№ 118
гр. Велико Търново, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20244001000182 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от В. М. С. – непълнолетен,
действащ със съгласието на своята майка В. С. Г. срещу Решение № 30/ 21.06.2024 г. по т.д.
№ 2/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от него
иск за осъждане на ЗД „Лев Инс“ АД да му заплати застрахователно обезщетение за
разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от
ПТП на 22.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022 г. до окончателното
изплащане. Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно, като
постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. Съдът му присъдил крайно занижено обезщетение,
защото не обсъдил детайлно въз основа на събраните по делото доказателства всички
критерии по прилагане на принципа за справедливост при определяне размера на
обезщетението – не отчел в достатъчна степен характера и тежестта на причинените му
увреждания и остатъчните явления и усложнения от травмата, продължителността и
интензивността на търпените болки и страдания, възстановителния период, възрастта му.
Неправилно съдът не съобразил наличните към момента ограничения в движенията на
китката, позовавайки се на неизвършена рехабилитация, защото такава не била предложена
от лекуващите лекари, като освен това вещото лице дало заключение, че при провеждане на
специализирано лечение може да настъпи пълно възстановяване, т.е. касае се до вероятност,
а не до сигурен резултат. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът
да му присъди допълнително обезщетение в размер на 25 000 лв. със законната лихва от
1
21.06.2022 г. до окончателното изплащане. Процесуалният му представител претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗД „Лев Инс“ АД е подала отговор със
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ОС – Ловеч при съобразяване на
всички релевантни за размера на обезщетението факти е определил справедливо такова.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд
извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от
първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и възприетата от
него обстановка не се спори от страните, при което ВТАС не следва да я преповтаря. При
изяснената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за основателност на
предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗК
„Лев Инс“ АД за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП и за неоснователност на
заявеното от ответника възражение за принос за настъпване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия пешеходец вследствие нарушение на правилата на чл.113, ал.1, т.1 и
т.2 ЗДвП и чл.114, ал.1 ЗДвП. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва
решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора
по този материалноправен въпрос. Пред въззивния съд спорът е сведен само до
справедливия размер на дължимото обезщетение с оглед обема и степента на засягане на
телесния интегритет на ищеца.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени
с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните обстоятелства: Към
датата на увреждащия инцидент 22.05.2022 г. ищецът В. е бил почти на 15 г. В пряка
причинно-следствена връзка със случилото се му е причинено счупване на лъчевата и
лакътната кости на дясна предмишница. Естеството на фрактурата не е наложило
оперативна интервенция, а му е проведено консервативно лечение, изразяващо се в
извършване на закрита репозиция и поставяне на гипсова имобилизация за срок от 30 дни.
Лечението е продължило в рамките на нормалния срок и без усложнения, за което съдът
прави извод от липсата на ангажирани доказателства ищецът да е посещавал лекар за
2
периода от изтичане срока на имобилизацията до 04.01.2024 г., когато е прегледан от
ортопед-травматолог за нуждите на съдебно-медицинската експертиза. Съгласно
заключението счупването на кости е съпроводено със значителна болка, която следва да се
купира с лекарствени средства, при което въпреки липсата на доказателства в тази насока
съдът приема, че непосредствено след инцидента в рамките на месец ищецът е приемал
медикаменти за туширане на болковата симптоматика. Вещото лице дава заключение, че
травмата е причинила на ищеца затруднение в движенията на дясната ръка за около 5-6
месеца. В амбулаторния лист от прегледа му година и половина след ПТП е посочено, че
движенията на дясната гривнена става са неболезнени, леко ограничени по обем и с нарушен
по сила захват на дясната ръка и ищецът има субективни оплаквания от болка при промяна
на климатичните условия. В съдебно заседание вещото лице заявява, че захватът на ръката
не е нарушен, а се констатира само затруднена супинация – завъртане на ръката в областта
на гривнената става, при това няма голямо отклонение от нормалните стойности.
Категорично е, че това остатъчно явление от травмата е отстранимо чрез провеждане на курс
на рехабилитация, с добри перспективи за пълно възстановяване с оглед младата възраст на
пострадалия. Последният не е провеждал рехабилитационни и физиотерапевтични
процедури в специализирано заведение, а както сам споделил при прегледа е извършвал
раздвижване в къщи, като е упражнявал ръката си с различни по тежест движения. Във
въззивната си жалба жалбоподателят излага, че не са му давани предписания за провеждане
на рехабилитация, но както бе посочено, липсват доказателства той да е търсил лекар във
връзка с оплаквания за болки и ограничения в движението на дясната китка, а именно такива
оплаквания пред личния му или лекуващия му лекар биха довели до насочването му към
физикална терапия и рехабилитация. С оглед обстоятелството, че година и половина след
инцидента той не е посещавал лекар по повод на травмата от ПТП, а първият извършен му
преглед е във връзка с настоящото дело, съдът формира извод, че самият той и неговите
родители са считали ръката за напълно възстановена, не са отчитали някакъв съществен
проблем, изискващ предприемането на допълнително лечение. Майката на ищеца е
фармацевт, има медицински знания и опит, несъмнено е наясно с ползите от провеждане на
рехабилитация и съдът не допуска, че тя би бездействала, ако е смятала, че синът й не е
възстановен. От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, изготвена след
преглед на ищеца, се установява, че в отговор на претърпяното ПТП той е имал
характерните за тази ситуация емоционални преживявания и обичайното преминаване през
отделните фази на преработка на психотравмата, съпътствани с промени в съня, повишена
тревожност, когнитивни затруднения, страхове, постоянно връщане и говорене за проблема.
Острата травматична криза – периодът след първата фаза на стъписване и шок – при С. е
била овладяна в рамките на първия месец с оглед личния му ресурс за справяне със стресови
ситуации, подкрепящите доверителни отношения в семейството и с приятелите, както и
получената специализирана помощ на психолог. След това е настъпило успокоение и към
момента на освидетелстването травматичното събитие е преработено, негативните
емоционални преживявания в основната им част не са актуални, а остатъчните са свързани с
реакции на предпазливост и изострено внимание при пресичане на пътно платно. Тези
3
повишени предпазливост и внимание очевидно не могат да бъдат приети като фактори,
нарушаващи социалното функциониране на ищеца, а напротив следва да бъдат отчетени
като позитив за всеки пешеходец. В случая следва да се има предвид и това, че още преди
инцидента пострадалият се е страхувал от високи скорости, не обичал да пътува и при
пътуване му ставало лошо и му се повръщало, което е признал в интервюто с психолога. Св.
И. М. излага, че ищецът споделял, че все още има кошмари от инцидента, но съдът не
кредитира неговите показания в тази насока, тъй като при освидетелстването на С. от
психолога той не е споделил подобни изживявания, самото заключение опровергава
наличието им, като освен това механизмът на ПТП и на получаване на травмата са такива,
че не предлагат толкова силен и продължителен емоционален отклик.
Травматичното увреждане е причинило на ищеца обичайните битови затруднения
при подобна травма на активната ръка – в периода на имобилизацията на крайника и
вероятно до месец след свалянето на гипса той е имал трудности при извършването на
дейностите от ежедневието и се е нуждаел от помощта на своите близки за
самообслужването си, което се установява и от свидетелските показания. Видно от
психологическата експертиза, в интервюто с психолога, проведено на 14.02.2024 г., ищецът е
споделил, че е отсъствал от училище само един ден, както и че ходи на фитнес 2-3 пъти
седмично и обича да се занимава в боксова зала. Посочил е, че „сега, като беше зле времето“
не е ходил. Така споделеното опровергава изложените във въззивната жалба твърдения че
социалното му функциониране е било засегнато в по-голяма от обичайната степен – че не е
могъл да общува и играе с връстниците си и да спортува.
Всички изложени фактори са съобразени и от първоинстанционния съд при
определяне размера на обезщетението, но ВТАС намира, че не е достатъчно оценена
икономическата конюнктура в Р България към датата на ПТП и съдебната практика по
казуси със сходни травматични увреждания. Ориентир за икономическата обстановка
са освен лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, които не са променяни
през последните години, също и минималната работна заплата през 2022 г. – 710 лв. и
средната работна заплата в страната към средата на 2022 г. по данни на НСИ – около 1
700 лв. По дела със сходни травматични увреждания /без оперативно лечение, с
нормален възстановителен период, без усложнения/, настъпили през 2022 г., съдът е
определял обезщетения в рамките между 20 000 лв. и 40 000 лв., като по-високите
обезщетения са присъждани при пострадали, чиято лична сфера е засегната в по-
голяма степен напр. поради специфично използване на увредения крайник с оглед
професионална и трудова реализация.
При съвкупния анализ на всички изложени обстоятелства ВТАС приема, че
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. е справедливо и годно да
възмезди пострадалия за вредите, причинени му от застрахования при ответното
дружество водач. Поради този извод на въззивната инстанция, решението на ОС –
Ловеч следва да бъде отменено в частта, с която искът на С. е отхвърлен за разликата
4
над 15 000 лв. до 20 000 лв. и следва да му бъде присъдено допълнително обезщетение
от 5 000 лв. В останалата му обжалвана част решението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора, решението на ОС – Ловеч следва да бъде
отменено в частта за разноските, които В. С. е осъден да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД по
съразмерност за разликата над 507 лв. до присъдената сума 591.50 лв. На застрахователя
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата – сумата 120 лв. При този изход на спора пред въззивния съд на процесуалния
представител на ищеца адв. К. следва да се присъди допълнително адвокатско
възнаграждение за осъществената от нея безплатна защита за първоинстанционното
производство, както и адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата. При цена на иска 50 000 лв. дължимото адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 възлиза на 5 580 лв. с ДДС и
съразмерно на уважената част от иска на адв. К. следва да се присъди сумата 2 232 лв. В
производството пред ОС й е присъдена сумата 1 750 лв., при което следва да се присъди
допълнително сумата 482 лв. За въззивното производство при обжалваем интерес 25 000 лв.
дължимото възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 възлиза на 3 180 лв. с
ДДС и съразмерно уважената част от жалбата на адв. К. следва да се присъди сумата 636 лв.
На ищеца В. С. следва да бъдат присъдени допълнително разноски за производството пред
ОС, съразмерно на уважената част от иска му. Дължимите разноски са общо в размер на 320
лв. и при присъдени 240 лв. от тях, следва да се присъди допълнително сумата 80 лв. ЗД
„Лев Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
допълнителна държавна такса в размер на 300 лв. – 200 лв. за първоинстанционното
производство и 100 лв. за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 30/ 21.06.2024 г. по т.д. № 2/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч в
частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. С. – непълнолетен, действащ със
съгласието на своята майка В. С. Г., иск за осъждане на ЗД „Лев Инс“ АД да му заплати
застрахователно обезщетение за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат от ПТП на 22.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 21.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, които В. С. е
осъден да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД по съразмерност за разликата над 507 лв. до
присъдената сума 591.50 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А, да заплати на В. М. С. с ЕГН **********,
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка В. С. Г., от гр. Троян, допълнително
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП
5
на 22.05.2022 г., в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв. /разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв./,
ведно със законна лихва, считано от 21.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 80 /осемдесет/ лв. – разноски, съразмерно на уважената част от иска му.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А, да заплати на адвокат П. Д. К. от АК-София, с
ЕГН **********, с адрес на кантората гр. София, *******, на основание чл.38, ал.2 вр. с
ал.1, т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В. М. С.,
съразмерно с уважената част от иска – сумата 1 118 /хиляда сто и осемнадесет/ лв. с ДДС.
ОСЪЖДА В. М. С. с ЕГН **********, да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А,
сумата 120 /сто и двадесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТАС допълнителна държавна такса в размер на 300 /триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6