№ 137
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20211100507179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител, постановено на 12.05.2021 г., по изп.д. №
20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с
фактическа и правна сложност. Счита, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който се следва за образуване на изпълнително дело и възлиза
на 200 лв. Намира, че в случая не следва да се прилага чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., тъй като в хода на образуваното изпълнително дело от упълномощения от
взискателя адвокат не са извършени никакви действия, целящи удовлетворяване на
паричното му вземане.
Взискателят по изпълнителното дело – К.Д.Д., оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. Твърди, че присъденото в негова полза адвокатско
възнаграждение е в размер, който отговаря на минималния такъв, определен в Наредба № 1
от 09.07.2004 г.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
1
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ,
с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с
рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на
взискателя К.Д.Д. срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, за събиране на сумите, присъдени с
изпълнителен лист от 16.03.2021 г., издаден по гр.д. № 23976/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 159-ти състав, а именно на сума в размер на 365, 50 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят К.Д.Д., е представляван
от адвокат Б.Д.В., като в хода му и преди изпълнителното производство да бъде приключено
са представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат
възнаграждение в размер на 400 лв. Това се доказва от договора за правна защита и
съдействие от 14.04.2021 г., който е подписан от адвокат В., който е кредитор на
задължението за получаване на възнаграждение, и е удостоверил факта, че сумата от 400 лв.
му е заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 14.04.2021 г., както и на извършване на
2
плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС -
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид размера
на вземането на взискателя от 365, 50 лв., възлиза на сумата от 200 лв. / чл. 10, т. 2 от
Наредбата/.
От договора за правна защита и съдействие от 21.01.2021 г. се установява, че на
адвокатa е възложено да извършва както правни действия по образуване на изпълнително
производство, така и действия по процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело, които имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване на паричното
вземане. Ето защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката,
е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 400 лв.
Предвид изложеното се налага изводa, че в случая в полза на взискателя не може да се
присъди адвокатско възнаграждение под 400 лв., без значение каква е правната и фактическа
сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от
него адвокат за събиране на присъдените в негова полза суми. Претендираното от
взискателя и платено в полза на упълномощения адвокат възнаграждение е равно на тази
сума, поради което разноските за неговото заплащане не могат да бъдат намалени в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника.
Това прави подадената частна жалба неоснователна.
В производството пред съда по произнасяне по правилността на акта на съдебния
изпълнител, с който е разпределена отговорността за разноски в изпълнителното
производство, не се следват разноски за страната, в полза на която то е приключило.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Т.С.“ ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител, постановено на 12.05.2021 г., по изп.д. №
20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4