищцата сочи,че перемпция е настъпила на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 13.07.2017 г. Според ищцата вземането е погасено
по давност като ищцата поддържа,че е приложима тригодишна давност,но
дори да бъде приложена петгодишна давност,същата е изтекла към датата на
предявяване на иска. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът [фирма-О] не изразява становище по иска в срока за
подаване на писмен отговор,а с депозирана молба за насроченото открито
съдебно заседание сочи,че оспорва иска и няма доказателствени искания.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е изпълнителен лист от 19.04.2013 г.,издаден по
ч.гражд.дело № 404/2013 г. по описа на РС [населено място],видно от който
В. С. С. е осъден да заплати на [фирма-О] сумите от 1081,55 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,189,23 лева
мораторна лихва за периода 30.06.2009 г. до 28.12.2012 г. и 125,42 лева
съдебноделоводни разноски.
Установява се,че на 13.06.2013 г. [фирма-О] е отправил искане за
образуване на изпълнително дело срещу В. С. С.,а в молбата се съдържа
искане за предприемане на изпълнителни действия.
Според удостоверение за наследници В. С. С. е починал и е оставил
като наследница по закон дъщеря си П. В. С..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата,че паричната сума не е заплатена,съдът
счита,че за ищцата съществува интерес да предяви отрицателния
установителен иск.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,доказателствената
тежест е разместена и ответникът следва да проведе доказване,че
вземането,което ищцовата страна оспорва,съществува. С исковата претенция
по чл.439 от ГПК страната ищец реализира защитата си,ако след възникване
на изпълнителното основание е настъпило обстоятелство,с оглед на което
вземането вече се явява недължимо. В конкретния случай ищцата С. се
позовава на настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако
в определен период от време кредиторът бездейства и не реализира
действия,с които да прекъсне давността. От събраните по делото
доказателства се установява,че наследодателят на ищцата е осъден да заплати
парични суми,които ответникът е претендирал по реда на заповедното
производство. Законът не регламентира изрично каква е приложимата
погасителна давност за вземания,за които има издадена заповед за
изпълнение,срещу която не е депозирано възражение,но съдът приема,че
приложимата погасителна давност е петгодишната при съобразяване,че
съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД вземанията по влезли в сила съдебни решения се
реализират при прилагане на петгодишна давност. За да счете,че и за
вземания,за които има влязла в сила заповед за изпълнение,приложимата
давност е петгодишната давност,съдът взе предвид,че последиците за
вземанията по заповедите за изпълнение,които са стабилизирани са
идентични с последиците за вземанията по съдебните решения. С изтичането
на срока за подаване на възражение срещу заповед за изпълнение се
преклудират всички доводи,които длъжникът е могъл да направи по
отношение на вземането,а вземането може да бъде оспорено само въз основа
2
на новонастъпили обстоятелства или на нови писмени доказателства – в този
смисъл разпоредбата на чл.424 от ГПК. Анализирайки цитираната разпоредба
на чл.424 от ГПК,както и разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът
счита,че правните последици относно вземанията по заповеди за
изпълнение,които не са оспорени и по съдебни решения са идентични,поради
което и приложимата давност към вземанията по заповедите за изпълнение
следва да е петгодишната давност. Аргумент в подкрепа на разбирането,че
вземанията по заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет е и
принципното различие между уредбата по чл.237 и следв. от ГПК ( отм.) и
уредбата на заповедното производство,тъй като при действието на ГПК (
отм.) вземането,за което е издаден изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание би могло да бъде оспорвано чрез отрицателен
установителен иск без ограничение във времето,докато вземанията,за които е
издадена заповед за изпълнение,могат да бъдат оспорени само при
предпоставките,предвидени съгласно чл.424 от ГПК. Така мотивиран,съдът
счита,че приложимата давност е петгодишната давност. Според приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. е
възприето,че по време на изпълнителния процес давност се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо
съответния изпълнителен способ,а считано от всяко такова действие започва
да тече нов срок на давност. Софийският районен съд счита,че исковата
претенция по предявения отрицателен установителен иск подлежи на
уважаване. От представените по делото доказателства се установява,че с
молбата за образуване на изпълнителното дело от 13.06.2013 г. е прекъсната
давността,защото в тази молба се съдържа искане за реализиране на
изпълнителни действия,налице е и признание на ищцата,че ответното
дружество е поискало да бъде наложен запор върху банкови сметки с молба
от 13.07.2015 г.,което обстоятелство съдът приема за доказано,защото ищцата
излага твърдения за настъпване на неблагоприятен за нея факт,а липсват
доказателства да са реализирани последващи изпълнителни действия.
Съдът,отчитайки датата на последното изпълнително действие,за което е
проведено доказване – 13.07.2015 г.,както и предвид това,че към датата на
предявяване на иска е изминал период от време от повече от шест
години,приема,че отрицателният установителен иск е доказан и подлежи на
уважаване. В тази насока следва да бъде отчетено,че съдът с определението
по чл.140 от ГПК изрично е указал на ответника,че е негова
доказателствената тежест,че са предприемани действия,които прекъсват
давността,както и е указано на ответника,че доказателства за реализирани
изпълнителни действия,прекъсващи давността не се представени. При това
положение и като бъде съобразено,че ответникът нито е представил
доказателства,нито е формулирал доказателствени искания,съдът следва да
приеме,че исковата претенция по отрицателния установителен иск подлежи
на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 405,85 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на [фирма-О],ЕИК [ЕИК],със
седалище и адрес на управление [населено място],[квартал],представлявано
от изпълнителния директор Ч. С.,че П. В. С.,ЕГН **********,с адрес
[населено място],[улица],не дължи сумата от 1396,20 лева ( хиляда триста
деветдесет и шест лева и двадесет стотинки ),от които 1081,55 лева главница
за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до 30.04.2011
г.,189,23 лева мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2009 г. до
28.12.2012 г.,125,42 лева разноски по делото,за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гражд.дело № 404/2013 г. по описа на РС [населено място],поради
настъпила погасителна давност в периода 13.07.2015 г. – 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА [фирма-О],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[населено място],[квартал],представлявано от изпълнителния директор Ч. С.
да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на П. В. С.,ЕГН
**********,с адрес [населено място],[улица], сумата от 405,85 лева (
четиристотин и пет лева осемдесет и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4