Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260060 10.03.2021
г. град
Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Ч. ПЪРВИ СЪСТАВ
На единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 426 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът
е сезиран с жалба от Х.С.С., ЕГН ********** против наказателно постановление
(НП) № 43-0000331/09.09.2020 г. издадено от Антон Ставрев Ставрев, директор на
РД „АА“ - Стара Загора.
Жалбоподателят
Х.С.С. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна РД „АА“ Стара Загора, в съпроводителното писмо иска НП да бъде
потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия А-2018, № 262208/07.07.2020г. жалбоподателят Х.С.С., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП - Закон за автомобилните превози („Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
глоба 2000 лв. - при първо нарушение“), за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България – Наредбата („Водачът на автомобил за обществен превоз на
товари отговаря на следните изисквания: да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по
чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози), изразяващо се в това, че на 07.07.2020
г., в 11.25 часа, в обл. Стара Загора, община Ч., на АМ Тракия, км. 170, е управлявал
товарен автомобил от категория № 3, марка „МАН“, с рег. № ***, собственост на
фирма „Бълктранс“ ЕООД, видно от свидетелство за регистрация част II /втора/,
с рег. № ***, извършващ обществен превоз на товари /фракция 0-63/, видно от
товарителница, серия V, № 009360 от
07.07.2020 г. по маршрут на движение с. Ш. – гр. Ч., видно от пътен лист, серия
ВА № 159342 от 07.07.2020 г., като водачът Х.С., извършващ превоза не отговаря
на изискването за квалификация на водача - не притежава карта за квалификация
на водача по смисъла на Наредбата по чл. 7б, ал. 5, видно от направена справка
в системата за карта квалификация на водачите в ИА „АА“ гр. София.
С
оглед така повдигнатото административно обвинение от фактическа страна - извършване
на обществен превоз на товари, без водача
да притежава валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози,
настоящият съдебен състав счита, че издаденото НП е опорочено. В производството
по налагане на административно наказание на посоченото по-горе основание е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице несъответствие
между фактическото и юридическото формулиране на обвинението. Разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България е материалноправна и посочва едно от изискванията на които
трябва да отговаря водачът
на автомобил за обществен превоз на товари - да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози, т.е. нормата съдържа правило за поведение, насочено към
субект като наказаното в случая лице. Посочената за нарушена норма обаче
препраща към друга разпоредба - чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози („Оборудването с обезопасителни колани на моторните превозни средства
от категории М2 и М3, които не са оборудвани фабрично с такива, се извършва по
реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата“),
която в редакцията си към момента на извършване на нарушението – 07.07.2020 г.
е била изменена с ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. и има съвсем
различно съдържание. От
анализа на цитираната норма става ясно, че същата определя режим за оборудване
с обезопасителни колана на посочените в разпоредбата моторни превозни средства,
които не са оборудвани с такива, както и реда по който става това, като
препраща към друга законова разпоредба, но не съдържа правило за поведение с
адресат водачът на автомобил за обществен превоз на товари, поради което и
описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти и обстоятелства не
съставляват нарушение на същата. Налице е колизия между разпоредбата на чл. 87, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България и чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните.
Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове
(ЗНА), разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл,
а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България. Съгласно ал. 3 на посочената норма,
наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се
обосновава съобразно предходната алинея.
Практиката
на касационната инстанция е константна, че
съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗНА при реализирането на
административнонаказателната отговорност е недопустимо
административнонаказателните норми да се прилагат по аналогия или да се
тълкуват разширително. Неизписването на всички фактически и правни основания,
въз основа на които наказващият орган е извел своите изводи, относно наличието
на елементите на посоченото в НП административно нарушение е съществено
процесуално нарушение, което засяга освен правото на защита на сакционираното
лице, но и правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната
воля на органа е постановена в съответствие със закона (В този смисъл Решение №
39 от 16.02.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 14/2018 г.).
В
случая, АНО не е съобразил измененията в посочената разпоредба и я е приложил
неправилно, което съответно е довело до неправилна правна квалификация на
нарушението. Неправилната правна квалификация на деянието е процесуално
нарушение от категорията на съществените, доколкото е от значение за адекватната защита на санкционирания с
оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява. Наличието на
такова нарушение е абсолютно основание за отмяна на НП.
По
изложените мотиви, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на
обжалване по настоящото дело се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено на процесуално основание, без съдът да се произнася по това дали
наказаното лице е извършило деяние, което да съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административно
наказателна отговорност, както и правилно или е определен размера на
наказанието.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 400 (четиристотин) лева
адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в
представения договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020 г. (л. 4 от
приложеното АНД № 2824/2020г. по описа на РС - Стара Загора), съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна е
неоснователно, тъй като платеното адвокатско възнаграждение е съобразено с
размера, определен по правилата на чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради
това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да
бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, като
лице, поемащо разноски по смисъла на § 1, т. 6 от АПК, да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин)
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 43-0000331 от 09.09.2020 г. издадено от Антон
Ставрев Ставрев, директор на РД „Автомобилна администрация“ - Стара Загора.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София да заплати на
жалбоподателя Х.С.С., ЕГН **********,*** 34, оф. 5, чрез адв. Б.З.и адв. Л.Г.,
направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: