Решение по дело №55596/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11989
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Биляна Магделинова
Дело: 20231110155596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11989
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110155596 по
описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове от ЗАД ... срещу .... с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума в
размер на 7975,37 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
10.10.2023 г. до погасяване на задължението, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „...“ във връзка с преписка по щета № ... с
включени ликвидационни в разноски в размер на 10,00 лева, както и за сумата
в размер на 2 548,67 лева, представляваща законна лихва за забава върху
регресното вземане за периода от 10.10.2020 г. до 09.10.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че 27.01.2019 в гр. София е
настъпило ПТП, при което поради непочистено и заледено пътно платно,
водач на лек автомобил, застрахован при ответника не успял да предприеме
аварийно спиране, поради възникнала опасност, като в резултат на това, са
нанесени имуществени вреди на застрахования при ищцовото дружество по
застраховка „...“ лек автомобил. Сочи се, че след подадено заявление е
образувана щета №..., по която е определено и изплатено на застрахователно
обезщетение в размер на 7965,37 лева и са направени ликвидационни разноски
в размер на 10,00 лева. Сочи се, че до ответника, в качеството му на стопанин
на пътя, е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но плащане
не постъпило. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
1
Ответникът .... представя писмен отговор в срок, в който оспорва иска
като неоснователен. Твърди че от изложеното в исковата молба не става ясно
по категоричен начин причината за настъпване на ПТП да е непочистена и
заледена пътна настилка, както и къде е точното местоположение на
процесното ПТП. Оспорва се описания от ищеца механизъм на настъпване на
ПТП, наличието на причинна връзка между него и вредите по процесния
автомобил. Оспорва по размер на претендираното обезщетение. Твърди че
водачът на автомобила е виновен за настъпване на произшествието, като не е
съобразил поведението си с пътната обстановка. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките
за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на
покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
От събраните доказателства се установява и между страните няма спор
относно наличието на сключен договор за застраховка „...“ относно л. а. марка
„...", с peг. № ..., валиден към датата на ПТП, с ищеца; 2. Изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение на увреденото лице в
размер на 7965,37лева, както и сторени ликвидационни разноски в размер на
10 лева за определянето му.
За установяване механизма на ПТП, по отношение на който е налице спор
между страните, са представени писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства и е приета авто-техническа експертиза.
Представен е двустранен констативен протокол, подписан от
участниците в ПТП, в който е посочена схема на ПТП. Съдът приема, че
2
двустранният констативен протокол има доказателствена стойност на частен
документ, регламентирана в чл.180 от ГПК. Същият представлява
доказателство, че удостоверените в него волеизявления са на лицата, които са
го подписали, а именно участниците в процесното ПТП. С подписването на
този протокол участниците в ПТП са се съгласили с посочената в протокола
схема на настъпване на ПТП. От подписването на протокола от двете
страните следва да се направи извод, че участниците в ПТП са имали съгласие
относно обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП. Съдът приема, че от
посочената схема на ПТП в двустранния констативен протокол, който е
подписан без възражения от участниците в ПТП, се установяват
обстоятелствата, при които същото е настъпило.
Свидетелката С. Н. през януари 2019г. управлявала автомобил ..., когато
настъпило ПТП. Тръгнала да се прибира към квартирата си, не помни името
на улицата, но пресечката на тази улица се казвала „...“ в кв. .... ПТП
настъпило през зимата, улицата била стръмна и се движела отгоре надолу. При
спускането видяла, че долу имало закъсала кола, която се опитвала да се
изкачи, но улицата била страшно заледена. Щом видяла, че има закъсала кола,
се опитала да спра, натиснала спирачките, но не успях, тъй като имало лед по
улицата. Колата изобщо не спряла, движела се като шейна. При наближаване
на колата и с цел да не я удари челно, тръгнала на страни към стената наляво
където, нямало паркирани коли, за да я качи на бордюра и да не я удари челно,
но я ударила странично с предницата на автомобила в бордюра и стената
предно, а другата кола ударила странично. Постепенно натискала спирачката,
за да убие скоростта, през цялото време на движение по улицата се опитвала
да намали и да спре. Автомобилът бил със зимни гуми, но асфалтът бил
заледен. Нямало предупредителни табели за заледяването или за затваряне на
улицата. Улицата била права и когато завила видяла в дъното авариралата
кола, имало хора които се опитвали да я избутат. Свидетелката М. К. помни
произшествието от м. Февруари, преди около 5 години, управлявала ....,
червен на цвят, изкачвала се нагоре по улица, която е перпендикулярна на ул.
„...“ в кв. „...“. По средата на тази улица била гаражът й, но не успяла да стигне
до него, тъй като имало коловози и било заледено. Колата започнала да
блокира, детето й било отзад, имало паркирали коли около нея и канавка. Не
успяла да стигна до гаража си и пускала леко назад на ръчна и на спирачка, но
колата се носела, опитвала се да не ударя паркираните коли. В един момент я
3
ударило нещо черно и голямо. В първия момент не разбрала какво става.
Дръпнала ръчната, извадила детето от колата, видяла че е ударена от черен
джип от дясната му страна, тъй като се завъртяла към тротоара, което
намалило удара, а ударът на нейната кола бил челен, подписали протокол и не
се обадили на КАТ, тъй като се разбрли помежду си.
Приета е авто-техническа експертиза, по която е направено заключение, че
описаните в експертиза повреди по л.а. „... ..." с pег. № ... са в причинно-
следствена връзка на механизма на ПТП описан в исковата молба и е
определена стойността им към датата на настъпване на ПТП по средни
пазарни цени в размер на 8071,74лева. Обичайният размер на
ликвуидационните разходи е да си признават ликвидационни разходи е 15
лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че при управлението
на л.а. „... ..." с pег. № ... свидетелката Н. е участвала в произшествие, при
което са настъпили щети при движение по стръмна и заледена улица.От
заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и обосновано, се установява, че описаният механизъм на ПТП
и уврежданията, отразени в описа на застрахователя, са в пряко причинно-
следствена връзка, а стойността, необходима за възстановяване на автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на
8071,74лв.
От посочените доказателства се установява механизма на настъпване на
вредите, заледяването на пътната настилка, характерът и размерът на
повредите на МПС.
Не е спорно, че процесният пътен инцидент е настъпил на пътен участък,
собственост на Столична община, съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност
за обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а чл..167 ал.1 от ЗДвП
вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да
се сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието на
заледен участък на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила
4
изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради което Общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Не се установява ответникът или трето лице по възлагане да е изпълнил
задължението за сигнализиране за опасност по пътя, за обезопасяване с
нарочен пътен знак на процесния заледен участък на пътното платно.
Следователно ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение,
вследствие на което е и настъпила вреда. От приетите по делото общи условия
се установява, че застрахователят осигурява покритие за рискове ПТП, поради
което следва да се направи извод, че процесните вреди представляват събитие
по покрит риск.
Доколкото е установено, че процесното ПТП е причинено в следствие на
заледена улица, представляваща общински път, от което са настъпили
процесните вреди, обезщетени от застрахователя, то на основание чл.410, ал.1,
т.2 КЗ, същият встъпва в правата застрахования срещу ответника за вредата
до размера на претендираното обезщетение и обичайните разноски - в
настоящия случай сумата от 7975,37лева.
По делото не са събрани доказателства за допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата от водача на увредения лек автомобил,
свързани с движение с несъобразена скорост, поради което не се установява да
е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното следва да бъде уважен иска до пълния предявен
размер.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Ангажирани са доказателства за получена покана за доброволно
изпълнение на 13.01.2020г. и не са ангажирани доказателства за плащане,
поради което отвтеникът е изпаднал в забава от 14.01.2023г. и дължи лихва за
забава с размер определен по реда на чл.162 от ГПК за периода от 10.10.2020г.
до 09.10.2023г. в размер на 2555,49лева
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1070,96лв., които включват
платена възражвна такса, депозит за свидетели, вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, определено по чл.78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... да заплати на ЗАД „...“ с ЕИК ... на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума в размер на
7975,37 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.10.2023 г.
до погасяване на задължението, представляваща застрахователно обезщетение
по застраховка „...“ във връзка с преписка по щета № ... с включени
ликвидационни в разноски в размер на 10,00 лева, както и сумата в размер на 2
548,67 лева, представляваща законна лихва за забава върху регресното
вземане за периода от 10.10.2020 г. до 09.10.2023 г., както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 1070,96лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6