№ 7928
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110102107 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против И. К. К. и К. К. К., действащ чрез своята майка и
законен представител М. И. К. за осъждането им да заплатят разделно при квоти от по 1/2
сумата 2362,47 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в АДРЕС абонатен № 232293,
сумата 386,24 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., сумата 48,66 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до 04.2020 г. и сумата
10,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба –
17.01.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
респ. с техния наследодател в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба отвтеникът К. К. К. действащ
чрез своята майка не оспорва, че е наследник на К. П. К., както и че последният е бил
собственик на процесния имот, респ. е бил потребител на топлинна енергия. Не оспорва, че
1
между страните съществува облигационна връзка по договор за продажба на топлинна
енергия. Не оспорва доставеното количество топлинна енергия. Позовава се на изтекла в
негова полза кратка погасителна давност по отношение на вземанията за периода м.10.2018
г. до м.12.2019 г. Счита акцесорният иск за лихва за неоснователен върху погасената част от
главницата за топлинна енергия. При тези твърдения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът И. К. К. е депозирала своевременно отговор на исковата молба, в който
заявява, че исковата молба е недопустима относно претенцията за заплащане на суми за
дялово разпределение, тъй като ищецът не е титуляр на вземането.По основателността на
исковете заявява, че част от вземанията за топлинна енергия са частично погасени. Оспорва
методиката, по която ищецът е начислявал суми за дялово разпределение. Заявява, че не е
изпадал в забава и не дължи лихва за забава. Не оспорва ищецът да е издал фактури на
посочената стойност, както и че до имотът е доставено твърдяното в исковата молба
количество топлинна енергия. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ АД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е приобщено копие на нотариален акт за замяна на недвижим имот №113,
том IV, рег. №8824, дело 605/2006 г. от 18.08.2006 г. на нотариус Весела Ивчева с рег. №271
на НК и район на действие СРС , видно от които собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент №64, находящ се в гр. АДРЕС е придобита от К. П. К.. По делото
не се твърди нито са представени доказателства К. П. К. да се разпоредил с имота преди
настъпване на смъртта му – 19.10.2020 г.. Това налага извод, че К. П. К. е бил потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
2
енергетиката в качеството му на собственик на имота през исковия период респ. между него
и топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи
през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и
не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
След смъртта на К. П. К. на 19.10.2020 г. всички негови имуществени права,
задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящите
наследници в качеството им на единствени наследници по закон съгласно удостоверение за
наследници с изх.РПД22-ВК08-270/22.03.2022 г., издадено от Столична община, район
Подуяне. В случая ответниците не оспорват обстоятелството, че са наследници на К. П. К.,
поради което съдът приема, че И. К. К. и К. К. К. действащ чрез своята майка и законен
представител М. И. К. като негови правоприемници отговарят за поетите от наследодателя
задължения да заплаща топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот.
Ответниците не оспорват количествата доставена до имота топлинна енергия, както и
размера на начислените суми, за които ищецът е издал фактури. Не се твърди да са
заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че
ответниците като правоприемници при равни квоти дължат заплащането на претендираната
от ищеца стойност за потребена топлинна енергия по равно.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
По делото не се твърди и няма доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, поради което за да се приеме, че задълженията на ответниците са погасени по
давност следва тяхната изискуемост да е настъпила преди повече от три години и 69 дни
назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, което в случая не се
установява, поради което възраженията на ответниците са неоснователни.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
3
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи общо на 48,66 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„Т.С“ ЕАД като възложител и „„Т.С.“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава
стойността на тази цена от крайните клиенти. Законовата уредба установява задължение за
купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния
счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не е спорно по делото и се
установява от приобщените писмени доказателства. Исковата претенция следва да бъде
уважена в цялост като всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати сума от по
24,33 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото се
установи, че дължимите суми за топлинна енергия не са заплатени в срока за това, поради
което ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, респ. са налице основанията да
бъде уважена и тази искова претенция като всеки от отвтениците следва да бъде осъден да
заплати сума от по 193,12 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което и тази акцесорна претенция се явява
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора разноски се поражда в полза и на двете страни.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на
исковете в общ размер на 211,52 лева за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП,
платими от ответниците по равно.
Всеки от отвтениците претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при
условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Представени са договори за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА с оглед
декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на
процесуалните им представители следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати. Въз основа цената на исковете предявени срещу
всеки от тях поотделно от 1403,81 лева и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, препращаща към
НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатските възнаграждения възлизат на по 440,38 лева
4
(400+10% за горницата над 1000 лева), от които съразмерно с основателната част на
исковете, на процесуалните им представители се следва сумата от по 1,60 лева, които следва
да се присъдят в полза на адв. Р. Р. от САК и съответно в полза на адв. К. К. от САК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С“ ЕАД ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1181,23 лева – главница, представляваща обща стойност на
незаплатена ТЕ за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в АДРЕС
абонатен № 232293, сумата 193,12 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., сумата 24,33
лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до
04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 105,76 лева като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5,13
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител М. И. К. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С“ ЕАД ЕИК ЕИК
със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1181,23 лева – главница, представляваща обща стойност на
незаплатена ТЕ за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в АДРЕС
абонатен № 232293, сумата 193,12 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., сумата 24,33
лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до
04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 105,76 лева като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5,13
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адв. Р. Р. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1,60 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ответника И. К. К. ЕГН ********** по
гр.д. №2107/2022 г. на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адв. К. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1,60 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ответника К. К. К. ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител М. И. К. ЕГН ********** по гр.д.
№2107/2022 г. на СРС 168 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С” ЕАД – „Техем съсрвисис“ ЕООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5