№ 804
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110114812 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Г.А. Н.-Ч, ЕГН
**********, адрес: гр. ***, действаща чрез адв. П.Н., срещу „В.К." ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. *** отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата в размер на 283.68 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по
чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30 № *** от 24.02.2021г., с
оглед нищожността на клаузата поради заобикаляне на закона, евентуално
поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на иска, навеждайки следните фактически твърдения: на
24.02.2021г. между страните е сключен Договор за паричен заем Standart 30 №
*** от 24.02.2021г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника
заем в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат в срок до
19.02.2022г. на 12 месечни вноски от 97.04 лева всяка. Фиксираният лихвен
процент по договора бил 40.32 %, а ГПР 49.49 %. В чл.4, ал.2 от договора
била уговорена неустойка в размер на 283.68 лева за неизпълнение на
задължението по чл.4, ал.1 ГПК – в 3-дневен срок от получаване на сумата да
представи обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция.
Поръчителят следвало да отговаря на изрично посочените условия в договора.
Задължението за неустойка било разсрочено на 12 месечни вноски, включени
към всяка погасителна вноска, като обшият размер на месечната вноска
ставал 120.68 лв. Позовава се на нищожност на договорната клауза на чл. 4,
ал.2, като заобикаляща закона - чл. 16 и чл. 21, ал. 1 ЗПК и противоречаща на
добрите нрави. Същата вменява задължение за обезпечаване на отпуснат вече
кредит. Предвид нищожността на клаузата, счита, че уговорената неустойка
се явява недължима. Искането е за уважаване исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
1
оспорва основателността на иска. Излага, че липсва забрана в
законодателството, финансовите институции да изискват обезпечаване на
заемите, които предоставят. На ищеца са предоставени две възможности за
обезпечаване на заема. Неустойката е във фиксиран размер, като ищецът е
бил наясно с точния размер на имуществената си отговорност при
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Неустойката
обезпечавала рискът на ответника да не събере предоставената в заем сума.
Ищецът усвоил сумата от 600 лева без да е дал гаранции за връщането й.
Оспорва неустойката да противоречи на сочените от ищеца клаузи. Ищецът
бил запознат със съдържанието на договора предварително. В предоставения
срок, за ищеца е съществувала обективна възможност да представи соченото
обезпечение. Изискването за обезпечение се явява гаранция за събираемост
на вземанията, а не предпоставка за отпускане на кредита. Задължението не
бил включено в ГПР в съответствие с чл.19, ал.3 ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че между тях е
сключен договор за паричен заем от 24.02.2021 г.; че в резултат на договора
ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер от 600.00 лева, която
ищецът се задължил да върне разсрочено на 12 месечни анюитетни
погасителни вноски в размер от 97.04 лева; че между страните е договорено
ищецът да заплати неустойка в размер от 283.68 лева за неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение.
На 24.02.2021г. между страните е сключен договор за паричен заем
Standart 30 № ***, копие от който е представен с исковата молба /12-15/.
Съгласно представения договор, ответното дружество е предоставило
на ищцата заем в размер на 600 лева за срок от 12 месеца. Заемателят в чл.4,
ал.1 от договора се задължава да предостави обезпечение в тридневен срок от
усвояването на сумата по договора, което да е поръчител-физическо лице,
отговарящо на определени от заемодателя условия или банкова гаранция.
При неизпълнение на това задължение в ал.2 е предвидено заплащане на
неустойка в размер на 283.68 лева, която се разсрочва и заплаща от заемателя
на равни части към всяка погасителна вноска. Общото задължение по
договора за кредит, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е определено в размер на 1448.16 лева, като в посочения случай
заемателят се задължава да върне сума надвишаваща двойно получената
заемна сума за срок от 12 месеца.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно се установи сключването на договора за заем между
страните. От събраните доказателства се установява, че ответното дружество
е изпълнило задължението си по договора, като е предоставило сумата в общ
размер от 600 лв. на заемателя.
В чл.4 от договора е предвидено задължение за заемателя за
осигуряване на обезпечение на задълженията му по договора, а при
неизпълнение на това задължение дължимост на неустойка в размер на около
2
50 % от заемната сума.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, основанието, от
което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да
установи релевираните от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения срещу правото на ответника.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно
чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - 148 ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на
контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП.
Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе.
Фактическите предпоставки за основателност на вземане с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето задължение от страна
на ответника. 2. неизпълнение на това задължение или наличие на неточно
или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между страните, че за
съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се
дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините,
водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника - случайно
събитие, непреодолима сила и др.
Наред с това, общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), като
съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза - В тази насока са е трайната съдебна практика на ВКС: решение № 23
от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018
г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС ; решение № 93 от 19.03.2012 г. по
гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело №
1237 по описа за 2013 г., ВКС, IV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д.
№ 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016г. по т. д. №
3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.д.№ 2613/2016
г. на II т.о., ВКС.
В случая от съдържанието на чл. 4 от процесния договор е видно, че
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
процесния договор да предостави обезпечение - поръчител физическо лице,
което да удостовери с документ от работодателя си, издаден не по-рано от 3
дни от деня на представяне, че е лице, навършило 21 годишна възраст; работи
на безсрочен трудов договор; има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00
лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция,
която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след падежа
за плащане по договора.
Настоящият съдебен състав намира, че така въведените изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. От друга страна непредоставянето на обезпечение не води до
3
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. В глава четвърта от ЗПК
е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.4 от договора за паричен
заем, според която се дължи неустойка в размер на 283.68 лева при
неизпълнение на задължението по този член за осигуряване в тридневен срок
от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство
на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова
гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата
цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено
в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката
и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. По посочения начин се
заобикаля законът - чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна.
Освен това неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
4
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Поради гореизложеното съдът намира, че клаузата за неустойка изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респ.
не е налице валидно неустоечно съглашение и в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а претенцията за установяване
недължимост на сумата от 283.68 лв. е основателна.
В допълнение следва да бъде отбелязано още, че очевидно крайната
цел на кредитора от включване на тази клауза в договора не е да обезпечи
изпълнението на задълженията по него, а да си осигури завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната (предвид размера на
неустойката, краткия (тридневен) срок, в който следва да бъде предоставено
обезпечението, а не на последно място и вида на дължимото от заемателя
обезпечение, като на практика за лице, което може да предостави този вид
обезпечения не би възникнала необходимост от получаване на предоставения
от ответното дружество кредит). Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че изплащането на начислената неустойка е разсрочено и
включено във вноските по погасителния план, изготвянето на който
логически, а и законоустановено (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), предшества
сключването на договора.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК, а са
налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 50 лева, като се претендира още и 300
лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат по чл.38, ал.1,
т.2 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 300 лева /чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в
отношенията между ищцата Г.А. Н.-Ч, ЕГН **********, с адрес: гр. *** и
ответника „В.К.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***,
че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 283.68 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение по чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30 № *** от
24.02.2021г..
5
ОСЪЖДА „В.К." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на Г.А. Н.-Ч, ЕГН **********, адрес: гр. *** сумата от 50
лева, представляваща заплатена държавна такса, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „В.К." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на адвокат П.Й. Н., ЕГН ********** от ВАК, рег. №
**********, служебен адрес: гр. *** сумата от 300 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6