Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер       1987        Година  2017, 21.11          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 25.10.2017 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2465 по опи­са за 2017 година и като обсъди :  

 

                                        Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Т.Й.Г. *** против Решение №370 от 23.08.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на ос­пор­ващия срещу действие на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, обективи­ра­но в Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С170026-048-0132575/ 14.07.2017г.

Жалбоподателят настоява, че обжалваното решение е нищожно, поради липса на компетентност на издателя му, недопустимо и неправилно. Твърди се, че жалбата е насочена срещу самото изпълнително производство, респ. срещу акта на неговото образуване, като противоречащ на ПЕС.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща предста­вител.

Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П., прави искане за отхвърляне на жалбата, докол­кото оспореният акт е правилен и законосъобразен и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Оспореният акт е съобщен на Т.Г. на 24.08.2017 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път, а жалбата е подадената на 30.08. 2017г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена до Админист­ра­тивен съд – Пловдив.

След като разгледа изложените в жалбата доводи, съобрази станови­щата на страните и фактите, които се установяват от доказателствата по дело­то, и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното.

На основание чл.221 от ДОПК, до оспорващия, е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение  изх. № С170026-048-0132575/14.07.2017г. на публи­чен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково. Със същото жалбо­по­да­теля е поканен, в 7 – дневен срок, да заплати публичните си задължения, за чието събиране в офис Хасково на ТД на НАП е образувано изпълнително дело №********* от 2017г. В съобщението, под 6 точки са посочени, по осно­ва­ния и периоди, самите публични задължения: вид задължение, което включва задължения за осигурителни вноски – ЗО за 2016г., ДОО – за 2016г. и ДЗПО-УПФ за 2016г.; задължения за ДДС от сделки в страната за м. 01. и 05.2017г., както и задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и други за 2016 г., включващи главници и лихви. 

Т.Г. е подал жалба вх. № 94-00-7316/10.08.2017г. до Ди­рек­тор на ТД на НАП - Пловдив, в която е посочил, че оспорва образуването на изпълнително дело, както и действията по формиране на облагаемата основа, начисляването на дължими вноски за осигуровки и данък върху общ доход в съобщението, което е в противоречие с правото на ЕС. Оспорва основанието за формирането на тези задължения, тъй като не е посочен акт за тяхното уста­новяване, поради което липсва и изпълнително основание за образуване на изпълнителното дело.

В мотивите на Решение №370/23.08.2017 г., Директорът на ТД на НАП – Пловдив е възприел, че за оспорващия липсва правен интерес да обжалва съобщение изх. №С170026-048-0132575/14.07.2017г., тъй като в него не са обек­тивирани конкретни действия на публичния изпълнител, срещу които да се търси защита, а единствено, информация за образуваното изпълнително дело и възможността за доброволно изпълнение в 7 – дневен срок.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

На първо място, съдът намира за неоснователно твърдението на жалбопо­да­теля, че обжалваният акт е нищожен.

 За да е нищожен един публичноправен акт, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда ни­какви правни последици за адресатите си и, за да не създава правна привид­ност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите на чл.168 ал.2 и ал.3 АПК, съгласно които съдът обявя­ва нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожност­та може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149 ал.1-3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.149 ал.5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните разпоредби намират приложение в производството по обжалване на ревизионни актове на основание § 2 от ДР на ДОПК.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи. Така съобщението за доброволно изпълнение е издадено от публичния из­пълнител, което напълно кореспондира с указаното в чл.221 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а решение № 370/23.08.2017 г. е издадено от надлежно упълномощено лице със Заповед № ЗЦУ-ОПР-29/07.07.2017 г. на изпълнителния Директор на НАП – София, за Директор на ТД на НАП – Пловдив, в съответствие с изисква­нията на разпоредбата на 266 ал.1 от ДОПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е известен актът, въз основа на който са установени тези публични задължения, тъй като, видно от таблицата в СДИ, всички те са в резултат на декларирани от лицето данни за всеки съответен вид задължение за 2016 г. и 2017 г.

Тук е необходимо да се отбележи, че в изпълнение на разпоредбата на КРБ, постановяваща, че данъците се установяват със закон, са приети законови нормативни актове, които лицата прилагат пряко. Като прилагат законите, лица­та сами установяват, в смисъл определят по основание и размер, задължения­та си за данъци, и ги внасят в приход на съответния бюджет. Това е най-често срещаният случай в практиката. Освен този начин на установяване, ДОПК рег­ламентира и производството по установяване на данъци чрез извършване на данъчен контрол и издаване на ревизионен акт. Според чл.3 ал.1,т.2 ЗНАП, НАП установява публичните вземания за данъци по основание и размер. В ДОПК се съдържат производството, както на предварителното установяване на данъци (когато лицата сами определят дължимия данък по основание и раз­мер), така се съдържат и производствата по осъществяването на данъчно оси­гурителния контрол.

На предварителното установяване са посветени чл.105 – 109 ДОПК, ко­гато данъчно – задължените по съответните материални закони лица, подават декларация и в нея определят размера на дължимия данък. Предварителното установяване е производство, което зависи от вида на подаваната декларация: 1) когато лицата са задължени да подават декларации, с които сами изчисляват основата на дължимия данък. След като изчислят тази основа, те прилагат съот­ветната данъчна ставка и така определят размера на данъка. Такава, нап­ример, е декларацията по чл.92 ЗКПО; 2) когато ФЛ подават декларация по ре­да на чл.50 ЗДДФЛ – сами определят данъчната си основа и дължимия данък.

Във всички тези случаи – приложими са разпоредбите на чл.105 и 106 ДОПК.

Другият вид декларации, които подават задължените лица са тези, при които лицата декларират данни, във основа на които органа по приходите из­чис­лява данъчното задължение – декларацията по ЗМДТ, когато лицето дек­ларира новопридобит имот. Този вид деклариране и предварително установя­ване на данъците е установен в чл.107 ДОПК. Разпоредбата на чл.105 е обща по отношение на установените данъчни задължения, уредени в различните ма­териални данъчни закони (ЗДДС).

В случая, няма спор, че всички задължения, посочени в СДИ, произтичат от такива по декларации, включително декларация образец 6, съобразно изиск­ванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигури­телите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.

Със съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК № С170026-048-0132575/14.07.2017 г. жалбоподателят е известен, че срещу него е образувано изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания и е указан размерът на публичните вземания; основанията, от които са възникнали; възможността за доброволно изпълнение и начинът на плаща­не. Указано е, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението задължението подлежи на доброволно изпълнение, а в случай на неизпълнение, публичният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение. В съобщението не са обективирани други действия на публичния изпълнител – присъединяване на нови задължения към вече образувано към изпълнително дело, действия по обезпечаване на задължението и др.

Разпоредбата на  чл.221 ал.1 от ДОПК определя, че когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата по чл.182 ал.1, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпъл­не­ние. Според чл.182 ал.1 от кодекса, ако задължението не бъде изпълнено в зако­но­установения срок, преди да бъдат предприети действия за принудител­ното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпъл­нител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Целта на разпоредбите е да се уве­до­ми длъжникът за образуваното срещу нето изпълнително дело. Касае се за подготвителен акт на изпълнителното производство, който не представлява властническо волеизявление, годно да засегне правната сфера на длъжника. Поради това, за него не възниква правен интерес от оспорване на това съобще­ние. Като е приел, че жалбата на Г. срещу съобщението за доброволно изпълнение е процесуално недопустима, ответникът е постановил законосъоб­разно и обосновано решение. Обратният извод не може да бъде обоснован с даденото от жалбоподателя тълкуване на разпоредбите на чл.221 от ДОПК.

Тук е необходимо да се посочи, че поканата по чл.182 от ДОПК се изпра­ща на задълженото лице от органа, установил задължението, а съобщението по чл.221 ДОПК се изпраща на задълженото лице от органа по принудителното изпълнение. Двата акта имат уведомителен характер и не създават за адре­сатите си нови задължения. Разликата в наименованията на актовете е законо­дателно решение свързано с различните компетентни органи, които ги издават, както и с различните факти и обстоятелства, за които се уведомява данъчно – задълженото лице.

Решението за оставяне на жалба без разглеждане поради липса на пра­вен интерес /срещу съобщение за доброволно изпълнение/ вх. № 94-00-7316/ 10.08.2017г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, издадено от С. А. П. – оправомощена със Заповед №ЗЦУ-ОПР.29/07.07.2017г. на изпъл­ни­тел­ния Директор на НАП, е акт издаден от овластен за това орган, при спаз­ване на процесуалните правила за издаването му и е правилно. Предвид изло­женото, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид претенциите на ответника за при­съж­дане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се след­ва и същото се констатира в размер на 500 лева.

   Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.Г. *** против Решение №370 от 23.08.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на ос­пор­ващия срещу действие на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, обективи­ра­но в Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С170026-048-0132575/14.07. 2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            ОСЪЖДА Т.Й.Г.,*** да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 500/петстотин/лева разноски за юрис­консултско възнаграждение.

           

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :