Решение по дело №6435/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             14.11.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6435 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6435/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение от 26.11.2018 г постановено по гр.д.№53686/17 г на СРС , 35 състав , поправено с решение от 28.03.2019 г по същото дело ,  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че И.Н.С. *** дължи разликата над 2842,41 лева до предявения размер от 3590,66 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2013 г – м.07.2016 г за ап.№49 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от 27.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 15,64 лева до предявения размер от 17,68 лева главница за дялово разпределение за периода м.06.2013 г – м.07.2016 г ведно със законната лихва от 27.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата; сумата от 3,59 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 09.08.2013 г – 21.02.2017 г ; разликата над 348,04 лева до предявения размер от 538,84 лева  лихви за забава за периода 09.08.2013 г – 21.02.2017 г върху главницата за топлинна енергия ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.03.2017 г по ч.гр.д.№11867/17 г на СРС , 35 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Сумите по общата фактура издадена м.07.2014 г става изискуема на 15.09.2014 г и процесните задължения за не са погасени по давност както е приел СРС .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Налице са периодични плащания , за които давността е 3-годишна . За част от периода са действали ОУ /2008 г/ , а при ОУ /2014 г / клиентите са длъжни да заплащат топлинната енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на ищеца .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 10.12.2018 г и е обжалвано в срок на 18.12.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете СРС е взел предвид , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.02.2017 г , а давността за процесните вземания е 3-годишна . За периода м.06.2013 г – м.03.2014 г са в сила ОУ /2008 г/ и сумите по фактурите са изискуеми в 30-дневен срок след периода , за който се отнасят . За периода м.04.2014 г – 07.2016 г са в сила ОУ /2014 г / като съгласно чл.33 ал.2 потребителите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 30-дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на ищеца . Следователно сумите за периода м.06.2013 г –м.12.2013 г са погасени по давност /последният месец , за който е прекъсната давността с подаване на заявлението е м.01.2014 г / .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Преди всичко трябва да се отбележи , че въззивната жалба е на практика бланкетна , а освен това съдържа и очевидни неистини . За погасените по давност /процесни пред СГС/ задължения от 2013 г са приложими ОУ /2008 г/ , а не ОУ /2014 г/ . Освен това срокът за заплащане на сумите за топлинна енергия по чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ е 30-дневен , а не 45-дневен. Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. Правилно СРС е приел , че претендираните вземания частично са погасени по давност .  

Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .  

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.11.2018 г постановено по гр.д.№53686/17 г на СРС , 35 състав , поправено с решение от 28.03.2019 г по същото дело ,  в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че И.Н.С. *** дължи разликата над 2842,41 лева до предявения размер от 3590,66 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2013 г – м.07.2016 г за ап.№49 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от 27.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 15,64 лева до предявения размер от 17,68 лева главница за дялово разпределение за периода м.06.2013 г – м.07.2016 г ведно със законната лихва от 27.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата; сумата от 3,59 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 09.08.2013 г – 21.02.2017 г ; разликата над 348,04 лева до предявения размер от 538,84 лева  лихви за забава за периода 09.08.2013 г – 21.02.2017 г върху главницата за топлинна енергия ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.03.2017 г по ч.гр.д.№11867/17 г на СРС , 35 състав ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на И.Н.С. *** сумата от 350 лева разноски по делото .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***  .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.