№ 130243
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110126385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 405, ал. 1 ГПК.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, вх. № 144966/30.04.2024 г., с дата на пощенско клеймо 29. 04.2024 г., съдът е издал
заповед в полза на „Агримарт“ ЕООД против „Лагера Асет“ АД – на 24.05.2024 г.
След срока по чл. 412, т. 8 ГПК длъжникът възразява, че е платил вземанията по
заповедта и прилага в уверение на това си твърдение писмено доказателство. Възражението
ведно с приложените писмени доказателства са връчени за становище на заявителя, който не
е заявил становище.
Съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, ако становището на заявителя е в срок, съдът се
произнася по възражението на длъжника и становището на заявителя.
Нормата мълчи за естеството на „произнасянето“ и акта, с който то следва да бъде
извършено, но те може да се изведат от систематическото тълкуване на разпоредби на глава
тридесет и седма от ГПК. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение обективира
изрично искане за издаване на изпълнителен лист – вж. т. 14 от образеца на заповед по чл.
410 ГПК – приложение № 3 към Наредба № 6/20.02.2008 г. Целта на заявлението по чл. 410
ГПК е снабдяването на заявителя с изпълнителен лист, при липса на плащане от страна на
длъжника. В случай на плащане обаче е безпредметно издаването на изпълнителен лист и
законът, с новелата на глава тридесет и седма от ГПК със ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г.,
предвиди опростено състезателно производство по установяване плащане от страна на
длъжника в хода на заповедното производство – чл. 414а ГПК. В това производство съдът,
далеч надхвърляйки обичайните си правомощия в едно производство по издаване на
изпълнителен лист по чл. 404 и сл. ГПК, има правото да проверява твърденията на двете
страни в заповедното дело за плащане на задълженията по издадената заповед. Ако установи
плащане, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да отхвърли искането за издаване
на изпълнителен лист, обективирано в подаденото заявление. Ако установи, че няма
1
плащане, съдът постановява разпореждане за издаване на изпълнителен лист. При липсата
на доказателства за плащане от страна на длъжника, но при твърденията за такова плащане,
съдът не може да указва на заявителя да предяви иск, защото това би нарушило замисъла на
особеното опростено състезателно производство по чл. 414а ГПК и би прехвърлило спора
между страните в исков процес по указания по чл. 415 ГПК. Не е такава идеята на
законодателя – идеята е твърденията на страните по заповедното дело за плащане на дълга в
хода на заповедното дело да бъдат проверени – независимо с какви доказателствени
средства, дори и с експертиза в открито заседание – в рамките на самото заповедно дело.
Съгласно чл. 414а, ал. 2 ГПК допустим предмет на спора в настоящата процедура е
дължимостта на разноските и дали длъжникът е дал повод за завеждане на заявлението.
И в общото производство по издаване на изпълнителен лист по чл. 405 ГПК, и в
заповедното производство, важи правилото, че съдът да не проверява съществуването на
изпълняемото право, освен по данни от самото изпълнително основание, но ако все пак
съдът има безспорни доказателства или между страните е безспорно, че изпълняемото право
вече е погасено, то той отказва да издаде изпълнителен лист. Затова съдът дори и при
подадено извън срока по чл. 414а ГПК възражение на длъжника с твърдения за плащане, ако
установи плащания, е длъжен да откаже издаването на изпълнителен лист за платеното – арг.
за по-силното основание от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая длъжникът е представил три платежни документа, с единия от които е
погасил на 20.06.2024 г. главницата, с третия – разноските по заповедта, а с втория част от
лихвата 863,81 лв. от 1737,21 лв.: неплатен остатък от 873,40
Длъжниекът дължи законна лихва за забава върху главницата от датата на заявлението
до датата на плащането – 68.24 лв..
Общо дължи 941,64 лв., за която сума трябва да се издаде изпълнителен лист, за
останалото – да се отхвърли искането за издаване на лист.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за сумата от 941,64 лв. лихви по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от 24.05.2024 г. по гр.д. № 26385/2024 г.,
СРС, 161 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за издаване на изпълнителен лист,
обективирана в заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, вх. № 144966/30.04.2024 г., с дата на пощенско клеймо 29. 04.2024 г., съдът е
издал заповед в полза на „Агримарт“ ЕООД против „Лагера Асет“ АД – в останалата й
част.
Прекратява производството по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
2
градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3