№ 3509
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100507101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5787/08.01.2021 г., постановено по гр. д. № 55729/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 – ти състав, Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на А. С. Д., на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата в размер на 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 11.06.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на инцидента – 11.06.2018
г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 3 503,10 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същия инцидент. С
първоинстанционното решение е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над уважения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 17 000
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати в полза на
адвокат Ц. И., САК, сумата в размер на 821 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцата са възложени сторените от
ответното дружество разноски съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 157
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
З.“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата в размер
на 1 140 лева.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над уважения размер от 10 000 лева до
пълния претендиран размер от 17 000 лева, е депозирана въззивна жалба от ищцата А. С. Д.,
чрез адвокат Ц. И.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част, като се сочи, че определеното от СРС обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е в занижен размер, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. Конкретно се твърди, че решаващият състав не е отчел правилно периода на
1
възстановяване и последиците от причинените увреждания, вкл. невъзможността на
увреденото лице пълноценно да спортува и да осъществява други физически дейности, които
активно е осъществявало преди инцидента. Изтъква се, че и към настоящия момент ищцата е
с метални остеосинтези в тялото, поставени при наложилата се спешна операция
вследствие процесното ПТП. Предвид всичко изложено се поддържа, че СРС не е определил
точен паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от увреденото лице, както и
не е съобразил съществуваща съдебната практика по сходни казуси. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което искът за
претърпени неимуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер от 17 000 лева.
Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД.
С молба вх. № 17619/25.03.2022 г., депозирана в деня на насроченото открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Поддържа правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и моли
за неговото потвърждаване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за
адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционното решение в частите, в които са уважени искът за обезщетение
за неимуществени вреди – до размера на сумата от 10 000 лева, и искът за обезщетение за
имуществени вреди – в размер на сумата от 3 503,10 лева, е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като
прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 11.06.2018 г. в гр.
София.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2018 г., около 19:30 часа, в гр. София, на бул.
„Проф. Цветан Лазаров“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Хонда“, с рег. №
*******, управляван от А. С. Д., и лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******,
управляван от М.Т.В., при следния механизъм: при движение в посока от бул. „Копенхаген“
към ул. „Димитър Пешев“ и на кръстовището с него, като не се е движил на достатъчно
разстояние от спрелия пред него лек автомобил марка „Хонда“, водачът на лек автомобил
„Ауди А4 Авант“ се блъснал в него и реализирал ПТП. Виновен за ПТП бил водачът на лек
автомобил „Ауди А4 Авант“ – видно от влязло в сила на 18.07.2018 г. наказателно
постановление № 18-4332-012541/04.07.2018 г., с което на водача М.Т.В. било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. В резултат на пътния инцидент
водачът на лек автомобил „Хонда“ – ищцата А. Д., получила тежки травматични
увреждания – при настъпване на удара лявото рамо силно изхрущяло, последвали силни
болки и ограничение на движенията на лявата ръка; повикана била спешна медицинска
помощ и извършен преглед на мястото на инцидента, след което била насочена към
болнично заведение за снимка и преценка за наличие на счупвания; същия ден, вечерта,
бил извършен преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ – гр. София, където била посъветвана да
извърши ядреномагнитен резонанс /ЯМР/ с оглед установяване характера на претърпените
телесни увреждания; на следващия ден се събудила със силни болки и усещане, че ръката ѝ е
извадена от рамото, което наложило посещение на личния лекар; последният изразил
съмнение за счупване на ключицата на лявото рамо и предписал имобилизация за
неопределено време; следващите дни болките не отшумявали, ищцата изпитвала чувство на
силно мускулно изтръпване, нямала обем в движенията на рамото, не можела да вдига
ръката си, поради което потърсила мнение от лекар – ортопед в болница „Вита“; записала си
час при специалист хирург; при прегледа последният назначил незабавно извършване на
ЯМР изследване и с оглед резултатите от него назначил спешна операция; на 26.06.2018 г.
ищцата била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология на болница
„Вита“; сложена била пълна упойка; след операцията и отминаване действието на
упойката, същата усещала неописуеми болки, които не позволявали да заспи, само
придремвала; на 01.07.2018 г. била изписана от болницата; след операцията било почти
2
невъзможно да се изправи без чужда помощ; препоръката на лекарите била в продължение
на около 15 дни от операцията да не мокри оперираното място – това наложило близките
да обтриват със спирт гърба, врата и здравата подмишница; 2 месеца на лявата
подмишница трябвало да носи памук с бебешка пудра, тъй като имала отток и мястото се
подсичало болезнено; след операцията забранени били движенията с лявата ръка, тъй като
при резки такива можело да се наложи извършване на повторна операция; поставена била
имобилизация; носела само широки дрехи, които не притискали оперираното място; около 7
месеца след произшествието можела да спи само по гръб и с възглавница под ръката, и до
към настоящия момент не можела да спи на лявата страна; около месец след ПТП било
невъзможно самостоятелното извършване на елементарни ежедневни дейности като
сресване и връзване на коса, държане на прибори; инцидентът породил в нея страх към
шофирането; променил начина на живот, усещанията и комфорта на движенията на
тялото; при операцията били поставени 2 броя титаниеви плаки, които щели да останат до
края на живота , респ. щели да създават за нея за в бъдеще неудобства при преминаване
през метални детонатори и сходни устройства; забранено било за неопределен срок от
време да тренира и спортува, макар тя да била спортист и дълги години да тренирала.
Твърди, че и понастоящем търпи болки и страдания и не е напълно възстановена. Към датата
на ПТП лекият автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******, е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Във връзка с процесното
произшествие пред последното била заведена щета № 041015500552018 и входирана
писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди. С писмо изх. № ЦУ 99-2643/19.06.2019 г.
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД било отправило предложение към
ищцата за сключване на извънсъдебно споразумение, като оценило претърпените от нея
имуществени вреди на стойност 2 195 лева, а неимуществените такива – на стойност 5 000
лева. Така определеното обезщетение било несправедливо по размер. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 3 527,54
лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, и
сумата от 17 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
същия този инцидент, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения
иск по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Твърди, че не е
налице противоправно поведение от страна на водача на застрахованото при него МПС за
настъпване на произшествието. Оспорва сочения механизъм на настъпване на ПТП,
наличието на пряка причинно – следствена връзка между ПТП и посочените в исковата
молба телесни увреждания, както и наличието на вина на водача на лек автомобил „Ауди А4
Авант“ за реализиране на ПТП. Прави възражение за съпричиняване. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и е в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенциите за
лихви. При изложените съображения моли да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски по делото.
Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1705733 от 11.06.2018 г.,
съставен от служители на СДВР – Отдел "Пътна полиция", на 11.06.2018 г., около 19:30
часа, в гр. София, в района на бул. „Цветан Лазаров“ и кръстовището с ул. „Димитър
Пешев“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Хонда“, с рег.
№ *******, управляван от А. С. Д. и собственост на същата, и лек автомобил „Ауди А4
Авант“, с рег. № СВ *******, управляван от М.Т.В. и собственост на Д.И. Атанасов. Като
обстоятелства и причини за настъпилото ПТП в протокола е удостоверено, че на 11.06.2018
г., около 19:30 часа, лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******, се движи по бул.
„Цветан Лазаров“, с посока от бул. „Копенхаген“ към бул. „Димитър Пешев“ и на
кръстовището с ул. „Димитър Пешев“, поради неспазване на безопасна дистанция, водачът
на последния реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. №
*******. В протокола е удостоверено, че и за двата автомобила са представени
застрахователни полици по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД.
Съгласно приетото като писмено доказателство по делото удостоверение вх. №
433200-43879/19.04.2019 г., издадено от СДВР – Отдел "Пътна полиция", във връзка с
констатираното с протокол за ПТП № 1705733/11.06.2018 г. пътнотранспортно
3
произшествие е съставен АУАН с бл. № 487034/11.06.2018 г. на М.Т.В. за допуснато
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и е издадено Наказателно постановление № 18-4332-
012541/04.07.2018 г., с което на лицето М.Т.В. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева. Видно от това удостоверение и от представеното в заверен
препис Наказателно постановление № 18-4332-012541/04.07.2018 г., последното е влязло в
сила на 18.07.2018 г.
По делото е представена фиш за спешна медицинска помощ, издаден от Център за
спешна помощ гр. София на 11.06.2018 г. В същия е отбелязано, че в резултат на ПТП
пациентът А. С. Д. изпитва „болки в ляво рамо, без данни за травма или фрактура“.
Видно от лист за преглед на пациент № 140894/11.06.2018 г. А. С. Д. е била
прегледана на 11.06.2018 г., в 22:03 часа, в спешен приемно – консултативен кабинет по
травматология, с поставена диагноза „навяхване и разтягане на раменната става“ и насочена
към ЯМР.
Представен е амбулаторен лист № 001501 от 13.06.2018 г., удостоверяващ извършен
преглед на ищцата от ортопед – травматолог д-р И.Л., с поставена основна диагноза
„счупване на лопатката Ф-ра коли скап син инк“, обективно състояние – „остра палпаторна
болка в цялото ляво рамо – болезнени ограничени движения“, и терапия – имобилизация.
Представен е последващ амбулаторен лист № 001578 от 21.06.2018 г., удостоверяващ
преглед на ищцата при същия ортопед – травматолог, съдържащ отбелязване за оплаквания
на пациента за продължаващи болки в рамото.
Съгласно представената по делото епикриза от 26.06.2018 г. от Отделение по
ортопедия и травматология при болница „ВИТА“, ищцата А. С. Д. е постъпила в
болничното заведение за осъществяване на оперативна намеса при поставена диагноза
„Instabilitas/Bankart/AHS sinistri”, ход на заболяването „остър“, локален статус – „Лява
раменна става – спонтанна и палпаторна болезненост в предния отдел на ляво рамо.
Ограничена външна ротация“. Извършена била оперативна намеса с три достъпа, при която
била установена увреда на капсулата на раменната става. Направена била стабилизация на
лявото рамо с два анкъра с размери 3.5 х 19.5 мм. Поставена била мека имобилизация
/митела/.
По делото е представена медицинска документация, вкл. амбулаторни листове за
извършени прегледи, консултации и изследвания на А. С. Д. в периода юни 2018 г. –
октомври 2018 г., както и фактури и други документи за извършени от последната
медицински разходи, вкл. за рехабилитация, и такива за отстраняване на материалните щети
по управляваното от нея МПС.
С претенция вх. № 16-558/2005/2019 г. ищцата е отправила искане до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 11.06.2018 г. ПТП.
С писмо изх. № ЦУ 99-2643/19.06.2019 г. Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – З.“ АД е отправило предложение към ищцата за сключване на извънсъдебно
споразумение, като е оценило претърпените от нея имуществени вреди на стойност от 2 195
лева, а неимуществените такива – на стойност от 5 000 лева
От заключението на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната пред СРС автотехническа
експертиза, се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 11.06.2018 г., около 19:30
часа, лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. № СВ *******, се движи по бул. „Цветан
Лазаров“, с посока от бул. „Копенхаген“ към бул. „Димитър Пешев“ и на кръстовището с ул.
„Димитър Пешев“, поради неспазване на безопасна дистанция, водачът реализира ПТП със
спрелия пред него лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № *******. Въз основа на
приложените по делото материали вещото лице е приело, че първоначалното
съприкосновение между двата автомобила е настъпило в района на кръстовището на бул.
„Цветан Лазаров“ и ул. „Димитър Пешев“, на около 0,8 – 2,5 м. вляво от десния край на
пътното платно, считано по посока на ориентация на двете МПС – та. Към момента на
настъпване на инцидента лек автомобил „Хонда Джаз“ се е намирал в спряло състояние, а
лек автомобил „Ауди А4 Авант“ се е движил зад него. От техническа гледна точка експертът
сочи за причина за настъпване на ПТП поведението на водача на лек автомобил „Ауди А4
Авант“, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре
в рамките на опасната зона на лек автомобил „Хонда Джаз“ без да настъпи съприкосновение
между двете МПС. В конкретната пътна обстановка експертът сочи, че не може да се
направи извод за скоростта на лекия автомобил „Ауди А4 Авант“ към момента на
първоначалното съприкосновение. Лекият автомобил „Хонда Джаз“ се е намирал в спряло
4
състояние, като по делото липсват данни за динамиката на негово спиране. Изслушан в
съдебно заседание, на въпроси на процесуалния представител на ответника, експертът
уточнява, че деформациите в процесните автомобили биха били едни и същи независимо
дали лек автомобил „Хонда Джаз“ се е движил с 10 км/ч, а лек автомобил „Ауди А4 Авант“
– с 40 км/ч, или първият е бил в спряло състояние, а вторият се движи със скорост от 30
км/ч.
Пред СРС е изслушана и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-
р В.В. – началник Отделение по ортопедия и травматология в Транспортна болница – гр.
София. От заключението се установява, че механизмът на телесното увреждане на ищцата
при процесното произшествие се характеризира с изправена ръка в лакътната става и хванат
волан при удар отзад от друг лек автомобил, при което цялата сила от настъпилия удар е
била понесена от лявата раменна става на ищцата. Травмата има характер на средна степен
на увреждане, тъй като е наложила имобилизация за срок повече от 30 дни. Вещото лице
приема, че установените травми отговарят да са причинени по време и начин, съобщени в
исковата молба. Продължителността на лечението в конкретния случай е в рамките на
обичайния възстановителен период от 6 месеца, като през първите 15 дни болките са били с
по-интензивен характер. Лечението е било оперативно. Увреждането се е отразило на
физическото състояние на ищцата, като същата е изпитвала болки, неудобства при
самообслужване и ползване на лявата ръка. Вещото лице е посочило, че при такъв вид
увреждания медицинската прогноза е добра, не се очаква влошаване на здравословното
състояние на лицето, но за в бъдеще то ще изпитва болки при по-голямо натоварване, които
ще отзвучат за 2-3 години от момента на изготвяне на експертизата. Изслушан в съдебно
заседание, на въпроси на процесуалния представител на ищцата, експертът уточнява, че и
понастоящем са ограничени движенията в раменната става, все още има хипотрофия на
мускул на гърба.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.Т.В. се установява, че е участвал
на настъпилото на 11.06.2018 г. произшествие. На Т-образно кръстовище на бул. „Цветан
Лазаров“ и бул. „Димитър Пешев“ бил спрян лек автомобил марка „Хонда“. След него спрял
управляваният от свидетеля В. лек автомобил. Водачът на лекия автомобил „Хонда“
потеглил, като след него съответно потеглил и свидетелят. В този момент водачът на лек
автомобил марка „Хонда“ се изплашил от идващо от бул. „Димитър Пешев“ друго МПС,
при което свидетелят В. не успял да избегне удара и се ударил в лекия автомобил „Хонда“.
Повикани били служители на КАТ и Бърза помощ. При пристигане на спешната медицинска
помощ ищцата – водач на лекия автомобил „Хонда“ се оплакала от кръвно и болки в рамото.
По спомени на свидетеля ищцата видимо нямала наранявания.
Пред СРС е разпитан и свидетелят С.Д.Д.. От показанията му се установява, че е баща
на ищцата. На 11.06.2018 г., около 20:30 часа, свидетелят Д. се прибирал от репетиции,
когато видял на кръстовището на бул. „Цветан Лазаров“ и ул. „Димитър Пешев“ дъщеря си
и нейния приятел. Тя му казала, че е претърпяла ПТП. Държала лявата си ръка сгъната в
лакътя и казала, че изпитва силни болки и не може да я движи. По негови спомени ищцата и
приятеля отишли същия ден на преглед в УМБСАЛМ „Пирогов“. Ищцата се прибрала с
шина, която се наложила да носи дълго време. При последващ преглед било обяснено, че
трябва да се изчака малко време, за да се установи конкретното увреждане. През този период
дъщеря му не можела да използва лявата си тъка, трудно лежала, трудно спяла. Наложило се
извършване на операция. След операцията непрекъснато имала болки в раменната става и
пиела болкоуспокояващи, за да утихнат тези болки. При операцията били поставени
метални планки в рамото, които щели да останат в тялото до края на живота . В периода
след операцията не можела да се обслужва сама, наложило се свидетелят да я обтрива със
спирт и мокри кърпи няколко месеца, докато се възстанови. Не можела сама да се облича,
носела само широки дрехи. Понастоящем продължавала да усеща болки, макар вече не
толкова силни. Движенията към момента са ограничени, не може да вдига ръката си в
пълен обем. След инцидента изпитва страх да шофира.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличието
на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ – виновно и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответното дружество по застраховка "Гражданска
отговорност" автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение,
регламентирани в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП; настъпили в патримониума на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; причинно-следствена връзка
между вредите и деянието. Кредитирал е заключението на изслушаната съдебно-
медицинската експертиза и е приел, че с оглед данните за нужното време за лечение на
5
претърпените травми, интензитета на преживените болки и дискомфорт, справедливият
размер на дължимото застрахователно обезщетение е 10 000 лева, до която сума е уважил
предявеният иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които
представляват пряка и непосредствена последица от деликта, срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав обхваща три групи материални предпоставки: 1./ застрахованият
виновно да е увредил ищеца; 2./ наличието на имуществени и/или неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3./ наличие на
застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател.
Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите,
в които са уважени искът за обезщетение за неимуществени вреди – до размера на сумата от
10 000 лева, и искът за обезщетение за имуществени вреди – в размер на сумата от 3 503,10
лева, то със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са
установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното
материално право. Предвид това, пред настоящата инстанция не съществува спор относно
това, че на 11.06.2018 г. в гр. София е настъпило ПТП при сочения в исковата молба
механизъм по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при
ответното дружество, в причинна връзка с което ищцата е понесла неимуществени вреди.
Спорният на етапа на въззивното производство въпрос, по който въззивният съд
дължи произнасяне съобразно правомощията му по чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава
върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие,
определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
Жалбоподателката поддържа, че съдът не е съобразил установения в чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения /т. 11 от ППВС №
4/23.12.1968 г./. Същите следва да се преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност
/Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и др./
Изхождайки от гореизложеното и съобразявайки следните обстоятелства: момента на
настъпване на увреждането – през месец юни 2018 г.; социално – икономическата
обстановка в страната към този период, обуславяща обществения критерий за справедливост
на този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалото лице към посочения момент –
27 години, 11 месеца; броя, вида и тежестта на получените увреждания – едно увреждане,
6
изрязващо се в счупване на шийката на лявата лопатка; интензитета и продължителността на
болките – по-интензивни според заключението на СМЕ през първите 15 дни и актуални
такива и към настоящия момент /изслушване на СМЕ пред СРС – 10.11.2020 г./ при
прогноза за пълното им отшумяване в срок до 2 – 3 години, считано от момента на изготвяне
на експертното заключение / м. октомври 2020 г./, или очаквана обща продължителност на
болките повече от 4 години /считано от 11.06.2018 г. до пълното им отшумяване 2-3 г. от
момента на изслушване на СМЕ – изслушано на 10.11.2020 г./; периода на възстановяване –
около 6 месеца от датата на ПТП според заключението на СМЕ; характера на проведеното
лечение – необходимост от оказване на спешна медицинска помощ непосредствено след
ПТП – то, наложило се след това извършване на спешна оперативна намеса, съпроводена с 5
дни болнично лечение в периода 26.06.2018 г. – 01.07.2018 г., продължило впоследствие в
домашни условия и обусловило временната неработоспособност на ищцата за периода от
датата на инцидента /11.06.2018 г./ до 27.11.2018 г./съгласно справка НОИ/; извършване на
ЯМР изследвания, провеждане на медикаментозно лечение; необходимост от имобилизация
за период от около 2 месеца и от провеждане на рехабилитационни процедури;
времетраенето, характера и интензивността на търпените болки и страдания по време на
оздравителния процес – според заключението на СМЕ и към настоящия момент са налице
отшумяващи болки, съпроводени с ограничения в движенията на лявото рамо, при
благоприятна медицинска прогноза за пълното му възстановяване, но отчитайки наличието
на един бъдещ период от 2-3 г. от момента на изготвяне на СМЕ, в който при по-голямо
натоварване пострадалата ще изпитва болки в зоната на оперираното място. Установи се от
показанията на свидетеля С.Д., които преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК
въззивният съд намира за житейски правдиви, непосредствени и последователни, че
последният е имал личен контакт с пострадалата веднага след инцидента, при който тя се е
оплакала от силни болки в лявата ръка и рамо, наложили посещението на болнично
заведение и съпроводени с имобилизация на увреденото място. Свидетелят Д., като баща на
ищцата, има свои непосредствени впечатления досежно оздравителния процес, като същият
детайлно описва съпровождащите този процес неудобства – ищцата не можела да ползва
лявата ръка, трудно лежала, трудно спала, след оперативната намеса се наложил прием на
болкоуспокояващи, последната била в невъзможност самостоятелно да се обслужва,
наложило се свидетелят в продължителен период след операцията да съдейства за
поддържането на личната хигиена, като я обтривал със спирт и мокри кърпи; пострадалата
изпитвала затруднения при извършването на елементарни дейности като обличане и
хранене. Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля С.Д. в посочената част,
доколкото същите се подкрепят от заключението на СМЕ относно периода, в който ищцата е
търпяла болки от полученото увреждане. Установи се от показанията на този свидетел и че
пострадалата е развила страх от шофиране след инцидента. Показанията на свидетеля в
частта им относно съществуващите към момента на депозирането им – повече от 2 години
след инцидента, ограничения в движенията и невъзможност за пълноценно използване на
увредената ръка, се подкрепят от заключението на СМЕ, с оглед на което е обосновано да се
приеме, че се касае за продължаващи страдания, които се намират в причинна връзка с
процесния инцидент. Поставянето на метални елементи – 2 броя анкъра /винтове/ с размери
3.5 мм х 19.5 мм, в тялото на пострадалата при извършената спешна оперативна намеса, се
установява по безспорен начин от приложената медицинска документация, заключението на
СМЕ и показанията на свидетеля Д.. При съвкупния анализ на тези доказателства не се
установява по категоричен начин, че тези винтове няма да бъдат премахнати до края на
живота на ищцата, респ. че те ще създават неизбежните неудобства, свързани с
преминаване през метални детонатори, но въз основа заключението вещото лице по
изслушаната СМЕ и показанията на свидетеля С.Д. се установи по несъмнен начин, че тези
анкъри/винтове са налични и към момента на изготвяне на медицинското заключение, т. е.
към м. октомври 2020 г. – повече от 2 години след инцидента, като съдът отчита, че дори и
да се наложи евентуалното им премахване, това би било възможно при извършването на
нова оперативна намеса, свързана по необходимост с нови болки и страдания от ищцата.
Съдът, отчитайки, че към датата на произшествието пострадалата е в млада възраст – на 27
години, и наложилите се в следствие на ПТП оперативна намеса, предхождаща и
последваща операцията имобилизация, актуалното към м. ноември 2020 г. ограничение в
движението на лявото рамо и ръка и медицинската прогноза за продължаващи болки,
макар и отшумяващи, при по-голямо натоварване за период от около 2-3 г. от момента на
изслушване на СМЕ, намира за несъмнено и житейски обосновано наличието на твърдените
в исковата молба съществен физически дискомфорт и неудобства при осъществяване на
ежедневните физически дейности, които човек на възрастта на ищцата обичайно извършва,
7
като същевременно отчита липсата на ангажирани по делото доказателства за
професионална спортна реализация или осъществяван от ищцата по-активен от обичайния,
макар и непрофесионален, спортен начин на живот. Предвид изложеното, съобразявайки се
с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на процесното ПТП, както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., настоящият съдебен състав
счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 14 000 лева, което ще възмезди
ищцата в най – пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с
настъпилото при конкретното ПТП увреждане (в този смисъл Определение №
352/22.04.2016 г. по т. д. № 3141/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО).
До посочения размер предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се
явява основателен, а над този размер – до размера на сумата от 17 000 лева, искът се явява
неоснователен.
В процесния случай страните не спорят относно момента, от който се дължи лихва за
забава, поради което и на основание чл. 269 ГПК, този въпрос е извън пределите на
въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над
10 000 лева до сумата 14 000 лева, като искът следва да се уважи в този размер, а решението
в останалата обжалвана част следва да се потвърди. Първоинстанционното решение следва
да се отмени и в частта, с която в ползва на ответното дружество са присъдени разноски по
делото пред районния съд, на основание чл.78, ал. 3 ГПК – за горницата над сумата от 67,30
до уважения размер от 157 лева.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 14 000 лева до 17 000
лева следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се
дължат разноски в първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част
от исковете. В конкретния случай се претендират разноски в полза на процесуалния
представител на ищцата – адвокат Ц. И., за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 1 248 лева с включен ДДС за предоставена адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и съобразно с размера на уважената претенция в полза на адвокат Ц. И., САК,
следва да се присъди сумата от още 244,39 лева – разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на Софийски районен съд сумата от още 160 лева – държавна такса за разглеждане
на делото пред СРС съобразно уважената част от исковете.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни. Въззивницата А.
С. Д. претендира разноски в полза на процесуалния си представител – адвокат Ц. И., за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 248 лева с включен ДДС за предоставена
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Своевременно е релевирано възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна по делото. Съдът намира направеното
възражение за основателно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно с действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък
размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.
приложимата норма на 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в случая възлиза на сумата от 816 лева с включен ДДС.
Същевременно претендираното от въззивницата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА е в по – висок размер – 1 248 лева с вкл. ДДС. Предвид фактическата и правната
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че във въззивното производство е
проведено само едно открито съдебно заседание, адвокатското възнаграждение следва да се
намали на 900 лева.
8
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК, ответникът по въззивната жалба
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД следва да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд сумата от 80 лева – държавна такса за разглеждане на
делото пред въззивната инстанция съобразно с уважената част от въззивната жалба.
С оглед отхвърлената част на въззивната жалба, ответникът по въззивната жалба
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД има право на разноски в размер на
42,86 лева.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящето решение подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II E
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5787/08.01.2021 г., постановено по гр. д. № 55729/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 – ти състав, в
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е отхвърлен предявеният от А. С. Д., ЕГН **********,
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата над 10 000 (десет хиляди) лева до
размера на сумата от 14 000 (четиринадесет хиляди) лева – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 11.06.2018 г. в гр. София ПТП,
както и В ЧАСТТА , с която А. С. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати в полза на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, сумата над 67,30
(шестдесет и седем лева и тридесет стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
представляваща сторени пред СРС разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати на А. С. Д., ЕГН
**********, сумата от още 4 000 (четири хиляди) лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с настъпило на 11.06.2018 г. в гр. София ПТП, ведно със законната лихва, считано от
11.06.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5787/08.01.2021 г., постановено по гр. д. №
55729/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 – ти състав,
в останалата обжалвана част.
Първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частите, в които са уважени
искът за обезщетение за неимуществени вреди – до размера на сумата от 10 000 лева, и
искът за обезщетение за имуществени вреди – в размер на сумата от 3 503,10 лева, като
необжалвано.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от още 160 (сто и шестдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 6 ГПК – държавна такса за разглеждане на делото пред СРС съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд сумата от 80 (осемдесет) лева – държавна такса за разглеждане на
делото пред въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати в полза на адвокат Ц. И.
И., САК, БУЛСТАТ: **********, сумата от още 244,39 лева, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК –адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищцата в първоинстанционното производство; както и сумата от 900 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателката във въззивното
производство.
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Застрахователно
9
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. *******, сумата от 42,86 лева – разноски по делото пред въззивната
инстанция съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10