№ 8
гр. , 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П. Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20221860200254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., обл. С., ул.
„********“ №36, срещу Наказателно постановление /НП/ № НП-Ф-139 издадено на
05.08.2022 г. от директора на Областна Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- С.
област, с което на основание чл.24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.416, ал.1 ЗВМД /Закон за
ветеринарномедицинската дейност/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер 500 лв. за нарушение на чл. 132, ал.1, т.6 ЗВМД, изразяващо се в
това, че при извършена на 27.04.2022г. физическа проверка в ЖО № 2080-0181, собственост
на И. Г. А., намиращ се в землището на гр.З., обл. С., по справка от Вет ИС в обекта са
регистрирани 25 коне, а при извършената проверка са представени 10 бр. коне, като за
останалите 15 бр. коне не е подадено уведомление в срок не по-малък от 24 часа до
ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за промяна в обстоятелствата, довели до тяхната
липса – промяна на собствеността, клане или транспортиране на същите животни.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, подадена чрез упълномощения адв.П. Н. от
САК, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
при издаване на обжалваното НП са допуснати материалноправни и процесуалноправни
закононарушения при установяване на административното нарушение и налагане на
санкцията. Сочи се, че в конкретния случай повдигнатото административно обвинение по
чл.416, ал.1 ЗВМД от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл.132, ал.1, т.6
ЗВМД, при което изпълнителното деяние е под формата на бездействие и началният
момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице
довършено нарушение, е денят, следващ изтичането на законово регламентирания срок за
1
изпълнение на задължението. В случая в съдържанието на НП не бил посочен нито
началният момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6
ЗВМД за собственика на селскостопанските животни, нито датата на извършване на
нарушението- т.е. датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане
на административно наказание. Това сочело на допуснато от административнонаказващия
орган /АНО/ нарушение на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Сочи се, че
датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко
административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от
съдържанието на НП. Тя била съществена както за определяне на приложимия по смисъла
на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗАНН закон, така и за преценката дали АУАН е съставен при спазване на
срока по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 ЗАНН. В случая, освен че датата не била изрично
посочена, тя не могла да се извлече и от съдържащото се в обстоятелствената част на НП
описание на нарушението. Точното и правилно посочване на датата на възникване на
задължението по чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, на срока на неговото изпълнение и на датата на
извършване на нарушението било от значение не само за формалната изрядност на НП, но се
касаело и за обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението и
релевантни за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, както и е от значение
за преценката дали е извършено твърдяното от АНО нарушение по повдигнатото
административно обвинение. Сочи се, че липсвали каквито и да е данни, обективирани в
НП, които да сочат кога за И. Г. А. е възникнало задължение по чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД и
съответно дали е изтекъл нормативно регламентираният срок за уведомяване на
обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар за напусналите обекта животни и
доколко е налице довършено нарушение по чл.416, ал.1 ЗВМД. Счита се, че всяко формално
нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочават
наказателното постановление и са основание за неговата отмяна. Доколкото датата на
извършване на нарушението е основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, чрез който се определят пределите на административното обвинение,
допуснатото формално нарушение било от категорията на съществените, довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното съдържание на НП. Според жалбоподателя не могло да се
приеме, че датата на проверката е датата на установяване на нарушението, както и че е
датата на самото нарушение. Непосочването на дата на извършване на нарушението водело
и до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол за материална законосъобразност
на НП. Фактическото описание на нарушението не било конкретизирано в достатъчна
степен, тъй като не е посочено и дали липсващите животно са с променена собственост,
дали са транспортирани или са били изклани. АНО не бил положил достатъчно усилия за
установяване на всички съставомерни факти за ангажиране отговорността на А., като не
било установено и че животните са напуснали едновременно животновъдния обект, което
означава, че е възможно да са налице няколко нарушения, а санкционирането им с едно
наказание да е нарушение на чл.18 ЗАНН. По изложените съображения се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно обжалваното НП.
2
В съдебните заседания жалбоподателят И. Г. А. се явява лично и се представлява от
упълномощения от него адв. П. Н. от САК, която поддържа депозираната жалба и при
вземане становище по съществото на делото отново моли съда да отмени оспореното НП по
изложените доводи и съображения в жалбата. Счита, че не се установявало кога е следвало
жалбоподателят да уведоми ветеринарния лекар за основанието за липсата на коне в обекта,
кои са налични и кои не са, с оглед на това, че в оспореното НП се сочи, че конете са били
25 бр., а от приложената справка се установява, че са регистрирани в обекта 27 бр. коне,
което противоречи на отразеното както в АУАН, така и в НП. Не се установявало още как и
по какъв начин е извършено удостоверяването в констативните протоколи, единият от които
не е цялостен по съдържание, а другият, приложен по преписката, е без наличието на
подписи. Не се установявало твърдяното нарушение да е извършено от жалбоподателя,
поради което се претендира цялостна отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ОДБХ- С. област не изпраща свой представител в съдебните
заседания по разглеждане на делото, но депозира писмено становище чрез такъв
представител. Заявено е в писменото становище, че в образуваното
административнонаказателно производство не са допуснати нарушения на разпоредбите на
ЗАНН и ЗВМД, които да опорочават издаденото НП. Както АУАН, така и издаденото въз
основа на него НП съдържали всички реквизити, предписани от чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Безспорно бил установен и фактът на извършване на описаното нарушение. Доводите,
изложени в жалбата, били формални и неподкрепени от събраните в производството
доказателства. Моли се съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното
НП като правилно и законосъобразно, като присъди на въззиваемата страна и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
От РП-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не изпращат свой представител по делото и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2022 г., на основание на издадена заповед от ръководството на БАБХ, била
извършена проверка на място от няколко служители на ОДБХ- С. област на животновъден
обект №2080-0181 в гр.З., собственост на И. Г. А.. Проверката всъщност се осъществила в
близост до обекта, където имало информация, че се събират животните от обекта. Към
момента на проверката проверяващите разполагали със справка от предния ден-
26.04.2022г., генерирана от ИИС на БАБХ- ВетИС, според която в обекта били
регистрирани 25 броя коне. При проверката обаче били намерени по-малък брой коне, като
само част от тези коне имали идентификатор. Проверка за транспордер била направена с
електронен четец, като разчитането от проверяващите, направено в гр.З. имало
разминавания с отчитането, което впоследствие било направено в гр.Кюстендил. Съставени
били два констативни протокола от проверката. На основание на констатациите от
проверката бил съставен АУАН № 436 от 08.06.2022г. от актосъставител М. Н. И.-Б.-
старши инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ С. област и свидетел по
3
АУАН- К. И. Р.. Актът бил съставен в отсъствие на А., на когото бил връчен впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите М. Н. И.-Б. /л.37-42 от
делото/, К. И. Р. /л.42-44 от делото/, Б. О. Б. /л.60-65 от делото/, Н. С. Б. /л.65-67 от делото/,
както и от събраните писмени доказателства – 2 бр. констативни протоколи /л.15-л.17 от
делото/, АУАН № 436/08.06.2022 г. /л.19 от делото/, справка за налични животни в ОЕЗ към
27.04.2022г./л.52-58 от делото/.
Видно е от представените справка за налични животни в ОЕЗ към 27.04.2022г., че на
името на И. Г. А. е регистриран животновъден обект в гр.З., с № 2080-0181, като към
27.04.2022г. в обекта по справка има 107 броя овце, 27 броя коне и 142 броя говеда, описани
подробно в таблица. Видно е още, че ветеринарен лекар, обслужващ обекта, е Й.Т.С..
Представени са два констативни протокола от 27.04.2022г., съставени от д-р Б. О. Б.-
гл. инспектор в ОДБХ Кюстендил и д-р Н. С. Б.- специалист отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-
Кюстендил.
Представеният КП №3/27.04.2022г. съдържа текст, но не и подписи, макар че според
съдържанието му е съставен от две длъжностни лица, в присъствието на още 4 лица, сред
които и собственикът на проверявания обект- И. Г. А.. Посочено е, че в резултат на
извършената проверка е констатирано, че в ЖО 2080-0181, по справка ОЕЗ/26.04.2022г.
местодомуват 107 овце, 25 коне и 91 говеда, като при физическата проверка от тези 91 бр.
говеда са представени 40 бр. говеда, от 107 бр. овце- нито една овца, а от 25 бр. коне по
справка са представени 18 бр. коне, от които 10 бр. коне са без идентификатор и 8 коня са
идентифицирани с транспордер. Посочено е, че се прилага към протокола справка
ОЕЗ/26.04.2022г. и извадка от електронен четец с чиповете на конете, каквито приложения
обаче липсват.
Представеният КП №4/27.04.2022г. е за връчване на И. А. на предходно съставяни
срещу него актове за установяване на административни нарушения.
Видно от АУАН № 436/08.06.2022 г., същият е съставен от д-р М. Н. И.-Б. /„старши
инспектор“ в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-С. област/. Този АУАН е съставен срещу И. Г. А. за
това, че на 27.04.2022г., при извършена физическа проверка на място в ЖО 2081-0181, по
справка от ВетИС местодомуват 25 бр. ЕКЖ, като са представени 10 бр. ЕКЖ, а за
останалите 15 бр. ЕКЖ не е подадено уведомление до РВЛ, обслужващ обекта, писмено или
по електронен път в срок не по-късно от 24 часа за промяна в обстоятелствата, довели до
тяхната липса, с което е нарушил разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Посоченото за нарушител лице саморъчно е записало в
графата за обяснения и възражения: „Не съм съгласен“. Актът е подписан от
актосъставителя, от нарушителя, както и от един свидетел- К. И. Р..
Разпитана е като свидетел актосъставителката М. Н. И.-Б.. Казва, че е присъствала на
4
процесната проверка, но колегите й от гр.Кюстендил са били водещи, а тя и колегата и К. Р.
просто присъствали. Казва, че отразеното в КП съответства на действителността, но
конкретни спомени няма. Не знае защо КП е представен без подписи и твърди, че същият
КП при нея го има подписан. Поддържа констатациите по АУАН. Твърди, че г-н А. е
присъствал при проверката. Потвърждава, че тя е съставила процесния АУАН, но той бил
връчен на нарушителя от друга нейна колежка. При проверката на място му били връчени
предишни актове и тъй като станало късно вечерта, процесният АУАН бил съставен
впоследствие, като специално за съставянето на този акт не била канила писмено
нарушителя, а дали му е отправила устна покана по телефона не може да се сети.
Актосъставителката заявява, че тя е извършила преценка за правната квалификация на
нарушението на база установените несъответствия при проверката. Актосъставителката
заявява, че те няма от къде да знаят точната дата на нарушението и затова пишат датата на
проверката, тъй като тогава са констатирани несъответствията.
Разпитан е като свидетел и К. И. Р.- свидетел по АУАН. Същият заявява, че работи
като официален ветеринарен лекар в ОДБХ-С. област. Сеща се за процесната проверка, но
заявява, че тя е извършена не точно в обекта, а „горе на билото“ /цит./- на 300-400 метра от
обекта, защото там лицето си събира животните. Твърди, че нарушенията са констатирани от
екип от гр.Кюстендил- двама техни колеги, които били водещи, а той дошъл като
придружител, за да им покаже обекта и да им направи връзка със собственика. Двамата с М.
Б. присъствали на проверката, но били извикани само за присъствие. Според този свидетел
животните не са липсвали, а просто нямали маркировка, т.е. идентификатори. След това
протоколът бил писан в кабинета на д-р Б. в гр.З. и свидетелят си спомня, че не успели да
свалят информацията от четящите устройства за конете, но след като колегите им си
тръгнали, на другия ден се свързали с тях по телефона и казали, че след като са свалили
разпечатката на хартиен носител и са сравнили със справка от системата, конете си излизат.
Според свидетеля актът е писан в гр.С., където ги викали по заповед на директора и там при
съставянето нарушителят не е присъствал. Не знае дали впоследствие актът му е бил връчен
и дали е бил поканен да присъства при съставянето.
Разпитан е като свидетел и Б. О. Б.- главен инспектор към ОДБХ – Кюстендил, който
също си спомня за проверката и потвърждава, че е участвал в нея, като твърди, че
нарушението било за много липсващи животни. На свидетеля е предявен констативен
протокол №3, на който по делото няма положени подписи. Свидетелят има обяснение за
липсата на подписи, а именно: че имали проблем с четящите устройства и на компютъра на
колежката си М. Б. не успели да извлекат данните от информационната система, а едва
когато се прибрали в гр.Кюстендил, на своя компютър свалили информацията за конете
/които се оказало повече от първоначално показаните в гр.З./, след което сканирали копия на
протокола и го пратили в гр.З., за да може И. А. да се подпише. Казва, че при тях същият
протокол е с подписи. Свидетелят се придържа към констативния протокол, тъй като е писал
именно него. Свидетелят твърди, че г-н А. е бил в обекта при проверката. Колегите му К. Р.
и М. Б. също присъствали и участвали активно в проверката според свидетеля. Съставеният
5
КП и доклад изпратили директно в Централата на Агенцията, тъй като проверката била по
заповед на изпълнителния директор. В доклада им било отразено, че: по справка домуват 91
бр. говеда, от които при проверката били установени 40 бр. с описани идентификатори, 107
бр. овце, от които при проверката не се показала нито една и 25 бр. коне, от които 8
идентифицирани с описани идентификатори. Установили по време на проверката, че
собственикът не представя уведомление за придвижване, както и че животните отсъстват от
животновъдния обект към датата на проверката. Казва, че справката, по която са извършили
проверката, е не от 27.04.2022г, а от 26.04.2022г.
Разпитан е като свидетел и Н. С. Б.- също „инспектор“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ към ОДБХ-Кюстендил. Твърди, че участвали в проверка на 27.04.2022г. на
основание заповед на изпълнителния директор на Агенцията по безопасност на храните.
Спомня си, че в обекта, собственост на И. Г. А., се водели определен брой животни, като
наличните коне били около 18 бр., а по справка около 30 броя. Прочели информацията за
конете с четец, а след това данните от четеца разпечатали в офиса на ветеринарния лекар в
гр.З.. Съставили КП. Справката, от която се ръководили била от 26.04.2022г. И този
свидетел твърди, че колегите му М. Б. и К. Р. присъствали на проверката и възприели лично
всичко установено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59,
ал.2 ЗАНН /НП е връчено на И. Г. А. на 26.09.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на
10.10.2022г./ от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление.
По законосъобразността:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Актосъставителят д-р М.
Н. И.-Б. е заемал длъжност „старши инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при
ОДБХ С. област, като същата е и ветеринарен лекар, а съгласно чл.472, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ нарушенията по този закон се установяват с
актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426,
426а, 426б, 428 и 429. Съгласно чл.472, ал.2 ЗВМД наказателните постановления за
нарушенията по ал.1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено
нарушението. Процесното НП е издадено от д-р М. И. Н. в качеството на изпълняващ
длъжността директор на ОДБХ С. област, което негово качество е видно от Заповед №
РД11-1710/25.07.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ, следователно същият е
компетентен.
Законосъобразността обаче на процесните АУАН и НП се изчерпва с факта, че същите
са съставени от компетентни лица, доколкото съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на АУАН и
6
обжалваното НП, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му на
защита, а самото нарушение не е доказано по несъмнен начин.
На първо място, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който дори не е бил
поканен за съставянето му, което става ясно от свидетелските показания. В чл.40 ал.1-4
ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица се съставя АУАН. Според чл.40, ал.1 ЗАНН
АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, а според чл.40, ал.2 ЗАНН когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В съдебно заседание актосъставителката заяви,
че процесният АУАН е връчен по-късно на нарушителя от друга нейна колежка и че към
момента на съставянето И. А. не е присъствал, а тя не го е и канила за съставянето на този
конкретен АУАН. Според свидетеля Р. пък актът е съставян в гр.С.. В същото време на
процесният АУАН е придаден вид, че е съставен в присъствието на жалбоподателя А., който
явно го е подписал към момента, когато му в бил предявен и връчен. Установеното внася
съмнение в достоверността на акта. От друга страна, нарушението на императивно законово
изискване, каквото е това на чл.40, ал.1 ЗАНН, опорочава съществено акта, с който е
повдигнато административното обвинение.
На следващо място, за да предизвикат целените с издаването си правни последици,
АУАН, съответно НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат
отнапред определен в закона минимален обем информация, който да не води до
противоречия. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат
актът и наказателното постановление са посочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания,
послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат.
В конкретния случай липсва реквизитът „дата на нарушението“, както правилно заяви
адв.Н.. В АУАН и в НП е посочена единствено дата на проверката, извършена в
животновъдния обект на И. А., без конкретно да е отразено, че това е и датата, на която се
приема, че е извършено нарушението. В действителност служителите на БАБХ вероятно не
са били в състояние да определят точна дата на нарушението, но са могли да посочат, че
приемат датата на проверката и като дата на нарушението, за което да се мотивират, а това
не е сторено. Нещо повече- от събраните в съдебно заседание гласни доказателства се
установи, че при проверката, е била ползвана справка за налични животни не към датата на
проверката- 27.04.2022г., а към предхождащата я дата- 26.04.2022г., от което може да се
тълкува, че това е датата, към която инспекторите са счели, че А. е дължал извършване на
7
посоченото в разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД действие- уведомление до
ветеринарния лекар, обслужващ обекта преди транспортиране, промяна на собствеността
или клане на животни. Реквизитите на АУАН и на НП не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице, тъй като правоприлагането не може да почива на предположения, а
на конкретни факти, обстоятелства и данни. Неяснотата относно датата на нарушението
представлява неяснота по отношение на елемент от фактическия състав на нарушението,
което рефлектира в правната сфера на наказаното лице.
Липсва достатъчна конкретност и при описанието на нарушението, доколкото
нарушението не е описано пълно. Следвало е да се посочи освен колко са като брой
регистрираните в обекта коне, още и кои са те точно- с идентифициращите ги номера, след
което да се посочи кои от регистрираните са налични, кои липсват и евентуално – има ли
други, които не са идентифицирани или са с идентификационни номера, различни от
посочените в справката. Наказващият орган се е задоволил да посочи само бройки на
животните, а в съдебното заседание недвусмислено се установи, че е имало проблем с
четящото устройство на проверяващите длъжностни лица и извеждане на данните е било
затруднено, което е възможно да е довело до грешки. От друга страна, извадка от четящото
устройство също не е представена, за да може описаното в АУАН и НП да се обвърже с нея.
Освен това, установено бе, че в АУАН има неистинно отбелязване, касаещо
извършването на физическа проверка в животновъдния обект, каквато реално не е направена
по отношение на конете, а е заместена с проверка на терен, където проверяващите имали
знание, че А. си събира животните, в близост до обекта. Това още веднъж внася съмнение в
констатациите по АУАН.
Според настоящия съдебен състав категорично в настоящия случай не се и доказа
извършеното нарушение. От една страна, АУАН е опорочен, поради нарушенията, посочени
по-горе и в този смисъл е дискредитиран като доказателство. От друга страна, установиха се
разминавания в констатациите, които проверяващите са направили и отразили в съставения
констативен протокол от проверката и констатациите, отразени в АУАН. Наблюдава се
различие в броя на животните, като не се установява кой е реалният брой на откритите
животни и колко от тях са били с идентификатори. Последният факт изобщо не е описан
другаде, освен в неподписания констативен протокол, приложен от АНО. Всички свидетели
заявяват и съда го възприема, че е имало проблем с разчитането на транспордерите, от
където евентуално са произтекли и разминаванията в описаните цифри. Свидетелят Р. дори
има спомен, че след разчитането на данните от електронните четци, от страна на колегите
му в гр.Кюстендил, броят на откритите коне се оказало, че съвпада с броя по справка, т.е. не
е имало реално проблем и несъвпадение между броя регистрирани и броя открити на място
коне. Ако случаят е такъв, но част от животните не са били идентифицирани, то следвало е
това да се опише в АУАН и НП по друг начин и евентуално нарушението да се квалифицира
8
по друга разпоредба. Ако все пак идеята на АНО е била да накаже А. именно за нарушение
по чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, тъй като част от откритите животни не са идентифицирани, т.е. не
са същите като посочените в справката от електронната система на БАБХ, то трябвало е да
се посочи, както вече бе маркирано по-горе, кои точно коне /с идентификационните им
номера/ са били налични и кои липсват, което не е сторено. При събраните доказателства и
несъответствията между отделните такива, не може категорично да се заключи, че
нарушението е извършено или ако е извършено - за какъв брой животни реално е
извършено.
Във връзка с изложеното, съдът приема, че не е доказано по безспорен начин
извършването от страна на жалбоподателя на нарушението, описано в НП, поради което
същият е неправилно наказан, поради което неправилно е приложен материалния зкаон,
което е второ основание за отмяна на атакуваното НП, освен че същото е незаконосъобразно
и от процесуална гледна точка, с оглед допуснатите процесуални нарушения, посочени по-
горе.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на завеждане
на жалбата/, поради което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на
разноски и да счете, че същото не е прекомерно.
С оглед на горното и на основание чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Ф-139/05.08.2022 г., издадено от
изпълняващия длъжността Директор на ОДБХ- С. област, с което на основание чл. 24,
чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.416, ал.1 ЗВмД на И. Г. А., ЕГН: **********, с адрес в гр.З., обл. С.,
ул. „********” № 36, е наложена ГЛОБА в размер 500.00 лв. /петстотин лева/ за нарушение
на чл.132, ал.1, т.6 ЗВмД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б.А.Б.Х., БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес: гр.С., ул.
„*********“ №15а ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. А., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9