Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова частно
гражданско дело № 15861/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 65895/22.11.2019 г. на длъжника по изпълнението
Т.С.
ЕАД срещу постановление от 13.11.2019 г. на ЧСИ В.М.по изп. дело №20198600401927, с което е отказано намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие е по
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което
и не следва да се присъжда възнаграждение за други действия, като
пропорционалната такса също се явява завишена.
Взискателят по
делото Г.П.К.-Л.е депозирала възражение, с което сочи, че уговореното и
заплатено възнаграждение е съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответно за образуване и представителство по
делото, като именно в резултат на предприетите действия по принудително
изпълнение се е стигнало до събиране на вземанията, като освен молбата за
образуване на делото, упълномощеният адвокат е поискал и извършване на изпълнителни
действия.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за
присъждането им, като освен молбата за образуване на делото е направил и
конкретно искане за изпълнителни действия, а претендираният
размер е в рамките на минималното възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване наизискванията
на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение,
както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител
в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 25.10.2019
г. по гр.д.№ 7451/2015 г. на СРС,52 състав, с който Т.Т.С.
ЕАД е осъдена да заплати на Г.П.К.-Л.сумата от 178,18 лв. разноски по делото.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 05.11.2019 г. от адвокат П.Х.с представено към нея
пълномощно за представителство по изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително дело адвокат Х.е оправомощил
съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ, като не е посочил изпълнителен
способ, но е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 230 лв., каквато сума се установява да е
платена на адвокат Х.съгласно представение договор за правна защита и съдействие от
05.11.2019 г.
На датата на образуване на изпълнително дело
съдебният изпълнител е извършил справка в регистъра на банковите сметки и
сейфове.
На 06.11.2019 г. е постъпила молба от взискателя чрез адвокат П.Х.с искане да се извърши
имуществено проучване за установяване на банкова сметка ***о да се наложи
запор. На 06.11.2019 г. е изпратено запорно
съобщение, получено на 12.11.2019 г., като на 13.11.2019 г. Общинска банка Ад е
превела сумата по запорното съобщение по сметка на
ЧСИ Матова. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 07.11.2019
г., като в нея са посочени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 230 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 48,98
лв.
С обжалваното разпореждане съдебният
изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение и
таксата, без да изложи каквито и да било мотиви.
Съдът намира, че доколкото с молбата за
образуване на изпълнително дело проучването и изборът на изпълнителен способ е
възложен на съдебния изпълнител, с което е изпълнено изискването за редовност
по чл.426, ал.2 ГПК, то и единственото
извършено от адвоката на взискателя действие по
представителство в изпълнителното производство, което е извършено от адвоката на взискателя
и е било необходимо за събиране на дължимите суми е било подаването на молбата
за образуване на изпълнителното дело, като сумите са погасени в срока за доброволно
изпълнение, като в този срок е без значение дали се касае за доброволно плащане
или принудително събиране, тъй като лишаването на длъжника от възможността да
изпълни доброволно в този срок чрез принудително събиране на вземането следва
да има същите последици. Няма основание да се присъждат разноски за
възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни
действия, тъй като изборът на същите е възложен на съдебния изпълнител, а длъжникът
следва да отговоря единствено за разноски, които са в причинна връзка с
поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя
без необходимост. Взискателят следваше да посочи
изпълнителен способ в молбата за образуване на дело, което е изискване за
редовност, обуславящо законосъобразност на изпълнението, като посочването на
изпълнителния способ „запор“ не предполага, нито изисква каквото и да било имуществено
проучване. Вместо това взискателят е избрал да възложи избора на способ на
съдебния изпълнител, поради което и
последица от този избор е липсата на каквато и да било необходимост от
процесуално представителство във връзка с посочването на начин на изпълнение,
поради което и няма основание длъжникът да отговаря едновременно за таксата за
проучване на съдебния изпълнител и за разноски за възнаграждение за
представителство от адвокат извън образуване на делото.
По изложените съображения обжалваното разпореждане
следва да се отмени, респективно постановлението за разноските да се измени в
частта относно разноските на взискателя, които следва
да се признаят в размер на 200 лв., както и в частта относно таксата по т.26
ТТРЗЧСИ, която е в размер на 47,82 лв.
Не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в
резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността
за съдебни разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно
предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят
да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е
този, който е приел искането за
основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по изпълнението и
въпреки неговото искане за изменение на постановлението за разноските е отказал
неговото изменение. Следователно именно неговите действия са породили правния
спор пред съда в производството по обжалване на действията му, които е
установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за
вредите от тези действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки
акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога
се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени,
тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този
принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение
на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията
между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с
направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в
охранителни производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя.
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 13.11.2019 г. на ЧСИ В.М.по изп. дело №20198600401927,
с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и
на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя Г.П.К.-Л.в размер на 200 лв. и такса по
т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 47,82 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: