№ 7914
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110130688 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439
ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата, за която е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 14870/2010г., по описа на СРС, 42-ри състав.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист, е бил издаден срещу него по реда
на чл.417 от ГПК, като въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело. Твърди, че дължимите от него суми по изпълнителния лист са
погасени поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 16.04.2010г., по ч.гр. д. № 14870/2010г., по описа на СРС, 42-ри състав, е
издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати суми – главница,
лихви и разноски във връзка с договор за банков кредит.
На 05.10.2011г., въз основа на цитирания изпълнителен лист, е образувано
изпълнително дело №20118610401457 на ЧСИ Д.В.., когато е поискано и
извършването на изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани.
На 09.12.2013 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
1
действал до 01.09.2014г., когато е прекратено трудовото му правоотношение.
След тази дата, данни за поискани и предприемани изпълнителни действия
по отношение на ищеца не са представени.
На 26.06.2024г.г. изпълнителното производство е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Приложим за процесните вземания за главница е 5-годишният срок на
погасителна давност, като всяко поискано и предприето от взискателя действие за
принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в
т.вр.т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/.
Установено е по делото, че по изпълнителното дело, освен с молбата за
образуване, изпълнителни действия са поискани и извършени още през 2013 и
2014г. като на 09.12.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца. Запорът е действал до 01.09.2014г., когато е извършено и последното
плащане по него.
Независимо от това обаче, с оглед разясненията, дадени с ТР 2/2013г.,
давностния срок започва да тече от 26.06.2015г. Броен от тогава същият изтича на
26.08.2020г. /при съобразяване действието на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение/, като към датата на подаване на исковата
молба, са изминали повече от три години като няма доказателства в посочения срок
да са извършвани действия спиращи или прекъсващи теченето на давностния срок.
В настоящия случай 5-годишният давностен срок за вземането е изтекъл на
26.08.2020 г. и считано от тази дата се погасява възможността претендираните
суми да се събират принудително, т.е давността за вземането е изтекла.
Процесното вземане – част от сумата по издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 14870/2010г. на СРС, 42 състав, е недължима поради изтекла погасителна
давност. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
В настоящия случай, разноски на ищеца не се дължат. Ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, напротив – видно от представените писмени
доказателства, изпълнителни действия срещу ищеца не са предприемани, а
изпълнителното производство е прекратено. По същите съображения не следва да
се присъжда и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
При този изход на спора разноски на ответника не се дължат.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Ц. Т., С ЕГН
**********, С АДРЕС: ************, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, съдебен
адрес за връчване на книжа: /адрес/ , иск с правна квалификация чл.439 от ГПК,
вр.чл. 124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19109,48 лева,
представляваща главница по договор за кредит от 13.07.2007 г., сключен от
/фирма/, ЕИК: ********, адрес: /адрес/,със С. Ц. Т., ЕГН **********,като
кредитополучател, сумата от 8450,54 лева - лихва за забава за периода 09.06.2008 г.
- 25.03.2010, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2010 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1276,80 лева разноски
по делото,от които 551,20 лева държавна такса и 725,60 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14870/2010г. на
СРС, 42 състав и за събирането на които е било образувано изп.д.№
№20118610401457 на ЧСИ Д.В..
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Ц. Т., С ЕГН **********, С АДРЕС:
************, за присъждане на разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/, ЕИК: ***********, съдебен адрес за
връчване на книжа: /адрес/ , за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3