№ 195
гр. Стара Загора, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500282 по описа за 2022 година
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Т.Ж. Х.-И. против решение №
69/02.03.2022 г. по гр.д.№ 2557/2021г. по описа на РС- Казанлък.
Въззивницата счита, че решението е неправилно в частта, с която е
отхвърлено като неоснователно искането й за възлагане в неин дял имота в с.
В. поради липса на принос за увеличаване на наследството със сумата за
извършени подобрения за 28 000 лв. в този имот, за което не е била
възмездена от наследодателя, както и искането й за присъждане на подобрени
на стойност 28 000 лв. Твърди, че за имота в с. В., *** е направила
своевременно искане още с отговора на исковата молба да й бъде възложен на
основание чл.12, ал.2 от ЗН, а ако това се окаже невъзможност- да й бъде
присъдено парично обезщетение до размера на подобренията, с което се е
увеличила стойността на наследството. Счита, че по делото не се е спорило,
че има качеството на наследник; че подобренията са били правени в периода
от 2002г. до 2011г.; че в подобренията е участвала с лични средства в размер
на 28 000 лв. и труд, като се наложило да тегли банков кредит, за да извърши
ремонта докрай; че наследодателят е знаел за средствата, които давала лично
за извършването на подобренията в посочения период и че увеличаването на
наследството е факт и е съществувало към момента на откриване на
наследството. Счита, че нейният наследствен дял е 1/3 ид.ч., а увеличението
на пазарната стойност на имота възлиза на 8 130 лв., поради което всеки от
другите наследници й дължи сума от по 2 710 лв. на основание чл.12, ал.2 от
1
ЗН. Това нейно право не било погасено по давност, защото давността
започвала да тече от датата на образуването на делото за делба. Давността би
била изтекла само ако тя няма качеството на наследник, като обстоятелството,
че по време на извършване на подобренията не е имала граждански брак с
наследодателя, е без значение. Важното било, че към момента на откриване на
наследството тя е имала вече качеството на наследник. По делото не са били
оспорени от ищците нито направените подобрения в имота, нито
доказателствата за плащането им с нейни парични средства. Ищците не
представили доказателства, че общият им наследодател я е обезщетил по
някакъв начин приживе за направените от нея подобрения. Било
несъстоятелно приетото в първоинстанционното решение, че ползването на
имота било вид възмездяване, тъй като двамата с него ползвали имота, без
само на нея да е учредено право на ползване. Счита, че, като се изхожда от
обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства,
които са лично притежание, докато не са в брачен съюз, тежестта да докаже
нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено
със средства, които са собственост на извършИ. това действие на
подобренията. В хода на съдебното дирене не били представени
доказателства, с които да оборят нейното твърдение, че е вложила лични
средства, с които се е увеличила пазарната стойност на имота, а нейното
твърдение се установявало с показанията на св.Ю. и св.Н.. Счита, че съдът е
следвало да приеме, че парите, които тя е дала на наследодателя да ги брои на
св.Ю., били нейни. Тя ги била донесла, а обикновеното броене на пари не
било равнозначно, че този който ги дава, дава свои лични парични средства.
Твърди, че парите от кредита отново били вложени в строителните дейности,
защото през 2008г. в имота все още се е работело. Недопустимо съдът бил
приел, че кредитът бил ползван за обзавеждане на жилището. Счита, че съдът
неправилно и без достатъчно мотиви е оставил без уважение искането по
чл.346 от ГПК по уреждане на сметките, свързани с направените подобрения.
Това искане било направено при условията на евентуалност- ако не се уважи
искането й по чл.12, ал.2 от ЗН. Иска от въззивния съд да постанови решение,
с което да отмени първоинстанционното и да уважи претенциите й като
основателни и доказани.
В законния срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемите К.И.И. и М.И.И. (ищци в първоинстанционното производство),
според които по делото не се установили предпоставките за уважаване на
претенцията на въззивницата по чл.12, ал.2 от ЗН за поставяне на имота в
неин дял, евентуално за присъждане на парично обезщетение до размера на
подобренията, с които се е увеличила стойността на наследството. Първата
предпоставка на законовата хипотеза на чл.12, ал.2 от ЗН включвала в себе си
и предполагала пълно и главно доказване на факта на увеличаване на
наследството. Счита, че въззивницата има статут на съпруга- т.е. на лице от
кръга на законните наследници в периода от 20.12.2018г. до 05.01.2020г.,
когато в процесните имоти не са правени подобрения, т.е. няма увеличаване
2
на наследството. Извършените ремонти и подобрения били в периода 2005-
2007г. и обзавеждането, приключило най-късно до 2012г., когато е станало
преместването в този имот. Те не можели да се квалифицират като
увеличение по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН, защото не били правени от
сънаследник, а от трето лице, каквото била тя до 20.12.2018г. Правата на
трето лице се преследвали по друг път. Отделно от това, тезата на
въззивницата, че плащането на подобренията в имота в с.В. е правено с нейни
лични средства не била потвърдена от нито едно от събраните доказателства.
Излагат подробни съображения в подкрепа на становището си и считат, че не
в тяхна доказателствена тежест е било да оборват твърдението на
ответницата, защото самата тя носела доказателствената тежест да установи с
надлежни доказателства твърденията, от които цели да извлече изгодни за
себе си последици. Излага съображения и в подкрепа на становището си, че
претенцията е погасена по давност. Счита, че решаващите изводи на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, а оплакванията във
въззивната жалба- неоснователни. Иска се въззивният съд да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и частично
допустимо в обжалваната му част. Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, като съображенията на въззивния съд са следните:
Производството по делото е за делба и е във втората си фаза.
С Решение № 181/28.10.2021г. РС- Казанлък е допуснал до делба между
К.И.И., М.И.И. и Т.Ж. Х.- И./всички те от гр.К., ***/ следните недвижими
имоти : 1.) УПИ Х-109, кв.10 по ПРЗ на с.В., ***, утвърден със заповед №
386/24.12.1993г., с площ от 731 кв.м., заедно с построените в мястото
жилищна сграда, стопанска сграда, навес и други подобрения при граници:
север-улица, юг-парцел ІІІ-110, запад-парцел ІХ-111 и изток-парцел ІІІ-110, и
2.) Самостоятелен обект - апартамент с идентификатор 35167.501.582.5.26,
находящ се в гр.К., ***, ***, при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един от
съделителите.
В хода на първоинстанционното производство, още с отговора на
исковата молба, въззивницата, която тогава е била ответница, е твърдяла, че
жилищната сграда в имота в с. В. и допълнителните сгради – лятна кухня и
гараж, се нуждаели от основен ремонт, поради което наели външни лица,
които извършили необходимите СМР, изброени подробно. Твърдяла е, че
тези подобрения, в т.ч. обзавеждането, оградата, насадените дръвчета,
декоративни храсти и озеленяване, домашни потреби, били на стойност около
28 000 лв. Тези пари били общи. С извършените СМР пазарната стойност на
3
имота се увеличила. Приживе наследодателят не й платил възнаграждение за
приноса в увеличението на наследството, поради което е искала на основание
чл.12, ал.2 от ЗН да получи в собственост имота в с. В.. При условията на
евентуалност е искала присъждане на обезщетение за направените
подобрения.
Ищците са оспорили претенцията на ответницата, като са заявили, че
наследодателят е извършил сам и без участието на ответницата подобренията
в селския имот. Твърдели са, че фактическото съжителство между нея и баща
им започнало, след като основните подобрения в имота били вече направени
от него. Твърдели са, че баща им е имал финансови възможности, а
ответницата нито е имала възможности, нито била участвала. След като се
пенсионирал, баща им взимал висока пенсия и тя почти изцяло разчитала на
неговите доходи през годините. Твърдели са, че баща им вложил в имота в с.
В. сума, получена от продажба на наследствен имот.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че общият наследодател И. И. и ответницата Т.Х. са били във фактическо
съжителство от 2002-2003 г., видно от показанията на св.Н.. Процесният имот
е собственост само на наследодателя И. - придобит е от него на 13.10.2000г. с
н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том IV, рег.№ 7485, дело
№ 459 от 2000г. на нотариус П.К.- гр.К., вписан под № 100 в регистъра на НК.
В периода на фактическото съжителство са били извършени подобрения в
притежавания от по-рано селски имот на И. в с.В.. Всички или почти всички
подобрения физически са извършени от св.Ш. Ю. в периода от 2005г. до края
на 2007г., видно от показанията на този свидетел. Докато са правени
подобренията, И. и Х. са живели в гр.К. и са пътували до с.В.. Според св.Н. те
са се преместили в с.В. преди повече от десет години, когато са обзавели
имота си с всичко необходимо за живеене. На 20.12.2018г. И. и Х. сключват
граждански брак, а на 05.01.2020г. И. умира, като оставя за свои наследници
съпругата си и синовете си. Приел е, че подобренията в селския имот в с.В. са
извършени в период, в който ответницата не е била съпруга на общия
наследодател и към онзи момент тя е имала качеството на трето лице по
отношение на неговите имоти, а не на съпруга и евентуален наследник. Приел
е също така, позовавайки се на заключението на СТЕ, че всички подобрения в
имота са на стойност 19 782, 96 лв., а сумата, с която се е увеличила
пазарната стойност на имота вследствие на тези подобрения е 8 130 лв., която
е разликата между 21 900 лв. и 13 770 лв. Приел е, че въззивницата е
получила кредит от банка – това била първата сума, която се появява в
нейната спестовна книжка при издаването й от банката. Веднага, в същия
ден/28.05.2008г./ тя е изтеглила в брой сумата от общо 4 980 лв. Процесът на
извършване на подобрения е завършил с последното плащане към св.Ю. през
есента на 2007г., т.е. преди ответницата Х. да разполагала със свои лични
средства. Приел е, че тези пари са вложени в друго, последвало сторените
вече подобрения. Приел е, че простият факт на подаването на плика с пари от
Х. на И., в какъвто смисъл са показанията на св. Ю., не може да бъде сигурен
4
белег за влагането на лични средства от страна на Х., защото подаването е
обикновен жест на подпомагане. Счита, че не могат да се градят категорични
изводи за притежание на средствата в плика.
От правна страна РС е приел, че като трето лице тя е имала правата на
недобросъвестен подобрител, уредени в чл.73 и 74 от ЗС. Приел е, че в
отношенията между съжителстващите лица не намира приложение
разместващата доказателствената тежест презумпция, съставляваща част от
регламентацията на имуществените отношения между съпрузи. Затова и
изхождайки от обичайното житейско правило, че всяко лице извършва
плащания със средства, които са лично негово притежание, то когато това не
е така, тежестта да докаже нещо различно при условията на пълно и главно
доказване е за лицето, което твърди, че плащането не е извършено по
обичайния начин и със средства, които са собственост на извършИ. това
действие, а със средствата на твърдящия противното.
Първоинстанционният съд е изложил съображения и относно наличието
на елементите на фактическия състав на чл.12, ал.2 от ЗН. Приел е, че при
доказателствена тежест на ответницата, не са доказани конкретни нейни
средства и конкретни нейни усилия, вследствие на които наследството да се е
увеличило. Също така е приел, че в продължение на 20 години ответницата е
живяла в имотите на общия наследодател безвъзмездно, което било форма на
възнаграждение по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН: за грижите, за труда в
домакинството, за споделеното време.
РС е приел, че претенцията на ответницата да й бъдат присъдени
извършените от нея подобрения в имота на стойност 28 000 лв., заявена в
молбата й от 17.01.2022г. при условията на евентуалност спрямо претенцията
й по чл.12 ал.2 от ЗН, също е неоснователна. Съдът е разгледал и
възражението за настъпила погасителна давност, а искането да получи в
собственост недвижимия имот в с. В. като компенсация за приноса й в
увеличението на наследството, свързан с извършените подобрения, е
квалифицирано като такова по чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, и отхвърлено.
Така постановеното решение е правилно, но само като краен резултат,
като съображенията за това са следните :
Безспорно е по делото, че ответницата Т.Ж. Х.-И. е живяла на
съпружески начала с И. М. И. в периода 2000г.- 2018г., когато на 20.12.2018г.
сключили граждански брак. На 05.01.2020г. съпругът й И. починал и оставил
за свои наследници съпругата си и синовете си- въззиваемите М. и К.И..
Приживе И. придобил с договор за покупко-продажба от 13.10.2000г.,
обективиран в н.а. № 56, т. ІV, рег. № 7485, дело № 459/2000г. по описа на
нотариус П. К.- гр.К. с № 100 по регистъра на НК, дворно място от 731 кв.м,
представляващо УПИ Х-109, кв.10 по плана на с. В., ***, заедно с
построените в него жилищна сграда, стопанска сграда, навес и други
подобрения. Наследодателят е бил собственик и на апартамент, находящ се в
гр.К., ***. По делото не е спорно, че тези два имота са били лична негова
собственост.
5
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
къщата в дворното място е била стара съборетина, пред срутване. Извършени
са СМР с обща стойност 19 782, 96 лв. За периода от 2005г. до есента на
2007г. СМР е извършвал свид. Ш. Ю.. На него са е плащано, като на два пъти
е получил по-големи суми, а пликовете с парите са били подадени от
въззиваемата на наследодателя И., който е извършил плащането. През 2008г.
също са правени СМР, но не е установено какви. Къщата станала нова,
обзаведена съвременно с всичко необходимо- така св.Т. Н.. Тази свидетелка
твърди също така, че въззивницата се е грижила на съпруга си, когато
здравословното му състояние се влошило. По делото е установено още, че
пазарната цена на имота с подобренията в него възлиза на 21 900 лв., в т.ч. 10
200 лв. земя, а пазарната цена без подобренията- 13 770 лв., в т.ч. и 8 770 лв.
земя.
Както бе посочено по-горе, въззивницата е твърдяла, че за извършените
в имота в с. В. подобрения има принос; че с тези подобрения наследственото
имущество е увеличено и че за нейния принос общият наследодател не я е
възмездил. Освен това е твърдяла, че всички подобрения са били направени
по време на съвместното им съжителство, т.е. приживе на наследодателя. С
оглед на тези твърдения, както и предвид искането да бъде възмездена като
получи в собственост процесния имот или да получи размера на сумата от
28 000 лв., вложена за подобренията в имота, съдът намира, че правната
квалификация на искането е по чл.12, ал.2 от ЗН. Съгласно този текст
наследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи
наследството, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да иска при
делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, като то може да им се
даде в имот или в пари. Видно е, че носител на правото може да бъде само
наследник. Няма значение кога е осъществен приносът – дали в момент,
когато титулярът на правото е бил в такива отношения, които в бъдеще биха
обосновали качеството му на наследник, или това основание е възникнало по-
късно. Възможни са различни хипотези, включително хипотеза при т.нар.
фактически съпружески отношения. Ако две лица съжителства и през това
време едното съдейства на другото да построи жилище, да направи
подобрения и пр., а по-късно сключат брак, преживелият съпруг, който е
оказал помощта, ще може да иска принос по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН,
макар съдействието да е осъществено преди сключването на брака. В случая е
налице именно тази хипотеза. Затова е основателно оплакването във
въззивната жалба, че въззивницата има качеството на наследник, въпреки че
твърди, че подобренията са направени преди тя да сключи граждански брак с
наследодателя. Респективно, чл.12, ал.2 ЗН е пътят, по който тя може да
предяви правата си.
Неоснователно е обаче възражението във въззивната жалба, че по
делото не са били оспорени от ищците доказателствата за плащането на
подобренията с нейни парични средства и че те не представили доказателства,
че общият им наследодател я е обезщетил по някакъв начин приживе за
6
направените от нея подобрения. Твърденията на ответницата са оспорени с
нарочна молба-възражение. Въпреки това, обстоятелството, че ответникът по
претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН не оспорва подобренията или не доказват
своите твърдения, изключващи приноса на претендиращия наследник, той
(претендиращият наследник) не се освобождава от доказателствената тежест
и при условията на пълно, главно и пряко доказване следва да установи по
предВ.ия в ГПК ред всички основания, предВ.и в хипотезата на правната
норма на чл.12, ал.2 от ЗН, и това е така по изричното разпореждане на закона
в нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, според която всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Вярно е,
че в отношенията между съжителстващите на съпружески начала не намират
приложение разместващите доказателствената тежест презумпции,
съставляващи част от регламентацията на имуществените отношения между
съпрузите. Това е така, защото при тези лица (които живеят съвместно без да
са сключили брак) доходите и разходите следва да се разглеждат
индивидуално. В този смисъл твърдението на въззивницата, че средствата,
вложени в СМР, са общи, е правно невъзможно. За пълнота на изложението
съдът намира за необходимо да посочи и това, че решението, на което
въззивницата се позовава (Решение № 1/24.07.2019г., по гр.д. № 1131/2018г.,
ІІ г.о. на ВКС), е постановено при различна фактическа обстановка, която
разлика обосновава и извода за разместената доказателствена тежест.
Както бе посочено по-горе, собствеността върху вложените за СМР
средства следва да бъде установена главно, пълно и пряко, което ще рече, че
представените от страната доказателства трябва да създаде у съда сигурно
убеждение относно верността на твърдението. В случая обаче това не е така.
Показанията на св.Ю. не са достатъчни, за да може съдът безпротиворечиво
да приеме, че плащането на извършваните СМР в имота в с. В. е ставало със
средства, които са на въззивницата. Сам за себе си фактът, че тя е подала
плик с пари, с които наследодателят е платил на Ю., не е достатъчен, за да
обоснове извод, че тези пари са нейни лични. Още повече, че тя самата
твърди, че СМР са били заплащани с общи пари, което твърдение изключва
изначално тези пари да са били само нейни. Когато правнорелевантен факт,
какъвто е произходът на вложените в СМР средства, се установява със
свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелят е
узнал за този факт. В случая св.Ю. е видял само подаването на плик с пари.
Затова не може да се приеме, че парите в плика са били на въззиваемата.
Възможни са различни хипотези относно това чии са парите и не може от
самия факт на предаване на сумата и то не директно на извършителя на СМР,
при липса на други данни, да се презумира, че парите са лични на
въззиваемата.
По делото е установено единствено, че въззивницата е изтеглила на
28.05.2008 г. сумата от 4 950 лв., като към тази дата СМР вече са били
извършени и разплатени – така показанията на св.Ю.. По делото няма
доказателства в какво точно са били вложени тези средства. Вярно е, че
7
според св.Ю. СМР са били извършвани и след есента на 2007г., но тези СМР
не са конкретизирани нито по вид, нито по стойност. Няма и преки
доказателства кога и от кого са били разплащани. В тази връзка следва да се
има предвид твърдението, че за жилищната сграда било закупено и
монтирано обзавеждане и домакински уреди и потребности, което означава,
че тази сума може да е вложена в това. Затова съдът не бил могъл да приеме
за доказано твърдението, че сумата от 4 950 лв. е вложена в извършването на
СМР по къщата в с.В., които са увеличили нейната стойност.
Фактическият състав на чл.12, ал.2 от ЗН съдържа няколко елемента,
чието установяване е кумулативно. Липсата на който и да е от тях води до
неоснователност на претенцията. Затова, след като по делото не е доказано, че
въззивницата като наследник е спомогнала да се увеличи наследството с
вложени нейни лични средства при извършването на СМР в имота в с. В.,
претенцията й да бъде обезщетена с възлагане на имота или с пари е
неоснователна. При това положение не е необходимо да се разглеждат
останалите елементи от фактическия състав, нито пък възражението за
погасителна давност, тъй като по давност може да се погаси само вземане,
което е основателно.
По отношение на искането на въззивницата да й се присъдят
направените подобрения, заявено като евентуално на основание чл.346 от
ГПК: Тази норма е процесуално-правна и не може да бъде материално-правно
основание за предявяване на претенциите по сметки. Тя само сочи реда, по
който се предявяват и разглеждат тези претенции. Няма колебание в
практиката, че съдът дава правната квалификация на искането въз основа на
изложените от ищеца факти, от които той черпи своето право. Това се отнася
и до претенцията по сметките, която следва да бъде разгледана на
основанието, на което е предявена, в смисъл, че следва да се квалифицира с
оглед фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
молбата. В случая твърденията на въззивницата са относими само и
единствено към фактическия състав по чл.12, ал.2 от ЗН. Това е така, защото
претенцията черпи основанието си във факта на подпомагането, приноса за
увеличение на имуществените права, съставляващи наследството на едно
лице, направени преди смъртта на наследодателя – съществен елемент от
фактическия състав, който отличава тази претенция от други претенции за
извършени подобрения, е именно моментът на извършването. Липсват
твърдения за това, че въззивницата е правила подобрения в процесния имот
след смъртта на наследодателя. Предвид на тези съображения съдът приема,
че на практика заявеното евентуално искане на въззивницата е същото като
искането й да й се присъди увеличението на наследството, за което е
допринесла с факта на извършените подобрения и СМР.
Първоинстанционният съд е приел, че тази претенция съставлява
самостоятелно искане и я е отхвърлил. В тази част решението е недопустимо,
тъй като, както бе посочено по-горе, друга претенция освен по чл.12, ал.2 от
ГПК въззивницата не е предявявала. Решението е недопустимо и в частта, с
8
която е отхвърлена претенция на въззивницата по реда на чл.349 и чл.353 от
ГПК. Такава претенция въззивницата не е заявявала. Липсват фактически
твърдения относими към фактическите състави на тези правни норми.
Твърденията на въззивницата/както в отговора на исковата молба, така и в
молбата й от 17.01.2022г./ са относими към разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН,
респективно искането за възлагане следва да се счита за искане увеличението
на наследството, което тя претендира да е направила, да й се даде в имот, като
й се предостави имота в с.В.. В този смисъл е и оплакването на въззивницата,
изложено във въззивната жалба. В тези части решението следва да се
обезсили, тъй като първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по
фактически непредявени твърдения.
Въззивното решение може да се обжалва в 1- месечен срок от
съобщаването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо воден от горните мотиви, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/02.03.2022г., постановено по гр.д.№
2557/2021г. по описа на РС- Казанлък в обжалваната част, с която е
отхвърлена претенцията на Т.Ж. Х.- И. по чл.12, ал.2 от ЗН, заявена по реда на
чл.346 от ГПК, да й се даде УПИ Х-109, кв.10 по ПРЗ на с.В., ***, утвърден
със заповед № 386/24.12.1993г., с площ от 731 кв.м., заедно с построените в
мястото жилищна сграда, стопанска сграда, навес и други подобрения при
граници: север-улица, юг-парцел ІІІ-110, запад-парцел ІХ-111 и изток-парцел
ІІІ-110, или сумата от 28 000 лв. за увеличение на наследството на И. М. И., за
което тя е спомогнала приживе на наследодателя и не е била възнаградена по
друг начин.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 69/02.03.2022г., постановено по гр.д.№
2557/2021г. по описа на РС- Казанлък в обжалваната част, с които е :
1.Отхвърлен иска на Т.Ж. Х.-И. за присъждане на подобрения,
извършени в имота в с.В., *** на стойност 28 000 лв., и
2.Отхвърлена претенция на Т.Ж. Х.-И. по чл.349 и чл.353 от ГПК за
поставяне в дял на УПИ Х-109, кв.10 по ПРЗ на с.В., ***, утвърден със
заповед № 386/24.12.1993г., с площ от 731 кв.м., заедно с построените в
мястото жилищна сграда, стопанска сграда, навес и други подобрения при
граници: север-улица, юг-парцел ІІІ-110, запад-парцел ІХ-111 и изток-парцел
ІІІ-110.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 1- месечен срок от
връчването му, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10