РЕШЕНИЕ
№ 26001
10.08.2020
г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Г. Пашалиев въззивно гражданско дело № 150 по описа на Окръжен съд Д.
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 104/10.01.2020
г. на Прокуратурата на Република България, и по въззивна жалба с вх. №
206/17.01.2020 г. на В.Х.М..
С жалбите се атакува Решение № 214 от 20.12.2019 г. по
гр. д. № 1 по описа за 2019 г., с което Районен съд Б. е
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, на В.М. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, настъпили от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр.
с чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 20 от НК, за които са
били образувани съответно сл.д. № 445/2004 г. на ОСлС Д., НОХД № 202/2006 г. по
описа на РС Д., преобразувано в НОХД № 2636/2009 г. на същия съд, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата
Съдът е отхвърлил
иска в останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лв.
Осъдил е
Прокуратурата на Република България да заплати на В.М. сумата от 500 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното
производство.
Отхвърлил е иска
на В.М. срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 808 лв.,
представляваща направените във връзка с наказателното производство транспортни
разходи.
Ответникът е
останал недоволен от съдебния акт, поради което го обжалва в частта, с която
първоинстанционният съд е уважил претенцията на ищеца за сумата от 10 000 лева.
Излага доводи за
неправилност и необоснованост на решението. Счита, че В.М. не е провел пълно и
главно доказване на всички предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Твърди,
че от събраните доказателства не се установява наличието на причинна връзка
между настъпилите неимуществени вреди и обвинението на прокуратурата.
Обосновава становището си с частичен анализ на доказателствените материали.
Акцентира на показанията на свидетеля С., който заявява, че задържането на
ищеца се е отразило неблагоприятно на здравословното му състояние. В тази
връзка изтъква, че по обвинението, за което е бил оправдан М. и за което се
претендира обезщетение, последният не е бил задържан, а е бил с взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“. Допълва, че за периода от привличане на ищеца
към наказателна отговорност до постановяването на оправдателна присъда срещу М.
са се водили още три дела, по които е бил признат за виновен. Прокуратурата
сочи, че тезата за недоказаност на причинно-следствената връзка се потвърждава
и от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Позовава се
на заключението на вещите лица, които са приели, че всички обвинения са оказали
съвкупно травмиращо въздействие върху ищеца, а не само процесното.
Прави искане
решението на първостепенния съд да бъде отменено в обжалваната част. Евентуално
иска размерът на обезщетението да бъде намален. Насрещната страна не е подала
отговор в срок.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение заявява, че поддържа жалбата.
В хода на устните състезания излага аргументи за неправилност на съдебния акт, идентични
със застъпените в процесуалния документ.
Ищецът от своя
страна обжалва решението на районния съд в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен. Обжалва и
произнасянето на първата инстанция по транспортните разходи.
Счита
претенцията за транспортните разходи за доказана, като се позовава на
счетоводната експертиза. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е несправедлив и необоснован с оглед продължителността на
процеса и здравословното му състояние.
Иска решението
да бъде отменено в обжалваните части. Претендира и разноски. Прокуратурата не е
подала отговор в законоустановения срок.
Пред въззивната
инстанция ищецът не се явява лично. Представлява се от адвокат Г.И. и адвокат С.
М., които се придържат към оплакванията в жалбата.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 08.11.2004 г. с постановление на прокурор
при Районна прокуратура Д. е образувано предварително производство № 455/2004
г. срещу Н. П. В. за престъпление по чл. 212, ал. 4, предл. първо във вр. с чл.
212, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК.
В
хода на предварителното производство са извършени действия по разследване. На 11.01.2005
г. В.Х.М. е предоставил сравнителен материал за изготвяне на графическа
експертиза по предварителното производство, като заключението е било изготвено
на 24.03.2005 г.
По-късно към наказателна отговорност са
привлечени В.Х.М., Н. П. В. и К. П. К..
Ищецът е привлечен с постановление от
04.05.2005 г. за това, че през месец декември 2002 г. и месец март 2003 г. при
условията на продължавано престъпление е нарушил служебните си задължения в
качеството си на „***“ - район Б. при „*** и „***“ на „*** с цел да набави на
другиго облага, и от това са настъпили немаловажни вредни последици – щети в
размер на 9820, 00 лева за „*** – престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК. Взета му
е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 150, 00 лева. Впоследствие
е извършено ново привличане с протокол от 23.06.2005 г.
След това следствено дело № 445/2004 г.
е върнато за допълнително разследване. В изпълнение на указанията на Районна
прокуратура Д. е извършено трето привличане и на тримата обвиняеми. С
постановление от 18.10.2005 г. В.М. е привлечен към наказателна отговорност за
това, че на 20.03.2003 г. в град Д., в съучастие с Н. П. В., е съставил
документ с невярно съдържание – протокол от 20.03.2003 г. за установяване
извършена работа по профилактика на сондажен кладенец в с. Б., общ. Б., и
фактура № **********/20.03.2003 г. от името на ЕТ „***“ – гр. Д., и съзнателно
е дал възможност на друго физическо лице – Н. П. В., да получи без правно
основание сумата от 9820, 00 лева, представляваща големи размери - престъпление
по чл. 212, ал. 4, предл. първо във вр. с чл. 212, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК.
Делото е внесено в Районен съд Д. с
обвинителен акт срещу тримата, но поради констатирано съществено нарушение на
процесуалните правила следственото дело отново е било върнато за допълнително разследване.
Извършено е ново привличане с постановление от 06.01.2006 г., в което е
допълнено, че с деянието е причинена вреда на „*** – гр. Д..
На 06.02.2006 г. по обвинителен акт на
Районна прокуратура Д. срещу тримата обвиняеми в Районен съд Д. е образувано
НОХД № 202/2006 г. В.М. е обвинен в това, че на 20.03.2003 г., в град Д., в
съучастие с Н. П. В., е съставил документ с невярно съдържание – протокол от
20.03.2003 г. за установяване извършена работа по профилактика на сондажен
кладенец в с. Б., общ. Б., и фактура № **********/20.03.2003 г. от името на ЕТ
„***“ – гр. Д., и съзнателно е дал възможност на друго физическо лице – Н. П.
В., да получи без правно основание сумата от 9820, 00 лева, собственост на „***
– гр. Д., представляваща големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 4,
предл. първо във вр. с чл. 212, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК.
В голяма част от заседанията, проведени на
04.05.2006 г., 12.06.2006 г., 18.09.2006 г., 23.11.2006 г., 22.01.2007 г.,
26.03.2007 г., 01.06.2007 г., 15.10.2008 г., 21.11.2008 г.,
10.04.2009 г., делото е отлагано поради неявяване на някой измежду защитниците
на подсъдимите или поради здравословни проблеми на последните.
След заседанието от 12.09.2007 г. делото
е било разпределено на друг състав. От приложеното НОХД № 202/2006 г. се
установява, че съдебно следствени и други процесуални действия са извършвани в
заседанията от 21.11.2007 г., 01.02.2008 г., 09.05.2008 г., 20.06.2008 г.,
14.01.2009 г., 13.03.2009 г., 15.05.2009 г., 17.06.2009 г.
Така с присъда № 23 от 17.06.2009
г. Районен съд Д. е признал В.М. за виновен в това, че на 20.03.2003 г., в град
Д., в съучастие с Н. П. В., е съставил документ с невярно съдържание – протокол
от 20.03.2003 г., за установяване извършена работа по профилактика на сондажен
кладенец в с. Б., общ. Б., и фактура № **********/20.03.2003 г. от името на ЕТ
„***“ – гр. Д., и съзнателно е дал възможност на друго физическо лице – Н. П.
В., да получи без правно основание сумата от 9820, 00 лева, собственост на „***
– гр. Д., представляваща големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 4,
предл. първо във вр. с чл. 212, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и десет месеца. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с
четири години.
Подсъдимите и
държавното обвинение са атакували присъдата пред Окръжен съд Д.. Образувано е
ВНОХД № 394/2009 г. на 17.07.2009 г., по което е проведено едно съдебно
заседание на 13.10.2009 г. Съдът е постановил решението си на 03.11.2009 г.,
като е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на първостепенния съд.
В тази връзка пред Районен
съд Д. е образувано НОХД 2636/2009 г. на 27.11.2009 г. Проведени са съдебни
заседания на 21.01.2010 г. и 18.03.2010 г. Впоследствие делото е отлагано в
заседанията от 15.06.2010 г., 21.09.2010 г., 14.12.2010 г., 10.03.2011 г.,
09.06.2011 г., 05.07.2011 г., 15.07.2011 г., 23.01.2014 г., 10.04.2014 г.,
03.07.2014 г., поради здравословни проблеми, препятствали явяването на
подсъдимите, отсъствие на някой от защитниците им или поради личното им
неявяване. С оглед тежкото здравословно състояние на Н. В. районният съд е
спрял наказателното производство по НОХД № 2636/2009 г. на 15.07.2011 г. Същото
е било възобновено на 05.08.2013 г., след което са проведени заседания на 05.09.2013
г. и на 05.11.2013 г.
На 06.08.2014 г. делото
е преразпределено на друг съдебен състав, тъй като съдията-докладчик по делото е
бил повишен в длъжност „съдия в Окръжен съд“.
Делото е отлагано в
заседанията, проведени на 06.10.2014 г., 04.12.2014 г., 23.04.2015 г.,
11.06.2015 г., 28.09.2015 г., 30.11.2015 г., 11.02.2016 г., 18.04.2016 г.,
20.06.2016 г., 15.09.2016 г., 12.12.2016 г., 26.01.2017 г., тъй като не са се
явявали подсъдимите, техните защитници или поради здравословни проблеми на
същите.
Вследствие на проведени
заседания на 12.02.2015 г., 03.11.2016 г., 09.03.2017 г., 13.04.2017 г.,
29.05.2017 г., 03.07.2017 г. с Присъда № 51 от 03.07.2017 г. и тримата
подсъдими са били оправдани по повдигнатите им обвинения.
Срещу съдебният акт е
подаден протест, въз основа на който пред Окръжен съд Д. е образувано ВНОХД № 317/2017
г. на 18.09.2017 г. На 24.10.2017 г. делото е отложено поради невъзможността на
защитника на подсъдимия Н. В. да се яви в съдебно заседание. Впоследствие по
същите причини съдът е отсрочвал два пъти делото. Проведени са две съдебни
заседания на 20.02.2018 г. и на 27.03.2018 г. С окончателно Решение № 23 от
30.04.2018 г., неподлежащо на обжалване, Окръжен съд Д. е потвърдил изцяло
постановената оправдателна присъда.
От приложената справка
за съдимост се извежда, че с Присъда № 36 от 07.12.2010 г. по НОХД № 2828/2009
г. на Районен съд Д. (в сила от
05.12.2011 г.) ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 и
т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. Със същата присъда е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК. Признат е за виновен и в извършването на престъпление по чл. 212, ал.
4, пр. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено най-тежкото наказание -„лишаване
от свобода“ за срок от три години, като изпълнението му е отложено за срок от
пет години. Лишен е от право да заема длъжността управител, прокурист, изпълнителен
директор, член на съвета на директорите и член на надзорния съвет в търговски
дружества, както и от правото да заема отчетническа и материалноотговорна
длъжност, а също и длъжност, свързана с контрол върху работата на такива лица,
в държавни и общински учреждения, в юридически лица с нестопанска цел и
фондации за срок от пет години. Лишен е и от правото да упражнява търговска
дейност за срок от три години.
С Присъда № 22 от 15.12.2011
г. по НОХД № 1096/2010 г. на Районен съд Д. (в сила от 31.12.2011 г.) е признат за виновен в извършването на
две престъпления по чл. 212, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На основание
чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено най-тежкото наказание - „лишаване от свобода“
за срок от две години и шест месеца, като изпълнението му е отложено за срок от
пет години. Лишен е и от правото да упражнява търговска дейност за срок от пет
години.
Видно от справката за
съдимост с Присъда № 8 от 26.05.2015 г. по НОХД № 782/2006 г. на Районен съд Д.
(в сила от 11.06.2015 г.) В.М. е
признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. чл. 201 от НК, по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, както и на
престъпления по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК. Наложено му е общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години. Изпълнението на наказанието е бил отложено за
срок от пет години.
От трудовата книжка на В.М.
става ясно, че от 26.07.2007 г. до 14.04.2008 г. е работил по трудово
правоотношение със ***. За периода от 03.11.2008 г. до 12.05.2009 г. е работил
за ***, а за периода от 05.07.2010 г. до 15.05.2014 г. за ***.
В първоинстанционното
производство са изготвени две експертизи. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че стойността на пътните разходи,
извършени от ищеца и защитника му, във връзка с процесното обвинение, са в
размер на 709, 00 лева.
От заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза се
установява, че за периода от 2014 г. до 2018 г. В.М. е страдал от ***, ***, ***,
***, ***. Състояние след *** (2010 г.) и ***(2013 г.). *** с вътрешна фиксация,
ограничени движения в лява тазобедрена става от тежка степен. Перспективата за
възстановяване при основните заболявания е неблагоприятна с тенденция за
непрекъснато влошаване. По повод на процесното обвинение са се проявили промени
в психичното му състояние. Клиничната им характеристика се изразява в „разстройство
в адаптацията“ или „смесено тревожно депресивна реакция“, която е продължила
няколко месеца. Експертите са посочили, че разкритите съдопроизводства са
оказали съвкупно неблагоприятно и травмиращо въздействие върху психичното му
състояние.
Експертизите са
изготвени обективно и в пълнота отговарят на поставените задачи, поради което
съдът ги възприема в цялост.
По делото са разпитани
свидетелите С. С., В. В. и К. К.. От показанията на първия се установява, че задържането
на ищеца по наказателно дело се е отразило неблагоприятно на здравословното и
емоционалното му състояние. Приятелите и познатите му са се отчуждили от него.
Свидетелят В. от своя страна заявява, че заведените дела са оказали влияние
върху социалния живот на ищеца. Същият се е чувствал притеснен и напрегнат. Приятелите
му са преустановили контактите си с него. Свидетелят К. също твърди, че
вследствие на съдебните процеси срещу В.М., последният е загубил авторитета си
в обществото и в работата. Съдът кредитира гласните доказателствени средства,
тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират
както помежду си, така и с останалата част от доказателствените материали по
делото.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Пред първоинстанционния съд са предявени
искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконно обвинение – чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В тежест на В.М.
е да докаже, че е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан
с влязла в сила присъда; наличието на имуществени и неимуществени вреди; както
и причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите
вредоносни последици.
Решението се обжалва в частта относно
произнасянето по иска за неимуществени вреди, и по иска за сумата от 808, 00
лева, представляваща транспортни разходи, направени във връзка с наказателното
производство.
В останалата част, с която районният съд
е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 500,
00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното
производство, съдебният акт е влязъл в сила, тъй като не е бил обжалван.
По делото не се спори, че с Присъда № 51
от 03.07.2017 г. по НОХД 2636/2009 г., влязла в сила на 30.04.2018 г., Районен
съд Д. е оправдал В.М. и го е признал за невиновен в това, че на 20.03.2003 г.,
в град Д., в съучастие с Н. П. В., е съставил документ с невярно съдържание –
протокол от 20.03.2003 г. за установяване извършена работа по профилактика на
сондажен кладенец в с. Б., общ. Б., и фактура № **********/20.03.2003 г. от
името на ЕТ „***“ – гр. Д., и съзнателно е дал възможност на друго физическо
лице – Н. П. В., да получи без правно основание сумата от 9820, 00 лева,
собственост на „*** – гр. Д., представляваща големи размери - престъпление по
чл. 212, ал. 4, предл. първо във вр. с чл. 212, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК.
Доказано е и наличието на неимуществени
вреди. Периодът, в който се твърди, че са настъпили обхваща времето от привличането
на В.М. към наказателна отговорност – 04.05.2005 г. до момента на влизане в
сила на оправдателната присъда – 30.04.2018 г. Тук следва да бъде отбелязано, че в съдебната
практика е застъпено становището, че не във всички случаи за начало на наказателното
производство при иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се взема привличането на
лицето. За начало може да се приеме всяко действие на разследващите органи
насочено срещу лицето, от което може да се заключи, че спрямо него е налице
подозрение за извършено престъпление. В настоящия случай този момент е 11.01.2005
г., когато В.Х.М. е предоставил сравнителен материал за изготвяне на графическа
експертиза по предварителното производство. С исковата молба обаче се
претендира обезщетение от момента на привличането – 04.05.2005 г., поради което
съдът не дължи произнасяне за периода преди настъпването му.
От заключението на комплексната
експертиза се установи, че през релевантния период (04.05.2005 г. – 30.04.2018
г.) В.М. е страдал от ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** с вътрешна фиксация, ограничени движения
в лява тазобедрена става от тежка степен. От показанията на свидетелите, а и от
заключението се установи също, че постепенно ищецът е загубил авторитета си в
обществото, приятелите му са преустановили взаимоотношенията си с него, проявила
се е „смесено тревожно депресивна реакция“, която е продължила няколко месеца. Като
последица е преминало в „посттравматично стресово разстройство“, което е приело
хроничен и болестен характер. Чувствал се е потиснат и неспособен да се справи
с проблемите в живота си. Психичните му проблеми са оказали влияние върху
другите му заболявания и са ограничили възможността за подобряване на
цялостното му състояние.
В производството въпросът за наличието и
характера на претърпените болки и страдания от ищеца през релевантния период не
е спорен. Спорен се явява въпросът за размера на дължимото обезщетение, а в
случаите на претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение то се
определя по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Според константната практика на ВКС
справедливостта не е абстрактно понятие, поради което винаги трябва да се свързва
с преценката на конкретни обективни обстоятелства и личността на дееца. Такива
обективни обстоятелства в случая са: вида на нематериалните увреждания;
продължителността и интензитета им; ако се е стигнало до трайно увреждане, каква
е медицинската прогноза за развитието му; тежестта на престъплението, за което
е повдигнато обвинението; продължителността на наказателното производство; вида
на наложената мярка за неотклонение; наличие на други наказателни производства
срещу ищеца за процесния период; разгласа и публичност на обвинението,
отражението му върху личния, обществения и професионалния живот на ищеца. В
този смисъл е и Решение № 276/08.01.2019 г. по гр. д. 4945/2017 г. на ВКС, IV
г.о.
Тези обстоятелства влияят на размера на обезщетението
по различен начин. Събраните доказателства дават много ясна картина на
здравословното състояние на ищеца за релевантния период. Констатира се наличие
на сериозни заболявания и психични проблеми с голяма продължителност, както и перспектива
за интензифициране и влошаване на състоянието му в бъдеще.
Незаконното обвинение е за тежко умишлено
престъпление, като наказателното производство е продължило около тринадесет
години, което значително надвишава разумния срок за разглеждането му. Два пъти
е сменян съдебният състав, разглеждащ делото. Независимо от това следва да бъде
отчетено, че в голяма част от случаите причина за отлагане разглеждането на
делото не е била държавата в лицето на съда или прокуратурата. Този извод е
верен, защото се установи по безспорен начин, че делото е многократно отлагано
поради здравословни проблеми на някой измежду подсъдимите или поради ангажимент
на защитниците им. Постановяването на осъдителна присъда при
първото разглеждане на незаконното обвинение в Районен съд Д. също е създало
допълнителни притеснения на ищеца.
Друг фактор, който следва да бъде отчетен от съда, е липсата на публична разгласа на обвинението. По същото спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 150, 00 лева, което навежда на извода, че процесуалната принудата, упражнена срещу него, не се отличава с висок интензитет.
Всичко изложено дава основание
неимуществените вреди, търпени в тринадесетгодишния период, да бъдат оценени на
20 000, 00 лева.
От друга страна, за процесния времеви
отрязък са налице и други обвинения, които също като процесното са в причинна
връзка с вредоносни последици. Това налага разграничаването им, защото
изпитваните страх и притеснения от изхода на делото са във връзка с всички
обвинения. В този смисъл е и заключението на комплексната експертиза, където вещите лица са посочили, че
разкритите съдопроизводства са оказали съвкупно неблагоприятно и травмиращо
въздействие върху психичното състояние на ищеца. Ето защо, при определяне
размера на обезщетението съдът трябва да прецени до какъв обем от
неимуществените увреждания е налице пряка причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение.
Установи
се, че за релевантния периода срещу В.М. са били постановени три осъдителни
присъди - Присъда № 36 от 07.12.2010 г. по НОХД № 2828/2009 г. на Районен съд Д.
(в сила от 05.12.2011 г.); Присъда № 22 от 15.12.2011 г. по НОХД № 1096/2010 г.
на Районен съд Д. (в сила от 31.12.2011 г.); Присъда № 8 от 26.05.2015 г. по
НОХД № 782/2006 г. на Районен съд Д. (в сила от 11.06.2015 г.). И с трите
ищецът е признат за виновен в извършването на тежки умишлени престъпления, като
са му налагани наказания „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било
отложено по чл. 66 от НК, и „лишаване от права“. По някои от обвиненията е бил
с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а по незаконното му е била
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 150, 00 лева.
Обвиненията, разглеждани в тези производства, както и незаконното, са идентични
– за престъпления против собствеността. Не е възможно да бъде съпоставена
продължителността им, тъй като по трите наказателни производства, завършили с
осъдителни присъди, не са представени доказателства в този смисъл. Този факт и
липсата на други доказателства за обвиненията затруднява значително сравнението
им.
Независимо от това, голямата
продължителност на производството по незаконното обвинение дава основание да
бъде прието, че всяко от обвиненията в еднаква степен е допринесло за
настъпването на констатираните неимуществени вреди. При положение, че е
определен глобалният им размер от 20 000, 00 лева, то за незаконното
обвинение се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000, 00
лева. Въззивният съд намира този размер на обезщетението за справедлив, след
преценка на всички релевантни обстоятелства.
Този изход на спора налага решението на
първостепенния съд да бъде отменено в частта, с която е уважил иска за
неимуществени вреди за разликата над 5000, 00 лева до 10 000, 00 лева и да
бъде постановено ново, с което претенцията да бъде отхвърлена за сумата над
5000, 00 лева до 10 000 лева. В останалата част, с която е отхвърлил иска
за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лева до пълния претендиран
размер от 20 000 лева, и с която е го е уважил за сумата до 5000, 00 лева,
решението трябва да бъде потвърдено.
Предявен е и иск за имуществени вреди, с
който се претендира сумата от 808, 00 лева за пътни разходи, направени във
връзка с наказателното производство по незаконното обвинение. За доказване на
претенцията си В.М. не е ангажирал доказателства. Изготвена е съдебно
счетоводна експертиза, от която се извежда цената на билетите за пътуване между
Д. и Б.. Релевантния факт обаче, действителното реализиране на тези разходи не
се установява. Поради тази причина претенцията за пътни разходи следва да бъде
отхвърлена.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, в тази част съдебният акт трябва да бъде потвърден.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на В.М. се поражда правото да му бъдат
заплатени разноските, направени във въззивното производство. Направено е
своевременно искане в този смисъл, като са представени и доказателства за
заплащане на държавна такса от 5, 00 лева. Следователно, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5, 00 лева.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 214 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 1 по описа за 2019 г. на Районен съд Б.,
в частта, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на В.Х.М.,***,
ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно
повдигнатото му обвинение, приключило с оправдаването на ищеца по НОХД №
2636/2009 г. на Районен съд Д., за разликата над 5000, 00 лева до 10 000,
00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното издължаване на сумата, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В.Х.М.,***, ЕГН **********, срещу Прокуратурата
на Република България, в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, приключило
с оправдаването на ищеца по НОХД № 2636/2009 г. на Районен съд Д., за разликата
над 5000, 00 лева до 10 000, 00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 214 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 1 по описа за 2019 г. на Районен съд Б., в
частта, с която е уважил иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В.Х.М.,***, ЕГН
**********, срещу Прокуратурата на Република България, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно
повдигнатото му обвинение, приключило с оправдаването на ищеца по НОХД №
2636/2009 г. на Районен съд Д., за сумата до 5000, 00 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 214 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 1 по описа за 2019 г. на Районен съд Б., в
частта, с която е отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В.Х.М.,***,
ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно
повдигнатото му обвинение, приключило с оправдаването на ищеца по НОХД №
2636/2009 г. на Районен съд Д., за разликата над 10 000, 00 лева до пълния претендиран
размер от 20 000, 00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 214 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 1 по описа за 2019 г. на Районен съд Б., в
частта, с която е отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В.Х.М.,***,
ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 808, 00 лева,
представляващи транспортни разходи, настъпили вследствие на
незаконно повдигнатото му обвинение, приключило с оправдаването му по НОХД №
2636/2009 г. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, да заплати на В.Х.М.,***, ЕГН **********,
сумата от 5, 00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото от
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.