№ 2756
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
и прокурора Л. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20231100201496 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:20 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Л. Г. Л. – редовно призован, явява се лично и с адв. Р.
ХАДЖИЕЕВА – от САК, надлежно упълномощен защитник, с представено
по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - гр.София – редовно призован, изпраща
процесуален представител – инсп.С.М. – инспектор IV степен „Социална
дейност и възпитателна работа“ в Затворническо общежитие „Кремиковци“,
с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдено
заседание ,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА изискани от Съда и постъпил писмен отговор от Затвора –
гр.София, ведно с приложен към него доклад за осъденият Л. Г. Л., от ИСДВР
при ЗО „Казичене“, както и експертна оценка за актуалното психично и
емоционалното състояние на осъденото лице, които документи ПРЕДЯВИ на
страните – за запознаване и становище.
1
ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София инсп. М.: Представям актуална справка за изтърпяното и
неизтърпяното от наказанието към настоящият момент.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни представената от
процесуалния представител на Началника на Затвора справка относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъденият Л.
наказание „Лишаване от свобода“ .
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат всички доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приобщи кум доказателствения
материал по делото, както изисканите и постъпили от Затворническата
администрация писмени доказателства, с оглед тяхната относимост към
предмета на делото, доколкото отразяват данни за личностновото и
поведенческо проявление на осъденият Л. по време на изтърпяване на
наказанието "Лишаване от свобода" в местата за лишаване от свобода, така и
представената в днешното с.з. от процесуалния представител на Началника на
Затвора – гр. София справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното по отношение на осъденият Л. наказание „Лишаване от свобода“,
с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото изисканите и
постъпили с писмен отговор от Затвора – гр.София – вх.№ 52918/05.06.2023
г. – доклад по отношение на осъдения Л. Г. Л., изготвен от ИСДВР ЗО
„Казичене“, от 31.05.2023 г., както и актуална експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на осъденото лице, входирана
в СГС под № 54085/07.06.2023 г., а така също и представената в днешното с.з.
от процесуалния представител на Началника на Затвора – София, справка –
рег.№ 65/07.06.2023 г. относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното
по отношение на осъденото лице наказание "Лишаване от свобода".
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените съвкупност по делото писмени
2
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна. Намирам, че е
налице само първата от двете кумулативни изискуеми предпоставки съгласно
разпоредбата на чл.70 от НК, а именно – тази, касаеща изтърпяната и
неизтърпяната част от наказанието.
По отношение на втората предпоставка намирам, че не са налице
достатъчно данни. Мотивите, с които Началника на Затвора обосновава
своето положително становище по молбата на осъдения намирам, че са в
противоречие със останалия доказателствен материал, а именно – доклада на
инсп. А. СДВР, както и постъпилите допълнителни оценка на психично
състояние, и допълнителен актуален доклад, от които е видно, че при
осъдения все още са налице ясно изразени дефицитни зони, а именно –
отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за
мислене, като е видно, че корекционната дейност е оказала позитивно
действие единствено по отношение на зона „Умения за мислене“, поради
което и рискът от рецидив е спаднал с два пункта, и от 38 точки към момента
е актуалните 36 точки.
Намирам, че е от съществено значение е зоната „Отношение към
правонарушението“, за която е отразено, че осъденият продължава формално
да приема отговорността за деянието и да не разбира мотивите за
криминалното си поведение; че не приема присъдата за справедлива, не
разпознава факторите, които са допринесли за извършване на
правонарушението. При това положение аз намирам, че няма как да се
приеме, че целите на наказанието са изпълнени към настоящия момент. В
представената актуална оценка на психическото състояние на осъдения
отново е отразено, че открояваща се дефицитна стойност продължава да бъде
злоупотребата с алкохол, която действително не се наблюдава в контролирана
среда, но считам, че наличните данни не са достатъчни да се приеме, че няма
все още проблеми по отношение на тази зона.
По тези съображения считам, че молбата следва да бъде оставена без
уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София инсп. М.: Като представител на Администрацията на Затвора –
гр.София, потвърждавам изразеното положително становище относно
3
възможността за условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Резултатите от корекционната дейност, провеждана с него са достатъчно
убедителни и са налични за това доказателства, които са приложени по
делото.
АДВ.Х.: Считам, че са налице и двете предпоставки на чл. 70 на НК, за
условно предсрочно освобождаване на осъдения Л.. По отношение на
фактически изтърпяното наказание на лицето е налице справка, а по
отношение на поправянето му са налице многобройни доказателства, както и
становище от Началника на Затвора в обобщение на всички други
доказателства. От досието на осъдения е видно, че лишеният от свобода Л.
няма абсолютно никакви провинения в поведението си; няма никакви
наказания, той дори е получил три награди , в т.ч. и 12 часово свиждане извън
Затвора. Работил е на една много отговорна работа като електро инженер в
„Казичене“, като е обслужвал абсолютно всички електрически системи,
включително и тези по огражденията, и тези в професионалната кухня, и на
него се разчитало за тези сериозни проблеми, на него е гласувано доверие той
да се занимава с тази електрическа част и нейната поддръжка, което на
всички от нас е известно, че е много рисково. Това означава, че е оценено
поведението му и изцяло неговата личност като един отговорен човек, който в
продължение на повече от година е изпълнявал функциите като електро
инженер, като е бил единствен, работил е и събота и неделя, и не е имал
никаква забележка относно неговото поведение и дейност. След това, тъй
като е изискан на работа извън общежитието, отново отговорна в неговата
специалност по ел.инсталации и известно време, за което има данни, повече
от месец работи извън общежитието и въпреки този по-свободен режим,
отново няма абсолютно никакви нарушения от него в каквато и да е област.
Аз считам, че делата са най-категоричното доказателство за това, че той се е
поправил, за това, че съзнателно е отчел своите грешки и вече проявява едно
изцяло отговорно и положително поведение, което е най-голямото
доказателство за неговото поправяне. Това е отчел и Началника на Затвора в
своето становище, като е имал налице докладите, пробационния доклад на г-
жа Грозданова и досието му, в който доклад е изложено, че той има
изградени трудови навици, не е наказван само е награждаван. Има цялостно
добро поведение и устойчива мотивация за промяна. Тази мотивация за
промяна сега в последните справки виждаме, че се изразява някакво съмнение
относно нея, но аз считам, че това съмнение не е обосновано. Няма никакви
данни, които да сочат на такова съмнение относно личността на осъдения.
Заключението и извода на Администрацията на Затвора е, че
дефицитите в проблемните зони се преодоляват, така че последната справка
по отношение на зоната „Алкохолна употреба“ отново считам, че е само
теоритична и не се базира на никакви конкретни данни. От една страна, в
доклада на г-жа Б. от 31.05.2023 г. се казва, че след проведени консултации и
корекционна работа, има нисък риск, занижен на 36 точки; положителни
промени относно разрешаването на проблемите си отново в чисто теоритичен
план, като е споменато, че и до момента няма констатирана употреба на
4
алкохол или каквито и да е прояви, докато е ясно когато човек има такъв
проблем за едно време от година и повече от година тези проблеми се
проявяват в някакви действия. При осъдения Л. това не е налице, това, че
риска е реален, но не непосредствен отново считам, че касае някакво
субективно мнение. В последната справка се сочи, че само някаква по-
стресова ситуация може да предизвика нещо при него. Не може само на
базата на неговите деяния, които са преди да влезе в Затвора, те наистина са
три, но те са от 2010 г., тоест много назад във времето и много инцидентни
през 5 годни и отново повтаря, преди той да влезе в Затвора на базата на тези
инцидентни случаи да се съди и да се говори за едни проблеми, които не са
установени по никакъв начин. Той нито е бил зависим, нито се е нуждаел от
лечение и тези случаи са били наистина единични в неговия живот. Сега вече
след този дълъг престой в Затвора, поведението му е коренно променено и
както е и общата сентенция, че „по делата им ще ги познаете“, аз считам, че
това е най-категоричното доказателство за неговата цялостна промяна и
липсата на каквито и да било основания да се счита, че той не се е поправил, а
законът изисква точно това – да има данни за неговото поправяне, които
считам, че са категорични. В този смисъл, изявлението на СГП отново
считам, че не се базира на конкретни доказателства, а са само на едни общи
твърдения, че не са налице данни за поправянето, което от всичко казано до
тук считам, че не е така.
Няма противоречия между доказателствата, основно е прието, че
дефицитните зони се преодоляват и той няма никакви противоправни прояви.
Какво по-съществено може да се каже за поправянето на един човек от това,
което той е правил, което е демонстрирал, и това, което е показал за целия
този дълъг период. Фактически е изтърпял 1 г. 3 м. и това е един много
продължителен период, така, че някакви съмнения, които се базират
теоритично на предишните му деяния или сега от субективен прочит, считам,
че не са доказателства, не са в корелация със изискванията на Закона и
постоянната практика, че точно поведението и всички изяви на осъдения
могат да убедят, както са и убедили Администрацията на Затвора, че той
наистина отговаря на условията да бъде предсрочно освободен.
Моля да уважите молбата така като е предявена. Моля да постановите
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ Аз считам, че в
оставащия месец не са налице условия за пробационни мерки в този кратък
срок, който остава. Този срок е остатъка 1 месец и 16 дни, пробационни мерки
за такъв кратък срок за безпредметни според мен, а и поведението му до
последния ден не сочи, че такива са необходими и аз моля да не налагате
пробационни мерки на осъдения Л..
ОСЪДЕНИЯТ Л. Г. Л. /в своя защита/: Няма какво да добавя.
Поддържам защитника си.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице.
5
ОСЪДЕНИЯТ Л. Г. Л.: Искам да кажа, че част от тези документи,
които са представени, единият от тях е заключението от г-жа психоложката в
Затвора, с която съм се виждал един път за 15 минути преди десет дни, само
този един път, а другото е от г-н А., с който не съм разговарял никога. Аз не
съм имал разговори никога, не са правени беседи с мен и не знам от къде тя е
извела това недобро заключение.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията
на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Л. Г. Л., чрез
упълномощения от него защитник адв.Р. Х. – от САК, с правно основание
чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 година и 10 месеца.
В днешното съдебно заседание, ПРОКУРОРЪТ изрази становище за
неуважаване на така депозираната молба, с оглед неоснователност на същата,
приемайки, че е налице само първата законова предпоставка за условно
предсрочно освобождаване на Л., с оглед фактически изтърпяното от него
наказание до момента. Счита, че не са налице достатъчно доказателства,
които да подкрепят наличието на законовата втора предпоставка за условно
предсрочно освобождаване, а именно – доказателства за трайно поправяне на
конкретното осъдено лице. Приема, че мотивите на Началника на СЦЗ за
постигнатият поправителен ефект при осъденият Л., са в противоречие с
останалия доказателствен материал, а именно – първоначалния доклад от
ИСДВР, както и постъпилите допълнителни оценка на психичното състояние,
и новоизготвен актуален доклад от ИСДВР, от които доказателства според
прокурорът се установява, че при осъдения все още са налице ясно изразени
дефицитни зони, конкретизирайки ги – „Отношение към правонарушението“,
„Злоупотреба с алкохол“ и „Умения за мислене“. Сочи, че независимо от
факта, че към настоящият момент оценката на риска за рецидив е в
занижените 36 точки, продължава да се откроява като ясна изразена
дефицитна зона „Злоупотреба с алкохол“, установяваща се въз основа на
всички доказателства по делото, в т.ч. и на днес приетите такива.
Конкретизира, че наличните данни по делото не налагат извод, че тази зона е
преодоляна, с оглед на което и доколкото приема, че възпитателният и
поправителен ефект върху поведението на осъденото лице не е приключил,
6
прокурорът пледира молбата за УПО на осъдения Л., да не бъде уважена.
В обратен аспект са становищата на процесуалния представител на
Началника на Затвора – София и на защитата. В тази връзка, представителят
на Затворническата администрация поддържа изразеното положително
становище на Началника на Затвора за условно предсрочно освобождаване на
Л., обосновавайки, че резултатите за поправяне на осъденото лице са
достатъчно убедителни въз основа на приложените по делото доказателства.
Защитата в лицето на адв.Х., излага обстойни съображения в насока
уважаване на така депозираната молба, изтъквайки, че по делото са събрани
многобройни доказателства, които в синтез с положителното становище на
Началника на Затвора, дават основание за условно предсрочно
освобождаване на осъденият Л. Г. Л.. Акцентира, че по време на престоя на
Л. в пенитенциарните заведения, няма данни за извършени от него
правонарушения и противоправни действия, а напротив, че същият е
награждаван трикратно, една от които награди е „12 часово свиждане извън
Затвора“. Изтъква, че по време на престоя в пенитенциарните заведения, Л. е
работил на отговорна и сериозна работа в областта на електро-
инженерството, в което си качество е обслужвал абсолютно всички
електрически системи, като на него се разчитало изцяло за проблеми,
свързани с тези системи, което доказва гласуваното му доверие.
Сочи, че по време на тази трудова дейност, осъществявана от Л., не са
установени каквито и да било нарушения, както и проблеми, с оглед съвестно
изпълнени от него трудови задължения. Заявява, че Л. е отговорен и
съзнателен човек, че не са налице никакви забележки по отношение на
осъществяваната от него трудова дейност, свързана с работа по поддръжка на
електро-инсталациите и системите в пенитенциарните заведения, на която
работа е работил и в съботно време, и в този смисъл за изградени трайни
трудови навици у осъдения. Приема, че от приложените по делото доклади и
справки от служителите при Затворническата Администрация, се установяват
достатъчно доказателства за това, че Л. е устойчиво мотивиран за трайно
положителна промяна. Изтъква, че заключението за наличието на дефицитите
на личността на осъдения, се преодоляват, в т.ч. и по отнишение на
проблемната зона – „Злоупотреба с алкохол“, за която приема, че не са налице
доказателства за нейното реално проявление по време на пребиваването му в
местата за лишаване от свобода. Излага, че независимо, че Л. е бил осъждан
за престъпления, свързани със зоупотреба на алкохол, те са извършени далеч
във времето назад, като търпи наказание по присъда, свързана със
злоупотреба на алкохол, в който смисъл и при престоя му за този дълъг
период във време в местата за лишаване от свобода, защитата твърди, че Л. е
осмислил поуката от своето минало провинение и се е променил коренно в
положителна насока.
Обосновава, че по делото не се съдържат доказателства, от които да не
се счита, че Л. не се е поправил, напротив приема, че са налице категорични
доказателства за преодолените дефицитни зони, което приема за най-силно
основание за наличието и на законовата втора предпоставка за условно
7
предсрочно освобождаване на Л..
Моли при условно предсрочно освобождаване, да бъде постановено
условно предсрочно освобождаване и от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, както и
да не му се налага пробационна мярка, конкретизирайки, че остатък от
определеното му наказание е в размер на 1 месец и 16 дни, през който кратък
срок е безпредметно изпълнението на пробационни мерки, доколкото
поведението му до последния ден не сочи, че такива мерки са реално
необходими.
В своя защита и в последната си дума осъденото лице заявява, че
поддържа аргументите на своя защитник, както и, че изготвените и приети
като доказателства по делото експертна психологическа оценка и справка, са
изготвени от длъжностни лица при затворническата администрация, единият
от които – психолога, се е срещал само един път с него, за съвсем кратко
време, а с другият – ИСДВР, не е разговарял никога с него, с оглед на което
излага съображения за непознаването на тези лица с неговата личност и
поведение, заявявайки в тази насока, че тези изготвените от тях становища, не
са меродавни.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
източници, СЪДЪТ КОНТСТАТИРА, че осъденият Л. Г. Л. е постъпил в
Затвора – гр.София на 06.03.2022 г., когато по отношение на същия е
приведено в изпълнение наложеното му наказание "Лишаване от свобода" в
размер на 1 година и 10 месеца, определено му въз основа на присъда,
постановена на 27.05.2021 г. по НОХД № 1242/2021 г. по описа на РС – гр.
Пловдив, за престъпление по чл.343 б, ал.2 от НК, която присъда е влязла в
законна сила, след потвърждаването й с Решение № 151/15.11.2021 г. на
Окръжен съд – гр.Пловдив, постановено по ВНОХД № 1850/2021 г.
Съгласно приложените материали и в частност приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо Л. наказание „Лишаване от свобода”,
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения
наказание в размер на 1 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“, същият е
изтърпял фактически – 1 година, 03 месеца и 11 дни; от работа – 05 месеца и
03 дни, или всичко – 1 година, 08 месец и 14 дни, който срок фактически
изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на
престъплението, за което Л. е осъден, следва да се приеме като относим
досежно наличието на първата формална предпоставка за постановяване на
УПО, доколкото Л. е изтърпял фактически много повече, почти изцяло – от ½
от определеното му наказание в размер на 1 година и 10 месеца „Лишаване от
свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента на 1
месец и 16 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
8
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”.
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА и други доказателства,
освен първоначално приложените към досието на осъденото лице, които
допълнителни доказателства, представени от затворническата администрация,
бяха приети в днешното с.з. и които отразяват актуалните данни за
личностното и поведенческо проявление на Л. по време на престоя му в
пенитенциарните заведения. Въз основа на всички приложени доказателства,
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице изискуемите по закон такива, от които да се
счете, че е налице и другата предпоставка за УПО на конкретния осъден,
предвид изведения от Съда довод за настъпил при този осъден целян,
положителен поправителен ефект, вследствие на провежданата спрямо него
корекционна работа.
В тази връзка СЪДЪТ ОТЧИТА не само положителното становище на
Началника на Затвора – гр.София, който приема, че целите и задачите,
заложени в плана на присъдата за Л., са изпълнени; дефицитите по
проблемните зони се преодоляват; риска от рецидив е с ниски стойности,
както и, че Л. е с добри ресурси за ресоциализация, но и с оглед, в обобщен
смисъл, солидната доказателствена маса в подкрепа извода за настъпилото
позитивно поправяне на конкретното осъдено лице, с оглед реалното
изпълнение на целите на наказанието, съобразно чл.36 от НК.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че още при първоначалният момент на
постъпване на Л. в местата за лишаване от свобода, е наблюдаван процес на
безпроблемна негова адаптация, като осъдения не е нарушавал режимните
изисквания; общувал е с по-голямата част от лишените от свобода в групата;
декларирал е нагла са законосъобразно изтърпяване на наложеното му
наказание. При Л. били констатирани ниски стойности в параметрите от 38
точки, въз основа оценката за личността и поведението му, с ясно изразени
дефицити в зоните на нуждите, отчетени в – зона „Отношение към
правонарушението“, доколкото се приема, че осъденият формално е приемал
орговорността за деянието и не е разбирал мотивите за криминалното си
поведение; не е приемал присъдата за справедлива; не е разпознавал
факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението; в зона
„Злоупотреба с алкохол“ /гранично определена/, доколкото се е отчитало
прекомерната алкохолна употреба на Л. преди постъпването му в местата за
лишаване от свобода, както и в зона „Умения за мислене“, с оглед
констатацията на служителите при затворническата администрация, че Л. не
е разпознавал проблемите си, което води до липса на способност за тяхното
разрешаване; не осъзнава последствията от собствените си действия; налице е
9
била констатирана и липса и целеполагане.
Същевременно, в приложените по делото доклади от ИСДВР в .т.ч. и
актуалния такъв от 16.02.2023 г. и от последно изготвения от 31.05.2023 г., се
констатира безсъмнено, че Л. от момента на постъпването му в местата за
лишаване от свобода, е спазвал едно дисциплинирано и подчертано прилично
поведение в тези места, независимо от строгите изисквания, свързани с
престоя в тях. Сочи се, че не е нарушавал никога правилата за пребиваване в
пенитенциарните заведения, както и разпоредбите на ЗИНЗС, като при него
не са наблюдавани агресивни прояви. Впрочем, тази декларация от страна на
осъдения за законосъобразно изтърпяване на присъдата, СЪДЪТ ОТЧИТА
като убедително отчетлива и ясна, доколкото до настоящият момент,
независимо от не малкия престой на Л. в местата за лишаване от свобода – в
продължения на повече от 1 година и 8 месеца, същият не е нарушавал по
какъвто и да е начин утвърдените правила за поведение в местата за лишаване
от свобода; не е извършил каквито и да било дисциплинарни провинения или
нарушения, а напротив – както бе отчетено от защитата, Л. е награждаван три
пъти, като последния път наградата е „Свиждане с близки извън
затворническото общежитие за срок от 12 часа“, с мотив положителни
трудови прояви, отговорно отношение на възложените му задачи като общ
работник.
КОНСТАТИРА СЕ, че след превеждането на осъдения Л. в
затворническото общежитие с по-лек режим – ЗООТ „Казичене“, тази
добронамерена и порядъчна положителна поведенческа линия, е била
поддържана и утвърждавана от Л., като същият е бил назначаван на различни
длъжности – „монтьор електро системи“ към домакинството в ЗООТ
„Казичене“ и като общ работник извън пределите на ЗООТ „Казичене“ – във
фирма „ Аврофарм“. На посочените трудови обекти се отчита, че Л. съвестно
и навреме е изпълнявал възложените му трудови задачи, заявявал е
положително отношение към трудовия процес, показал е изградени трудови
навици.
С оглед на приложните по делото доказателства, впрочем, се
установява, че изпълняваната от Л. трудова дейност, свързана с работа с ел.
системи, действително изисква отговорно и съвестно изпълнение на
трудовите задължения, и по своята специфика и характер същата е
наложително взискателна и съсредоточена, като от доказателства по делото
се откроява, че всъщност Л. действително старателно и с нужните грижи и
добросъвестност е изпълнявал тази дейност, като никога не са установени
проблеми при изпълнение на възложените му задачи и при реализация на
съответните, поставени му трудови ангажименти. Напротив, затворническата
администрация и лицата от съответните трудови обекти са разчитали на
неговото отговорно и съзнателно отношение, което обосновава извода на
СЪДА, че всъщност навиците при Л. са действително трайно и устойчиво
изградени, с подчертано изградено съзнание за почтено и трудолюбиво
отношение към съответния, поет от него трудов дълг и за необходимостта за
съвестно спазване на възложените му дейности.
10
СЪДЪТ ОТЧИТА, че въз основа на изготвения доклад от ИСДВР,
приет като доказателство в днешното съдебно заседание, вследствие на
провежданата корекционна дейност спрямо Л., чрез разговори, беседи,
наблюдения и анализи на поведението на Л. във връзка с осъществяваната
спрямо него индивидуално–консултативна корекционна работа, първоначално
установените при него стойности в размер на 38 точки, са коригирани и
занижени с два пункта, към актуалните в момента 36 точки, бележещи нисък
риск от рецидив.
В актуалния доклад на ИСДВР се отчитат положителни промени в
първоначално констатираните проблемни зони при осъдения, а именно – в
зона „Умения за мислене“, доколкото се констатира, че Л. е придобил
способност да разпознава проблемите си; старае се да ги разрешава по
законосъобразен начин; замисля се за последствията от действията си;
изградил е вече и краткосрочно целеполагане. Като изразени зони с дефицит,
за които ИСДВР приема, че следва да продължи корекционното въздействие
по отношение на осъдения, са „Отношение към правонарушението“ и най-
вече зона „Злоупотреба с алкохол“ /гранична/, с оглед правонарушението, за
което Л. е осъден и търпи понастоящем наложеното му наказание "Лишаване
от свобода". В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА като обосновано становището
на прокурора, че действително тази зона при Л. създава една проблематика,
която следва сериозно да бъде обмислена в насока поправянето на осъденото
лице, и този извод не е самоцелен, а се извежда от данните за съдимостта на
Л., от които се установява, че преди последната търпяна от него към момента
присъда, същият е осъждан двукратно, и то все за престъпления, свързани с
употреба на алкохол. Не е вярна констатацията на защитата, че тези деяния са
с дългогодишна давност – напротив, за едното престъпление – по смисъла на
чл.343б, ал.1 НК, присъдата е влязла в законна сила през 2011 г., а по НОХД
№ 20259 от 2016 г. на СРС, Л. е осъден отново за престъпление по чл.343б,
ал.1 НК, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 на
хиляда, като тази присъда е влязла в законна сила на 22.11.2016 г.
Същевременно, актуалната настояща присъда, която същият изтърпява към
момента, е за престъпление извършено само 4 години след предходната,
последно цитирана присъда, а именно – на 25.12.2020 г., в обобщение на
които данни следва да се прецени действително дали Л., независимо от
всички тези незаконосъобразни поведенчески деятелности, е осъзнал
необходимостта от това за в бъдеще да не злоупотребява с алкохола,
доколкото това е един сериозен негатив в неговата личностна и поведенческа
характеристика.
В тази насока, СЪДЪТ ИЗИСКА актуална експертна оценка от
психолога при Затвора – гр. София, и актуален доклад от ИСДВР, като в
последния се отчита в посока зона „Злоупотреба с алкохол“, че в
контролирана среда, която към настоящият момент с оглед изтърпяната част
от наложеното му наказание, както вече бе отчетено по-горе, е повече от 1
година и 8 месеца, Л. е демонстрирал самоконтрол и стабилно поведение,
като до момента въпреки дългия период на пребиваването му в
пенитенциарните заведения, няма регистрирана употреба на алкохол от
11
негова страна – факт, който не може да остане извън преценката на Съда за
целяното известно преодоляване на този дефицит при осъдения в
положителна насока.
Соченото от доклада на ИСДВР, че Л. не е участвал в сбирките на
„Анонимните алкохолици“ в ЗООТ „Казичене“ и не е присъствал на тези
срещи, не е обстоятелство, което да обосновава липса на мотивация за
цялостна позитивна промяна у осъдения, доколкото същият сам следва да е
изградил самооценката си и да е осмислил с необходимата задълбоченост и
сериозност, нуждата от това да не злоупотребява с алкохола, която
злоупотреба определено е сериозен негатив в неговата личностна
характеристика, респ. осъзнато да е преценил, че тази злоупотреба е свързана
с тежки последици в неговият живот. Факта, че в продължение на 1 година и
8 месеца, Л. не е употребявал алкохол и не са констатирани каквито и да
било нарушения от негова страна на строгите правила за поведение в местата
за лишаване от свобода, в т.ч. и употреба на алкохол по време на престоя му в
тези места, е най-убедителното основание, че всъщност Л. осъзнато е
осмислил своите минали провинения, свързани със злоупотреба с алкохол и
необходимостта от бъдещо законосъобразно поведение, и най-вече това
употребата на алкохол при него да бъде в напълно занижена битова, ако не и
изцяло житейска степен, с оглед да не нарушава занапред защитимите от НК
обществени отношения.
Съществени за настоящия съдебен състав доказателства в полза
основателността на подадената молба за УПО на осъдения Л., се явява
експертното, психологическо изследване на конкретния осъден, даващо
оценка на неговото актуално психично и емоционално състояние, което сочи
една добра личностна овладяност, адекватност и добра развита
себерефлексия, които данни безспорно характеризират осъдения като напълно
положителна личност, осъзната до степен да не извършва правонарушения в
бъдеще време. В експертната оценка на психолога при Затвора – гр.София се
посочва, независимо от изложеното от Л., че се е срещал с този психолог
еднократно, че осъдения е склонен да обръща внимание на собствените си
мисли, емоции, решения и поведение; да ги анализира и преоценява на база
постигнати резултати; като цяло се старае да прилага рационално поведение и
в актуалната ситуация значително контролира първичните си желания и
импулси. И в тази експертна оценка се констатира, че за периода на
изтърпяване на наложеното му наказание в ЗО „Казичене“, няма данни Л. да е
употребявал алкохол; не е констатирано подобно проявление дори и на
външните работни обекти, на които той е бил назначен за изпълнение на
съответни трудови задължения.
С оглед на всички тези доказателства, съобразявайки все пак и, че
становището на Затворническата администрация е положително касателно
тази ясно изразена в предходен момент гранична за Л. дефицитна зона
„Злоупотреба с алкохол“, доколкото при преценка данните на съдимостта на
конкретното осъдено лице, свързани със злоупотреба с алкохол, съобразно
въздействието върху която зона е прието, че при осъдения риска е реален, но
не непосредствен, както и, че действително в един дълъг период от време, по
12
време на престоя му в местата за лишаване от свобода, няма данни Л. да е
употребявал алкохол, съответно не е извършвал каквито и да било
провинения; не са отчетени проблеми във връзка с поведението му, а
напротив – доказано и устойчиво е утвърждавал положителна поведенческа
позиция, предвид и предоставените му награди, и данните за съвестно и
отговорно изпълняваните от него трудови задължения, в т.ч. и на външен
обект, на които не са констатирани каквито и да било нарушения или
проблематични ситуации, СЪДЪТ ПРЕЦЕНИ, че са налице данни и за
втората формална предпоставка за условно предсрочно освобождаване на
конкретното осъдено лице, с оглед затвърдените и стабилизирани при него
положителни качества както на личностната му характеристика, така и на
изграденото самосъзнание и самоконтрол към спазване на правомерно
поведение.
Настоящият съдебен състав прие, че са налице достатъчно
доказателства, които да водят до убеждението на Съда, че наложеното спрямо
Л. наказание "Лишаване от свобода" към настоящият момент е изпълнило
своя особен предупредителен и въздействащ ефект съшият да може да се
ресоциализира към обществото като пълноправен гражданин още повече, че
условия за това и според затворническата администрация са налице.
СЪДЪТ ПРИЕ, че е постигнато необходимото поправително
въздействие спрямо същия в целения от закона смисъл да осъзнае своята
вина, да отчете своята противоправна грешка в миналото и да бъде готов в
отговорен и дисциплиниран план за законосъобразен и обществено –
приемлив, социално – ангажиран живот, без да извършва други
закононарушения.
С оглед всичко изложено по-горе, СЪДЪТ ОТЧИТА, че е налице една
утвърдителна положителна линия на поведение при осъдения Л.,
стабилизиран и устойчив в контролираната среда, доколкото същият е
осмислил необходимостта от бъдещо непротивоправно поведение, в.т.ч. и да
не злоупотребява с алкохол, която злоупотреба го е довела и до извършване
на престъплението, за което търпи сегашното си наказание.
СЪДЪТ СЧЕТЕ, че корекционната работа спрямо Л. е приключила,
като не се отчитат отрицателни нагласи у същия, с оглед на което СЪДЪТ е с
убеденост в крайния си извод, че Л. напълно е преодолял и преосмислил
мотивите за миналата си криминална деятелност и прогнозата да се
ресоциализира напълно пълноправно и оптимално добре към живот при
свободни условия, е изцяло позитивна.
Установява се не само от полаганият труд и извършените трудови
действия от страна на Л. по време на престоя му в пенитенциарните
заведение, така и от общото поведение от местата за лишаване от свобода, че
същият е доказал изпълнение на целите на наложеното спрямо него
наказание, като в тази връзка СЪДЪТ ОТЧИТА устойчива, неколеблива
стабилна поведенческа позиция и проявление на Л. по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода към демонстриране на законносъответен
начин на живот. Налице е положителна оценка по отношение на всички
13
дейност, в които Л. се е включил на различните трудовите обекти, на които е
бил назначаван на работа; налице са и данни, че същият е поел отговорността
за деянието си, като скрийнинга от вреди към настоящият момент не
индикира данни за вреди по отношение на персонал и на другите лишени от
свобода; не се индикират в сериозна степен фактори, които да обуславят
риска от сериозни вреди за обществото, като непосредствен в условията на
контролираната среда.
В този смисъл СЪДЪТ ПРИЕМА, че дадената утвърдителна
характеристика на осъденото лице от затворническата администрация,
подкрепена от приложените по делото доказателства, добрите ресурси и
възможност за успешна и пълноценна ресоциализация на осъденият Л.
ГЕРГИЕВ Л. в свободни условия, вследствие на провежданата добра
корекционна и поправителна дейност по отношение на конкретното осъдено
лице, и съобразно с нея – данните за настъпили положителни промени в това
поведение и позитивна нагласа за бъдещ законово приемлив и
законосъобразен начин на живот, позитивна нагласа като цяло за поведението
на осъденото лице за напред, с което той е доказал, че в достатъчна степен
наложеното спрямо него наказание изтърпяно до този момент е изпълнило
своите цели, дава възможност това поведение да бъде спазвано и за напред в
условията на нормален обществен живот.
СЪДЪТ НАМИРА, че при условно предсрочно освобождаване на Л., с
оглед минималния остатък на наказанието, не се налага спрямо него да бъде
определяна пробационна мярка, доколкото същият е доказал настъпилият при
него положителен и поправителен ефект; положителни поведенчески нагласи,
като наказанието което му е било наложено, е изпълнило своите цели за
напред и не се налага в повече това поведение да бъде контролирано
допълнително, доколкото същият в пълноправие би могъл да се
ресоциализира в обществото, по обществено полезен и законоприемлив начин
на живот.
С оглед искането на защитата за освобождаване на осъденият от
изтърпяване от наложеното му наказание „Лишаване от правоуправление“,
по реда на чл.70, ал.4, вр. чл.37, ал.1 НК, СЪДЪТ НАМИРА, че това искане
не следва да бъде уважено. На първо място, не са налице доказателства какъв
е остатъка от това наказание, няма данни в тази насока, а същевременно
института на условно предсрочно освобождаване предоставя преценка
действително във връзка с отмяна и на това наказание, но в контекста на
изложените съображения с оглед данните за съдимостта на осъденото лице и
употребата на алкохол в миналото за не малък период от време, вследствие на
която злоупотреба са извършени обществено опасни деяния от Л., за които
той е бил осъждан не един път, този съдебен състав прие, че това наказание
следва да бъде изпълнено реално в пълния му размер, в какъвто би могла да
бъде затвърдена положителната тенденция за развитието и устойчиво
поведение на осъденото лице за напред.
Така, като отчете всички тези съображения, утвърдителната
характеристика за постигнатата осъзнатост и положително поведение на
14
осъдения в затвора и доказателствата за позитивното му поправяне, СЪДЪТ
ПРИЕ, че молбата на Л. за УПО следва да бъде уважена, в който смисъл и на
основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Л. Г. Л. –
роден на **** г. в гр. Карлово, обл. Пловдив, ЕГН – **********, българин,
българско гражданство, разведен, осъждан, с висше техническо образование,
месторабота – електро инженер, месторабота преди задържането – фирма „Е.“
ЕООД, собственик, с постоянен адрес по местоживеене – гр.София, ул.“Света
Троица“, бл. ****; с настоящ адрес по местоживеене – гр. Пловдив, ул. „****
– от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 1 година и 10 месеца, а именно – остатък в размер
на 1 месец и 16 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, а именно – 1 месец и 16 дни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за освобождаване на
осъденият Л. Г. Л. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 3 години, определено въз
основа на присъда на РС – Пловдив от 27.05.2021 г., постановена по НОХД №
1242/2021 г. по описа на РС – Пловдив, влязла в сила на 15.11.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.20
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15
Секретар: _______________________
16