Решение по дело №1163/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадени две касационни жалби - на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр.София чрез представител по пълномощие - юрисконсулт Радион К. и на инж. Ч.И.К. – заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“, против решение № 407/04.05.2023 г., постановено по АНД № 4829/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.

С постановеното решение е ОТМЕНЕНО наказателно постановление (НП) № 11-01-455/15.11.2022 г. на директора на АДФИ, с което е ангажирана административно - наказателната отговорност на Ч.И.К. за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163/29.03.2015 г., обн. ДВ, бр.51 от 07.07.2015 г., наричана по-долу Наредбата и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ й е наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. Със същото решение Ч.К.е ПРЕДУПРЕДЕНА, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящето съдебно решение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Касаторът – директор на АДФИ оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, извода на съда за това, че въпросното нарушение следва да се характеризира като „маловажен случай“ за несъответстващ на закона. Иска отмяна на решенето изцяло и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Касаторът – Ч.К.оспорва съдебното решение в частта, в която същата е предупредена, считайки го за неправилно. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното НП, които са основание за отмяна му. Счита, че е допуснато нарушение при посочване на датата на извършване на нарушението. Твърди, че БРС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в редакцията от ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. за нарушение което се твърди, че е извършено на 21.09.2020 г. Поради изложените доводи прави искане, касационната инстанция да отмени решението на Районен съд – Бургас, в оспорената му част.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касация по кас.жалба на Ч.К.- директор на АДФИ, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа своята жалба и оспорва жалбата на Ч.К.. Иска отмяна на решението на БРС и потвърждаване на НП.

Касатора и ответник по касация по кас.жалба на директора на АДФИ -заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, приема за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени от надлежни страни в преклузивния 14 - дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваното решение състав на Районен съд – Бургас е отменил НП № 11-01-455/15.11.2022 г. на директора на АДФИ, с което на Ч. К., за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ й е наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. и вместо това я е предупредил, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящето съдебно решение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание. За да постанови решението, съдът е приел, че нарушението се характеризира като маловажен случай по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021 г.).

Районният съд е установил следните факти:

АУАН и НП били съставени затова, че на 21.09.2020г. в Община Бургас Ч. К., в качеството си на заместник – кмет на Община Бургас, не сключила договор с Директора на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“, гр.Бургас за делегиране на правото му да организира безплатни превози на деца и ученици от Община Бургас по реда на Наредбата за 2020г., като предоставените средства от централния бюджет, чрез този на Община Бургас, за компенсиране на безплатните превози на децата бил в размер на 6 459,10 лв. и същите са изплатени на училището с четири броя платежни нареждания от 14.01.2020г., 21.02.2020г., 06.04.2020г., 21.10.2020г., въз основа на 4 броя докладни записки изготвени от директора на ПГСАГ „Кольо Фичето“, гр.Бургас, придружени с фактури, издадени от превозвача „Бургасбус“ ЕООД, както и от платежни нареждания.

Районния съд, след извършване на проверка на законосъобразността на НП е формирал извод, че извършеното от страна на К. деяние осъществява състава на чл.20, ал.7 от Наредбата, но в случая извършеното административно нарушение представлявало „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от нарушението не били настъпили никакви вредни последици за държавния бюджет, паричните средства били изплатени за действително извършена услуга от „Бургасбус“ ЕООД, а именно превоз на ученици от едно населено място до друго и обратно. Липсвали данни К. да е наказвана с влезли в сила НП за нарушения на финансовата дисциплина по ЗДФИ, което сочило на ниска степен на обществена опасност на дееца.

Въз основа на тези изводи съдът е постановил своя съдебен акт.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глва ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно и допустимо. Същото в частта му, в която НП е отменено е правилно като краен резултат, но не по изложените от РС мотиви. В останалата му част, с която е предупредена Ч.К.следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал. 1 от Наредбата, превозите на децата и учениците по чл. 19, т. 8 се организират от общината по местонахождение на училището и детската градина, съответно от училищата или детските градини, на които е делегирано това право, чрез: 1. сключване на договор за специализиран превоз с автомобилен транспорт; 2. превоз по автобусни линии по утвърдена транспортна схема; 3. железопътен транспорт с пътнически влак II класа; 4. превоз за собствена сметка; 5. таксиметров превоз.

Според чл. 43, ал. 1 от Наредбата, стойността на безплатните превози на децата и учениците по чл. 19, т. 8 се компенсира на превозвачите със средства от централния бюджет чрез бюджетите на общините. А в ал. 2 е посочено, че когато кметът на общината е делегирал на училище или на детска градина организирането на безплатни превози на ученици, той му предоставя и средствата, които е получила общината от централния бюджет за тази цел.

Съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредбата извършването на превозите по ал. 1, т. 2 се урежда с договор за възлагане на обществен превоз, сключен по реда на Регламент № 1370/2007, като превозвачът или по заявка на възложителя снабдява учащите се безплатно с превозен документ за съответния маршрут и ежемесечно фактурира стойността на услугата при условията на сключения договор. А в ал. 7 е регламентирано, че делегирането на правото за организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и съответното училище или детска градина.

От така цитираните разпоредби се установява, че във вина на жалбоподателя е вменено нарушение изразяващо се в бездействие, а именно – не е сключил договор с училището за делегиране на правото за организиране на безплатни превози. Отделно от това в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на точно определена дата – 21.09.2021 г. С оглед на това, за да е налице съставомерно поведение от страна Ч. К., следва да се установи, че именно на конкретно посочената дата същата е била длъжна да извърши дължимото действие. Отделно от това следва да се установи и, че от субективна страна е съзнавала, че на съответната дата е била длъжна да действа по предписания в закона начин.

При анализа на нормативната уредба, не може да се приеме, че именно на 21.09.2020 г. К. е била длъжна да сключи договор с Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“, гр.Бургас. Самата наредба не определя законов срок, нито задължение за сключване на такъв договор, т.е. не е определен срок, в който задълженият субект е следвало да действа. Административнонаказващият орган е счел, че датата, на която е бил сключен договора за превоз от страна на ПГСАГ „Кольо Фичето“, гр.Бургас с „Бургасбус“ ЕООД, гр.Бургас е датата, на която К. е била длъжна да действа. Логиката на Наредбата обаче е първо кметът да делегира, чрез сключване на договор, право на училището да сключи договор с превозвача и едва след това, след като вече е налице делегиране, училището да сключи договор с превозвача. В случая няма никакви данни училището да е информирало предварително кмета за нуждата от сключване на договор с превозвач, нито че същото ще сключи договор на точно определена дата или, че вече е сключило такъв с превозвача. След като в Наредбата няма срок за делегирането на правото и след като не се доказва по никакъв начин К. да е била наясно, че ще се сключва договор за превоз между училището и превозвача, не може да се извлече извод, че за нея обективно е възникнало задължение да извърши някакво правно дължимо действие. На практика се установява, че училището е сключило съответния договор без да е налице необходимото за това делегиране от страна на заместник кмета, което няма как да се вмени в отговорност на последния по посочените разпоредби. Т.е. липсва осъществен от обективна страна състав на нарушение от страна на К. на твърдяната от АНО дата, поради което и обжалваното постановление следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.

Предвид горното и доколкото не се установи наличието на осъществен състав на нарушение по чл. 20, ал. 7 от Наредбата, постановеното на основание чл. 63, ал. 4, изр. второ от ЗАНН от съда предупреждение по чл. 28 ЗАНН, се явява неправилно и решението на Районен съд – Бургас в тази част следва да бъде отменено.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 407/04.05.2023 г., постановено по АНД № 4829/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта с която се предупреждава Ч. И. К. – заместник - кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 407/04.05.2023 г., постановено по АНД № 4829/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: