Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, VІІ-ми състав,
в открито заседание на девети септември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
адм.д. № 401 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112,
ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнороцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.К. ***
против Експертно решение № 1346 от зас.№ 109/12.06.2020 г. на Националната
експретна лекарска комисия (НЕЛК) – Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), с което е потвърдено Експертно
решение на ТЕЛК общи заболявания ІІ състав при УМБАЛ – Русе № 0523 от зас.№ 031/18.02.2020
г., като е отменен издаден на жалбоподателя болничен лист № Е20199299564.
Жалбоподателят поддържа
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
противоречие с материалноправни норми и необоснованост. Иска се отмяна на
обжалваното експертно решение и постановяване на съдебно решение, с което
оспореният болничен лист да бъде потвърден. Претендира се и присъждане на направените
в производството разноски.
Ответникът – НЕЛК - София,
чрез процесуалния си представител, в представена по делото молба, вх. № 2991 от
27.08.2020 г., оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Излага
съображения, че оспореното експертно решение на НЕЛК отговаря на всички
законови изисквания, като е и надлежно мотивирано, чрез наличната медицинска
документация в медицинското досие на лицето. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, евентуално претендирано
от жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимиран субект и срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт. ЕР на НЕЛК № 1346/12.06.2020
г. е съобщено на жалбоподателя на 02.07.2020 г., а жалбата е входирана в
деловодството на ответника на 15.07.2020 г., като е подадена преди тази дата
чрез куриерска фирма. При тези данни съдът приема, че оспорването е реализирано
в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
От
наличните в медицинското досие писмени доказателства, както и от представените
такива по настоящото дело, безспорно се установява, че на жалбоподателя са
издадени следните болнични листи:
1.
Б.л. № Е20198453394 за 32 дни от 19.09.2019 г. до 20.10.2019 г. (2 дни – при болничен
режим и 30 дни при домашен режим на лечение), издаден с диагноза S62.5 („Счупване
на палеца на ръката“). Жалбоподателят е лекуван по спешност оперативно поради
получено на 18.09.2019 г. открито нараняване на палеца на лявата ръка.
Поставени са му метални импланти. Болничният лист не е обжалван.
2.
Б.л. № Е20198861374 (продължение) за 30 дни при домашен режим на
лечение от 21.10.2019 г. до 19.11.2019 г., със същата диагноза. В рамките на
този болничен лицето е пролежало в болнично заведение един ден за планово
изваждане на метални импланти. Болничният лист не е обжалван.
3.
Б.л. № Е20198861642 (продължение) за 30 дни при домашен режим на
лечение от 20.11.2019 г. до 19.12.2019 г., със същата диагноза. Болничният лист
е обжалван от ТП на НОИ – Русе и е потвърден с ЕР на ТЕЛК № 0279/29.01.2020 г. ТЕЛК
приема, че от представените медицински документи се доказва, че лицето е било и
все още е в състояние на временна неработоспособност, предвид краткият срок от
травмата и натоварването на ръцете в процеса на работа. В решението е посочено
изрично още, че жалбоподателят е провеждал рехабилитация през м. декември 2019
г. и месец януари 2020 г. като към момента на прегледа от ТЕЛК палецът на
лявата ръка е чувствителен особено на студ, не се сгъва и захватът му е затруднен
и болезнен. Решението на ТЕЛК не е оспорвано.
4.
Б.л. № Е20199299281 (продължание) за 30 дни при домашен режим на
лечение, за дните от 25.12.2019 г. до 18.01.2020 г. Болничният лист е обжалван
от ТП на НОИ – Русе (едновременно с предходния болничен лист) и е потвърден с
ЕР на ТЕЛК № 0280/29.01.2020 г. Решението съдържа напълно идентични мотиви с
тези по потвърждаване на предходния болничен лист. Решението на ТЕЛК не е
оспорвано.
5.
Б.л. № Е20199299564 (продължение) за 30 дни, при домашен режим на
лечение, за дните от 19.01.2020 г. до 17.02.2020 г. Този болничен лист е
оспорен от ТП на НОИ – Русе пред ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД Русе, чийто втори
състав по общи заболявания е постановил ЕР № 0523/18.02.2020 г., с което е отменил
болничният лист с аргумент, че лицето провежда амбулаторно рехабилитация, което
не е основание за издаване на болничен лист за временна неработоспособност.
Описаните в решението на ТЕЛК анамнестични данни са напълно идентични със
снетата анамнеза при предходните поизнасяния на ТЕЛК, вкл. и относно това, че жалбоподателят
е провеждал рехабилитация през м.12.2019 г. и м.01.2020 г., както и че палецът
е чувствителен особено на студ , не се сгъва и захватът му е затруднен и
болезнен. К. оспорил решението на ТЕЛК пред НЕЛК, която с ЕР № 1346/12.06.2020
г. потвърдила решението на ТЕЛК и отменя оспорения болничен. В мотивите на
решението си НЕЛК е приела, че няма описани усложнения в следоперативния
период, а в приложените амбулаторни листи не е описано остро състояние,
обуславящи временна неработоспособност. Провежда се рехабилитация, която когато
е проведена амбулаторно на основание чл. 16, ал. 1 от Наредбата за медицинската
експертиза (НМЕ) не обуславя временна неработоспособност, респективно издаване на
болничен лист. Посочва се още, че при наличие на контрактура на левия палец се
следва трайно намалена работоспособност или трудоустрояване на лицето от ЛКК, а
не издаване на болничен лист за временна неработоспособност. Именно това
решение на НЕЛК е предмет на оспорване в настоящото производство.
От
представената медицинска документация се установява още, че жалбоподателят е
провел рехабилитация в периодите 16-27.12.2019 г. и 06-17.01.2020 г.
При така
изяснената фактическа обстановка, по която всъщност не е и формиран спор между
страните, и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168,
ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред
настоящия съд е Експертно решение № 1346/12.06.2020 г. на НЕЛК, постановено от Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, състоящ се от
трима лекари, вкл. Председател, за които са представени доказателства относно
притежавана медицинска специалност по нервни болести. Съдът намира, че
оспорваното решение е постановено от компетентен по състав и кворум колективен
орган, съобразно чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Експертното решение е
издадено в писмена форма, съответстваща на утвърдения от министъра на
здравеопазването на основание чл. 4 от Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ) образец. Изпълнени са изискванията на чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК, според
който когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В случая в
решението си НЕЛК е посочила фактите и обстоятелствата, които са били предмет
на обсъждане, а именно, че оспорваният болничен лист е издаден за 30 дни от
19.01.2020 г. като продължение на предходни болнични листи. Обсъдени са представените
в МЕД документи като е посочено, че лицето провежда амбулаторно рехабилитация.
В тази връзка ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от НМЕ и
считайки, че същата не е спазена е потвърдил отменителното решение на ТЕЛК,
макар и непрецизно да е постановила отново, че отменя болничния лист.
Предмет
на оспорване пред НЕЛК е решението на ТЕЛК, с което процесният болничен лист е
бил отменен. В решението на НЕЛК обаче не се съдържат абсолютно никакви доводи
и съображения, свързани с изложените от ТЕЛК мотиви. Съгласно чл. 51 от
ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди
решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени
изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание
за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.
Това означава, че НЕЛК действа като инстанция по съществото на спора, като
дейтвително има правомощието да развие и собствени мотиви относно спорния
въпрос, но в случая НЕЛК е разгледала изцяло самостоятелно оспорването на болничния
лист като е изложила единствено своите собствени съображения за обосноваността
му. Доколкото в конкретния случай доводите на ТЕЛК и на НЕЛК съвпадат по
същество, може да се приеме, че излагайки своите мотиви, НЕЛК всъщност е
анализирала (проверила) мотивите на ТЕЛК, като орган на медицинската
експертиза.
Всъщност
основният спор, повдигнат изначално с жалбата на ТП на НОИ – Русе, въпреки
абсурдната формулировка като „искане на становище“ и то основано на напълно
неотносима разпоредба, е относно съответствието между диагнозата и продължителността
на временната неработоспособност по оспорения болничен лист, т.е. налице е
отправено до органа на медицинската експертиза искане да бъде проверено дали
обективното здравословно състояние на лицето, обуславя временна
неработоспособност и то точно с посочената в оспорения болничен лист
продължителност. Съдържащите се в решението на ТЕЛК, респективно и в решението
на НЕЛК мотиви по този спорен въпрос обаче са противоречиви и не обосновават
крайния извод на постановените експертни решения. Както ТЕЛК, така и
горестоящият орган са се съсредоточили изцяло и единствено върху провежданата
от жалбоподателя амбулаторна рехабилитация, посочвайки, че за нея не се следва
издаване на болничен лист. В случая обаче това са обстоятелства напълно
неотносими към конкретния оспорен болничен лист. Това е така, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че въпросната рехабилитация е
приключила на 17.01.2020 г., а оспореният болничен лист е за период от
19.01.2020 г. до 17.02.2020 г. В медицинската документация на жалбоподателя липсват
данни в периода на спорния болничен лист да е провеждана друга рехабилитация.
Отделно от това съдът счита за нужно да отбележи, че разпоредбата на чл. 16,
ал. 1 от НМЕ, която гласи: „Всички
лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и
др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в
работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист.“ фактически забранява издаването на болничен лист
единствено за провеждане на посочените процедури, но липсва забрана при издаден
болничен лист и установено състояние на временна неработоспособност, обусловено
от определено заболяване, лицата да проведат физиотерапевтични или
рехабилитационни процедури в периода на временната неработоспособност. Това е
така, тъй като цитираната норма на чл. 16, ал. 1 от НМЕ визира работоспособни
осигурени лица, а не неработоспособни такива, за които състоянието на временна
неработоспособност вече е установено по надлежния ред.
На
следващо място решението на НЕЛК е и необосновано по отношение на изводите на
медицинския орган относно обективното състояние на освидетелстваното лице. НЕЛК
приема, че липсват усложнения в следоперативния период, както и остро
състояние, обуславящо временна неработоспособност. При липса на извършен от
НЕЛК преглед на лицето (решението е постановено изцяло по медицинска
документация) НЕЛК е следвало да анализира и констатациите на ТЕЛК. В тази
връзка следва да се посочи, че ТЕЛК към момента на постановяване на решението
си 18.02.2020 г. също не е извършвала преглед на жалбоподателя, а изрично се е
позовала на извършения такъв на 29.01.2020 г. при произнасяне по оспорването на
предходните болнични листи. Снетите и описани от ТЕЛК в процесното експертно
решение анамнеза и статус са взети и преповторени именно от постановените
предходни експертни решения. В този случай не става ясно защо при същите данни
ТЕЛК е достигнала до противоположен извод. Както вече се посочи доводите
свързани с провежданата рехабилитация са неоснователни, а освен това същата
рехабилитация е провеждана именно при предходните болнични листи, когато ТЕЛК
не е установил това да е в противоречие с нормативните изисквания. Точно
обратното, позовавайки се на установеното на 29.01.2020 г. (точно по време на
оспорвания в настоящото производство болничен лист) ТЕЛК е приела, че към тази
дата палецът на лявата ръка на жалбоподателя е чувствителен особено на студ, не
се сгъва и захватът му е затруднен и болезнен, т.е. налице е състояние, което
обуславя временна неработоспособност. Всъщност липсват каквито и да е данни, че
това физическо състояние на лицето не е с временен характер (т.е. очаква се то
да се подобри), а има сравнително постоянен характер, което пък от своя страна
да обоснове извода на НЕЛК, че се касае вече за трайно намалена
работоспособност, а не за временна такава.
Косвен
признак за неяснота на мотивите е и обстоятелството, че с постановеното
по-късно през месец май 2020 г. (след оспорваното решение) експертно решение на
НЕЛК, свързано с оспорването на предходния болничен лист, органът на
медицинската експертиза (дори в същия персонален състав) при същите данни за
провеждано лечение и резултатите от него е направил противоположни изводи.
Всичко
изложено до тук сочи, че Експертно решение на НЕЛК – специализиран състав по хирургични,
ортопедични и ССЗ № 1346/12.06.2020 г. следва да бъде отменено като постановено
в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Преписката следва да
бъде върната на ответника за ново произнасяне по жалбата на С.С.К. срещу
експертно решение на ТЕЛК № 0523/18.02.2020 г. При новото произнасяне
административният орган следва да съобрази наред с цялата медицинска
документация и установеното при прегледа от ТЕЛК на 29.01.2020 г. обективно
състояние на жалбоподателя като изложи мотиви относно релевантните факти –
наличие на временна неработоспособност на жалбоподателя и нейната
продължителност.
В хода на делото претенция за присъждане на разноски са заявили и двете страни като при този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на такива има само жалбоподателя. НЕЛК – София следва да бъде осъдена да заплати на С.С.К. сумата от 410,00 лева, включваща заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар от 400,00 лв., заплатен в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020 г. (л. 22). Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Действително договорът за правна помощ и съдействие е сключен на 14.07.2020 г. (и е заплатен адвокатския хонорар), когато разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения има следното съдържание: „За защита в производства по Закона за здравето минималното възнаграждение е 150 лв.“ (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.). От 03.08.2020 г. минималният адвокатски хонорар за защита по дела по Закона за здравето вече е определен на 300 лв. (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.). Именно след тази дата е са проведени и двете съдебни заседания по настоящото дело, в които жалбоподателят е бил представляван от своя пълномощник адв. Г.. Освен това съдът счита, че причина за провеждането на второ съдебно заседание е именно поведението на ответника, който не е представил в срок материалите по административната преписка.
Поради това и предвид факта, че договореното адвокатско възнаграждение не надвишава значително определения минимум в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, съдът счита възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на С.С.К. *** Експертно решение № 1346 от зас.№ 109/12.06.2020 г. на
Националната експертна лекарска комисия – Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено Експертно
решение на ТЕЛК – ІІ състав при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе № 0523 от зас.№ 031/18.02.2020
г. като е отменен издаден на жалбоподателя болничен лист № Е20199299564.
ВРЪЩА на НЕЛК – Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания
преписката по жалбата на С.С.К. *** против Експертно
решение на ТЕЛК – ІІ състав при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе № 0523 от зас.№
031/18.02.2020 г., за ново произнасяне, съобразно дадените в настоящото решение
указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия гр. София да заплати на С.С.К. ***, ЕГН **********,
сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: