Определение по дело №70/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба, подадена от Б. Б. И. от с. Р., община К., К. област против разпореждане за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, заповед за изпълнение № 252/25.09.2012 г. и изпълнителен лист от 17.10.2012 г., издадени по същото дело.

Твърди се в жалбата, че от уведомление за доброволно изпълнение, изпратено от ЧСИ с рег. № 812 с район на действие- Кърджалийски окръжен съд, получено на 19.08.2013 г., жалбодателят разбрал, че молителят „М.” ООД се снабдил с изпълнителен лист по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, въз основа на който било образувано изпълнително дело № *1192 по описа на ЧСИ. Бил осъден да заплати на молителя сумата от 1230.65 лв. главница; 111.87 лв. лихви; 166 лв. разноски и 66.90 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 175.06 лв. в полза на ЧСИ, или общо към 12.08.2013 г. сумата от 1815.48 лв. С призовката за доброволно изпълнение му било изпратено копие от изпълнителния лист, като липсвали заповедта за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. ИзпълнитÕлният лист бил издаден въз основа на несъдебните изпълнителни основания и не било посочено какви са документите, въз основа на които се претендирала главницата и лихвите към нея. Твърди, че в заповедта за изпълнение не било посочено задължението, което трябвало да изпълни, не му била дадена възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение, не било посочено и на какво основание била издадена заповедта. Искането е, да се да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение с № 252/25.09.2012 г. и се обезсили изпълнителен лист от 17.10.2012 г. Претендира разноски. Прави доказателствени искания. Представя копие от покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *1192 по описа на ЧСИ с рег. № 812 с район на действие- Окръжен съд- Кърджали и документ за внесена държавна такса.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „М.” ЕАД гр. С., било образувано ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд. На основание чл. 410 от ГПК била издадена заповед № 252 за изпълнение на парично задължение на 25.09.2012 г., с която било разпоредено длъжникът Б. Б. И. да заплати на кредитора сумата в размер на 1230.65 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 65 лв. Заповедта била връчена на длъжника на 28.09.2012 г. В същата му било указано, че ако подаде възражение в двуседмичен срок, заповедта няма да влезе в сила, а ако не подаде възражение, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение, както и това, че заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд само в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването. Длъжникът не е подал възражение или жалба.

Или, в случая се установява, че заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Процесната заповед за изпълнение не е издадена по реда на чл. 417 от ГПК, в които случаи е допустимо обжалване на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение. Впрочем, оплакванията в жалбата в тази насока са несъстоятелни. Поради това и тъй като заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК не подлежи на обжалване, следва жалбата в частта, с която се обжалва разпореждане за незабавно изпълнение, каквото няма издадено, както и в частта, относно заповедта за изпълнение, да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

Що се касае до жалбата в частта относно изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския съд, съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, и провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима- подадена е в срока по чл. 407 ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, но е неоснователна. Съгласно чл. 406 ал. 1 от ГПК, по молбата за издаване на изпълнителен лист съдът проверява редовността на акта, въз основа на който се претендира издаването, от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В случая, в инициираното заповедно производство по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, била издадена заповед № 252/25.09.2012 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „М.” ЕАД гр. С. срещу Б. Б. И.. Длъжникът не е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила и по аргумент от разпоредбите на чл. 404 т. 1 от ГПК удостоверява подлежащо на принудително изпълнение парично вземане на кредитора срещу длъжника. Изпълнителният лист бил издаден, за което има направена надлежна бележка върху акта, по молба на молителя в заповедното производство за присъдените съгласно заповедта за изпълнение парични суми. Или, налице е заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от компетентен орган и която е изпълнително основание по смисъла на чл.404 т. 1 пр. четвърто от ГПК, поради което издаването на изпълнителния лист е законосъобразно. Поради това, жалбата в тази й част следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Б. Б. И. от с. Р., ул. „И. р.” № , община К., К. област, против разпореждане за изпълнение, издадено по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд и против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 252/25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд и прекратява производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Б. Б. И. от с. Р., ул. „И. р.” №, община К., К. област против изпълнителен лист от 17.10.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 333/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която производството по делото е прекратено, а в останалата част е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/