РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Бургас, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120107463 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. К. К., ЕГН
********** от *** против ”Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Л. К. Д. за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника, като погасена по давност, сумата от 1250 лева, представляваща част от
вземане по кредит с идентификатор ********** в размер на 3616 лева, дължимо по договор
за кредит № ********** от 16.10.2008г., сключен между ищеца и “***“ ЕАД, като вземането
е цедирано на ответника.
Твърди се в исковата молба, че от справка в ЦКР при БНБ се установило, че
ответникът е заявил задължения на ищеца към него в размер на 3616 лева, по описания
договор за кредит. Ищецът заявява, че няма такова задължение, а дори и да е имало такова,
то е погасено по давност. Моли се за уважаване на иска. Искът е по чл.124 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че на
16.10.2008г. между ищеца и “***“ ЕАД е сключен договор за издаване и използване на
кредита карта. Налице са непогасени от ищеца задължения по договора. В последствие
вземанията на кредитора са били прехвърлени на ответника с договор за цесия. Вземанията
представляват 3534.69 лева главница и 81.13 лева договорна лихва. Ищецът е уведомен за
цесията. След това той е извършил през 2014г. три плащания в общ размер от 600 лева,
които са погасили договорната лихва и част от главницата, като е останала неплатена
главница от 3015.82 лева. На 10.07.2014г. между страните е сключено споразумение, с което
ищецът е признал дълг в размер на 3015.82 лева и е следвало да го изплати на 14 месечни
1
вноски. Той не е изпълнил това си задължение. Ето защо ищецът има задължение спрямо
ответника, по силата на договора за кредит и последвалите цесия и споразумение.
Ответникът обаче признава, че вземанията му по договора да погасени с давност. Моли да
не бъде осъждан за разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на иска.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен. Няма спор между страните, че вземанията на ответника са
погасени по давност. Това обстоятелство се установява и от събраните писмени
доказателства. Бил е сключен между *** ЕАД и М. К. К. договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта № *** от 16.10.2008г. с кредитен лимит от 2000 лева.
Номерът на този договор се различава от договора, описа в исковата молба, който е с номер
********** /този номер фигурира и в записванията при ЦКР на БНБ/. В тази връзка обаче
съдът взема предвид обясненията на ответника в отговора му, от които се прави извод, че се
касае за един и същи договор. Ето защо съдът приема, че на 16.10.2008г. е бил сключен само
един договор, с предмет предоставяне на кредит в полза на ищеца. Според чл.43 от
договора, срокът му на действие е три години. Няма данни срокът да е бил автоматично
продължен поради което договорът е изтекъл на 16.10.2011г. От тази дата е започнала да
тече давността за погасяване на задълженията на кредитополучателя. Тя е прекъсната със
сключеното споразумение от 10.07.2014г., между Фронтекс Интернешънъл ЕАД, който
междувременно е придобил вземанията с договор за цесия и длъжника К.. С това
споразумение ищецът е признал дълга си в размер на 3015.82 лева и е поел задължение да го
погаси на 14 равни месечни вноски, в размер на по 200 лева и една последна погасителна
вноска в размер на 215.82 лева. Със споразумението, доколкото дългът е признат, се е
прекъснала давността по силата на чл.116, б.“а“ ЗЗД и тя е започнала да тече отначало.
Давността за цялото вземане по договора е изтекла най-късно на 01.10.2020г. /изтичане на
петгодишния срок след падежа на последната вноска за плащане, определена със
споразумението/. Няма данни давността да е прекъсвана повторно. Следователно всички
вземания по договор за кредит са погасени с давност. Искът, предявен на това основание, се
доказва по делото.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ищецът не дължи на
ответника-цесионер сумата от 1250 лева, част от вземане, заявено в ЦКР при БНБ като
кредит с идентификатор ********** в размер на 3616 лева, балансова експозиция 4584 лева,
представлявано вземане по договор за кредит от 16.10.2008г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца
разноски от 450 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Макар и да признава
иска, ответникът е дал повод за делото, тъй като не е заличил заявеното от него вземане в
ЦКР при БНБ. Той е бил поканен от ищеца да заличи вземането, но е отказал. Отказът му е
неправилен, тъй като ищецът се е позовал пред него именно на изтичането на погасителната
давност. Според чл.10, ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен
регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния
2
кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. БРС намира, че
изменения на вземанията могат да са и погасяванията им по давност. В случая ответникът
не е заличил заявените вземания, поради което е дал повод за делото и дължи разноски.
Освен това ищецът след завеждане на делото е получил електронни съобщения, в които е
записано, че задължението му към Фронтекс е селектирано за съдебни действия, поради
което не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за делото.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л. К. Д., че М. К. К.,
ЕГН ********** от *** НЕ МУ ДЪЛЖИ като погасена по давност сумата от 1250 лева
/хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща част от вземане, заявено в ЦКР при БНБ, по
кредит с идентификатор ********** в размер на общо 3616 лева, дължимо по договор за
кредит № ********** от 16.10.2008г., сключен между ищеца и “***“ ЕАД, като вземането е
цедирано на ответника.
ОСЪЖДА ”Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Л. К. Д. да заплати на М. К. К., ЕГН ********** от ***
сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
3