№
гр. София, 17.05.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на двадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 9251 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 111808 от 05.05.2017 г., постановено по гр. д. № 19974/2016 г. на СРС, 145
състав, е признато за установено по отношение на „М.“ АД съществуването на
вземанията на Р.А.К., както следва: за сумата от 13152 лева, представляваща
част от дължимо възнаграждение по договор за поръчка за предоставени правни
услуги, за което е издадена проформа фактура № ********** от 22.08.2014 г., за
сумата 106,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 24.02.2015
г. – 24.03.2015 г. Производството по делото е прекратено в частта относно
претенцията с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД над 106,05 лева до
претендираните 1511,38 лева за периода 24.02.2015 г. – 23.03.2015 г. като
недопустимо.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът „М.“ АД, който в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, в която е призната дължимост на сумите. Счита решението за неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се
излагат твърдения, че от събраните по делото доказателства не се установява между
страните да е имало сключен неформален договор за поръчка, който да урежда
трайно отношенията им във връзка с предоставянето на услуги по индустриална
собственост – наблюдение на марки. Намира, че предмет на спора са друг вид
услуги, а не тези, приети от съда. Счита,
че съдът е формирал изводите си на базата на доказателства, които не са приети
по делото. Излага, че приемо-предавателен протокол № 1 от 22.08.2014 г. не носи
подписа на лице, което има право да представлява въззивника, поради което и не
може да се разглежда като признание на облигационно отношение. Намира за
неприложим чл. 301 ТЗ, тъй като отказът за подписване, заплащане и
осчетоводяване на процесната проформа фактура представлява изрично
противопоставяне на действията. Сочи, че представените фактури касаят извършени
услуги за предходен период и чрез тях не може да се установи твърдяното
облигационно отношение, тъй като договарянето на всяка конктетна поръчка е
ставало поотделно. Счита, че неосчетоводяването и непризнаването на проформа
фактурата представлява неприемане на услугите, чието заплащане се претендира.
Намира, че не са били събрани доказателства за извършване на описаните във
фактурата действия. Инвокира, че не се е доказало договарянето на
възнаграждение, както и че не е ясно защо съдът е приел за доказан твърденият
от ищцата брой часове. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Р.А.К.,
в който жалбата се оспорва, а постановеното решение се намира за
законосъобразно, правилно и обосновано. Сочи, че е налице сключен неформален
договор, трайно уреждащ отношенията между страните, като допълниътелно упълномощаване
не е било необходимо поради наличието на по-рано подадени пълномощни. Излага,
че не са били предствени недвусмислени доказателства за противопоставяне на
действията, извършени без представителна власт, а противопоставянето не е
станало веднага след узнаването, следователно действията на лицето, подписало
протокола, са потвърдени, като по този начин са приети резултатите от
извършените услуги, дължимостта на вземането, както и наличието на облигационно
правоотношение. Излага, че в протокола подробно са описани всички, извършени от
ищцата действия, в рамките на процесните услуги, като е съществувавала трайна
практика за извършване на анализ и оценка на резултатите от докалдите и
проучванията, както и обсъждането им под различна форма. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции и за заповедното производство.
Решение №
111808 от 05.05.2017 г., постановено по гр. д. № 19974/2016 г. на СРС, 145
състав, в частта, в която производството е прекратено, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в
процеса, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на императивни
материалноправни норми.
СРС, 145
състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
определение от 20.09.2017 г. СГС е конституирало „С.“ АД като въззивник в
производството на мястото на заличеното в хода на процеса дружество „М.“ АД.
Договорът
за поръчка е неформален, консенсуален. Както е прието в решение № 239 от
08.06.2015 г. по гр. д. № 7200/2014 г. на ВКС, IV г. о., тежестта за
доказване на мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, като са
допустими всички доказателствени средства. Имайки предвид това настоящата
инстанция споделя извода на първата инстанция за доказаност на съществуването на
облигационно правоотношение между страните и изпълнението по него.
Страните
в процеса не спорят относно обстоятелството, че въззиваемата Р.К. има
качеството „представител по индустриалната собственост“.
Видно от
представените искания за проучване на марка въззиваемата страна в качеството си
на представител на индустриална собственост е представлявала „М.“ АД по заявки
за търговски марки. С оглед множеството представени договори за
предишни извършвани от въззиваемата дейности по представляване интересите на
дружеството, настоящата инстанция намира, че е доказано наличието на едно общо
неформално съглашение между страните въззиваемата К. в качеството си на
представител по индустриална собственост и адвокат да представлява интересите
на „М.“АД в сферата на правото на интелектуалната собственост. В тази връзка
съдът цени представените договори като конкретно възложени задания по така
постигнатото съглашение между страните.
Съдът е
приел 16 броя фактури, от които се установява, че дружеството „М.“ АД е заплатило
на Р.К. извършената от нея работа, изразяваща се в наблюдение на марки с
обработка на доклади от Патентно ведомство, изготвяне на междинен и обобщен
доклад за всяка, допълнителни проучвания и анализ на новозаявени сходни
национални, международни и общностни марки, маркови и патентни проучвания,
подаване на национални и международни заявки за марки и полезни модели, подаване
на възражения срещу предварителни откази, подаване на жалби срещу отказ за
регистриране на марки, процедури за ограничаване обхват на марки, подновяване
действието на марки, регистрация на марки, актуализации на патентни проучвания,
сравнителни анализи на данни за фирмено състояние, осъществяване на действия
срещу нарушители на правата върху марки. Фактурите са издавани в периода
06.06.2011 г. - 27.03.2014 г. Съдът намира, че по този начин се установява, че между
страните е бил налице сключен неформален договор за поръчка, който е уреждал
трайно отношенията им във връзка с предоставянето на услуги по индустриална
собственост – най-общо наблюдение на марки. Предоставянето на услуги, същите по
вид като процесните, налага извод, че между страните е било налице правоотношение,
по което заплащането се е осъществявало след извършване и фактуриране на
определен обем от работа. Действително представените фактури касаят извършени
услуги за предходен период, но както правилно е преценил и районният съд същите
целят да установят наличието на
облигационно отношение, датиращо назад във времето, в който смисъл е неоснователно твърдението на
въззивника договарянето на всяка конкретна поръчка да се е осъществяване поотделно.
За
доказване на изпълнението на поръчката в процеса е приет като доказателство приемо–предавателен
протокол № 1 от 22.08.2014 г. Настоящата инстанция намира описаните в
представените договори за правна защита и съдействие и в проформа фактура № **********
от 22.08.2014 г. дейности за извършени от въззиваемата страна. Този извод
въззивният съд формира с оглед представените по делото искания за проучване на
марка/ географско означение за идентичност или сходство. Така описаните
документи свидетелстват, че въззиваемата К. е положила дължимата грижа за
представляване на интересите на „М.“ АД, като е изпълнила всяко едно от
посочените правни действия, които са ѝ били възложени.
Представителят
по индустриална собственост може да бъде само лице, което е вписано в регистъра
за представители по индустриална собственост на патентното ведомство. От
представения официален бюлетин, брой № 1 от 30.01.2015 г. се установява това
обстоятелство относно Р.А.К.. Следва да се изтъкне, че представителството пред
Патентното ведомство не може да се осъществява от лице, което не разполага със
съответната представителна власт предоставена му от лицето, чиито права
защитава, така че обсъждането на пълномощни, макар и непредставени по делото, е
направено дотолкова, доколкото да обоснове основанието, въз основа на което
ищцата е подавала искания и осъществявала действия от името на „М.“ АД пред
ведомството.
Приемо-предавателен
протокол № 1 от 22.08.2014 г. е подписан от И.В.– Директор „Медицински и регулаторни
дейности“. От представената имейл кореспонденция е видно, че това е лицето,
което е комуникирало с ищцата от името на дружеството във връзка с отношенията
по интелектуална собственост. В този смисъл е могло да се предполага, че
дружеството му е предоставило правомощия да организира дейността по
интелектуална собственост. Велинов е контактувал с ищцата от името на „М.“ АД,
поради което и няма основание да се предполага, че не е разполагал с
представителна власт да подписва съответните документи по отношение на индустриалната
собственост на дружеството. След като се твърди, че И.В.не е имал правомощия да
представлява ответника, то действително извършените от него действия по
подписване на процесния приемо-предавателен протокол следва да се считат като
такива без представителна власт. В този смисъл следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 301 ТЗ – действията са извършени от името на търговец по
трайни взаимоотношения между страните. Според законовата разпоредба при
извършени действия без представителна власт търговецът трябва да се
противопостави веднага след узнаването, в противен случай същите се считат за
потвърдени. От извършеното отбелязване върху приемо-предавателния протокол на
вх. № 99 от 08.09.2014 г. не може да се направи извод, че същият е бил получен
от „М.“ АД на тази дата. Съдът приема, че дружеството е научило за извършените
действия без представителна власт на 24.02.2015 г. когато му е била връчена
нотариална покана. Според съда отказът за подписване, заплащане и осчетоводяване
на процесната проформа фактура не представлява изрично противопоставяне на извършените
действия, тъй като противопоставянето следва да представлява уведомяване на
насрещната страна, че търговецът не приема извършените действия без представителна
власт, а неподписване, незаплащане и неосчетоводяване на фактурата
представляват конклудентни такива, извършването на които не води до
безпротиворечивия извод за неприемане на извършеното действие, още повече че
извършването им не се е осъществило веднага след узнаването, както изисква
законът. Така подписването на процесната фактура от лицето И.В.следва да се
счита като действие, влечащо последици за дружеството, тъй като на същото не се
е било противопоставено веднага след узнаването.
В проформа
фактура № ********** от 22.08.2014 г. и приемо–предавателен протокол № 1 от
22.08.2014 г. са описани видовете извършени услуги, подлежащи на заплащане. С
уточняваща молба от 23.03.2018 г. е посочено, че предмет на делото са позиции
от 18 до 56 от фактурата. В този смисъл услугите, извършвани от ищцата за
процесния период, са мониторинг на конкретно посочените във фактурата марки,
което включва обработка и подаване на съответните документи за поддържане на
регистрираните марки, както и извършване на действия срещу евентуално извършени
посегателства по отношение на тях.
Действително
неосчетоводяването и непризнаването на проформа фактурата може да се тълкува
като неприемане на услугите, чието заплащане се претендира, но при условие, че
същите са извършени в съответствие с уговореното и доверителят не е оспорил
изпълнението, се дължи заплащането им. Подписването на приемо-предавателния
протокол от друга страна навежда на извод, че описаните в него услуги са били
приети от доверителя, не са били направени възражения, поради което и следва да
се счита, че извършеното и описаното в протокола е признато от доверителя,
който не се е противопоставил на дължимостта на посочените суми.
От
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че издадените в периода
2011 г. – 2014 г. 4 броя фактури за наблюдение на марки са осчетоводени и
платени от ответното дружество. Процесната проформа фактура от 22.08.2014 г. не
е осчетоводена от дружеството. Допълнителното заключение на ССчЕ е посочило, че
са заплатени 121 броя такси за наблюдение на марки по фактури от Патентното
ведомство за периода 2011 г. – 2013 г., а по фактури от ищцата са фактурирани
65 броя. Констатирана е разлика в размер на 56 броя, колкото са позициите в
процесната проформа фактура. Според вещото лице по издадените фактури се
констатира обичайна почасова ставка в размер на 80 лева/час без ДДС. В тази
връзка съдът намира, че договореностите между страните по неформалното
правоотношение между тях включват заплащането на извършеното по часова ставка в
такъв размер. Броят часове, за който районният съд е приел, че са били
извършвани действия по мониторинг на процесни марки, е определен според
посоченото в проформа фактурата, която кореспондира със записаното в
приемо-предавателния протокол, описващ извършените действия. Действително
изработените часове, подлежащи на заплащане, не биха могли да се определят с абсолютна
точност, но съпоставяйки двата документа, както и предходната практика по
заплащане възнаграждение на ищцата съдът счита, че посочените от ищцата
отработени часове за действията, описани в протокола, следва да се считат за
приети от доверителя и че действително описаните операции са коствали посочения
брой часове.
С оглед
гореизложеното настоящата инстанция намира, че предвид доказването на възлагането
и изпълнението по поръчката, основателна се явява претенцията за заплащане на
възнаграждение. Правилно СРС е определил правоотношението между страните като
договор за поръчка. Въззивният съд счита за верен и извода на СРС да приеме, че
се дължи възнаграждение. Правната уредба на фигурата на представителя по
индустриална собственост винаги е обвързвала извършването на тази дейност със
заплащане на възнаграждение. СГС споделя и приетия от първоинстанционния състав
правен извод относно размера на дължимото възнаграждение.
С оглед
съвпадението на изводите на двете инстанции жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено.
При този
изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна. Същата е представила
списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие с
договорено адвокатско възнаграждение от 1000 лева, платено в брой. Насрещната страна
не е направила възражение за прекомерност, така че претендираното и изплатено
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло.
С оглед
цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 1, ал.1, т. 12 ТЗ
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111808 от
05.05.2017 г., постановено по гр. д. № 19974/2016 г. на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК*********, да
заплати на Р.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 1000 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.