№ 13205
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110169899 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 06.10.2020г. в гр. София
пътнотранспортно произшествие е изплатил по застраховка “Каско” обезщетение за
причинени имуществени вреди на увредения автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № СВ 9307 КК
в размер на 1782,33 лв. Посочва, че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска застраховка” на автомобилистите
лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № СА 9758 СМ.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата
на застрахования срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” и въпреки отправените покани до него, същия не е заплатил пълния дължим
размер, поради което предявява претенциите си по исков ред. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът признава иска по основание, оспорва само размера на дължимото
обезщетение. Твърди, че претенцията е погасена поради извършено плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
1
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1)
да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: наличие на
застрахователни правоотношения между собственика на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.
№ СА 9758 СМ и ответника – гражданска отговорност, между ищеца и собственика на лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № СВ 9307 КК – имуществена застраховка към датата на ПТП
– 06.10.2020г., виновно причиняване на ПТП от водача на лек автомобил „Дачия Логан“ с
рег. № СА 9758 СМ, вследствие на което са причинени имуществени вреди на лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № СВ 9307 КК, изплащане от ищеца на собственика на лек
автомобил „БМВ 530 Д“ застрахователно обезщетение в размер на 1782,33лв., изплащане от
ответника и получено от ищеца регресно обезщетение по процесното ПТП в размер на
1339,11 лв., с включени ликвидационни разноски.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите
респ. неговия застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече,
отколкото са задълженията на делинквента към увреденото лице, нито повече от платеното
от самия застраховател.
Видно от неоспореното заключение на САТЕ стойността на причинените щети на
увредения автомобил към момента на процесното застрахователно събитие е: по средни
пазарни цени за ремонт на автомобила с нови части – 3445,08 лв.; по средни пазарни цени на
алтернативни части с приложен корекционен коефициент К=0,4 и средни пазарни цени на
труда – 2781,07 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
2
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
3445,08 лв., /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът би имал право да получи
плащане по регресната претенция, при условие че е платил обезщетение в същия размер.
Още повече действителната стойност, изчислена и при отчитане на коефициента на
овехтяване на детайлите – 2781,097лв., също е по-висока от погасената от ответника сума в
размер на 1339,11 лв. В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение под пазарната
стойност, като именно до този размер е възникнало и неговото суброгационно право, тъй
като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване.
При условие, че ответникът е заплатил сумата от 1339,11 лв., то обезщетението, което
има право да получи като неплатен размер, е 443,22 лв. и 25 лв. ликвидационни разноски,
които са в рамките на обичайната търговска практика, или общо 468,22лв.
Относно разноските
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода на делото, ответникът носи
отговорността за заплащане на направените от ищеца разноски, както следва:
В заповедното производство: Държавна такса в размер от 25 лв.; Адвокатски хонорар
в размер от 300 лв., което е определено в минимален размер по смисъла на Наредба № 1
МРАВ.
В исковото производство: Държавна такса в размер от 25 лв.; Депозит за съдебно
автотехническа експертиза в размер на 170 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ЗАД „...... с ЕИК:.....,
със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителен директор –
Александър Личев и Румен Димитров ДЪЛЖИ на ЗАД „.....”АД с ЕИК: ....., със седалище и
адрес на управление: гр. ..... представлявано от Недялко Чандъров и Теодор Илиев,
заплащането на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 17.04.2021г. по ч. гр.д. № 6269/2021г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав както следва:
- на основание чл. 411 ал. 1 КЗ сумата 468,22лв. /четиристотин шестдесет и осем
лева и двадесет и две стотинки/, от които 443,22 лв. - регресна претенция спрямо
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност за платеното застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно лек автомобил „БМВ 530 Д“ с
рег. № СВ 9307 КК поради настъпило на 06.10.2020г. в гр. София пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № СА 9758 СМ,
чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „гражданска отговорност” в ЗАД
„...... и 25,00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „...... с ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от изпълнителен директор – Александър Личев и Румен Димитров ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „.....”АД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. .....
представлявано от Недялко Чандъров и Теодор Илиев, както следва:
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото делото в размер на
195,00 лв. /сто деветдесет и пет лева/;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по ч.гр.д. № 6269/2021г. по описа на
СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4