Р Е Ш Е Н И Е
№ 1647
гр.
Пловдив, 04 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Х. Н. и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 2093/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.С.Н., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Т. против Решение № 1330 от
28.06.2022 г. на РС-Пловдив, XVII н.с., постановено по АНД № 1072/2022 г., в частта,
в която е потвърдено наказателно
постановление № 22-1030-000288 от 25.01.2022г., издадено от началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“- Пловдив, с което на касатора е наложена глоба
в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП.
Релевираните касационни основания се субсумират в
доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение
на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП в
обжалваната му част. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – началник група в сектор „Пътна
полиция“- Пловдив при ОД на МВР-Пловдив не изразява
становище по жалбата и не се представлява пред АС – Пловдив.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 22-1030-000288
от 25.01.2022г., издадено от началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор
„Пътна полиция“- Пловдив, с което на К.С.Н. е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП.
От
фактическа страна е установено, че на 14.01.2022 г., около 16:51 часа, в
гр.Пловдив, на бул. „Санкт Петербург" и бул. „Източен“, посока Запад,
служители на с-р „Пътна полиция" при ОД МВР - Пловдив, осъществявали на
същото място дейност по контрол на движението, когато забелязали преминаващ
през бул. „Санкт Петербург" лек автомобил "Тойота Ланд Круизер"
с рег.№ РВ*****ХТ, чийто водач не използвал обезопасителен колан. Поради това
полицейският служител Н.Ф., който бил униформен, със светлоотразителна жилетка,
излязъл на пътя и подал ясен сигнал със стоп-палка на водача на горното МПС, с
указание да спре, като сигналът бил подаден на видим участък през светлата част
на денонощието. Водачът на МПС с рег.№РВ****ХТ обаче не изпълнил указанието да
спре и продължил движението си. Поради тази причина Н.Ф. се качил на патрулния
автомобил и догонил нарушителя, който при проверката се оказал К.Н., като
последният бил с вече поставен колан.
За
да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че
не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения, а вмененото нарушение е доказано. Съдът е приел, че
наложените наказания – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, които са в минимално предвидения по закон размер, са
правилни и справедливи, което изключва възможността за тяхната редукция.
Решението
е правилно, като на основание чл. 221, ал. 2
от АПК съдът препраща към мотивите на същото. Последователно и подробно
са обсъдени всички събрани доказателствени средства. Правилна е и констатацията
за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на НП.
В
случая, от събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени
доказателства по безсъмнен начин е установено осъществяването на изпълнителното
деяние на вмененото нарушение. Без значение е дали нарушението е извършено
умишлено или по непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Поради това
и възражението за липса на умисъл е неоснователно.
По
отношение размера на наложеното наказание за нарушението по чл. 103 от ЗДвП, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от
касационната инстанция и правилно е установил, че се касае до налагане на
размер на наказанията в законоустановения минимум, установен в чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП. Не е предвиден друг вид наказание, нито по-нисък размер на
наказание.
При
съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени административнопроизводствените
правила на ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен наказващ орган, надлежно упълномощен от министъра на вътрешните
работи. Не се констатираха твърдените в настоящото производство основания за
отмяната му.
В
хода на касационното производство не са събрани доказателства, които да
променят установеното пред въззивния съд или да водят до изводи различни от
вече направените.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото ответникът има право на разноски, но тъй като
такива не се претендират, не следва да се присъждат.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1330 от 28.06.2022 г., постановено по АНД № 1072 по описа за
2022 г. на Районен съд –Пловдив- XVII н.с., в частта, в
която е потвърдено наказателно
постановление № 22-1030-000288 от 25.01.2022г., издадено от началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“- Пловдив, с което на К.С.Н., ЕГН ********** ***
е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………