Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр.
дело № 13656 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от ЗАД „А."-
гр. София- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да
намали поради прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, постановен на 11.08.2020 г. по изпълнително дело № 2020788
0400385 на ЧСИ М.К.с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие- СГС, и срещу
постановлението за разноски, с което на длъжника е определена за плащане
несъответна пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. С довод, че изпълнителното
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, жалбоподателят моли да бъде
постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено намаляване на
посоченото възнаграждение до размер на сумата 200 лв. и намаляване на
несъответно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело- А.В.В.изразява
становище за отхвърляне на подадената от длъжника жалба като неоснователна.
Съдебният изпълнител по посоченото
изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените
по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество- основателна.
Изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20207880400385 на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ, е
образувано по молба на взискателя А.В.В.- чрез адв. Б. О., подадена на 3.08.2020
г., с приложен към нея Изпълнителен лист от 22.07.2020 г., издаден въз основа
на решение по гр. дело № 505/ 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което ЗАД
"А.“- гр. София /жалбоподателят/ е осъдено да заплати на взискателя сумата
20 000 лева- застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 25.06.2014
г. до окончателното й изплащане. Към молбата е приложен Договор за правна
защита и съдействие от 3.08.2020 г., според който взискателят е заплатил на
адв. Б. О.сумата 960 лева /в брой/- „за образуване“ на изпълнителното дело.
На същата дата- 3.08.2020 г., на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана за
плащане на горепосочените суми /главница и законна лихва/- предмет на
приложения изпълнителен лист, и на разноските по изпълнението, вкл. посоченото
адвокатско възнаграждение от 960 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от
2 725.60 лв., „дължими към 17.08.2020 г.“.
С преводно нареждане от 14.08.2020 г. длъжникът
ЗАД „А.“ е превел на взискателя В.сумата 30 778.05 лв., за което е
уведомил ЧСИ със заявление от 18.08.2020 г. Плащането на посочената сума в
полза на взискателя е потвърдено пред ЧСИ с негово становище от 27.08.2020 г.
На 4.08.2020 г., в срока по чл.428,
ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпило възражение на длъжника за
прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
На 11.08.2020 г. е изпратено съобщение
на длъжника, че възражението му за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
е оставено без уважение.
С цитираното по- горе заявление на
длъжника от 18.08.2020 г. е поискано и „преизчисляване“ от ЧСИ на дължимите по
изпълнителното дело суми. По повод това искане с адресирано до длъжника
съобщение от 26.08.2020 г. са му определени за плащане от ЧСИ главница от
1 684.10 лв., лихви в размер на 5.61 лв. и разноски по изпълнението, включващи 960 лв.-
за адвокатско възнаграждение, и 2 670.84 лв.- такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Видно от изпратено от „Централна
кооперативна банка“ АД до ЧСИ К.на 2.09.2020 г. писмо, на 31.08.2020 г. банката-
адресат на запорно съобщение, е наредила превод на сумата 5 610.89 лв. по
специалната сметка на ЧСИ, с което задължението на длъжника ЗАД "А.“ по
изпълнителното дело е погасено изцяло.
При тези данни и доказателства обжалваното постановление
на ЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските по изпълнителното дело- за
платено от взискателя адвокатско възнаграждение, по преценка на Софийски градски съд като неправилно
следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК-
за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В случая изпълнителното дело, за което
са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение /3.08.2020 г./,
към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника /3.08.2020
г./, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 960 лв.- за
адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на обжалваното
постановление на 11.08.2020 г. от адвокат- пълномощника на взискателя не са
били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричните вземания, поради което и необосновано се явява определянето
/възлагането/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен
размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на взискателя процесуално
представителство /според посочения в договора предмет на правната помощ/ се
изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 3.08.2020
г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и направеното от страна
на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде
уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя от 960 лева следва да бъдат намалени до минималния посочен в чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на сумата 200
лв.
Следва да се отбележи, освен това, и
че длъжникът е застрахователно дружество /вземането
е за застрахователно обезщетение/, поради което и своевременното получаване на
сумите по изпълнителния лист е било сигурно за взискателя, като в случая е
извършено и плащане на същите в срока за доброволно изпълнение, което
представлява допълнителен аргумент за необоснованост на претендираните от
взискателя и признати от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези
съображения обжалваното постановление на ЧСИ М. К.от 11.08.2020 г., с което
възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200 лева.
Основателна е жалбата на длъжника по
изпълнението и в останалата й част- относно определената от ЧСИ такса по т.26
ТТРЗЧСИ.
Според издаденото от ЧСИ постановление за разноски /видно от цитираното
по- горе съобщение с дата 26.08.2020 г./ дължимата пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ е определена на 2 670.84 лв.
В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжника ЗАД „А.“, е в размер на 32 662.75 лв. общо /20 000 лв.- главница, 12 462.75
лв.- лихви за забава, дължими за периода 25.06.2014 г.- 13.08.2020 г., и 200
лв.- разноски за адв. възнаграждение на взискателя /последното- включено в
събираемото вземане, според мнозинството от въззивния съдебен състав/, поради
което и дължимата от
последния пропорционална такса по
т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ е в размер на 2 179.77
лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за разликата до
размер на сумата 2 670.84 лв. обжалваното постановление за разноски следва
да бъде отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от
длъжника постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и
разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за
разликата над сумата 200 лв.- разноски за дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение, и
над сумата 2 179.77 лв.- такса по
т.26 ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода от настоящото
производство на основание чл.81 вр. чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 75 лв.- разноски /25 лв.-
държ. такса, и 50 лв.- юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД
„А.“- гр. София /ЕИК ******/ Постановление от 11.08.2020 г. по изп. дело № 20207880400385
на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано
намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя А.В.В./ЕГН **********/
и дължимо от длъжника ЗАД "А.“- гр. София
/ЕИК ******/ по изп. дело № 2020788 0400385 на ЧСИ М.К.-
с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско възнаграждение от 960 лева на 200 лева /двеста
лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД „А.“- гр. София /длъжник по изпълнението/ издаденото по
изп. дело № 20207880400385 на ЧСИ М. К.- с рег.№ 788 на КЧСИ и район на
действие- СГС, постановление за
разноските в частта му относно определената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от
длъжника ЗАД "А.“- гр. София /ЕИК ******/, над
сумата 2 179.77 лв. /две
хиляди сто седемдесет и девет лева и 77 ст./ до пълния начислен от ЧСИ размер
от 2 670.84 лв.
ОСЪЖДА А.В.В./ЕГН **********/ да
заплати на ЗАД „А.“- гр. София
/ЕИК ******/, сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/- разноски за настоящото производство, на основание чл.81 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Особено
мнение на съдия Р.
Коджабашева-
съдия- докладчик по ч. гр. д. № 13656/ 2020 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че при определяне на попорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат взети предвид както събираемото вземане,
така и вземането за разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано от
взискателя по изпълнението.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на т.26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т.26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по
т.26 следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и
т.н.- извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
Аргумент в
тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 ТТРЗЧСИ,
според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени
в тежест на длъжника по изпълнението.
При
тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ би следвало да бъде
отменено в частта относно определената върху признатото на взискателя
адвокатско възнаграждение- като част от събраната сума, пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ.
СЪДИЯ
: