Определение по дело №133/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано въз основа на въззивната жалба на подсъдимият В. В. от гр.Г. Д. срещу присъда №612/09.12.2009 год. постановена по нохд №458/2009 год. по описа на ГДРС.Със същата В. е признат за виновен,за това,че умишлено е склонил две лица да направят опит да отнемат от автомобил дизелово гориво на стойност 122,50 лв. от чуждо владение,без съгласие с намерение противозаконно да го присвоят,като случая е маловажен-престъпление по чл.194,ал.ІІІ във вр. с ал.І от НК и във вр. с чл.20,ал.ІІІ и чл.18,ал.І от НК.Наложено му е наказание пробация с определени три пробационни мерки-задължителна регистрация,задължителни срещи с пробационен служител и двете за срок от по една година и 200 часа безвъзмезден труд в рамките на една година.

Сочи се в жалбата,че наложеното с атакуваната присъда наказание е явно несправедливо,че присъдата е незаконосъобразна,недоказана и постановена при съществени процесуални нарушения.В жалбата не се излагат никакви съображения за твърдяните пороци.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не изразява становище.За него се явява служебно назначеният му защитник,който поддържа жалбата.Твърди,че в хода на производството по делото да настоящият момент липсват доказателства установяващи вината на подсъдимият В..Моли от въззивната инстанция да постанови оправдателна присъда.Не ангажира нови доказателства.

Представителят на О. П. оспорва жалбата.Изложените от него съображения са свързани с наличието на безспорни доказателства за авторството на деянието.Иска се потвърждаване на атакуваният съдебен акт.Не се правят искания за нови доказателства.

Окръжният съд,като разгледа жалбата по реда на въззивният контрол и съобразно процесуалните правила на чл.313 и 314 от НПК,и след като се запозна с всички доказателства,събрани в настоящето производство,намира следното:

Фактическата обстановка е изяснена правилно от районният съд,след като последният е извършил анализ на събраните доказателства,както по отделно,така и в тяхната съвкупност и е следната:

Подсъдимият В. е от гр.Г. Д..Същият е на 24 години и е осъждан общо единадесет пъти за различни престъпления в периода от 1999 до 2008 год.

В. се познава със свидетелите М. Х. и Г. Б., които също са от гр.Г. Д..На 30.07.2008 год. последните двама излезли да се разхождат из града.В разговор Х. споделил с Б., че има нужда от пари.Стигнали до заведение “О.”,където видели подсъдимият В.,който бис със свой приятел.В проведеният разговор Х. споделил и с В. ,че има нужда от пари. Тогава В. му заявил,че знае как може да “изкара” пари и за целта им обяснил,че пред детска градина ”Б.” има паркирал автобус и целта му е двамата свидетели да източат горивото от резервоара на автобуса,като за това ще получат и по 30 лв.Свидетелите се съгласили,при което те,заедно с подсъдимият се качили в автомобил,управляван от приятелят на В..Тръгнали,като по пътя спрели пред една къща.подсъдимият слязъл от автомобила и след малко се върнал с маркуч.Потеглили отново и спрели до автобуса.Там В. извадил две туби от багажника на автомобила и ги дал на свидетелите-Б. и Х., като започнал да им обяснява начина по който се “източва” горивото от автобуса. Тъй като първоначално те не разбрали той дори им показал как става това,след което заедно с неговият приятел си тръгнал.Преди това дал указания на двамата ,че ще ги чака в къщи,където те да отнесат тубите.След като първата туба се напълнила свидетелите я взели и оставили до контейнер за отпадъци до детската градина и сложили втората да се пълни.През това време видели,че приближава полицейски автомобил и се скрили в храсти в двора на детската градина.Приближавайки на място полицейските служители-С.,Р. и К., слезнали от автомобила и започнали оглед на самата детска градина,тъй като били изпратени там по сигнал от дежурният в РПУ.Установили ,че в градината не е прониквано и в този момент видели до контейнера с отпадъци едната туба от 20 литра.Установили по миризмата,че това е нафта.Тогава започнали да осветяват двора на детската градина ,при което свидетеля С. видял и две лица,които се крият в храстите. Видели, че в същият момент се източва нафтата от автобуса,паркиран до детската градина,като дори към този момент течността вече преливала от тубата. Заловили двамата свидетели, при което последните им обяснили, че източват нафтата по поръчка на подсъдимия по делото. Полицейските служители завели двамата – Х. и Б., в сградата на РУ на МВР и запазили местопроизшествието до пристигане на оперативна група. На следващия ден би извършен и оглед, като за целта бил съставен и съответен протокол и били изготвени фотоснимки. Тубите заедно с течността /горивото/ били отнесени в полицията, като в последствие дизеловото гориво било върнато на свид.М. М., която е собственик на автобуса.

По делото е назначена съдебно-оценъчна експертиза, от която е видно, че стойността на дизелото гориво на 50 л. е 122,50 лева.

Така установената и от РС фактическа обстановка се базира на анализ на свидетелските показания и на изготвената експертиза както за оценката на дизелото гориво, така и на анализ на заключението на съдебно психологическата експертиза на свид. М. Х., от която е видно, че същият, макар и непълнолетен, може да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Анализирайки показанията на свидетелите Х. и Б. съдът констатира, че именно подсъдимият по делото е бил този, който е предложил да източва горивото от автобуса, като за целта е набавил както тубите, така и маркуча, а впоследствие дори им е показал начина, по който се извършва това. Свидетелят Х. изяснява, че това е станало в разговор, в който е заявил на В., че има нужда от пари, а подсъдимият е предложил как могат да спечелят пари, като за целта ги е снабдил и с описаните по-горе средства. За изясняване на обстоятелството дали В. именно е подбудил двамата да извършват кражбата е налице известно противоречие в показанията на Б. и Х. Докато през цялото време в хода на досъдебното производство и съдебното такова Х. твърди, че именно В. ги е подбудил, като им е обещал да заплати по 30 лева за стойността на горивото, то свид.Б. веднъж изразява позиция, че както свид.Х., така и подсъдимият са предложили на Б. да отидат да крадат нафта, а след това заявява, че В. е направил това предложение. Съдът намира, че в показанията на свид. Б. е налице противоречие, като приема, че РС правилно е счел, че показанията на Б., в които той твърди, че подсъдимият ги е подбудил да извършат кражбата заедно с Х. следва да бъдат кредитирани, тъй като в тази насока са показанията и на свид.Х., а също така и към първоначалното задържане пред тримата полицейски служители Б. също е заявил, че В. е подбудил двамата да извършат кражба. Действията на подсъдимия, обективирани от показанията на двамата свидетели, косвените такива на свид.С., Р. и К., установяват по категоричен начин, че В. именно е автор на деянието, в което е обвинен, като за целта е склонил Х. и Б. да извършат кражба на горивото от автобуса, предложил им е да сторят именно това, като ги е завел до автобуса и им е разяснил начина по който могат да извършат кражбата.

При така установеното и настоящата инстанция, както и РС намират, че деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Налице е безспорно установен опит да се отнеме дизелово гориво от владението на собственика без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, като случаят е маловажен. За склоняваното съдът изложи съображения по-горе. Обстоятелството, че деянието е останало недовършено във фазата на опита се установява както от показанията на основните свидетели Х. и Б., така и от тези на тримата полицейски служители пристигнали на място и с действията си осуетили фактическото отнемане на дизеловото гориво и установяването на трайна фактическа власт върху същото от Б. и Х.. Че отнемането на горивото е станало без знанието и съгласието на собственика се установява от показанията на свид. М. М., дадени пред РС. От заключението на оценъчната експертиза от своя страна се установява, че стойността на горивото е 122,50 лева, което характеризира случая като маловажен. Изяснено е също така, че от субективна страна, че В. е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с разясненията си относно мястото и начина на извършване на кражбата, и обещанията за имотна облага склонява Х. и Б. да извършат престъплението. Видно от действията му той е целял настъпването на този резултат, макар да е съзнавал обещственоопасните последици на същото, той е желаел те да настъпят, тъй като е заявил на двамата извършители, че ще си отиде в дома си и ще чака там да му бъдат донесени двете туби с гориво.

Изложените възражения в съдебно заседание пред настоящата инстанция от сл. защитник на подсъдимия, свързани с твърдяното от него недоказано обвинение съдът намира за неоснователни с оглед на изложеното по-горе. Всичките тези възражения са били наведени пред РС, като последният е изложил мотивирани съображения защо счита същите за неоснователни. Пред настоящата инстанция не се излагат нови съображения в тази насока, поради което и въззивният съд намира същите за неоснователни.

Въззивната инстанция намира, че наложеното наказание на подсъдимия е съобразено с целите на същото и с данните за личността на подсъдимия. При определяне вида и размера на наказанието РС е изложил съображения защо налага наказанието “пробация”, което е едно от наказанията предвидени в разпоредбата на чл.194 ал.3 НК.

РС е счел, че данните за съдебното минало на подсъдимия не могат да мотивират налагането на най-лекото наказание “глоба”, нито пък на най-тежкото, предвидено в цитираната норма – “лишаване от свобода”. За последното е счел, че не би съответствало на целите на наказанието, поради обстоятелството че ако му бъде наложено следва да бъде изтърпяно ефективно. Настоящият състав споделя тези изводи на РС, като счита, че наказанието “пробация” , наложено от решаващия съд, е най-адекватно с оглед наличието на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства – данните за съдебното минало на В. /осъждан 11 пъти/, както и сравнително ниската стойност на откраднатото. Настоящата инстанция намира за целесъобразни на разпоредбата на чл.36 НК наложените три пробационни мерки. Първите две пробационни мерки наложени на В. по т.1 и т.2 на ал.2 на чл.42а НК са към минималният размер предвиден в разпоредбата на закона, а именно с продължителност от една година, а безвъзмездният труд в полза на обществото е в средния такъв размер, поради което настоящият състав намира възражението за явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователно. С оглед на горното съдът намира,че атакуваната присъда следва да се потвърди.

За пълнота настоящият състав намира да отбележи,че при разглеждане на същото е допуснато процесуално нарушение,което обаче не е съществено и се изразява в следното:Повдигнатото обвинение на В. е за престъпление по чл.195,ал.ІІІ във вр. с ал.І от НК.Наказанието,което законът предвижда за това престъпление е лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от 100 до 300 лв.Процесуалното правило на чл.28,ал.І т.1 от НПК предвижда съдът да разглежда делото като първа инстанция в състав от един съдия,когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или по-леко такова.Видно е,че районният съд е разгледал делото в състав от съдия с двама съдебни заседатели.Това нарушение обаче на процесуалните правила ,както е посочил и ВКС в две свои решения-№50 от 10.03.2009 год. по н.д. №734/2008 год. с докладчик Р.К. и решение №765/2005 год. по к.д.№39/2004 год. на І н.о. на ВКС не е от категорията на съществените такива,тъй като обстоятелството,че съдът е разгледал делото в разширен състав/без да има особено мнение на член от състава/,е дало допълнителни гаранции на подсъдимият.Въпреки това обаче следва да се има в предвид,че се касае за нарушение на процесуалните правила,поради което и районният съд следва стриктно да съблюдава съставът в който следва да разглежда делото,съобразно вече цитираната по-горе норма.Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №612/09.12.2009 год.,постановена по нохд №458/2009 год. по описа на РС Г. Д..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: