Р
Е Ш Е Н И Е № 260037
Гр.Пловдив, 27.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 13.07.2020 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Валентина Василева,
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№260 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от “Изотерма
– 96” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, , чрез
пълномощника си адв. А.Б. против решение
№4581/29.11.2019 г. по гр.д.№152/2019 г. на ПРС, 9 гр.с., с което е отхвърлен
предявеният от него отрицателен установителен иск – да се признае за
установено, че не дължи
на “Дойч” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. **** поради погасяването им по
давност на следните суми: сумата от 200 лв. - частично от сумата в
общ размер от 33 789, 18 лв. – главница, сумата от 200 лв. – частично от сумата
в общ размер от 27 964, 10 лв. – законна лихва върху главницата от 01.06.2010
г. до изплащане на вземането, определена към 09.07.2018 г. съгласно издадено от
съдебния изпълнител удостоверение и сумата от 200 лв. – частично от сумата в
общ размер от 4 782, 93 лв. – разноски по търг.д. № 470/2009 г. на Окръжен съд
– Пловдив, по изпълнителен лист от 30.11.2009 г., издаден по търг.д. № 470/2009
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за принудителното събиране на които е
образувано изп.д. № 33/2010 г. на ЧСИА. А.Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
исковете да се уважат. Претендира за разноски.
Въззиваемият “Дойч” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, представлявано от адв.Н.П. счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че неправилно РС е приел,
че давността не е изтекла поради това, че са извършвани изпълнителни действия,
които прекъсвали давността – счита, че всички извършени действия по ИД№33/2010
г. на ЧСИ А. след 28.10.2011 г., в т.ч. и извършените присъединявания по други
изпълнителни дела следва да се считат за обезсилени по право и като такива
непораждащи правно действие, тъй като в срок от 2 г. след последното
изпълнително действие не са поискани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство е следвало да се счита за прекратено по право. След
прекратяването на ИД е изтекъл 5 годишния давностен срок на 28.10.2016 г.,
съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД, поради което счита, че не дължи исковите суми.
Позовава се и на чл.433,ал.3 ГПК, където е казано, че ЧСИ вдига служебно
наложените възбрани незабавно, след като постановлението за прекратяване на ИД
влезе в сила, поради което дори и в полза на взискателя да има наложени
възбрани върху недвижими имоти на длъжника по ИД 33/2010 г. на ЧСИ А. по други
изп.дела, то след прекратяването на ИД по право /по чл.433,ал.1,т.8 ГПК/,
отпада действието на наложената по това дело възбрана и взискателят по ИД 33/10
г. губи качеството си на присъединен взискател по право, в чиято полза е
вписана предходна възбрана, т.е. не може да се ползва от извършението
принудителни действия по присъединените изпълнителни дела. Счита също, че дори
и да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е присъединяването
на кредитора по ИД №822/2014 г. на ЧСИ М.О. на 26.11.2014 г. чрез вписване на
възбрана, новата 5 годишна давност е изтекла на 26.11.2019 г.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че след последното изпълнително
действие, довело до прекъсване на давността - от 28.10.2011 г., с искане за
присъединяване по ИД на ЧСИ М.,
давността за вземането е била последователно прекъсната с всяко едно от
посочените изпълнителни дела чрез налагане на възбрана по отношение на недвижимите
имоти на длъжника. Позовава се на т.5 от ТР №2/26.6.2015 г. на ВКС по
т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато изпълнението е насочено
върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е
вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху
имота, чрез вписване на възбрана /чл.459 ГПК/ и на т.10 от същото ТР, където е
казано, че присъединяването на взискател прекъсва давността, поради което
счита, че давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудителното събиране на вземането, а не само тези, предприети по конкретното
изпълнително дело на първоначалния взискател. Счита също, че с включване на
вземанията на „Дойч“ЕООД в Годишния финансов отчет на „Изотерма-96“ЕООД за 2016
г., публикуван в Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел е
налице признание на вземането от длъжника по смисъла на чл.116,б.“а“ ЗЗД, което
също прекъсва давността. По отношение на перемпцията счита, че по ИД№33/2020 г.
на ЧСИ А. са наложени възбрани на следните недвижими имоти: имот с
идентификатор 58356.17.10, имот с идентификатор 58356.12.16, имот с идентификатор 56784.542.22.1.,
имот с идентификатор 56784.542.22. От постъпилите по делото справки е видно, че са образувани изпълнителни дела
на ЧСИ К.П., ЧСИ С.М., ЧСИ М.О., ЧСЕ П.И. и ЧСИ Т.Л. против „Изотерма-96“ООД,
по които също са наложени последващи
възбрани върху описаните по-горе имоти, а на 24.08.2017 г. е наложена възбрана и от ЧСИ Т.К.,рег.№708 от
КЧСИ по ИД №160/2017 г., която отново е прекъснала давността и която изтича на
24.08.2022 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице,
останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което се явява допустима.
Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, дължими към 09.07.2018 г., съгласно удостоверение по изп.д. № 33/2010 г. на ЧСИ А. А. – главница, законна лихва и разноски по ИЛ от 30.11.2009 г., издаден по търг.д. № 470/2009 г. по описа на ПОС, поради погасяването им по давност.
Въззивникът счита, че последното валидно изпълнително действие по ИД 33/2010 г. е извършено на 28.10.2011 г., когато е издадено удостоверение от ЧСИ за присъединяване по ИД на Д. М., поради което давността е изтекла на 26.10.2016 г.
Между страните не се спори, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 30.11.2009 г. От ПОС по т.д.№470/2009 г. за сумата 72073,08 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20,07.2009 г. и сумата 4782.93 лв.- разноски по делото. От уд. от ЧСИ А. от 9.7.2018 г. дължимата сума към тази дата е 33789,18 лв.-главница, ведно със законната лихва в размер на 27964,10 лв., 4782,93 лв. разноски по търговското дело, 1000 лв. адв.хонорар по ИД и 4184 лв.такси за ЧСИ. Отрицателния УИ е предявен частично - по 200 лв. за всяка от дължимите суми.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Тъй като вземането е съдебно установено, приложима е разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и лихвите.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.
Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както
и действията, с които давността не се прекъсва. В т.5 от ТР №2/26.5.2015 г. по
т.д.№2/2013 г. на ВКС е казано, че
присединени по право са тази взискатели, чиято възбрана върху имота е вписана
преди тази на конкуриращия взискател, както и че
кредитор с обезпечен иск е присъединен
по право в изпълнителното производство без да е необходима изрична молба за
присъединяването му. Съгласно чл.457 ГПК – присъединилият се кредитор има
същите права, като и първоначалният взисател и се ползва от извършените
процесуални действия, а в т.10 от ТР№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС е
казано, че давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по
впивания/, с присъединяването на кредитор, с насрочванетето и извършването на
публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични
суми от проданта или на пращания от трети ЗЛ. В тази връзка ПОС намира, че по
ИД №33/2010 г. на ЧСИ А.А. са извършени следните изпълнителни действия, които
прекъсват давността:
Първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е от 14.01.2010 г. –вписване на наложена възбрана върху имот с идентификатор 56784.542.22.1. от взискател „Дойч“ЕООД – видно от справка от служба по вписвания-****.
Следващите изпълнителни действия, които прекъсват
погасителната давност на вземането са: на 25.01.2010
г.- вписване на наложена възбрана върху имот с
идентификатор 58356.12.16 и имот с идентификатор 58356.17.10 -видно от справка от служба
по вписвания-**** -от взискател „Дойч“ЕООД;
на 07.12.2010 г.- вписване на наложена възбрана
върху имот с идентификатор 56784.542.22.1
от взискател „Дойч“ЕООД – видно от справка от служба по вписвания-****.
Върху посочените по-горе имоти на длъжника са вписани последващи възбрани по изпълнителни дела на други ЧСИ, по които „Дойч“ЕООД е присъденен по право взискател, които също прекъсват давността:
На 29.7.2011 г. вписана възбрана на имот с идентификатор 56784.542.22.1. от ЧСИ 828-Д. М. /л.30 от д.РС/.
На 14.6.2013 г. - вписана възбрана на имот с идентификатор 56784.542.22 от ЧСИ 820 –Т. Л.– /л.30 от д.РС/.
На 26.11.2014 г. - вписана възбрана на имот с идентификатор 58356.17.10 и на имот с идентификатор 56784.542.22 от ЧСИ М. О. /л.26 – справка от СВп.-****/
На 24.8.2017 г. - вписана възбрана на имот с идентификатор 58356.17.10 от ЧСИ Т. К. /л.26 – справка от СВп.-****/.
Други действия по ИД №33/2010 г. на ЧСИ А., които прекъсват давността:
-Молба от 02.09.2014 г. на „Дойч“ЕООД за налагане на запор на вземането на длъжника от „ГУСВ“ЕАД-****, предмет на ИД №2124/12 г. на ЧСИ К.П.,рег.№824 на КСЧСИ /л.152 от д.РС/.
-На 10.09.2014 г. – наложен запор върху вземането на „Изотерма-96“ООД от ЧСИ К.П. /л.154 от д.РС/.
-на 20.03.2017 г.-молба от взискателя за насрочване на опис на дв.вещи на длъжника /л.156 от д.РС/
-на 08.03.2018 г.-молба от взискателя за насрочване на опис на дв.вещи на длъжника /л.156 от д.РС/.
Тъй като в 2-годишния период 26.11.2014 г.-26.11.2016 г. няма данни да са предприети изпълнителни действия по никое от ИД, по които въззиаемият е присъединен взискател, то следва от разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, че към 26.11.2016 г. ИД №33/2010 г. на ЧСИ А.А. е прекратено по право, тъй като следващото изп.действие от 20.03.2017 г. /л.156 от д.РС/ е след изтичане на 2 години.
В тази връзка въззивникът счита, че ако се приеме, че последното валидно изп.действие, довело до прекъсване на давността е присъединаването на кредитора по ИД №822/2014 г. на ЧСИ М.О. чрез вписване на възбрана на 26.11.2014 г. и от този момент е започнала да тече нова 5- годишна давност, която е изтекла на 26.11.2019 г. Независимо, че ИМ по чл-439 ГПК е подадена на 04.01.2019 г., съгласно чл.235,ал.3 ГПК съдът е следвало да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на настоящите искове, които са от значение за спорното право и че към момента на разглеждане на делото е настъпило погасяване по давност на вземането на ответника.
ПОС намира довода за неоснователен: действително, съгл.чл.235,,ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на настоящите искове /04.01.2019 г./ до приключване на устните състезания по делото – 29.10.2019 г. /пред първата инстанция/. Ако се приеме, че последното валидно извпълнително действие е на 26.11.2014 г., то след вписване на възбраната от 26.11.2014 г., е започнала да тече нова 5- годишна давност, която е изтекла на 26.11.2019 г., т.е. след приключване на устните състезания по делото и правилно ПРС не ги е зачел.
От друга страна давностният срок не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015
г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното
Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като
тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато
спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително
тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.
В тази насока е
и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО
докладчик съдията Димитър Димитров; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК
4ГО, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР
№2/26.6.2015 г.- от датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. До 26.6.2015 г. е
в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да
приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията,
предмет на ИД не тече. Тъй като към този момент -26.6.2015 г. ИД 33/2010 г. на
ЧСИ А. не е прекратено по право, от изложеното по-горе следва, че началният
момент, от който започва да тече погасителна давност е 26.6.2015 г. – от
постановяване на ТР по т.д.№2/2013 г. на ОСГК на ВКС. От 26.6.2015 г.
5-годишната давност за вземанията на кредитора изтича на 26.6.2020 г., т.е.
след преключване на устните състезания пред ПРС.
Съдът следва да
съобрази и събраните пред ПОС доказателства – от приетата по делото ССЕ на
в.л.Й.П. е видно, че в баланса на въззивника към 31.12.2015 г. са отразени
задължения над 1 година в размер на 384000 лв. към кредиторите на дружеството,
но в счетоводството на въззивника-длъжник не са предоставили на вещото лице
аналитична справка, от която да е видно на кой кредитор какво се води като
дължимо, въпреки, че такива данни са изискани от в.л. Ето защо и на основание
чл.161 съдът следва да приеме за доказани фактите, по отношение на които
страната е създала пречка за събиране на допуснататите доказателства, а именно,
че вземанията на „Дойч“ЕООД са включени в годишния финансов отчет на
„Изотерма-96“ЕООД за 2016 г., което от своя страна означава признание на
вземането от длъжника по смисъла на чл.116,б.“а“ ЗЗД, което също прекъсва
давността.Съгласно чл.117 ЗЗД – от прекъсването на давността започва да тече
нова давност, която изтича 2021 г. и която още не е изтекла.
С оглед изложеното съдът намира,
че в изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал
висящността му, като своевременно е отправял искани за извършване на
изпълнителни способи, в т.ч. и в качеството му на присъединен кредитор по други
изпълнителни дела.
Ето защо ПОС намира, че
въззивникът не доказа твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона
погасителна давност за остатъка от дължимата главница. От друга страна възиваемият
доказа съществуването на задължението и прекъсването на предвидения в закона
давностен срок.
С оглед изложените съображения, съдът намира отрицателния
установителен иск за неоснователен, поради което и същият следва да се
отхвърли. Тъй като първата инстанция е достигнала до същите правни изводи,
съдебното решение следва да се потвърди.
Въззиваемият претендира разноски по делото
пред въззивната инстанция, които с оглед изхода на спора такива се присъждат в
размер на 130 лв.- платени за хонорар на в.л.по допуснатата ССЕ.
С оглед цената на исковете –
решението е окончателно.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4581/29.11.2019г. по гр.д.№152/2019 г. на ПРС,9 гр.с.
ОСЪЖДА “Изотерма – 96” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****
да заплати на “Дойч” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****
сумата от 130 лв.-направени разноски по делото пред ПОС за вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.