№ 173
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Т.а
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Х.в (АП-София)
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601189 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба на защитата на подсъдимия П.
Д. З. и въззивни жалби, подадени от частните обвинители срещу Присъда №10/20.07.2020г.
по НОХД №443/2019г. год. по описа наОкръжен съд- Враца.
С атакуваната присъда Окръжен съд-Враца е признал подсъдимия П. Д. З.,
ЕГН:**********, за виновен в това, че на 31.07.2018г., около 13.35 часа на път III-101
(гр.Враца- гр.Криводол) при управление на собствения му автомобил Б.М.В. 318 ТИ, с рег.
№********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- разпоредбата на чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движил в извъннаселено място с
превишена скорост от 123,23км/ч., при максимално допустима скорост за категория „В” –
90км/ч., при което загубил напречна устойчивост на автомобила и навлязъл в пътната лента
за насрещно движение, където се блъснал в правомерно движещия се л.а. Фолксваген Голф,
с рег. №*******, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице: на лицето Р. Л. Б., ЕГН:**********- починал на място, както и на Ц. Н. И.,
ЕГН:**********, чиято смърт е настъпила на 06.08.2018г. в УМБАЛ „Софиямед” ООД-
гр.София, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр.2, алт.2, б.”б”, пр.1 вр. чл. 54 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ. Отложил е
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционният съд на основание
чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК е наложил на подс. П. Д. З. и кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като е зачел времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Окръжен съд- Враца се е произнесъл по веществените доказателства, както и по
направените по делото разноски, осъждайки подс. П. Д. З. да заплати в полза на държавата,
по сметка на ОД на МВР –гр.Враца, сума в размер на 2004.60 лева, представляваща
направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд -
1
гр.Враца сума в размер на 3429,91 лева, представляваща направени по делото разноски в
съдебното производство пред първа инстанция.
Първоинстанционният съд е постановил и ОТНЕМАНЕ в полза на държавата на 2 бр.
дигитални дискове, приложени на лист 183, том I от досъдебната фаза и на лист 279 от
съдебната фаза, които да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Окръжен съд- Враца е постановил ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА- 2 бр. леки
автомобила (л.а. БМВ 318 ТИ, с рег.№********- собственост на подсъдимия П. Д. З. и л.а.
Фолксваген Голф с рег.№*******- собственост на Н. М. К.), оставени на отговорно пазене в
ОД на МВР- гр.Враца, база Косталево, да бъдат върнати на собствениците, след влизане
на присъдата в сила.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители- Б. Ц. Н.,
ЕГН:**********, Д. Ц. Н., ЕГН:**********, В. Н. И., ЕГН:**********, Ц. Т. Й.,
ЕГН:**********, Д.Б. Ц., ЕГН:**********, Д.Д. Ц., ЕГН:**********, В.Д. Ю.,
ЕГН:**********, Б.Д. Ц., ЕГН:**********, М. Р. Л., ЕГН:**********, Д. Р. Л.,
ЕГН:**********, Б. Н. Н., ЕГН:**********, които я обжалват чрез своя повереник адвокат
К. С. в частта относно размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от
свобода и лишаване от правоуправление, а също и относно приложението на института на
условното осъждане, което според частните обвинители не би следвало да се прилага в
процесния случай, предвид настъпилия тежък вредоносен резултат. Във въззивната жалба се
навеждат доводи за явна несправедливост на наложените наказания, поради тяхната
заниженост и проявена снизходителност. Жалбоподателите считат атакуваната присъда за
неправилна, необоснована и постановена в противоречие с материалния закон, като са
изложени подробни аргументи във въззивната им жалба. Отправено е искане до въззивния
съд срокът на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде увеличен и да бъде
постановено ефективно изтърпяване на същото.
Отделно въззивна жалба против присъдата е депозирана и от частния обвинител Б. Л. Б.,
ЕГН:**********, чрез нейния повереник адв. Н. В., с която първоинстанционната присъда
се оспорва в частта относно размера на наложените наказания на подсъдимия. Отправена е и
молба до съда да бъде постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Счита въззивната жалба, подадена от останалите частни обвинителиза
основателна и е заявено, че подкрепя изложените в нея аргументи.
Постъпила е и въззивна жалба от подсъдимия П.З., чрез неговия защитник адвокат Х. П.
срещу постановената от ОС- Враца присъда №10/20.07.2020г. с искане за цялостно
оневиняване и оправдаване на подсъдимия. Твърди се, че от събраните в
първоинстанционно производство писмени и гласни доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин, че извършеното от подсъдимия осъществява състав на
престъпление. Посочено е още, че не са установени и съобразени от съда всички
обстоятелства, които обуславят наказателната отговорност на подсъдимия. Изложено е, че
липсват съществени елементи от обективната и субективната страна от състава на
вмененото му престъпление. Настоява се, че въз основа на събраните и приобщени по реда
на НПК доказателства, решаващият състав е направил необосновани и неправилни изводи
относно наличието на извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.2, б.”б”, пр.1 НК,
авторството и съответно виновността (в условията на непредпазливост) на подсъдимия П.З.
по така вмененото му престъпление. Изтъкнато е, че първоинстанционният съд при
определяне на наказанието не е взел предвид, че за настъпването на вредоносния резултат,
принос имат и пострадалите Р. Б. и Ц. И., които са нарушили разпоредбата на чл.137а, ал.1
от ЗДвП, тъй като в движение не са използвали обезопасителни колани. Алтернативно е
отправено и искане за изменение на постановената присъда с определяне на наказание при
условията на чл.55,ал.1, т.1 НК под най- ниския предвиден предел за вмененото му
престъпление и с прилагане на института на условно осъждане.
2
В съдебно заседание повереникът на частните обвинители,адв.С. поддържа въззивната
им жалба. Настоява, че наложеното от първоинстанционния съд наказание е явно
несправедливо. Акцентира на причинения тежък вредоносен резултат - отнемането на два
човешки живота вследствие на допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата от подсъдимото лице. Заявява, че напълно споделя виждането на ОС- Враца по
отношение на субективната страна на инкриминираното деяние, че в случая става въпрос за
самонадеяност като подформа на вина с оглед на установените обстоятелства по делото, а
именно: наличието на ляв завой, мокра пътна настилка, при видимост от 130 метра, при
което подсъдимият П.З. е превишил скоростта с 33км/ч. над допустимата скорост за
процесния пътен участък. Изтъква, че това е скорост, която е близка до такава, характерна за
автомагистрален път. Посочва също обстоятелството, че водачът на процесния л.а.
Фоклсваген Голф е започнал да спира още когато управляваното от подсъдимия БМВ се е
намирало в насрещната за Голфа лента- още тогава водачът на Голфа (участвал в ПТП-то) е
възприел неадекватното движение на БМВ-то, което е започнало да занася. Но според
частното обвинение причинения тежък вредоносен резултат и приетата подформа на вина
(самонадеяност) не са били отчетени в достатъчна степен от контролираната инстанция при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия З.. Допълва също, че
причинените леки телесни повреди на пътуващата на задната седалка вдясно Б.Н. не са
съставомерни, но се явяват допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство, което не
е било отчетено от първоинстанционния съд. Изтъква, че предвид обстоятелството, че
сумарната скорост на двата автомобила, към момента на първоначалния контакт при удара
помежду им, е 164км/ч. (105км/ч. плюс 59км/ч.) е очевидно, че използването или
непоставянето на обезопасителните колани е ирелевантно и безполезно. В тази насока
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че водачът на ударения Фолксваген
Голф няма вина за настъпването на ПТП-то и че не може да се говори за негов принос в
причиняването на ПТП-то. Отправя искане до въззивния съд да измени постановената
присъда в частта за наказанието и да бъде отменено прилагането на института на чл.66, ал.1
НК, тъй като наложеното условно наказание се явява проявана необосновано снизхождение
от страна на ОС-Враца с оглед изключително тежкия вредоносен резултат и тежестта на
нарушението, което е допуснал подсъдимият З..
Частният обвинител М.Л., в лична защита, поддържа казаното от нейния повереник.
Допълва, че не е вярно, заявеното от защитника на подсъдимия П.З., че последният им е бил
изказал съболезнования и им се бил извинил. Настоява съдът да наложи ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Частният обвинител Б.Н., в лична защита, поддържа казаното от нейния повереник.
Частният обвинител Б.Н., в лична защита, поддържа казаното от нейния повереник и
също заявява, че досега подсъдимият не е бил изказал пред частните обвинители съжаление
за случилото се. Изтъква, че и тя е потърпевша от катастрофата, че е била в същата кола и
настоява за ефективна присъда.
Пред настоящата инстанция предсавителят на държавното обвинение изразява становище,
че въззивната жалба на частните обвинители е основателна. Счита, че в мотивите си
първоинстанционният съд не е посочил конкретно въз основа на кои данни институтът на
условното осъждане би имал смисъл и би изиграл роля в поправянето на подсъдимия З..
Изтъква, че именно превенцията, визирана в чл.36 от НК и спомената в мотивите на ОС-
Враца да се въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на
обществото, не би могла да се постигне с условно наказание за причиняване на смърт на
повече от едно лице и неизброими други тежки последици за близките на пострадалите.
Настоява за изменение на постановената присъда в нейната санкционна част с
постановяване на ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия, адв. Г.Ч. заявява пред настоящата въззивна инстанция, че
3
той и неговия подзащитен не поддържат подадената от а.П. въззивна жалба срещу
първоинстанционната присъда. В тази връзка уточнява, че поради различия в линията на
защитата подсъдимият П.З. е оттеглил пълномощията си от адв.П. и адв.С.. Изтъква, че
подсъдимият З. не счита постановената условна осъдителна присъда за неправилна и
незаконосъобразна и че същият искрено съжалява за настъпилия тежък вредоносен резултат.
Посочва, че в процесния случай става въпрос за непредпазливо деяние, извършено от водач,
който не е употребил нито алкохол, нито други наркотични или упойващи вещества и който
водач не е бил предходно наказван за административни нарушения на ЗДвП за един
значителен период от време, а именно- за 10 години стаж като шофьор. Защитникът посочва,
че подсъдимият е признал, че е виновен още пред първата инстанция и е изразил искрено
съжаление за настъпилия сериозен вредоносен резултат. Твърди, че без да се стига до
толериране на проявената от дееца непредпазливост, не е без значение и личността на
подсъдимия, като обстоятелство релевантно за индивидуализацията на наказанието.
Изтъква, че подзащитният му има момиченце на 1 година от жената, с която живее на
семейни начала и с която заедно полагат необходимите грижи за да расте детето им в
нормална семейна среда. Посочва, че подсъдимият също е пострадал от процесната
катастрофа, като непосредствено след инцидента е бил в шок, стрес и неадекватно
състояние, което не му е позволило да напусне автомобила си. По- късно е претърпял и
хирургична операция в болницата в гр.Враца, където е бил настанен и лекуван.
Солидаризира се с преценката на първоинстанционния съд за определяне на наказанието
при превес на смекчаващите обстоятелства и че като такива правилно са били отчетени:
чистото съдебно минало, изразеното съжаление за случилото се, добрите му
характеристични данни, младата му възраст – 25 годишен към момента на ПТП, наличие на
висше образование, родител на малко дете и ползващ се с добро име и авторитет по
местоживеене, познат в социалното обкръжение като тих, скромен и трудолюбив човек.
Настоява, че предвид превеса на смекчаващи обстоятелства постановената условна
осъдителна присъда се явява адекватна и наложеното наказание 3години лишаване от
свобода с приложение на чл.66, ал.1 НК съответства на целите по чл.36 НК, като постига
необходимото както за генералната, така и за специалната превенция. Солидаризира се с
приетото от първоинстанционния съд, че редом с високата степен на обществена опасност
на деянието, обусловена от широкото разпространение на подобни деяния в обществото,
свързани с шофиране с превишена скорост, са налице и факти, характеризиращи личността
на дееца като положителен млад човек, който може да се поправи с условно осъждане.
Излага също и аргументи, че евентуалното постановяване на ефективна присъда по никакъв
начин не би спомогнало за възстановяването на вредоносния резултат, а със сигурност би се
отразило неблагоприятно на малкото му дете, би довело до загуба на работата му и до
десоциализирането на подсъдимия.
Подсъдимият П.З. в лична защита и в предоставената му последна дума заявява, че
осъзнава какво се е случило и както и какви са последствията от инцидента, изказва
отново,че много съжалява за причиненото от него и отправя молба до съда да му бъде
дадена възможност да се опита да бъде добър баща и да осигури нормално детство на детето
си.
АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като взе предвид депозираната въззивна жалба от
авд. Х. П., въззивните жалби от частните обвинители, съобрази доводите на страните в
съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено
следното:
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд, фактическата
обстановка е изяснена в нейната пълнота. При изпълнение на задълженията си по чл.12,
чл.13 и чл.14 от НПК, първият съд е осигурил възможност на страните да докажат
твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение по
фактите и правната квалификация на деянието на подсъдимия въз основа на надлежно
4
събрани и проверени доказателства и доказателствени средства. Фактическата обстановка по
делото е еднозначно и категорично изяснена и ясно изложена в мотивите на съда чрез
събраните, надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.
Въззивният съд намира, че при изясняване на фактите и при определяне на правната
квалификация на деянието от първия съд /приложим закон/, не са нарушени онези правила
разписани в Закона, които регламентират дейността на съда по събиране, проверка и оценка
на доказателствата и доказателствените средства. В мотивите към постановената присъда,
решаващият съд е описал пространно и последователно надлежно установените факти,
релевантни за установяване предмета на доказване по делото, по смисъла на чл.102 НПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящата въззивна инстанция приема
за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Д. З. е български гражданин, роден е на ********г. в гр.Монтана,
понастоящем живее в гр.***, обл.***. Същият не е осъждан, има висше образование, като в
момента не работи, не е женен, но живее на семейни начала с Д. К., от която има малко
момиченце на 1 година. От приложената по делото справка за нарушител/водач (л.39, т. І от
ДП), се установява, че подс. П.З. е бил санкциониран веднъж по административен ред - с
фиш №А 1527743/09.03.2011г., с което за извършено на 09.03.2011г. нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50лв., на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП.
На 31.07.2018г. около 13:35ч. подсъдимият пътувал по път III-101 с посока от гр.Враца
към гр.Криводол, управлявайки собствения си лек автомобил Б.М.В. 318 ТИ, с рег.
№********. Видно от представената по делото справка от Хидрометеорологичната
обсерватория Враца (л.267, съд фаза) през инкриминирания ден времето било облачно, като
около 12:00ч. е била регистрирана гръмотевична буря и е имало силен, краткотраен дъжд.
През целия ден е имало превалявания с прекъсвания и със смяна на интензивността на
валежите, но видимостта не е била намалена. От съществено значение по делото са данните
от огледния протокол и приложените към него мащабна скица и фотоалбум (л.5-9; л.18-л.23,
ДП), както и от показанията на свидетеля- очевидец И. И., допълнени от показанията
съпругата му Ц. И., пътувалата с него и на пристигналите на местопроизшествието
впоследствие - св.П. Т., св.П. П., показанията на полицейските служители от сектор Пътна
полиция към ОДМВР- Враца- св.К. К. и св.С. Н., представеното експертно заключение от
повторната тройна САТЕ и разясненията на изготвилите я вещи лица- инж.В. И., инж.С. Ш.
и инж.А. П., от които доказателствени източници се изяснява, че районът на произшествието
е извън населено място, при разклона за с.Лиляче, обл.Враца, като представлява прав
участък от пътя, непосредствено предхождан от ляв завой (считано по посоката на
движение на процесния л.а. БМВ- от гр.Враца към гр.Криводол). Тоест преди разклона за
с.Лиляче има спускане, като центърът на посочения ляв завой се намира долу, в ниското и с
левият завой започва изкачване нагоре (с 2% надлъжен наклон на изкачване) и следва прав
участък от пътя. Пътното платно било двупосочно, с по една лента за всяка посока,
разделени с двойна смесена разделителна линия (М5). Лявата лента (считано по посока от
гр.Враца към гр.Криводол) била широка 2,8м., а дясната 3,7м. От двете страни на пътното
платно са намерени банкети, частично затревени, на нивото на платното за движение, с
ширина около 1,2м. За процесния участък от пътя (в района на настъпилото пътно
произшествие)няма поставени знаци за ограничение на скоростта. По посока към
гр.Криводол има знак (В24), забраняващ изпреварването на МПС и ППС. В обратната
посока, към гр.Враца е намерен знак (А28), указващ наближаване на кръстовище с път без
предимство отляво (разклона за с.Лиляче).Допустимата скорост за леки автомобили била 90
км/час. Наблизо нямало пешеходни пътеки, светофарни уредби, спирки, нито жилищни
сгради. Пътят бил с асфалт без неравности.
Подсъдимият П.З. съзнателно нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП като
управлявал своето БМВ в дъга на ляв завой по мокра асфалтова настилка, при ясна
видимост, с превишена скорост от 123,23км/ч. при максимално допустима скорост от
5
90км/ч. По същото време в противоположната посока към гр.Враца със скорост от
77,51км/ч. се движел процесният л.а. Фолксваген Голф, с рег. №*******, управляван от
пострадалия Ц. Н. И.. Двата автомобила били видими един към друг от разстояние не по-
малко от 130 метра.
На излизане от левия завой подсъдимият загубил напречна устойчивост на управлявания
от него л.а.,задната част на който занесла надясно(като постепенно започнал да се движи
почти перпендикулярно на пътя, без да променя посоката си на движение, като се движил
транслационно- ротационно с придружено приплъзване на ходовите колела върху
настилката), навлезнал в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП, като блъснал
правомерно движещия се там л.а. Фолксваген Голф, с рег. №*******. Още когато
процесното БМВ пресякло разделителната линия и навлязло в лентата за движение на л.а.
Фоклсваген, водачът на последния възприел опасността и предприел аварийно спиране с
отлагане на спирачна следа върху асфалта (с дължина 14,4м. и ширина 15см.), но поради
липсата достатъчно време и краткото разстоянеи не могъл да предотврати сблъсъка.
Първоначалното съприкосновениее между челната част на л.а. Фолксваген Голф и
страничната дясна част на БМВ-то в полагащата се лента за движение на Голфа. Мястото на
първоначалния контакт при удара, в надлъжно направление е на 22,9м. от приетия при
огледа постоянен ориентир №1 (разклона за с.Лиляче, като линията на ориентира е отразена
в мащабната скица /л.9, ДП/ към протокола за оглед).
Водачът на л.а. Фолксваген Голф е имал обективна възможност да възприеме занасянето
и последващото навлизане на насрещно движещото се БМВ в лентата за движение на
Голфа, но е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
ПТП. Вследствие на удара подсъдимият по непредпазливост причинил смъртта на двама от
пътуващите в Голфа- на седящия на предна дясна седалка Р. Л. Б. (48г.), починал на място и
на водача на ударения Фолксваген Ц. И. (59г.), чиято смърт настъпила на 06.08.2018г. в
УМБАЛ Софиямед ООД, гр.София. Пътуващата в Голфа, на задната седалка, отдясно, Б. Н.
Н. (60г.) получила наранявания, представляващи лека телесна повреда.
Непосредствено след сблъсъка и установяването в покой на ударилите се МПС-та, св.И.
И., неговата съпруга св.Ц. И., излезнали от управляваните от тях автомобили и се притекли
на помощ на пострадалите, малко след тях пристигнал и св.П. П., който неколкократно
звънял на тел.112 за помощ. От показанията на св.И. И. и на св.Ц. И. – очевидци и тези на
св.Пл.П., св.Пл.Т., на полицейските служители – св. С. Н. и св.К. К. еднозначно се
установява разположението на двете МПС-та след установяването им в покой. Също така
пресъздават собствените си възприятия за състоянието на пътниците от двете МПС- та-
подсъдимият, според посочените свидетели е бил в състояние на шок и неадекватност, с
леки наранявания, като не е напускал своя автомобил и не е оказвал помощ на пострадалите
от другата ударена кола. С намиращите се на мястото свидетели, както и с помощта на
спрелите водачи на ТИР-ове, чието внимание било насочено към лицата от Фолксвагена, а
по- късно и с помощта на служители от Пътна полиция и Служба за пожарна безопасност, с
щанги отворили вратите на Голфа, за да окажат помощ на пострадалите. Според тях водачът
на колата (пострадалия Ц. И.) бил притиснат от волана и седалката на колата. Пострадалият
Р. Б. (пътувал на предна дясна седалка) бил наведен и залепен за жабката, а съпругата му Б.
Н. отхвръкнала към предното стъкло и била затиснала Р. Б.. Пострадалите били натоварени
в линейка и откарани в МБАЛ „Х. Ботев”- гр.Враца., където била установена смъртта на Р.
Б., пострадалата Б. Н. останала в болницата за лечение, а пострадалият Ц. И., заради
получените тежки травми и необходимостта от квалифицирана медицинска помощ бил
транспортиран и преместен в УМБАЛ Софиямед ООД- гр.София, където по- късно на
06.08.2018г. починал.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза №73/2018г. на трупа на Р. Л.
Б.(т.1, л.226– л.227, ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа е установено, че пострадалият
Р. Б. в условията на ПТП е получил травматични увреждания в купето на лек автомобил,
6
изразяващи се в тежка гръдна травма- травматично разкъсване на гръдната аорта с масивен
кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на ребра двустранно, счупване на тялото на
четвърти гръден прешлен, изкълчване на дясна раменна става, кръвонасядания, охлузване
по тялото и долните крайници, хипертрофия на миокарда, мозъчен отток, даващи облик на
причините за бързо настъпила смърт.Тази тежка гръдна травма е причина за неизбежната
смърт на пострадалия Р. Б. и е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съдебно-медицинската експертиза №518/2018г. на трупа на Ц. Н. И. (т.1, л.120- л.134,
ДП) е установила тежка закрита гръдна травма, счупване на дръжката и тялото на гръдната
кост, счупвания на ребра по три линии вляво и по три линии вдясно, контузии на двата бели
дроба, кръвонасядане на перикарда, контузии на сърцето, мастна емболия в единични
съдове на белите дробове, тежка закрита травма на главата, контузии на мозъка в лявата
челна и в лявата теменна част на главата и около лявото странично мозъчно стомахче и
зоната около базалнитеганглии, закрита травма на корема. Експертизата заключава, че
причина за смъртта на Ц. Н. И. е тежката съчетана травма с тежки несъвместими с живота
увреждания на вътрешните органи. В този смисъл между травматичните увреждания,
свеждащи се до - тежка закрита травма на главата, тежка закрита гръднатравма и закрита
травма на корема, настъпилите усложнения от тяхното възникване, като резултат от
реализираното ПТП и смъртния изход е налице пряка причинно - следствена връзка.
Съдебно-медицинската експертиза №36/2019г. по писмени данни е дала заключение /т.1,
л.233, ДП/, че пострадалата Б. Н. Н., вследствие на инцидента, е получила лекостепенно
мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието, разкъсно- контузна рана в областта на
левия клепач, порезна рана на лявата подбедрица, които увреждания представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период от 2 до 3
седмици. По механизъм са получени от удар с или върху твърди тъпи предмети в условията
на ПТП.
По делото е била назначена съдебноавтотехническа експертиза /т.1, л.177 – л.204, заедно с
приложените към експертизата динамична мащабна скица на ПТП, л.205 и мащабна скица,
л.206, ДП/, по която своето заключение са дали вещите лица вещите лица Г.В., В.П. и Р.И..
Поради възникнали съмнения в правилността на заключението й, след дадените устни
разяснения пред съда от изготвилите я автоексперти, а именно, че загубата на напречна
устойчивост върху управляваното от подсъдимия БМВ не се дължи на избраната от водача
/превишена/ скорост, а според експертите и при управление на л.а. БМВ със скорост в
рамките на максимално допустимата за процесния пътен участък, пак би се стигнало до
настъпване на съставомерните последици,първоинстанционният съд на основание чл.153,
изречение второ НПК е назначил повторна САТЕ (включително представената скица по
приложение №1, л.285- л.308 от съдебната фаза). От заключението й е видно, че сблъсъкът
между л.а. Фолксваген Голф с рег.№******* и л.а. БМВ 318 ТИ с рег.№******** е настъпил
в насрещната лента, полагаща се за движение на л.а. Фолксваген Голф и по- конкретно в
надлъжно направление на 22,9м. от приетия постоянен ориентир при огледа (ориентир №1-
разклона за с.Лилячеи по точно спрямо приетата ориентирна линия съгласно мащабната
скица към протокола за оглед- л.9, ДП). В напречно направление, мястото на удара е на 0,4-
1,4м. от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на автомобил
Фолксваген. Положението на двете МПС-та в мястото на първоначален контакт при удара е
отразено с позиция №21 в приложение №1 от заключението към повторната САТЕ. Мястото
на първоначален контакт при удара е между челната част на л.а. Фолксваген Голф с рег.
№******* и странична дясна част на БМВ 318 ТИ с рег.№********.
Скоростта на л.а. БМВ 318 ТИ с per. №********към момента на загуба на напречна
устойчивост и промяна на направлението на МПС към насрещната пътна лента е била
123,23км/ч, а в момента на първоначален контакт при удара - 105,7км/ч.
Скоростта на процесния л.а. Фолксваген Голф per. №******* към момента на
7
реализирано спиране от страна на водача с последващо отлагане на следи върху настилката
е била 77,51км/ч., а към момента на първоначален контакт при удара е 59,13км/ч.
Вещите лица по повторната САТЕ са изчислили, че необходимото разстояние за спиране
(опасната зона) за процесния л.а. БМВ 318 ТИ с per. №******** при реална скорост на
движение от 123,23км/ч. към момента на загуба на напречна устойчивост е 135,72м, а
опасната зона за спиране на л.а. БМВ при максимално допустимата скорост от 90км/ч. за
процесния пътен участък е 80,15м. Вещите лица по повторната САТЕ изтъкват, че реалната
скорост на движение, равняваща се на 123,23км/ч., като числена стойност е по- голяма от
критичната скорост на занасяне, равняваща се на 114,2км/ч. и уточняват, че максималната
скорост, при която процесният л.а. БМВ може да реализира движение в полагащата му се
пътна лента, съобразно наличните пътни условия, в дъгата на ляв завой, без занасяне и
загуба на напречна устойчивост, се равнява на 114,2км/ч. Оттук е вярно заключението, че
вследствие на това, че процесното БМВ се е движило с превишена скорост, равняваща се на
123,23км/ч., която скорост е по- висока от критичната скорост на занасяне, равняваща се на
114,2км/ч., БМВ-то губи напречна устойчивост, изразяващо се в странично занасяне, при
което задната дясна ъглова част от купето на л.а. е започнала да изпреварва предната и
направлението на автомобила се е отклонило към насрещната пътна лента.
Експертите по повторната САТЕ приемат, че водачът на БМВ е имал възможност преди
навлизане в дъгата на ляв завой да възприеме стойността на скоростта от съответния прибор
в арматурното табло и пътната настилка като мокра, както и последващото изменение на
направлението на пътното платно в дъга на ляв завой и чрез органите за управление
(скоростен лост, педал на газта и спирачен педал) да намали скоростта до максимално
разрешената (90км/ч.) за процесния пътен участък, като по този начин не би се стигнало до
занасяне и навлизане в лентата за насрещно движение, а би осигурил движение в
полагащата му се пътна лента и би се разминал безпрепятствено с насрещно движещия се
Фолксваген Голф и би предотвратил ПТП-то.
Според автоекспертите по повторната САТЕ (а също и на вещите лица по първоначалната
тройна САТЕ от ДП), единствената причина за настъпване на разглежданото ПТП и за
настъпилите вследствие от него вредоносни последици е превишената скорост на л.а. БМВ,
дължаща се на предхождащите действия от страна на водача на л.а. БМВ, който чрез
органите за управление (скоростен лост и педал на газта) е реализирал скорост на движение
от 123,23км/ч. върху мокра асфалтова настилка в дъга на завой.
По отношение на ударения Фолксваген Голф с рег.№*******, вещите лица по
повторната САТЕ в заключението си по експертен път обосновават извода,че водачът на
Голфа, към момента в който е имал техническа възможност да възприеме насрещно
движещия се л.а. БМВ, че се занася, е реализирал своевременно аварийно спиране с отлагане
на следи върху настилката, но не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати ПТП.
Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с възприетата от
първата съдебна инстанция фактическа обстановка, която се установява от наличната по
делото доказателствена съвкупност - гласните, писмените и веществените доказателства. Те
са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на
доказателствена информация. Заключението на повторната експертиза като компетентно и
обосновано се възприема изцяло и от въззивния съд. Експертите, изготвили повторната
САТЕ, са отчели всички доказателства по делото, включително допълнително изисканите на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на базата на които доказателствени
източници логически и научно са обосновали своите изводи. Първоинстанционният съд
като е отчел разликата в обема, качеството и количеството на данните, съдържащи се в
доказателствената съвкупност, послужила като база за експертните изчисления, правилно е
кредитирал заключението от повторната САТЕ, чиито отговори на поставените от съда
8
въпроси се характеризират с яснота, обоснованост и задълбоченост. Основното
противоречие между двете САТЕ по делото касае точния числен израз на превишената
скорост от водача на процесното БМВ (разминаване има и по отошение скоростта на
движение на л.а. Фолксваген и в резултатите от експертните изчисления, направени на
базата на тези скорости на двата сблъскали се автомобила- опасна зона за спиране, скорост
при първоначален контакт между двете ударили се МПС-та и т.н., но общо в заключенията и
на двете САТЕ е, че скоростта на Фолксвагена е била в рамките на позволената от закона,
докато л.а. БМВ се движил с превишена скорост, дължаща се на субективните действия на
водача П.З. с органите за управление на автомобила, като тази превишена скорост е
причинила и ПТП-то). Според САТЕ от ДП (л.177- л.206, ДП), превишената скорост на л.а.
БМВ е била 100км/ч., докато автоекспертите по повторната САТЕ обосновават извода, че за
да загуби напречна устойчивост и да се занесе и навлезе в насрещната пътна лента, реалната
скорост на движение на управляваното от подсъдимия П.З. БМВ е била по- висока от
критичната скорост на занасяне, равняваща се на114,2км/ч., а именно 123,23км/ч. Този
извод на автоекспертите се подкрепя и от показанията на свидетеля- очевидец И. И. (л.134,
първоинстанционно производство). Последният непосредствено преди настъпването на
инцидента се е движил с управлявания от него л.а. зад БМВ-то на подсъдимия П.З., при
което лично е възприел целия механизъм на настъпване на процесното ПТП. Неговите
показания са от съществено значение по- делото, особено в частта, в която свидетелят
заявява, че скоростта му на движение е била 70-80км/ч., а процесното БМВ се е отдалечило
пред него, навлезнало е в левия завой (при разклона за с.Лиляче) с голяма скорост, при което
БМВ-то е загубило напречна устойчивост и на излизане от левия завой, задницата му
постепенно е започнала да се занася, след което БМВ-то навлезнало (почти
перпендикулярно) в лентата за насрещно движение, където настъпил и сблъсъкът с
Фолксвагена, управляван от пострадалия Ц. И.. Гореизложеното е още един довод в
подкрепа на правилно взетото решение от ОС-Враца да кредитира изчисленията и изводите
на вещите лица, обективирани в заключението им по повторната САТЕ. Даденото от
автоекспертите заключение по повторната САТЕ е изготвено в съответствие с изискванията
на чл.152 НПК, като е изготвено от компетентни лица, разполагащи с необходимите
специални знания, съдържа изчерпателни отговори на поставените от съда въпроси, които са
ясни и обосновани. Същото се базира на всички събрани по делото доказателства,
включително допълнително изисканите от ОС-Враца. Тук следва да се подчертае, че
относимите към решаване на делото обстоятелства категорично са установени в хода на
разследването и на съдебното следствие пред първата инстанция чрез способите и по реда
на НПК. Първоинстанционния съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, които
въззивният съд споделя.
За доказването на обстоятелствата относно атмосферните условия, мократа пътна
настилка, механизма на ПТП, начина на движение и скоростта на процесното БМВ,
упралвявано от подсъдимия П.З., постепенното отклоняване (занасяне надясно) на
задницата на БМВ-то на излизане от левия завой (при разклона за с.Лиляче), навлизането
(почти перпендикулярно) на БМВ-то в лентата за насрещно движение, както и самия
сблъсък с правомерно движещия се в тази лента Фолксваген Голф, мястото на удара от
съществено значение са показанията на свидетеля- очедидец И. И. (л.134- л.136, първа
съдебна инстанция), допълнени с показанията на неговата съпруга св.Ц. И. (л.136- л.137,
съдебна фаза), която е очевдвец на обстоятелствата след настъпването на сблъсъка между
процесните МПС-та: разположението на двете МПС-та след установяването им в покой,
състоянието на пътниците в двете коли, оказването на помощ на пострадалите, първо от
св.И. И. и от св. Ц. И., а след това и от пристигналите впоследствие хора и екипи на
пожарната и спешна медицинска помощ). Показанията на св.И. И. и на съпругата му се
допълват от показанията и на св.П. П. (л.132- л.133, съдебно производство), на св. П. Т.
(л.191, ОС- Враца), на полицейските служители св.С. Н. (л.189- л.190, ОС-Враца) и св.К. К.
(л.190- л.191, съдебна фаза), които дават сведения за обстоятелствата след настъпването на
сблъсъка между процесните МПС-та: мократа пътна настилка, разположението на двете
МПС-та след установяването им в покой, деформациите по ударените леки коли,
9
състоянието на пътниците в двете коли, оказването на помощ на пострадалите. Показанията
на очевидците св.И. И. и св.Ц. И., на другите горепосочени свидетели, са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, като кореспондират и с данните от повторната САТЕ, приложената
към нея скица приложение №1 и с останалия доказателствен материал (л.285- л.308).
Мястото на настъпване на произшествието, деформациите по участващите в ПТП
автомобили, отложената на пътя спирачна следа, намерения на предна дясна седалка труп на
Р. Б., без да е поставен предпазния му колан, състоянието на пътя и местоположението в
пространството на отделилите се вследствие на сблъсъка детайли (части и други вещи) от
двете коли, пътните знаци в района на ПТП, преваляванията и количеството дъжд през
инкриминирания ден се установяват от писмените доказателства и доказателствени
средства по делото- протокол за оглед на ПТП (л.5-л.8, ДП), заедно с мащабна скица (л.9,
ДП) и фотоалбум (л.18-л.22, ДП), копия на заверени чертежи за участъка от пътя (л.275-
л.277), писмо от АПИ- Областно пътно управление- Враца (л.274), справка от НИМХ-
Ходрометеорологична обсерватория Враца (л.267), както и от посочените гласни
доказателства, а също принос за изграждане на фактичексите констатации имат и
веществените доказателствени средства (фотоснимки), направени при извършване на огледа
на местопроизшествието. Въззивната инстанция намира за годни веществените
доказателствени средства, приложените по делото фотоснимки, подредени във фотоалбума
към протокола за оглед на местопроизшествие. Същите са изготвени от специалист-
технически помощник, участвал като такъв по време на посоченото действие. Обсъждайки
приложените по делото писмени доказателствени средства, въззивният съд намери за
валидни изготвените в хода на досъдебното производство протоколи от способите за
доказване- протокол за оглед на местопроизшествие, както и за оглед на труп. Същите са
изготвени по предвидения в НПК процесуален ред, а самите действия са законосъобразно
извършени, поради което правилно са кредитирани от първостепенния съд.
По делото като писмено доказателство е представена и справка за нарушител/водач на
подсъдимия П.З. (т.1, л.39, ДП), както и характеристични данни за същото лице (т.1, л.352,
ДП).
Причината и механизма на произшествието са изяснени от кредитираното от ОС-
Враца, а и от настоящата въззивна инстанция заключение на повторната САТЕ (л.285- л.308,
съдебна фаза), а съставомерните и допълнително настъпилите вредни последици от
деянието от представените по делото съдебномедицински експертизи: СМЕ №518/2018г. на
трупа на пострадалия Ц. Н., изготвена от д-р Т. К. и от д-р Д. Н., Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ Александровска ЕАД- гр.София (т.1, л.120- л.134,
ДП); СМЕ №73/2018г. на трупа на пострадалия Р. Б., изготвена от д-р Ф. Т., съдебен лекар
при МБАЛ- АД-Враца (т.1, л.226- л.227, ДП); СМЕ №36/2019г. по писмени данни на
пострадалата Б.Н., изготвена от д-р Ф. Т., съдебен лекар при МБАЛ-АД-Враца (т.1, л.233,
ДП); СМЕ №32/2019г. по писмени данни на подсъдимия П.З., изготвена от д-р Ф. Т.,
съдебен лекар при МБАЛ-АД-Враца (т.1, л.238, ДП), както и от представената по
делото друга медицинска документация;
На досъдебното производство са били назначени съдебно-химическа (токсикологична)
експертиза от 23.08.2018г., извършена от маг. химик И. И. и д-р С. С. (съдебен токсиколог)
от специализираната Токсокохимична лаборатория към ВМА- София (т.1, л.154-л.155, ДП) и
съдебно-химическа (токсикологична) експертиза от 07.09.2018г., извършена от инж. химик
В. Г. и д-р С. С. (съдебен токсиколог) от специализираната Токсокохимична лаборатория
към ВМА- София (т.1, л.164-л.166, ДП) с предмет на изследване на първата- пробите от кръв
на пострадалия Ц. И., а на втората СХЕ- пробите от кръв на подсъдимия П.З., както и
пробите от урината му. От заключенията на двете СХЕ е видно, че и при двамата водачи не е
установено наличието на алкохол и наркотични/упойващи вещества.
При така приетата за установена фактическа обстановка въззивната инстанция счита, че
10
правилно първоинстанционният съд е приел, че от правна страна, с деянието си
подсъдимият П.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр.2, алт.2, б.”б”, пр.1 от НК. Необходимо е да се
отбележи, че бланкетният характер на нормата на чл.343 от НК включва задължението
съдържанието й да се запълни с конкретно нарушение, допуснато от подсъдимото лице,
което нарушение е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Това поставя на обсъждане въпроса, доколко движението на подсъдимия П.З. със
скорост от 123,23км/ч., която надвишава максимално допустимата скорост от 90км/ч. в
извъннаселено място, се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите
вредоносни последици. Както бе отбелязано по-горе в заключението на повторната тройна
САТЕ (а също и изводимо от показанията на свидетеля- очевидец И. И.) е посочено, че
скоростта, с която се е движил водачът на процесното БМВ е превишена за процесния пътен
участък ( в извъннаселено място по третокласен път III-101 гр.Враца- Криводол, в района на
разклона за с.Лиляче), който извод е верен и предвид липсата на забранителен знак, който
да има действие за посочения участък от пътя и който да предписва ограничение на
скоростта, до такава, която да е по- ниска от 90км/ч.
В повторната САТЕ по експертен път вещите лица са установили, че единствената
причина, довела до загубата на напречна устойчивост на процесното БМВ, до занасяне на
задната част на това МПС и до навлизането му в лентата за насрещно движение, където е
ударил правомерно движещия се Фолксваген Голф, е превишената скорост от 123,23км/ч., с
която подсъдимият П.З. е управлявал собствения си лек автомобил. Несъмнено е, че
подсъдимото лице е допуснало нарушение на правилата за движение по пътищата и по
конкретно на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, съдържаща императивна забрана за
превишаване на разрешената скорост от 90км/ч. за водачите, притежаващи категория „В”.
Правилно автоекспертите в своято заключение са формирали извод, че нарушението на
правилото на чл.21, ал.1 ЗДвП е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Според повторната САТЕ непосредствено преди района на ПТП, подсъдимият П.З.
се е движил по мокра асфалтова настилка, представляваща дъга на ляв завой (при разклона
за с.Лиляче) с ширина 6,5м. и радиус 169,25м., при което реалната скорост на движение на
л.а. БМВ от 123,23км/ч., надвишава не само максимално допустимата за процесния пътен
участък (90км/ч.), но и критичната скорост на занасяне от 114,2км/ч. за същия участък.
Други участници в движението в близост до мястото на евентуалното разминаване между
процесните две МПС-та не е имало, метеорологичната видимост е била без ограничение,
като двата автомобила са били видими един към друг от разстояние не по- малко от 130м.
Вследствие на превишената скорост процесното БМВ губи напречна устойчивост, което
води до странично занасяне, при което задната част на купето на МПС-то започнала да
изпреварва предната и направлението на л.а. се отклонило към насрещната пътна лента,
където настъпил и фаталният сблъсък. До инцидента се е стигнало поради субективните
(предхождащи) действия от страна на водача П.З., който чрез органите за управление
(скоростен лост и педал на газта) е реализирал превишената скорост от 123,23км/ч. Според
автоекспертите произшествието категорично е било предотвратимо от техническа гледна
точка от страна на водача П.З.. Последният, чрез своите действия, сам се е поставил в
невъзможност да остане в полагащата му се лента за движение и по този начин да не
предизвика инцидента. В заключението на повторната САТЕ обосновано е посочено, че
ПТП е могло да бъде избегнато, тъй като подсъдимият е имал техническа възможност преди
навлизане в дъгата на ляв завой, да възприеме стойността на своята скорост от съответния
прибор в таблото на МПС-то и пътната настилка като мокра, както и последващото
изменение на направлението на пътното платно в дъга на ляв завой (при разклона за
с.Лиляче) и чрез органите за управление (скоростен лост, педал за газта и спирачен педал) да
намали скоростта си до максимално разрешената от 90км/ч. за процесния пътен участък,
като по този начин си осигури движение в полагащата му се лента за движение,
безпрепятствено разминаване с насрещно движещия се Фолксваген Голф и така да
предотврати настъпването на инцидента. При управление със скорост равна или по- ниска от
90км/ч. БМВ-то не би загубило напречна устойчивост, не би се занесло и не би навлезнало в
11
лентата за насрещно движение. Настъпилият вредоносен резултат се дължи изцяло на
личното неправомерно поведение на подсъдимият, движил се с превишена скорост от
123,23км/ч., доколкото водачът на насрещно движещият се Фолксваген Голф Ц. И.
своевременно е реагирал за аварийно спиране към момента, в който е възприел процесното
БМВ още в насрещната пътна лента, че губи напречна устойчивост и се занася.
Същевременно водачът на Фолксвагена се е движил правомерно със скорост съобразена с
мократа пътна настилка и предстоящото навлизане в дъга на десен за негоп завой.
Пострадалият Ц. И. е имал техническа възможност да предприеме спиране към момента на
занасяне на БМВ-то, реализирал е своевременно спиране преди мястото на удара с отлагане
на спирачна следа върху настилката, но не е имал възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати ПТП-то. Логическо следствие от изложеното е заключението, че
превишената скорост, с която подсъдимият П.З., в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1
ЗДвП, е управлявал своя л.а. БМВ и която е довела до загуба на напречна устойчивост,
занасяне и навлизане в насрещната пътна лента, е предпоставила процесния пътен инцидент
и е причинила настъпилия вредоносен резултат. Казано по друг начин настъпилата смърт на
повече от едно лице е пряк и непосредствен резултат от управлението на процесното БМВ с
превишена скорост в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна правилни са изводите на първата инстанция, че деецът З.
умишлено е нарушил правилата за движение (чл.21, ал.1 от ЗДвП), но към настъпилите
вредни последици е действал по непредпазливост, по- конкретно във формата на престъпна
самонадеяност. Настоящата въззивна инстанция се солидаризира с изводите на ОС- Враца,
че в процесния случай подсъдимият П.З. е съзнавал опасността от това, че управлява с
превишена скорост в извъннаселено място по третокласен път, върху мокра пътна настилка,
в дъга на ляв завой (при разклона за с.Лиляче) и че това създава опасност от загуба на
странична устойчивост, занасяне и сблъсък с друг автомобил, но субективно е бил уверен,
че това въобще няма да се случи. Тази негова увереност обаче е обективно необоснована,
заради неправилната преценка на конкретната ситуация- подсъдимият през инкриминирания
ден,е подценил значението на превишена скорост от 123,23км/ч. в извъннаселено място по
третокласен път, върху мокра пътна настилка, в дъга на ляв завой (при разклона за
с.Лиляче), а същевременно е разчитал на добрите технически характеристики на
управляваното от него БМВ, на собствените си умения и бързи реакции като водач, поради
което е бил уверен, че колата няма да загуби напречна устойчивост, да занесе и да навлезе в
лентата за насрещно значение. Именно тази негова увереност, че създалата се опасност няма
да се реализира, е в същността на проявената от подсъдимия З. престъпна самонадеяност.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че от събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства категорично се
установява авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия П.З., времето
мястото и обстоятелствата на извършването му, настъпилите вредни последици и пряката
причинно- следствена връзка между деянието и съставомерния резултат.
По отношение на доводите за съпричиняване, поради непоставени обезопасителни
колани от пътниците в ударения Фолксваген Голф, САС приема за установено, че за
пострадалия Р. Б. изрично в протокола за оглед на местопроизшествие е отбелязано, че
трупът на последния е намерен без поставен обезопасителен колан. Същевременно по
отношение на пострадалата Б.Н. по делото са депозирани показания на свидетелите
очевидци- св.И. И. и св.Ц. И., които са опитвали да окажат помощ на пострадалите в л.а.
Фолксваген, непосредствено след настъпването на инцидента, от които показания се
установява, че пострадалата Б.Н. е отхвръкнала напред към предното панорамно стъкло на
Голфа и е намерена покачена върху пострадалия Р. Б.. От обстоятелството, че е отхвръкнала
напред в купето на ударения Фолксваген може да се заключи, че и тя е била без поставен
обезопасителен колан. По отношение на водача на Фолксвагена Ц. Н., по делото няма
депозирани свидетелски показания относно обстоятелството, дали той е бил с поставен
колан, но по делото безспорно е установено (от показанията на очевидците- св.И. И. и св. Ц.
12
И.), че пострадалият Ц. И. е бил намерен на мястото на водача, затиснат между волана и
облегалката на седалката, а шофьорската врата не е можело да бъде отворена, дори с
помощта на щанги. От тежките деформации на ударения Фолксваген Голф, от заключенията
на представените по делото СМЕ, установяващи характера и вида на уврежданията на
пострадалите, както и от заключението на експертите по повторната САТЕ, където е
посочено, че при общата сумарна скорост на двата сблъскали се автомобила, равняваща се
общо на 164км/ч., при което използването на предпазните колани е напрактика безполезно,
настоящата въззивна инстанция счита, че коментираното възражение относно
съпричиняване от страна на пострадалите, поради непоставянето на обезопасителни колани
е неоснователно.
По отношение на доводите на частните обвинители за явна несправедливост и заниженост
на наложеното наказание 3години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 4г., САС счита, че така определеното на основание чл.54 НК наказание
лишаване от свобода не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на
чл.348, ал.5 НПК. По отношение на подсъдимия ОС-Враца е индивидуализирал наказанието
лишаване от свобода при превес на смекчаващи обстоятелства. Първоинстанционният съд е
оценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало,
изразеното съжаление за случилото се, младата му възраст (към момента на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият е бил на 25г.), социалната му ангажираност като
родител на едногодишно дете и добрите му характеристични данни- в социалното му
обкръжение П.З. се ползва с добро име и е познат като тих, скромен и трудолюбив. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд е отчел високата степен
на обществена опасност на инкриминираното деяние и неговата морална укоримост. При
така изброените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия П.З., ОС-Враца законосъобразно е преценил, че не са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да приложи
чл.55 НК. Мотивирано първостепенният съд е достигнал до заключението, че макар и да не
са многобройни по смисъла на чл.55 НК, смекчаващите отговорността обстоятелства имат
превес и е определил наказанието лишаване от свобода в размер на законовия минимум,
предвиден в чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 НК. Пред настоящата въззивна инстанция са релевирани
от страните за пръв път, като отегчаващо отговорността обстоятелство- получените
увреждания от пострадалата Б.Н., представляващи лека телесна повреда и които не са част
от квалифицирания състав, а представляват допълнително настъпили вредни последици, а
като смекчаващо отговорността обстоятелство- е посочено липсата на административни
нарушения по ЗДвП от водача З. за един дълъг предходен период от 10г., през който период
подсъдимият е бил санкциониран само веднъж и което говори за неговата ниска степен на
обществена опасност. Посочените едно смекчаващо и едно отегчаващо отговорността
обстоятелства, не променят приетото от ОС-Враца съотношение между смекчаващита и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно че е налице превес на
смекчаващите обстоятелства. С оглед на преценените дотук обстоятелства, въззивната
инстанция не намира основание да редуцира размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода”, нито в посока на неговото увеличаване, нито в посока на неговото намаляване.
Определянето на наказанието във всеки един случай не е самоцел. То има за задача да
изпълни както целите на генералната превенция, така и тези на специалната. Трябва да
отговори на въпросите относно предупредителното въздействие спрямо членовете на
обществото, да съответства на обществената опасност на деянието, но и да има своето
поправително и превъзпитетелно въздействие по отношение на подсъдимия З. и да е
съобразено с характеристиките на личността му. Именно в това се състои спецификата при
индивидуализирането на наказанието. Във всеки конкретен случай съдът следва
балансирано да съчетае задачите на двата вида превенции, за да има основание да опредили
и справедливо наказание. Тези принципни положения се отнасят с пълна сила и за
конкретния казус. Редом с високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена
от причинения тежък вредоносен резултат и от широкото разпространение на подобни
деяния в обществото ни (шофиране с превишена скорост), са налице и обстоятелства,
13
характеризиращи личността на подсъдимия З., като такава с много ниска степен на
обществена опасност. Точно тези обстоятелства, преценени в действителната им тежест, са
обусловили и конкретно определения размер на наказанието „лишаване от свобода”.
Възражения от страна на частното обвинение се правят и по повод приложението на
чл.66 НК, като се иска от въззивния съд да отмени същото и да се постанови ефективното
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. С тези доводи настоящата инстанция не
може да се съгласи. За да приложи разпоредбата на чл.66 НК, ОС- Враца е преценил, че са
налице законовите изисквания за това- наложеното наказание лишаване от свобода е в
размер на три години, а подсъдимият П.З. е неосъждан, а също и не е наказван за
административни нарушения на ЗДвП за един дълъг предходен период от 10г. (с едно
изключение- само веднъж е бил санкциониран през този период). Освен тези критерии, за да
приложи института на условното осъждане, съдът следва да прецени, че целите на
наказанието и преди всичко поправянето на дееца, са възможни и ако той не изтърпи
ефективно това наказание. Безспорно законодателят е възвел във водеща цел
поправителното въздействие по отношение на подсъдимото лице, без да се игнорират
останалите цели на наказанието. В процесния случай не само младата възраст и изразеното
съжаление на подсъдимия З. за случилото се, но и данните за неговата личност мотивират
извода, че поправителното и превъзпитетелно въздействие на наказанието спрямо
подсъдимия могат да се постигнат и без да се търпи ефективно наказанието „лишаване от
свобода”.
По отношение на кумулативно наложеното наказание лишаване от правоуправление
следва да се отбележи, че то е индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.49
НК, като неговият срок надвишава срока на определеното наказание „лишаване от свобода”
и е зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред.
Предвид изложените съображения, настоящия съдебен състав намери, че липсва
очевидна диспропорция между наложените наказания за така извършеното престъпление и
обществената опасност на деянието и дееца, поради което приема, че не е налице соченото
касационно основание по чл.348, ал.5, НПК и атакуваната първоинстанционна присъда
следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №10/20.07.2020г. по НОХД №443/2019г. по описа на Окръжен
съд-Враца.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС, в петнадесетдневен срок
от получаването на съобщението от страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14