Р Е Ш Е Н И Е № 118
гр.
София, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 67 по описа за 2016 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, подадена от „Р./.” ЕАД
са предявени срещу Ц.Т.С. и П.В.С. искове за установяване по отношение на
ответниците като солидарни длъжници по договор за банков кредит от 22.06.2007
г. съществуването на вземанията на ищеца за следните суми, за които са издадени
заповед от 09.10.2013 г. по ч. гр. д. № 633/2013 г. по описа на РС – Костинброд
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист: сумата
от 53621.28 лв., представляваща дължима главница по договора, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното плащане /в петитума на исковата молба
претенцията за законната лихва не е включена, доколкото обаче структурирането
на исковата молба чрез обособяване на обстоятелствена част и петитум е условно,
а от значение е от исковата молба да е видно каква е действителната воля на
ищеца, която действителна воля съдът е длъжен да разтълкува, изхождайки от
всичко, изложено в исковата молба, съдът приема, че такава е действителната
воля на страната; по същата причина съдът приема, че именно за горепосочения
период се претендира законната лихва, въпреки че в исковата молба той е
фиксиран само с начална и крайна дата и не е уточнено с какъв факт се свързва
началната дата; съответно в доклада по делото съдът погрешно е посочил, че
законната лихва се претендира от 07.10.2013 г., която е действителната дата на
подаване на заявлението, а не датата на 04.10.2013 г., посочена погрешно в
заповедта за изпълнение и съответно посочена и от ищеца в исковата молба, във
връзка с което обаче съдът ще изложи съображенията си в мотивната част на
решението/; сумата от 12961.18 лв., представляваща дължима възнаградителна
лихва по договора за периода 15.01.2011 г. – 07.04.2013 г.; сумата от 7672.57
лв., представляваща дължима наказателна лихва за периода 15.02.2011 г. –
03.10.2013 г.; сумата от 505.73 лв., представляваща дължима такса за управление
за периода 15.07.2010 г. - 14.07.2012 г. Твърди се в исковата молба, че ищецът
сключил с първия ответник като кредитополучател и втория ответник като
солидарен длъжник горепосочения договор, като условията на договора са подробно
описани в исковата молба. Впоследствие бил сключен и анекс към договора, чиито
условия също са описани в исковата молба. Твърди се още, че съгласно договора
при настъпил случай на неизпълнение банката имала право да обяви всички дължими
суми по договора за предсрочно изискуеми и тъй като в случая имало такова
неизпълнение – не били платени на падежа месечни вноски с падеж на първата
15.02.2011 г., а на последната – 15.02.2013 г., ищецът осчетоводил на
08.04.2013 г. предсрочната изискуемост на всички дължими суми по кредита и
съответно уведомил длъжниците за това. Тъй като не последвало изпълнение ищецът
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което било
уважено, но с оглед постъпили възражения срещу издадената заповед се предявяват
настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Ответниците са депозирали отговор на
исковата молба, в който оспорват исковете и излагат доводи за тяхната неоснователност.
Навеждат се възражения, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на
целия кредит, тъй като изявлението на банката за това не е достигнало до
ответниците, както и че общите условия към договора за банков кредит не
обвързват ответниците, тъй като не са налице изискванията на ТЗ за писменото им
приемане от потребителя и предаване на екземпляр от тях на потребителя при
подписване на договора, както и на ЗПК всяка страница от тези общи условия да
бъде подписана от страните по договора. По отношение на претендираната сума за такса
за управление се навежда твърдение, че е налице забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
за събирането й.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – частично основателни. Съображенията на съда са следните:
Не се спори
по делото относно сключването на описания в исковата молба договор за кредит и
анекса към него при описаните условия.
Видно от
договора и анекса, ищецът е предоставил на първия ответник кредит в размер на
61560.05 лв., задълженията по който /съгл. чл. 5.1 от договора/ е следвало да
бъдат погасявани на месечни анюитетни вноски с падеж 15-то число на съответния
месец, считано от 15.07.2007 г. Уговорена е /чл. 4.1 от договора/
възнаградителна лихва в размер на 9.35 %
годишно, представляваща стойността на банковия ресурс за лева, определен
от банката, плюс надбавка от 4.85 пункта годишно. Уговорена е и /чл. 4.5 от
договора/ наказателна лихва в размер на възнаградителната лихва плюс надбавка
от 12 пункта годишно. Уговорена е също /чл. 4.4 от договора/ годишна такса за
управление в размер на 0.50 % върху остатъка от кредита. За изпълнение на
задълженията по договора солидарно с кредитополучателя се е задължил и вторият
ответник. С анекс № 1 /в който е дефинирано и понятието „стойност на банковия
ресурс“/ са променени някои условия по договора – удължен е крайният срок за
погасяване на кредита, предвиден е гратисен период, през който се дължи само
възнаградителна лихва, след изтичането на който погасяването продължава с
месечни анюитетни вноски, но в по-голям размер, намалена е наказателната лихва.
Сумата по кредита е усвоена еднократно от
кредитополучателя на 28.06.2007 г. /установява се от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съответно възражението в
обратния смисъл на ответниците е неоснователно/.
Не се спори по делото, а се установява и от събраните
доказателства /извлечението от счетоводните книги на ищеца, което не е
оспорено, заключението на вещото лице/, че длъжниците по договора са спрели плащанията
по него, като непогасените вноски са 26 бр. за периода 15.02.2011 г. –
15.03.2013 г. През този период са погасени само частично възнаградителна и
наказателна лихва, а именно на 13.05.2011 г. са погасени възнаградителна лихва
в размерна 538.11 лв. и наказателна лихва в размер на 15.16 лв.
Установява се от представените от ищеца писмени
доказателства /писма и обратни разписки/,
че до ответниците са изпратени /с изходяща дата 02.04.2013 г./ покани, съдържащи
изявление на кредитодателя за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Поканите са изпратени чрез лицензиран пощенски оператор - „Star post“, на
адреса на длъжниците, посочен в договора и анекса, с обратни разписки, в които
е отбелязана като дата на получаване 08.04.2013 г. В графата „получател“ е изписана
фамилия на лицето, получило пратките – Василева, положен е и подпис от това лице.
На 08.04.2013 г. ищецът е осчетоводил целия кредит
като предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява какъв е размерът на непогасените
задължения за главница, възнаградителна и наказателна лихва по непогасените 26
бр. месечни анюитетни вноски /като са отчетени и частичните погасявания на
лихви на 13.05.2011 г./.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС /т. 18/, обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно
изискуем, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на това изявление
не са били изискуеми, поради което предсрочната изискуемост има действие от
момента на узнаване от длъжника за волеизявлението на кредитора /ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й/.
Твърди се от ищеца, че преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. длъжниците са били надлежно уведомени /съгласно
уговореното в чл. 16 от анекса/ за волята му да счита целия кредит за предсрочно изискуем. Това твърдение обаче не се
доказва по делото.
Налице е константна съдебна практика, според
която за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено
лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила на чл. 37 - 49 ГПК, или съобразно специалния закон –
чл. 36 от Закона за пощенските услуги /в този смисъл са цитираните от ищеца решения
на ВКС/. Цитираната разпоредба от ЗПУ препраща към Общите правила за условията
за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, като според чл. 5, ал. 2
от Общите правила препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице,
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи
се вписват трите имена на лицето, получило пратката. От представените по делото
известия за доставяне обаче не става ясно кое е лицето, получило пратките, тъй
като не е изпълнено изискването на специалните правила за посочване на три
имена. Нещо повече - в конкретния случай връчването е извършено не чрез „Б.“, а
чрез „С.“ ЕООД, в чийто общи правила, публикувани на интернет страницата на
дружеството и представляващи общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК, изрично е предвидено че пощенски
пратки, които се доставят на домашен адрес, се доставят лично на получателя или
на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на
получателя“, може и на пълнолетен член от домакинството му - като в служебните
формуляри освен данните по т. 55.2.1. /три имена, постоянен адрес и ЕГН на
получателя/ се вписва и родствената връзка с получателя. Видно от обратните
разписки, тези правила за връчване също не са спазени. Съответно връчването на
писмата не може да се приеме за редовно /тъй като не са спазени изискванията за
оформяне на документа, придружаващ документа за връчване - обратните разписки/.
Съответно към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК непогасеният остатък от кредита, включващ вноските с ненастъпил падеж, не
е бил изискуем, тъй като не е настъпила към тази дата твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост.
В настоящото производство следователно съдът би могъл
да уважи установителните искове само по отношение на месечните вноски, които са
били изискуеми поради настъпил редовен /съобразно уговореното/ падеж към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
са били изискуеми 26-те бр. месечни анюитетни вноски, непогасени в периода
15.02.2011 г. – 15.03.2013 г. /посочени в исковата молба/, както и тези с падеж
до 07.10.2013 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/, т. е. и за
периода 15.03.2013 г. – 15.09.2013 г. /с оглед уговорената падежна дата/. Договорната
лихва обаче се претендира до 07.04.2013 г., съответно следва да се присъди до
тази дата, освен това същата се претендира от 15.01.2011 г., но съобразно
доказателствата по делото не се установи да е дължима за периода 15.01.2011 –
15.02.2011 г. Съобразно гореизложеното и с оглед условията на договора и
заключението на вещото лице дължимата за този период сума за главница е в
размер на 10425.80 лв. Възнаградителната лихва за периода 15.02.2011 г. –
07.04.2013 г. е в размер на 12961.18 лв. /при отчитане на частично погасената
на 13.05.2011 г. възнаградителна лихва в размер на 538.11 лв./. Наказателната
лихва за горепосочения период е в размер на 4241.21 лв. /при отчитане на
частично погасената на 13.05.2011 г. наказателна лихва в размер на 15.16 лв./,
като за периода след 15.09.2013 г. до 03.10.2013 г. не следва да се присъжда. Съответно
за тези размери и периоди следва да бъдат уважени исковете досежно гланицата и
лихвите, а за разликата до пълните им предявени размери и за горепосочени
периоди същите следва да бъдат отхвърлени.
Доводите на ответниците, че общите условия на ищеца не
ги обвързват, са ирелевантни, тъй като ищецът не се позовава на техни клаузи,
обосновавайки исковата си претенция.
Искът досежно таксата за управление е основателен в
пълен размер - установява се от
заключението на вещото лице, че дължимата такса е именно в претендирания
размер, но за периода 15.07.2011 – 14.07.2012 г. /като се има предвид и уговорката,
че тази такса е годишна/, съответно за периода 15.07.2010 г. – 14.07.2011 г.
искът следва да бъде отхвърлен.
Доводите на ответниците за недължимост на таксата за
управление са неоснователни, тъй като в периода, за който се претендира и съответно
дължи таксата за управление, не е била налице законова забрана за събиране на
такава такса /забраната на чл. 10а, а 2 ЗПК е въведена с изменението на ЗПК – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./.
Искът досежно законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане също е частично
основателен – същият следва да бъде уважен върху уважения размер на главния иск
за главницата, освен това с оглед действителната дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а именно
07.10.2013 г., а не претендираната дата 04.10.2013 г., този иск следва да бъде
отхвърлен по отношение на уважения размер на главния иск за периода 04.10.2013
г. – 06.10.2013 г.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за разноски:
Искането на ищеца за присъждане на разноските,
направени в настоящото производство, е частично основателно с оглед изхода на
делото. Ищецът е направил следните разноски в настоящото производство: 1495.21
лв. - държавна такса; 500 лв. - възнаграждение на вещо лице. С представения
списък по чл. 80 ГПК се претендират освен горните разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2772 лв., както и държавна такса в размер на 15 лв.
за частна жалба пред САС. По искането за присъждане на разноските за държавна
такса за частна жалба пред САС не е компетентен да се произнесе настоящият съд
в настоящото решение, само за пълнота -
искането би било и неоснователно с оглед отхвърляне на частната жалба. Относно
юрисконсултското възнаграждение - размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2
от Наредбата за заплащане на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото
възнаграждение при уважаване на исковете изцяло би било такова в размер на 450
лв. Съобразно изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
от 920.18 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Искането на ответниците за присъждане на разноски също
е частично основателно с оглед изхода на делото. С представения списък по чл.
80 ГПК се претендират само разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско
възнаграждение, като са представени доказателства за плащане на това
възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на платеното
възнаграждение е неоснователно – действително платеното възнаграждение /3000
лв./ надвишава минималното такова, определено по реда на чл. 36 ЗАдв. /2772.82 лв./, но с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото това възнаграждение не е прекомерно. Съответно
съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответниците следва да се присъдят
разноски в размер на 1871.04 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на солидарните
длъжници Ц.Т.С. с ЕГН ********** и П.В.С. с ЕГН **********,*** съществуването
на вземанията на „Р./.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.П. и прокуриста М.П., за следните
суми, за които са издадени заповед от 09.10.2013 г. по ч. гр. д. № 633/2013 г.
по описа на РС – Костинброд за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист: сумата от 10425.80
лв. /десет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща просрочена главница по
договор за банков кредит от 22.06.2007 г. и анекс № 1 от 10.05.2010 г. към него,
дължима за периода 15.02.2011 г. – 15.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 07.10.2013
г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за законна лихва върху горната сума на главницата за периода
04.10.2013 г. – 06.10.2013 г.; сумата от
12961.18 лв. /дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва по същия договор, дължима за периода 15.02.2011 г. – 07.04.2013 г.; сумата от 4241.21 лв. /четири хиляди двеста
четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща наказателна лихва по същия договор,
дължима за периода 15.02.2011 г. – 15.09.2013 г.; сумата от 505.73 лв. /петстотин и пет лева седемдесет и три
стотинки/, представляваща такса за управление, дължима по същия договор за
периода 15.07.2011 г. - 14.07.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р./.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц.П. и
прокуриста М. П., срещу солидарните
длъжници Ц.Т.С. с ЕГН ********** и П.В.С. с ЕГН **********,*** установителни
искове, както следва: иска за установяване съществуване на
вземане за главница, дължима по договор
за банков кредит от 22.06.2007 г. и анекс № 1 от 10.05.2010 г. към него, ведно със законната лихва върху сумата
от 04.10.2013 г., до окончателното плащане - за разликата над уважения размер на главния иск от 10425.80 лв.
/десет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ до пълния
му предявен размер от 53621.28 лв. /петдесет и три хиляди шестстотин двадесет и
едни лева и двадесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата на
тази разлика от 04.10.2013 г., до окончателното плащане; иска за установяване съществуване на вземане за възнаградителна лихва,
дължима по същия договор – за периода
15.01.2011 – 15.02.2011 г.; иска за установяване съществуване на вземане за
наказателна лихва, дължима по същия договор - за разликата над уважения размер на иска от 4241.21 лв. /четири хиляди
двеста четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки/ до пълния му
предявен размер от 7672.73 лв. /седем хиляди шестстотни седемдесет и два лева и
седемдесет и три стотинки/ и за периода
15.09.2013 г. - 03.10.2013 г.; иска за установяване
съществуване на вземане за такса за управление, дължима по същия договор - за периода 15.07.2010 г. – 14.07.2011
г.
ОСЪЖДА Ц.Т.С. с ЕГН ********** и П.В.С. с ЕГН **********,***
да платят на „Р./.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц. П.и прокуриста М. П., сумата от 920.18
лв. /деветстотин и двадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Р./.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц. П. и прокуриста М.
П., да плати на Ц.Т.С. с ЕГН ********** и П.В.С. с ЕГН **********,***, сумата
от 1871.04 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: