Р Е Ш Е Н И Е № 49
гр. Сливен, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието
на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 32
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 1 от 05.01.2023 г. по АНД № 20222230200795/2022 г. на РС Сливен, е отменено наказателно постановление № ********** от 18.04.2022 год., издадено от Директора на РДГ - гр. Сливен, с което на Г.М.Д., ЕГН ********** за нарушение на чл.23, ал.1, вр.чл.43, ал.2, пр.8, вр. чл. 84, ал. 1, пр.2 от ЗЛОД му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл. 95 от същия закон са отнети в полза на държавата о. т. от с.и лек автомобил „Н.“, с рег. № *****, а жалбоподателят е лишен от право на ловуване за срок от три години, като незаконосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател РДГ – Сливен, който чрез процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Моли се съда да отмени атакувания съдебен акт и да потвърди НП.
В с.з. касационният жалбоподател, РДГ – Сливен, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт В. К., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена при доводи развити в нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба се явява лично и с адв. Е.Д., преупълномощена от адв. П.Н. –пълномощник, която оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че постановеното решение е подробно и мотивирано. Дава становище да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 27.11.2021 г. в местността *****, **********в землището на гр. Т. се провел организиран лов. Служители от РДГ - гр. Сливен извършили проверка във въпросната местност, като при обход забелязали няколко джипа. Проверили документите и оръжията на всички и установили, че са в изрядност. Липсвала само издадената за деня бележка, за която ловджиите обяснили, че е във ръководителя на лова и същият по-късно я донесъл на място и предоставил за проверка. Проверили и автомобилите на групата ловци. В автомобила на Г.Д., в зелена мешка, оставена отгоре върху другия багаж, служителят Ш.чрез опипване установил, че има трупно месо. Същият заявил, че не е негово, а свидетелят М. Г.завел свидетеля П.И.и полицейските служители на мястото, където били намерили м., намиращо се на около 3 км. от мястото където били паркирани джиповете, в близост до частно ловно стопанство. На мястото проверяващите открили кожа и три броя крака от одрано животно. Били уведомени останалите служители от РДГ-Сливен, месото и кожата иззети и съставен Констативен протокол от същата дата. На Г.Д. бил съставен АУАН № 123254 от 30.11.2021г., за това че ловува, като съхранява в багажното отделение на лек автомобил марка „Н., с рег. № ***** разпознаваеми части на намерен убит дивеч : о. т. на с.с редовно заверен билет за лов, но без писмено разрешително за лов за този вид дивеч, с което са нарушени чл.23, ал.1, вр.чл.43, ал.2, пр.8, вр. чл. 84, ал. 1, пр.2 от ЗЛОД. Въз основа на съставения акт е издадено и процесното НП.
При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, за безспорно установено че: в багажника на автомобила Д. е имало месо – о. т. на с.; същият не е притежавал писмено разрешително за лов на този вид дивеч; съгласно чл. 43, ал. 2, предл. 8 от ЗЛОД, ловуване е и съхранението на разпознаваеми части на намерен убит дивеч, но от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението за което е ангажирана административно наказателната му отговорност, а именно, че е съхранявал месото – о. т. на с.по смисъла на ЗЛОД. Трупът е бил намерен и месото е било оставено в багажника на автомобила с цел да бъде предадено на горското стопанство в гр. Твърдица. При тези мотиви съдът отменил НП като незаконосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
Съгласно чл. 220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи.
За да постанови решението си, решаващият съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение. Въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и разглеждайки в съвкупност гласните и писмените доказателства е счел, че незаконосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, за нарушение, което не е установено да е извършено по безспорен начин.Касационната инстанция изцяло споделя аргументите, изложени от районния съд, поради което повторното им излагане не е необходимо по аргумент от процесуалната норма на чл. 221, ал. 2 от АПК, в която е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените съображения, изводът на Районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, е правилен и постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар, следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********, разноски в размер на 400 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 05.01.2023 г., постановено по АНД № 20222230200795/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите - Сливен да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: