МОТИВИ към присъда по НОХД № 83/16г. на ВрОС:
Подс. Д. Ц.Д. *** е обвинен от Врачанската окръжна
прокуратура в извършено престъпление по чл.343
ал.1 б"в" вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК,за
това,че на 07.08.2015 г. в с. ****,обл. Враца при
управление на МПС- товарен автомобил марка"Мерцедес 1414" с рег. № ЕН
**** АМ,собственост на "Д.- ДП" ООД гр. Плевен е нарушил правилата за
движение: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.3 т.1,т.2 и т.3 от ППЗДвП-с
поведението си като участник в движението по пътищата-водач на МПС не е спазил
правилата за движение и поставил в опасност живота на друг участник в
движението;чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП-като водач на МПС не е бил внимателен и
предпазлив към уязвим участник в движението, а именно пешеходец;чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП и чл.94 ал.1 и 2 от ППЗДвП- преди и по време на
движението си назад не се е убедил,че пътят зад превозното средство е свободен
и няма да създаде опасност за останалите участници в движението,не е наблюдавал
постоянно пътя зад превозното средство и не е осигурил лице,което да му
сигнализира за опасности и по непредпазливост е причинил пътнотранспортно
произшествие,в резултат на което е настъпила смъртта на Ц.К. на 82 г.,бивш
жител ***,която е съпричинила вредоносния
резултат,нарушавайки правилата за движение по чл.108 ал.1 ЗДвП и чл.160 ал.1 ППЗДвП-при наличие на обособен тротоар се е движила по
платното за движение.
Производството по делото се проведе по гл.27 НПК с предварително изслушване на
страните.В открито съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник адв. Н. *** направиха искане за разглеждане на делото по чл.371 т.2 НПК,което се уважи от съда.Подсъдимият призна изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.След като разясни правата на подсъдимия, съдът в
процедурата по чл.371 т.2 НПК обяви ,че при постановяване на присъдата ще ползва
направените от него самопризнания,без да събира доказателства по фактите в
обвинителния акт,както и доказателствата събрани в ДП.
На основание чл.76 НПК конституира наследниците на
жертвата-С.Ц.С. и Х.Ц.И. като страни по делото-частни обвинители, по тяхна
молба.По делото частните обвинители се представляват от повереника
адв. Е.Б. от САК.
Частните обвинители
чрез своя повереник не се съобразиха с правилата по
чл.78 ал.1 НПК,които поставят рамка на процесуалната им функция.Извън обсега
на очертаните от закона правомощия те не
поддържат обвинението наред с прокурора,като оспорват фактическата обстановка и
смятат ,че доказателственият дефицит по делото е
наложил грешни изводи в обвинението, свързани с определянето на правилната правна квалификация на
престъплението.Считат деянието за
квалифицирано по чл.343 ал.1 б"в" вр. с
ал.3 пр.3 НК,защото според тях подсъдимият е избягал от местопроизшествието.Оспорват
и заключението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на потърпевшата,като
твърденията им се свеждат до невъзможността й да ползва по предназначение
тротоара,който е бил затревен и това е наложило да се движи по пътното платно.
Искането отправено към съда е за налагане на виновния
наказание "лишаване от свобода",което в случай,че е условно,да бъде с
максимален изпитателен срок,както и да бъде лишен от право да управлява МПС за
максимален срок,допустим от закона.
Представителят на
държавното обвинение е на становище,че в хипотезата на диференцираната
процедура за решаване на делото и направеното признание от подсъдимия по
фактите в обвинителния акт,то наказанието след редукцията му с 1/3 да е в
размер на 2г. и 6 м. и с изпитателен срок от 3 години, а наказанието"
лишаване от права" да се определи по справедливост.
Адв.Н.-защитник
на подсъдимия моли за минималното предвидено в закона наказание за извършеното
престъпление, с отлагане изпълнението му по чл.66 НК,както и такова по размер
кумулативно наказание"лишаване от право да управлява МПС".
Врачанският окръжен
съд като съобрази установените факти, на основание направените самопризнания от
подсъдимия,приети за доказани и подкрепени от доказателствата по делото,без
възможност да приеме друга извън описаната фактическа обстановка в обвинителния
акт приема следното:
Подс.
Д.Д. е дългогодишен водач на МПС,управлява товарен автомобил при изпълнение
на задълженията си по трудово
правоотношение.Работи във фирма "Д. ДП" ООД гр. Плевен като
продавач-разносвач.На процесната дата-07.08.2015 г.сутринта
поел курс по посока от гр.Червен Бряг до с. **** с управлявания от него
ТА"Мерцедес 1414" рег. № ЕН **** АМ,собственост на работодателя,за да
достави безалкохолни напитки и бира в търговски обекти в селото,което било
обичайна практика за него.В с. **** пристигнал около 12:40 ч. и разтоварил стоката
в четири магазина.В петия
обект-магазина на С.С.,*** пристигнал около 13:10 ч.Паркирал автомобила пред
магазина, на пътното платно,в близост до десния тротоар по посока на
движението.Разтоварил заявената стока,документално оформили доставката и
получил от съпругата на С.- св. Р. С. дължимата за това сума,качил се в камиона
и потеглил към другия обект.
Пред търговския
обект на С., на маса се намирали С.С.,К.А.,
И.К. и пострадалата Ц.К.. К. е майка на собственика на магазина С.С. и често
обядвала там.След като се нахранила тръгнала към дома на своите роднини,за да
види правнука си .Първоначално вървяла по тротоара и отминала
товарния автомобил от дясната му страна,след което слязла на платното за
движение,зад камиона,плътно до бордюра в посока на движението му ,който по това
време предприел маневра на движение назад-право.Действията на подсъдимия са
свързани с това,че след като приключил със задълженията си в този обект, той се
качил в кабинката на товарния автомобил, с намерение да направи доставка на заявена стока в други търговски обекти.Пред
товарния автомобил,на платното в дясно е
бил позициониран товарен автомобил
"Жук",собственост на св. С..За да заобиколи "Жук-а" и
обърне движението си напред,подс.Д.,без да включва
"аварийни светлини" предприел маневра "движение назад" по
ул."П.Лалов" към Т-образно кръстовище с ул."Безименна",ползвайки
страничните огледала за обратно виждане,за да обърне камиона.Около 5 м. карал
назад-право по пътното платно,с прав хоризонтален участък,покрит с едрозърнест
асфалт,без хоризонтална маркировка.След това изнесъл наляво ТА ,за да заобиколи
паркирания "Жук" и по-късно, навлизайки в
Т-образното кръстовище, преминавайки около 28 м. назад,при движение с около 12
км./ч. блъснал със задната дясна част на
автомобила тялото на пострадалата пешеходка в гръб. От удара
пострадалата паднала на пътното платно с лице към него.Краката й били насочени
към автомобила, а главата й в обратна посока,по посока на движението на ТА.От
извършените процесуално-следствени действия, от данните в протокола за оглед и
изготвената скица на ПТП-о е установено положението на тялото на пострадалата
след удара,отстоянието от бордюра/на 1.8 м. в дясно
по ширината на платното/,нахождението на тояжката,на
която се подпирала при придвижването,на джапанките, изпаднали от краката й.С
дясната задна гума преминал през тялото й,доказано от установените по гумата
следи,получени в резултат на триене и притискане на тялото на пешеходката към
твърдата пътна настилка на платното за движение.От получените травми настъпила
смъртта й на място.Малко по-късно била
открита от правнука си-св. Д.С.,който карал велосипед по улицата.Той уведомил
дядо си-св.С.С. за събитието.Последният съобразявайки,че през предполагаемия
период на произшествието, единствено товарния автомобил на подсъдимия е преминал по улицата ,предприел действия по
издирването му , чрез св. К.А.,защото върху него е паднало подозрението,че по
време на управлението на МПС-о е причинил смъртта на майка му.
В същото време подс. Д. завършвайки маневрата назад,обърнал движението на
камиона на Т-образното кръстовище с ул."Безименна",насочил се към
следващия обект,като паркирал камиона пред магазин на майката на св. В.М..М.
била на работа и тя приела стоката
,разтоварена от дееца.От там се насочил
към следващия търговски обект,на ул."П.Недялков"1,където
разтоварил поръчката. Работещите в
тези магазини-св. М. и Н. В. доказват липса на притеснение или смущения у дееца
по време на престоя при тях.Поведението му с нищо не предсказвало,че е
неспокоен или смутен,което подкрепя обясненията му,че не е имал съзнание да е
извършил произшествие.В последния
магазин бил намерен от св. К.А.,който го уведомил за смъртта на пострадалата,също
така съобщил и на полицейските служители,намиращи се в близост.На местопроизшествието
пристигнал медицински екип,който само констатирал смъртта на К..
За изясняване
на фактите,свързани с предмета на
доказване, по делото в ДП е назначена тройна АТЕ/автотехническа
експертиза/,отговорите на която не будят съмнение за тяхната достоверност и
обективност.В заключението на вещите лица- инж.П.,инж.Т., инж.Т. се съдържат
отговори по важни въпроси,които с останалите доказателства изясняват вероятната
причина и механизма на автопроизшествието,установява се мястото на
удара,скоростта на движение,дължината на опасната зона за спиране,имало ли е
техническа възможност за предотвратяване на ПТП-о.Съобразено с всички
данни,липсата на спирачни следи,намерените обективни находки,изпаднали от
пострадалата върху пътното платно,съдържанието на протокола за оглед и скица на
автопроизшествието са направени изводи,които се приемат от съда като
обективни,обосновани и напълно изясняващи някои обстоятелства по
делото,основани на необходимите специални знания за изготвяне на АТЕ.
От заключението на
вещите лица, изготвили АТЕ,ползвали
доказателствата по делото и данните в протоколите за състоянието и
местоположението на намерените находки по пътното платно се установява ,че на процесната дата, подсъдимият при управление на
ТА"Мерцедес 1414",при заден ход и траекторията на движение на
пострадалата пешеходка,която се е движила по време на инцидента по посока на
движението на камиона, е блъснал в гръб пострадалата с дясната задна част на ТА.
Мястото на удара е в района на дясната половина на пътното платно за движение,
в близост до десния тротоар.По време на произшествието скоростта на движение на
ТА е била 12 км/ч.След разминаването с паркирания до десния тротоар ТА"Жук", подсъдимият е имал пряка видимост към
пешеходката и техническа възможност да я възприеме като опасност.Дължината на
опасната зона на спиране на ТА при движение с
определената скорост от 12 км/ч. в условията на произшествието е около 6
м. и пострадалата не е попаднала в тази зона.Подсъдимият като водач на МПС е
имал възможност да предотврати
произшествието с аварийно спиране.Опасността за движение на ТА е възникнала още
в момента на тръгване на автомобила на заден ход.Подсъдимият е имал добра
видимост както назад, така и от двете страни на камиона,в условията на дневна
светлина,ясно слънчево време и добра видимост и при движението си на заден
ход.Но той не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила при това движение
на заден ход и не се е убедил,че пътят който ще премине е свободен.От удара
пешеходката паднала на платното и преминавайки с дясната задна гума през тялото
й тя получила травми ,несъвместими с живота.От заключението на назначената СМЕ
на труп,изготвена от д-р Р.А. се установява,че в следствие притискането на
тялото с гумата върху пътното платно, под тежестта на камиона пострадалата К. е
получила тежка съчетана травма,изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма с
открити многофрагментни счупвания,с липса на костни
фрагменти на двете теменни кости,на люспите на двете слепоочни кости и част от
тилната кост,линейни счупвания на всички кости на черепната основа,с приплъзване на костните фрагменти с изпадане на мозъчно
вещество,лицева травма,изразяваща се в открити множествени счупвания на всички кости
на лицевия череп,гръбначно-мозъчна травма,счупване на първи и втори шийни прешлени,напречно счупване на шести и десети гръдни
прешлени с прекъсване на гръбначния мозък,гръдна травма изразяваща се в
множествени счупвания на всички ребра,на лява ключица и лява лопатка,с
множествени разкъсвания на белите дробове и откъсване на десния бял
дроб,кръвоизлив в белодробния паренхим,разкъсване на околосърцева торбичка,кръвоизлив в дясна гръдна
кухина,разкъсване на гръдна аорта,коремна травма с разкъсване на далак,черен
дроб,жлъчен мехур,пикочен мехур,счупване на срамна кост,открито счупване на
дясна мишнична
кост,косо счупване на десен малък пищял и спир
аловидно счупване на голямопищялна
кост,счупвания на костите на дясно ходило,множество разкъсно-контузни
рани от притискане и опън,охлузвания и кръвонасядания.
Причина за леталния
изход на потърпевшата е несъвместимата с живота тежка съчетана травма и е в
пряка и причинна връзка с получените наранявания и травми.Смъртта е настъпила бързо,
при остра кръвозагуба и е била неизбежна.
По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени в условията на ПТП.
От заключението на
съдебно-химическата експертиза,приета от съда като правилна,с верни изводи и
изготвена при спазване изискванията на Наредба № 30/01,относно реда за
установяване употребата на алкохол на водачи на МПС се доказва,че по време на
произшествието в кръвта на подсъдимия Д. не е имало наличие на алкохол,докато в
кръвта на жертвата К. е имало 1.29% на хиляда етилов алкохол.
От съдържанието в заключението на съдебно-биологичната
експертиза се установява кръвногруповата
принадлежност на пострадалата,която е АВ/нула/.Такава е намерена и иззета ,от
протектора на задна дясна външна гума на ТА,управляван от подсъдимия,след
произшествието,което води до извод при
изложените фактически обстоятелства,че
произхожда от пострадалата.От канала на протектора на същата гума е иззет и друг материал- бяло-сиво меко вещество и
косми,втвърдена материя-човешка тъкан с дребни камъчета и нишковидни
обекти,притежаващи характеристиките на човешки косми.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия,дадени
пред съда при разглеждане на делото по Гл.27, чл.371 т.2 НПК,подкрепени от
събраните в ДП доказателства,при спазване на реда и условията за събирането им.От
разпита на свидетелите С.,А.,С.,К.,С.,В.,М.,И.,К. и приобщените
доказателства,намиращи се в кориците на делото,от заключенията на описаните
експертизи се установява,че подсъдимият като водач на МПС, при неспазване на
правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП,при управление
на ТА назад е блъснал в гръб ,намиращата се на пътното платно пешеходка,преминал
е със задната дясна гума през тялото й, от което са настъпили тежки комплексни
наранявания,довели до смъртта й.
От гореизложеното
се установява без съмнение,че на процесната
дата,време и място,подсъдимият при предприемане на маневра-заобикаляне на спрял
и паркиран пред неговия автомобил на пътното платно друг ТА "Жук",като е съсредоточил вниманието си върху безопасно
извършване на тази маневра ,не е забелязал
намиращата се зад камиона,стъпила на пътното платно пострадала
пешеходка,привел е камиона на заден ход ,като
преди и по време на движението на заден ход не се е убедил,че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за други участници в
движението, не е наблюдавал пътя зад превозното средство постоянно и не е
осигурил лице,което да му сигнализира за опасности ,вследствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на Ц.К.,б.ж. на с. ****,на 82 години.
По делото се
изясни,че подсъдимият при избиране на маневрата не е имал съзнанието,че зад
камиона се намира пешеходец, още по-малко от уязвима група,с възрастови и
физически изменения.Смятал е,че пострадалата обядва на масата,където за
последно е била възприета от него.За
психическото му състояние,характеризиращо се със спокойствие и липса на
смущение,нехарактерно за извършители на
тежки престъпления говорят разпитаните
св. М.,св.В.,св. А.,в потвърждение на обясненията му,че не е възприел възрастната жена като опасност на
пътя , не е избягал от местопроизшествието,не е осъзнал причинения резултат до
момента на уведомяването му от други лица.
Всяка маневра по
платното за движение водачът е длъжен да извърши безопасно за себе си и за
другите участници в движението.Но при допуснатите нарушения на правилата за
движение по чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП и чл.94 ал.1 и 2 от ППЗДвП,които
са в причинна връзка с настъпилия резултат следва извод ,че той не е направил
обективна преценка на пътната обстановка,не се е убедил в пълната безопасност
,за да осъществи предприетата маневра.Фактическото заемане на пътното платно от
пешеходеца,като друг участник в
движението,без право,какъвто е настоящия казус,не освобождава от отговорност
дееца при настъпване на вредните последици,при наличие на доказаните допуснати
нарушения на правилата за движение от
негова страна като водач на МПС.Той е имал обективна възможност да забележи
пешеходеца и да предотврати резултата с аварийно спиране.Съпричинител
на противоправния резултат е и пострадалата,която се
е движила в нарушение на чл.108 ал.1 ЗДвП и чл.160 ал.1 ППЗДвП,при
наличие на обособен тротоар се е движила по пътното платно за движение.Действително в заключението на АТЕ се съдържат данни,че
участък от тротоара е бил затревен, но от снимковия материал в приложения
албум,точно пред търговския обект и в района на произшествието той е бил годен
за ползване по предназначение.Ето защо
не може да се пренебрегне допуснатото от пострадалата нарушение и да
бъде оневинена за това.
От фактическа и
правна страна,подсъдимият е осъществил състава на чл.343 ал.1б"в" вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК.При виновно нарушение на
правилата за движение,посочени по-горе и по непредпазливост е причинил смъртта
на пешеходката К.,защото не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици,но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
На основание
гореизложеното съдът прие,че деянието не
е извършено при виновно нарушение на чл.5 ал.1 т.1 и чл.3 т.1,т.2 и т.3 ППЗДвП,защото тези правила са общи,не конкретизират
точно определени задължения за водачите за безопасно движение,също така
прие липса на умисъл за нарушаване на чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП.
След като го призна
за виновен да е извършил престъпление по чл.343 ал.1б"в" в. с чл.342
ал.1 пр.3 НК,в нарушение на чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП и чл.94 ал.1 и 2 ППЗДвП,съдът определи наказанието при баланс на вината
обстоятелства от 4 години лишаване от свобода.Съобразено и с чл.373 ал.2 НПК,наказанието което трябва да изтърпи и на което е осъден подсъдимия се
определи в условията на чл.58а НК,като се намали с една трета. Осъден е да
изтърпи 2 г. и 8 м. лишаване от свобода.
За постигане на
личната и генерална превенция по чл.36 НК не е необходимо то да се изтърпи
ефективно.На осн. чл.66 ал.1 НК съдът определени изпитателен срок от 4 години.
Призна го за невинен да е извършил деянието в нарушение на
правилата по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.3 т.1,2 и 3 ППЗДвП,чл.5
ал.2 т.1 ЗДвП,за това,че като участник в движението по пътищата-водач на МПС,не
е спазил правилата за движение и е поставил в опасност живота на друг участник
в движението/общи правила/ и че не е бил внимателен и предпазлив към уязвим
участник в движението-пешеходец ,след което го оправда в част от първоначалното обвинение.
Съдът го осъди по чл.343г вр.
с чл.37 ал.1 т.7 НК на лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.
При отмерване на
наказанието съдът отчете,че деецът е с чисто съдебно минало.За наложените му
наказания по чл.78а НК-глоба и по чл.343б ал.1 НК-Три месеца лишаване от
свобода- условно е реабилитиран по право по чл.86 НК.Вредоносния резултат е
причинен в нарушение на едно правило за движение.Критичен е към
извършеното.Наказван е за административни нарушения с глоби по административен
ред за това,че е управлявал МПС без предпазен колан и за неспиране на подаден
сигнал.Последните административни наказания са за нарушенията вменени с
обвинителния акт.
От друга страна
допуснатия резултат е с тежки последици,отнемане на човешки живот,което
разкрива висока степен на обществена опасност на деянието.Комплексната оценка
на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и понесените санкции
за предишни нарушения на правилата по ЗДвП,които не са дали добър правен
резултат за нарушителя мотивираха съда да определи наказанието при балансиращи
отговорността обстоятелства.Цялостната преценка на обстоятелствата,отношението
на дееца към настъпилия резултат,който не е искал или допускал,но е бил длъжен
да предвиди,съжалението за последиците от деянието, трудовата му ангажираност
се приеха като достатъчна предпоставка наказанието да нте
изтърпи ефективно.Съдът определи изпитателен срок от 4 години от влизане на
присъдата в законна сила.
В тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски
от 1064.81 лв. по делото.Съдът се
разпореди по въпроса на веществените доказателства.
Причини за
извършеното престъпление:немарливост при управление на МПС и неспазване на
правилата за движение.
Председател: