Р Е Ш Е Н И Е
№ .2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, двадесет и втори състав, в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНКА ГАНЧЕВА
при участието на секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2588/2020
година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „София Реалти“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 година на органи по приходите при
Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с
Решение № 297/18.12.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП
при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената
стойност в общ размер на 4 920,90 лв. за данъчни периоди м.04, 06,
07, 08, 10, 11 и 12.2016 г. и м. 12.2017 г. и лихви
върху тях, както и корпоративен
данък за 2016 г.
в размер на 1 999,38 лв.
и лихви в размер на 513,77 лв.
По жалбата е образувано адм.д. № 308/2020 г. по
описа на АС - Варна, като с решение 560/30.04.2020 г. съдът е отменил РА,
потвърден с Решение № 297/18.12.2019 г., в частта, с който са установени
задължения за данък върху добавената стойност, както следва : м. 10.2016 г. –
100 лв., м. 11.2016 г. – 50 лв.; м. 12.2016 г. – 50 лв., м.01.2017 г. – 50 лв.,
м. 02.2017 г. – 50 лв., м. 03.2017 г. – 50 лв., м.11.2017 г. – 50 лв. и м.
12.2017 г. – 400 лв. и лихви в общ размер на 167,24 лв. и корпоративен данък
за 2016 г. за разликата от 1 899,38 до 1 999,38 лв. и лихви за разликата от
473,83 лв. до 513,77 лв. С решението
е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, потвърден с Решение №
297/18.12.2019 г. в частта, с която са установени задължения за данък върху
добавената стойност, както следва : м.04.2016 г. – 587,33 лв.; м.06.2016 г. –
16,66 лв.; м.07.2016 г. – 643 лв.; м.08.2016 г. – 8,33 лв.; м.10.2016 г. – 1
560,94 лв.; м.11.2016 г. – 558,38 лв. и м.12.2016 г. – 746,26 лв. и лихви в общ
размер на 416,46 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 899,38
лв. и лихви в размер на 473,83 лв. НАП е осъдена да заплати на "София Реалти“ ЕООД сумата от 137,58
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, отделно от това е осъдено и
„София Реалти“ ЕООД да заплати на НАП сумата от 656,84 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е обжалвано пред ВАС.
С решение постановено по адм.д. № 6633/2020 г.
съдът е отменил решението на АС - Варна, в частта, с която е отменен РА №
Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 г. на ТД на НАП-Варна в частта за
непризнато право на приспадане данъчен кредит общо 800 лв. за м.10 – 12.2016
г., м.1 – 3,11 и 12.2017 г. с лихви общо 167,24 лв. и е намален корпоративния
данък на 1899,38 лв. за 2016 г., а лихвите по него са намалени на 473,83 лв. и
вместо него е отхвърлил жалбата на „София реалти“ ЕООД против РА №
Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 г. на ТД на НАП-Варна в частта за
непризнато право на приспадане данъчен кредит общо 800 лв. за м.10 – 12.2016
г., м.1 – 3,11 и 12.2017 г. с лихви общо 167,24 лв. и е определен корпоративния
данък от 1899,38 лв. до 1999,38 лв. за
2016 г., а лихвите по него са определени над 473,83 лв. до 513,77 лв. С
решението на ВАС е отменено и решението на АС - Варна в частта, с която е
отхвърлена жалбата против РА № Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 г. на ТД на
НАП-Варна в частта, с която за 2016 г. е определен корпоративен данък 1899,38 лв. с 473,83 лв. лихви и в
частта за разноските.
Жалбоподателят твърди, че органите по приходите
неправилно са преобразували финансовия резултат за 2016 г. на осн. чл. 26, т.
2, вр. чл. 77, ал. 1 и 2 и чл. 81 от ЗКПО с отчетените разходи за
електрическа енергия, природен газ, телекомуникационни услуги, куриерски услуги
и телефонни услуги за периода м.12.2016 г. като са приели, че разходите
се отнасят за предходен данъчен период и са отчетени в нарушение на НСС –
„Разходи“. Сочи, че разходите са документално обосновани и се изчисляват от съответния
доставчик на месечна база, поради което не са начислени към м.12.2015 г. Излага
доводи, че съгласно НСС - Общи разпоредби признаването е процес на включване на
елементите във финансовите отчети. Всеки елемент следва да се включи в баланса
и отчета за приходи и разходи, ако отговаря на определението за актив, пасив,
приход или разход, и е вероятно бъдещите икономически изгоди, свързани с този
елемент да бъдат получени или да излязат от предприятието и всеки от елементите
има цена на придобиване или стойност, която може да бъде оценена надлежно. В случая горепосочените разходи не е възможно
да бъдат надлежно оценени от "София Реалти" ЕООД, тъй като същите се
изчисляват от съответния лицензиран доставчик. Тези разходи не отговарят на
критериите за признаване, съгласно чл. 4.1 и 4.2 от НСС 37 и дружеството не е
следвало да начислява текущи разходи за предполагаеми задължения към 31.12.2015
г. Дори и да се приеме, че е следвало тези разходи да бъдат отчетени през 2015
г., то за целите на данъчния финансов резултат на дружеството, определен по
реда на чл. 22 от ЗКПО не би имало разлики в сравнение с декларирания,
т.к. е приложима нормата на чл. 38 ал.1
от ЗКПО - относно възникването на данъчна временна разлика, свързана с
разходите за провизии за задължения. Тези разходи ще се признаят през 2016 г.
на осн. чл. 38 ал.2 от ЗКПО. Данъчният финансов резултат по чл. 22 от ЗКПО е
правилно определен и няма основание за
преобразуването му за данъчни цели. Дружеството е спазило принципа за
документална обоснованост, фактурите отразяват действително осъществени
стопански операции и факти. Факта, че същите са издадени за отразяване на
събития от минал отчетен период - м.12 на предходната година не нарушава този
принцип. По отношение на разходите за мониторинг и поддръжка на наети от
"Дрийм хоум проджект" ЕООД автомобили сочи, че същите са били
необходимоприсъщи за дейността му. Разходите касаят наети от дружеството
автомобили и са свързани с дейността на жалбоподателя. Обстоятелството, че в
договора е предвидено, че "София Реалти" ЕООД има правото и
задължението да извършва всички действия, свързани с поддръжката на наетите
МПС, означава, че тези действия са за сметка на "София Реалти" ЕООД,
а не че не могат да бъдат извършвани от наемодателя. По отношение на констатациите в РД относно
отчетени от "София Реалти" ЕООД приходи от посреднически услуги по
договор от 4.04.2016 г. с възложител "Дрийм резидънс" ЕООД поддържа,
че неправилно органите по приходите са преценили, че приходите следва да бъдат
отчетени през 2016 г., тъй като през този период са сключени предварителните
договори между "Дрийм резидънс" ЕООД и купувачите на имотите. Този
извод е направен с оглед уговореното в посредническия договор, че
посредничеството се счита извършено при подписване на предварителен или ако
предварителен договор не бъде подписан - при подписване на нотариален акт.
Преценено е, че страните сами се съгласяват и признават една на друга, че
посредническата услуга е завършена с осигуряването на клиента и на датата на
сключване на предварителния договор. Посочено е, че в договора е изрично
предвидено, че разходите на посредника във връзка с изпълнение на задълженията
му не подлежат на отделно компенсиране и влизат в цената на посредническата
услуга, което налагало извод, че заедно с извършените разходи по осигуряване на
клиенти "София Реалти" ЕООД следва да признава и полагащите му се
насрещни приходи. Това, че страните се споразумяват относно цената на услугите
през 2017 г. е преценено, че не променя необходимостта от спазване на основни
счетоводни принципи в НСС 18 "Приходи", тъй като били изпълнени изискванията за
признаването на приходите през 2016 г. и в намаление за 2017 г., с размера на
отчетените от дружеството приходи от посреднически услуги, съгласно издадените
фактури. Жалбоподателя оспорва тези
доводи, сочи, че съгласно чл.7.1 и чл. 7.2 от НСС 18 "Приходи",
приходът, свързан със сделката за извършване на услуги, се признава в
зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставяне на
счетоводния баланс, при условие, че резултатът от сделката може да се оцени
надеждно. Дружеството правилно е признало приходите от посреднически услуги
през 2017 г. Това е така, защото през
2016 г. резултатът от сделките не може да бъде надлежно изчислен. В случая в
договора за посредничество не е фиксиран размер на комисионната, а е уговорено,
че същата се определя за всеки обект поотделно като размерът й се определя с
допълнително споразумение. От ревизиращите е извършено ограничително тълкуване
на волята на страните по договора за посредничество и противоречи на чл. 20 от ЗЗД. Наличието на клауза, че посредничеството ще се счита за извършено при
подписване на предварителен договор не следва да се тълкува изолирано, а във
връзка с останалите уговорки. Клаузата на р. ІІІ, т.7 от договора визира
задължението на възложителя да заплати на посредника възнаграждение и
условията, при които това задължение възниква - наличие на подписан
предварителен договор или нотариален акт и подписано допълнително споразумение
между възложителя и посредника, т.е. с изпълнението на тези две условия
подписан предварителен договор и признаване на изпълнението с подписване на
допълнително споразумение между страните посредническата услуга се счита за
извършена /етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата
на съставяне на счетоводния баланс може надлежно да се определи и възниква
задължението на възложителя да я заплати на посредника. В р. ІІІ, т.8 от
договора изрично е отбелязано, че разходите на посредника за изпълнение на
задълженията му по договора не подлежат на компенсиране от възложителя. Това
налага извод, че не е изпълнено изискването по т.7.2 б."а" и "в" от НСС 18,
т.е. не е налице основание за признаване на приходи, съгласно т.7.1 от
счетоводния стандарт. До сключването на допълнително споразумение съществува
неяснота относно резултата от сделката, както относно признаването от
възложителя на дължимостта на възнаграждението, така и неговия размер.
Същевременно по силата на договора разходите на посредника не се компенсират от
възложителя. Съгласно НСС 18, когато
резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде надлежно оценен
и е вероятно направените разходи да не бъдат възстановени, приход не се
признава, а направените разходи се признават като текущи разходи. Когато вече
не съществуват неясноти относно резултата от сделката за извършване на услуги,
приходът се признава. Дружеството правилно е отчело приходите от сделките по
извършване на услуги на датата на подписване на допълнителните споразумения,
когато извършването на услугите и размерът на възнагражденията са признати от
възложителя, т.е. не съществува неяснота относно резултата от сделката.
Приложима е нормата на чл. 12 ал.2 от ППЗДДС, когато договора за доставка за
услуга същата е свързана с изпълнението на етапи, които се приемат от
получателя данъчното събитие възниква за всеки етап на завършеност на услугата,
данъкът за която става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като датата
се удостоверява с приемо-предавателен протокол. В случая с подписване на
допълнителните споразумения надлежно се удостоверява завършването на услугите ,
приемането им от получателя, дължимото възнаграждение, представляващо данъчна
основа. По ранното изчисляване на ДДС противоречи на чл. 12 ал.2 от ППЗДДС.
Оспорват се констатациите във връзка с преобразуване на финансовия резултат за
2016 г. по фактури, издадени от "Дрийм хоум проджект" ЕООД, с предмет
вътрешно-фирмен одит и консултации. Ревизиращите са приели, че не са
осъществени реални доставки, поради което е налице хипотезата на чл. 16 ал.2
т.4 от ЗКПО. Констатациите са незаконосъобразни, фактурите са издадени въз
основа на договор за извършване на услуга от 1.09.2016 г., с който "Дрийм
хоум проджект" ЕООД се е задължило да извършва консултации по
ефективността и икономичността на дейностите на възложителя, да препоръчва
методики, да одитира изпълнението на задачите и постигането на набелязаните
цели. Предмета на договора очертава рамките на една общо зададена услуга, която
дружеството се е задължило да представи на жалбоподателя. В договора е постигната договореност по
отношение на цената на услугата, която разкрива белези на абонаментна такса, а
самия договор е за абонаментно обслужване. Изводите на ревизиращите, че за да
се признаят разходите и ползвания данъчен кредит е необходимо отчетите да
съдържат детайлна информация относно типа консултации и комуникация,
наименованието и идентификационни данни на лицето, цел на комуникацията, и др.
Решението на страните да получат за услугата възнаграждение под формата на
предварително определена периодична такса, показва, че дължимостта на
възнаграждението не е обвързана с конкретен резултат. Обстоятелството, че някой
от тях са съставени в почивните дни е ирелевантно. Тезата на ревизиращите, че
услугата частично дублира друга услуга е несъстоятелна, тъй като договорите
имат различен предмет. По изложените
доводи моли да се отмени акта в оспорената част. В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя поддържа, че "София Реалти" ЕООД не е
отчитало разходи през 2016 г., които могат да бъдат обвързани с договора
сключен на 4.04.2016 г. между жалбоподателя и "Дрийм Резидънс" ЕООД,
при това положение, няма как да бъда изпълнено изискването на т.7.2
б"г" от НСС № 18, за признаване на приходите през 2016 г. Моли да се
уважи жалбата и да се присъдят сторените разноски, включително и за предходното
разглеждане на делото.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при
ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да я
отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за трите съдебни инстанции.
По допустимостта
на жалбата :
Ревизионният акт е съобщен на жалбоподателя на 16.10.2019 г. Обжалван е по административен ред с жалба вх. №
21159-13/29.10.2019 година, входирана в Дирекция “ОДОП” - Варна при “ЦУ” на НАП
на 05.11.2019 г. С Решение № 297/18.12.2019 г., в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил
ревизионния акт. Препис от решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр.
Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на жалбоподателя на 02.01.2020 г. поради което с подаване на жалбата по пощата на
16.01.2020 година, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
14-дневен срок и същата се
явява допустима.
По
законосъобразност на РА :
Ревизията на „София Реалти“ ЕООД е възложена със ЗВР №
Р-03000319002253-020-001/08.04.2019 година, връчена на 08.04.2019 г., с обхват
задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г. и
01.01.2017 – 31.12.2017 г.; данък върху добавената
стойност за периода 17.03.2016 – 31.12.2017 г.; ДОО – за осигурителя; вноски
за здравно осигуряване – за осигурители и универсален пенсионен фонд – за
осигурители, издадена от А. Б., оправомощена да възлага
ревизии със Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД-Варна на
НАП. Със Заповед № Р-03000319002253-020-002/04.07.2019 г.за
извършване на ревизията е продължен до 08.09.2019 г. Със Заповед №
Р-03000319002253-020-003/02.09.2019 г. обхватът на ревизията е изменен до
установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2016 –
31.12.2016 г. 01.01.2017 – 31.12.2017 г.; данък върху добавената
стойност за периода 17.03.2016 – 31.12.2017 г. В срока по чл. 117 от ДОПК е
съставен Ревизионен доклад № Р-03000319002253-092-001/19.09.2019 г.,
фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване
задължения, са потвърдени с Ревизионен акт №
03000319002253-091-001/15.10.2019 г., издаден от органа по
приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизиращия екип. Ревизионният
акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.
Варна, който с Решение № 297/18.12.2019 г.е потвърден в частта на
установените задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен
данък.
При извършване на
задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията
е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Срокът за извършване на ревизията е продължен по реда и за срока по чл. 114 от ДОПК. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. Съобразно
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК органът, възложил ревизията, определя
със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, поради
което не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при
извършване на ревизията, което да обуслови нищожност на ревизионния акт.
Представени са разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, които материализират електронно
изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1. Разпечатките не са
оспорени и не е искано представянето им на електронен носител. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ. Жалбоподателят не е оспорил авторството на
документите, поради което съдът не го изследва.
В хода на ревизионното производство е установено следното:
От дружеството е подадена ГДД за финансовата 2016 г., със счетоводен
финансов резултат - счетоводна загуба в размер на 2823,16 лв., формиран данъчен
финансов резултат - данъчна загуба в размер на 2898.64 лв. Деклариран
корпоративен данък за внасяне 0 лв., направени авансови вноски за годината в
размер на 0 лв., разлика корпоративен данък за внасяне 0 лв.
т.1 При извършване на анализ на представените от дружеството счетоводни
документи е установено, че по сч. сметка 601 "Разходи за материали"
са осчетоводени 104.95 лв. представляващи консумирана ел. енергия за м.12.2015
г. на офис 16, находящ се на ул. "******" № *****, разходът е
документиран по дебитно известие № 10...01791/4.01.2016 г. издадено от ООД
"Билд.Ком.Инженеринг". Разходът е осчетоводен като текущ и участвал в
общия размер на признатите за периода разходи. Същия не е относим към
ревизирания период и касае минал такъв.
Съгласно чл. 34 ал.2 от ЗСч Годишните финансови отчети на предприятията
се съставят на базата на НСС. НСС - разходи определя, че когато има пряка
връзка между извършените разходи и получените приходи, т.е. при спазване
изискването за съпоставимост на разходите и приходите. Нарушен е принципа на
независимост на отделните отчетни периоди и принципа на начисляването -
ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаване на плащането на паричните
средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован,
чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. В
първичния счетоводен документ стопанската операция не е вярно отразена, тъй
като тя не касае текущ разход, а такъв за минал отчетен период. Налице е
нарушение на чл. 77 ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл. 77 ал.2 от ЗКПО тези непризнати
за данъчни цели разходи се признават за данъчни цели, когато това е допустимо
по закона и при спазване на глава ХІІ от ЗКПО. По тези съображения финансовия
резултат е преобразуван в посока на увеличение на осн. чл. 26 т.2, вр. чл. 77
ал.1 и ал.2 и чл. 81 от ЗКПО в размер на 104.95
лв.
За 2016 г. по счетоводна сметка 601 "Разходи за материали" са
осчетоводени 70.90 лв. представляващи консумиран природен газ за м.12.2015 г.,
на офис **, находящ се бул "******" № **** и документиран с
дебитно известие № 10...-1792/4.01.2016 г. издадено от
"Билд.Ком.Инженеринг" ООД. Разходът е осчетоводен като текущ и
участвал в общия размер на признатите за периода разходи, същия не е относим за
ревизирания период и касае минал такъв. С посочения първичен счетоводен
документ операция не е вярно отразена, тъй като тя не касае текущ разход, а
такъв за минал отчетен период. Налице е нарушение на чл. 77 ал.1 от ЗКПО.
Съгласно чл. 77 ал.2 от ЗКПО тези непризнати за данъчни цели разходи се
признават за данъчни цели, когато това е допустимо по закона и при спазване на
глава ХІІ от ЗКПО. По тези съображения финансовия резултат е преобразуван в
посока на увеличение на осн. чл. 26 т.2, вр. чл. 77 ал.1 и ал.2 и чл. 81 от ЗКПО в размер на 70.90 лв.
За 2016 г. по счетоводна сметка *** "Разходи за външни услуги" са
осчетоводени 130.68 лв. представляващи начислени телекомуникационни услуги, месечни
и еднократни такси за периода от 5.12.2015 г. до 4.01.206 г. по фактура № **********/5.01.2016 г. издадена
от ЕАД "Теленор България". Разходът е осчетоводен като текущ в пълен
размер и участвал в общия размер на признатите за периода разходи, същия в пълен размер не е относим за ревизирания
период и касае минал такъв. С посочения първичен счетоводен документ операция
не е вярно отразена, тъй като тя не касае текущ разход, а такъв за минал
отчетен период. Налице е нарушение на чл. 77 ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл. 77 ал.2
от ЗКПО тези непризнати за данъчни цели разходи се признават за данъчни цели,
когато това е допустимо по закона и при спазване на глава ХІІ от ЗКПО. По тези
съображения финансовия резултат е преобразуван в посока на увеличение на осн. чл.
26 т.2, вр. чл. 77 ал.1 и ал.2 и чл. 81 от ЗКПО в размер на 113.94 лв.
За 2016 г. по счетоводна сметка *** "Разходи за
външни услуги" са осчетоводени 22,26 лв.
и 11.28 лв. представляващи куриерски услуги по фактура № ********** от
11.01.2016 г., фактура № **********/12.01.2016 г., издадени от "Ин
Тайм". От приложените по делото товарителници е установено, че услугите са
извършени с дати през м.12.2015 г., т.е. услугите са осъществени през предходен
отчетен период. Разходите са осчетоводени като текущи и участвали в общия
размер на признатите за периода разходи, същите не са относими за ревизирания
период и касаят минал такъв. С
посочените първични счетоводни документи операциите не са вярно отразени, тъй
като те не касаят текущ разход, а такъв за минал отчетен период. Налице е
нарушение на чл. 77 ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл. 77 ал.2 от ЗКПО тези непризнати
за данъчни цели разходи се признават за данъчни цели, когато това е допустимо
по закона и при спазване на глава ХІІ от ЗКПО. По тези съображения финансовия
резултат е преобразуван в посока на увеличение на осн. чл. 26 т.2, вр. чл. 77
ал.1 и ал.2 и чл. 81 от ЗКПО в размер на 33.54
лв.
За 2016 г. по счетоводна сметка *** "Разходи за
външни услуги" са осчетоводени 21.95 лв.
представляващи префактурирани телефонни разговори за м.12.2015 г. по
фактура № 10...01373/14.01.2026.16 г.
издадена от "Дрийм Хоум", Разходът е осчетоводен като текущ и
участвал в общия размер на признатите за периода разходи, същия не касае
ревизирания период, а минал такъв. Налице е нарушение на чл. 77 ал.1 от ЗКПО.
Съгласно чл. 77 ал.2 от ЗКПО тези непризнати за данъчни цели разходи се
признават за данъчни цели, когато това е допустимо по закона и при спазване на
глава ХІІ от ЗКПО. По тези съображения финансовия резултат е преобразуван в
посока на увеличение на осн. чл. 26 т.2, вр. чл. 77 ал.1 и ал.2 и чл. 81 от ЗКПО в размер на 21.95 лв.
Всички описани разходи в т.1 касаят услуги, които са осъществени в
предходен отчетен период, поради което същите на осн. чл. 26 т.2 вр. чл. 77
ал.1, ал.2 и чл. 81 от ЗКПО са отразени
при увеличения на финансовия резултат на дружеството със сумата от общо 345.28 лв.
т.2 За ревизирания период по счетоводна сметка "Разходи за външни
услуги" дружеството е осчетоводило разходи за мониторинг и поддръжка на
наети автомобили от ЕООД "Дрийм Хоум Проджект" по следните фактури:
фактура № 10...0424/20.01.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300
лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 66.67 лв. Обща
стойност 366.67 лв., начислен ДДС 73.33 лв.
фактура № 10...0441/26.02.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300
лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 66.67 лв. Обща
стойност 366.67 лв., начислен ДДС 73.33 лв.
фактура № 10...0470/31.03.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300
лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 66.67 лв. Обща
стойност 366.67 лв., начислен ДДС 73.33 лв.
фактура № 10...0485/28.04.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300
лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 66.67 лв. Обща
стойност 366.67 лв., начислен ДДС 73.33 лв.
фактура № 10...0502/30.05.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300
лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 41.67 лв. Обща
стойност 341,67 лв., начислен ДДС 68.33 лв.
фактура № 10...0517/30.06.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300
лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 41.67 лв., такса GPS
на стойност 48.60 лв. Обща стойност 390.27 лв., начислен ДДС 78.05 лв.
фактура № 10...0532/28.07.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300
лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 41.67 лв. Обща
стойност 341,67 лв., начислен ДДС 68.33 лв.
фактура № 10...0545/2.08.2016 г. за наем на автомобили на стойност 300 лв.,
за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 41.67 лв. Обща стойност
341,67 лв., начислен ДДС 68.33 лв.
За ревизирания период "София Реалти" е наемател на автомобил Рено
с ДК № ****** с месечен наем 100 лв.
с ДДС и Рено с ДК № ******* с месечна наемна
цена от 260 лв. с ДДС, съгласно договор за наем от 11.08.2015 г., което е прекратен със споразумение от
30.09.2015 г. Съгласно договора наемателят има право да извършва всички
дейности, свързани с поддръжка на наеманото МПС, наемателят е длъжен да
извършва всички поправки, текущи ремонти, щети, свързани с наетата вещ, по
време на цялото действие на договора. С анекс от 31.08.2016 г. страните са се
споразумели наемната цена да бъде променена както следва: Рено с ДК № ******* с месечен наем 234.70 лв. с ДДС и Рено с ДК № ******** с месечна наемна цена от 234.70 лв. От м.09.2016 г. до края на отчетния
период документирания от страна на наемателя наем за автомобилите е в размер на
195.58 лв. без ДДС, без мониторинг и поддръжка на автомобилите. Предвид
събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращите са преценили, че
дружеството няма основание за завеждане и признаване като разход, който е
документално обоснован на частта от фактурите от доставчика - разходи за
мониторинг и поддръжка на автомобили. За периода от м.01.2016 г. до м.12.2016
г. в документацията на ЕООД "София
реалти" са налице и осчетоводени разходи по поддръжка и експлоатация на
наетите автомобили - с фактура № 20...05896/29.07.2016 г. от ООД "Ем
Комплекс Ауто", фактури № 42...0647/29.07.2016 г., № 42...0648/29.07.2016
г. издадени от ООД "Ауто клейс", фактура № 10...0555/1.09.2016 г.
издадена от ЕООД "Дрийм хоум проджект", фактура № 440...035198/13.12.2016
г. издадена от ЕООД "Маргел-7". В сключения договор не са предвидени
допълнителни такси или други по поддръжка на наетите автомобили, регламентирано
е, че наемателят има право да извършва всички дейности, свързани с поддръжката
на наетата вещ, по време на действието на договора. Прието е че жалбоподателя е
осчетоводил като текущ разход такси за мониторинг и поддръжка на автомобили,
фактуриран от ЕООД "Дрийм хоум проджект" в противоречие с приетите и
действащи за периода наемни взаимоотношения между собственик и наемател.
Осчетоводения от дружеството разход за мониторинг и поддръжка за автомобили има
влияние върху общия размер на разходите на предприятието за отчетната 2016 г.
За отчетения разход са нарушени принципите на чл. 26 ал.1 т.3 и т.8 от ЗСч
Направен е извод, че предвид представените първични счетоводни документи
стопанската операция не е вярно отразена, тай като тя не касае необходимоприсъщ
текущ разход за сметка на наемателя на отдадените МПС. За фактурираните разходи
липсват придружаващи документи, удостоверяващи извършен мониторинг и поддръжка
на наетите МПС. Предвид изложеното за данъчни цели финансовия резултат е
преобразуван в посока увеличение на осн. чл. 78 вр. чл. 26 т.2 и чл. 81 от ЗКПО
в размер на 460.02 лв. по фактури № 10...0424/20.01.2016 г., фактура №
10...0441/26.02.2016 г. в размер на 80 лв. фактура № 10...0470/31.03.2016 г. ,
фактура № 10...0485/28.04.2016 г. в
размер на 66.67 лв., фактура № 10...0502/30.05.2016 г., фактура № 10...0517/30.06.2016
г. и фактура № 10...0532/28.07.2016 г., фактура № 10...0545/2.08.2016 г. в размер на 41.67 лв. за наем на автомобили
на стойност 300 лв., за мониторинг и поддръжка на автомобили на стойност 41.67
лв. Обща стойност 341,67 лв., начислен ДДС 68.33 лв.
т.3 В хода на ревизията е установено, че дружеството жалбоподател е отчело
приходи от посреднически услуги в отчетен период 2017 г. за извършена
посредническа услуга и следващ се приход в отчетен период 2016 г.
Установено е, че с допълнително споразумение от 25.01.2017 г. с клиент И. Р., по сключен
предварителен договор от 24.10.2016 г. и издадена фактура № 34/25.01.2017 г.
със стойност от 3564.16 лв. и ДДС 712,83 лв. която е декларирана в дневник за
продажби и СД по ЗДДС за м.01.2017 г., а е следвало да се декларира за д.п.
м.10.2016 г., със следващ се приход от 3564.16 лв.
С допълнително споразумение от 8.03.2017 г. с клиент В. Б., по сключен
предварителен договор от 15.12.2016 г. и издадена фактура № 36/8.03.2017 г. със
стойност от 3731.47 лв. и ДДС 746.29 лв. която е декларирана в дневник за
продажби и СД по ЗДДС за м.03.2017 г., а е следвало да се декларира за д.п.
м.12.2016 г., със следващ се приход от 3731.47 лв.
Съгласно допълнително споразумение от 25.05.2017 г. с клиент Д. Д., по
сключен предварителен договор от 13.10.2016 г. и издадена фактура №
39/27.04.2017 г. със стойност от 3333.33 лв. и ДДС 666.67 лв. която е
декларирана в дневник за продажби и СД по ЗДДС за м.04.2017 г., а е следвало да
се декларира за д.п. м.10.2016 г., със следващ се приход от 3333.33 лв.,
издадена е и фактура № 41/17.05.2017 г., на стойност 157.22 лв. и ДДС 31.44
лв., която е декларирана в дневник за продажби и СД по ЗДДС за м. 05.2017 г., а
е следвало да се декларира в д.п. м.10.2016 г., със следващ се приход от 157.22
лв., фактура № 42/25.05.2017 г., на стойност от 750 лв. и ДДС - 150 лв., която
е декларирана в дневник за продажби и СД по ЗДДС за м. 5.2017 г., а е следвало
да се декларира в д.п. м.10.2016 г., със следващ се приход от 750 лв.
С допълнително споразумение от 27.06.2017 г. с клиент Н. С., по сключен
предварителен договор от 27.04.2016 г. и издадена фактура № 46/27.06.2017 г.
със стойност от 2803.36 лв. и ДДС 560.67 лв. която е декларирана в дневник за
продажби и СД по ЗДДС за м.06.2017 г., а е следвало да се декларира за д.п.
м.4.2016 г., със следващ се приход от 2803.36 лв.
С допълнително споразумение от
9.11.2017 г. с клиент Й. Б., по сключен предварителен договор от 31.10.2016 г.
и издадена фактура № 35/24.02.2017 г. със стойност от 1488.06 лв. и ДДС 297.61
лв. която е декларирана в дневник за продажби и СД по ЗДДС за м.02.2017 г., а е
следвало да се декларира за д.п. м.11.2016 г., със следващ се приход от 1488.06
лв., фактура № 53/24.10.2017 г., със стойност 883.33 лв. и ДДС - 176.67 лв.,
която е декларирана за д.п. м.10.2017 г., а е следвало да се декларира за д.п.
м.11.2016 г., със следващ се приход от 883.33 лв. Фактура №54/9.11.2017 г., със
стойност 420.50 лв. и ДДС 84.10 лв., е декларирана д.п.м.11.2017 г., а е
следвало да се декларира за д.п.м. 11.2016 г., със следващ се приход от 420.50
лв.
С допълнително споразумение от 9.11.2017 г. с клиент ЕООД "Асо
Мл", по сключен предварителен договор от 21.07.2016 г. и издадена фактура
№ 54/9.11.2017 г. със стойност от 3173.33 лв. и ДДС 634.67 лв. която е
декларирана в дневник за продажби и СД по ЗДДС за м.11.2017 г., а е следвало да
се декларира за д.п. м.7.2016 г., със следващ се приход от 3173.33 лв.
С допълнително споразумение от
1.12.2017 г. с клиент Д. З., по сключен предварителен договор от 11.02.2016 г. и издадена фактура №
7/18.04.2016 г. със стойност от 3259.72 лв. и ДДС 651.94 лв. която е
декларирана в дневник за продажби и СД по ЗДДС за м.4.2016 г., а е следвало да
се декларира за д.п. м.2.2016 г., със следващ се приход от 3259.72 лв. Фактура
№ 55/1.12.2017 г., на стойност 782.33 лв. и ДДС от 156.47 лв. е декларирана в дневник за продажби и СД по
ЗДДС м.12.2017 г., а следвало да се декларира за д.п.м.02.2016 г., със следващ
се приход от 782.33 лв.
Общо следващия се приход по горепосочените фактури е в размер на 24 346.81 лв.
Продавач по описаните сделки е ООД "Дрийм резидънс". Между
"Дрийм резидънс" ООД и жалбоподателя е сключен посреднически договор
от 4.04.2016 г., съгласно който възложителя е възложил, а посредникът е приел
осъществяване възмездно съдействие на възложителя във връзка с продажба или
друг вид прехвърляне на самостоятелни обекти или право на строеж за
самостоятелни обекти, ситуирани в сграда с наименование "Дрийм
резидънс", които са собственост на възложителя, сградата се намира в гр.
София, УПИ **-****, м. "******", с
идентификатор *********. Съгласно
договора съдействието на посредника се изразява в намиране на клиенти, които
желаят да закупят или придобият по друг начин самостоятелен обект в сградата,
при условия, посочени от възложителя, като включва предлагане на обектите,
осъществяване на контакт и кореспонденция с потенциални клиенти, предоставяне
на възложителя на всички данни и информация за контакт с клиенти. Уговорено е,
че посредникът има право да извършва дейностите за намиране на клиенти чрез
сътрудници, или други посредници ЮЛ и ФЛ. В раздел ІІІ, т.7 от договора е
посочено, че възложителят се задължава да заплаща на посредника възнаграждение
за извършеното за всеки обект посредничество, при условие, че клиентът не е
свързано лице с продавача по смисъла на ТЗ. Посредничеството се счита за
извършено при подписване на предварителен договор или ако не бъде подписан
предварителен договор - при подписване на нотариален акт. Дължимото възнаграждение
на посредника, срока и начина за заплащането му ще бъде определено с
допълнително споразумение. В хода на ревизионното производство са представени
допълнителни споразумения сключени между жалбоподателят и "Дрийм
Резидънс" ООД. Съгласно допълнително споразумение от 25.01.2017 г.
клиентът осигурен от жалбоподателя е И. Р., купувач по сключен предварителен
договор от 24.10.2016 г. с помощта на посредника, издадена е фактура №
34/25.01.2017 г. на стойност 4276.99 лв. с ДДС. Съгласно представените доказателства
страните са се съгласили, че посредническата услуга е завършена с осигуряването
на клиента, на датата, на която е сключен предварителния договор, т.е. на
24.10.2016 г. Възложителят се е задължил да плати на посредника цена на
услугата в размер на 4276.99 лв. с включен ДДС за осъщественото посредничество,
като плащането е уговорено да бъде извършено в едномесечен срок от подписване
на споразумението по посечената банкова сметка ***. Аналогични са и
допълнителните споразумения с клиенти В. Б., Д. Д., Н. С., Й. Б., ЕООД
"Асо Мл" и Д, З,.
След анализ на представените доказателства, ревизиращите преценили, че са
налице предпоставките за признаване на приход от осъществена посредническа
дейност през 2016 г. Страните по сделките - възложител и изпълнител са се
съгласили и признали една пред друга, че посредническата услуга е завършена с
осигуряване на клиента и на датата на сключване на предварителния договор-
Всички предварителни договори са с дата от 2016 г. Прието е, че са изпълнени условията за
признаване на приход съгласно чл.5.1 от СС 18 - приходът се признава, когато е
вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката,
сумата от прихода може да бъде надлежно изчислена, направените разходи или
тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надлежно да бъдат
измерени, приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за
нея разходи /принцип на съпоставимост между приходите и разходите/. В самия договор от 4.04.2016 г. е отбелязано,
че разходите на посредника във връзка с изпълнението на задълженията му по
договора не подлежат на отделно компенсиране и влизат в размера на цената на
посредническата услуга, т.е. това още веднъж налага извод, че с извършените от
"София реалти" разходи по осигуряване на клиенти, дружеството следва
да признае и полагащите му се насрещни приходи. Това, че страните се
споразумяват в 2017 г., относно плащането на цената на услугата не променя
необходимостта от спазване на основни счетоводни принципи, залегнали в чл. чл. 26 ал.1 от ЗСч. Посочено е че е нарушен и
чл. 26 ал.2 от ЗСч, както и СС -18 - Приходи. С осигуряването на клиента от
посредника ЕООД "София Реалти" неговата работа е извършена, спрямо
посредника сделката е завършена в т.ч. към датата на съставяне на счетоводния
баланс и резултатът надлежно може да бъде оценен. По тези съобразения за
данъчни цели финансовия резултат е преобразуван в посока увеличение на осн. чл.
78 от ЗКПО вр. СС -18 и чл. 26 ал.1 от
ЗСч в размер на 21087.09 лв. /като от сумата 24346.81 лв. е
изключена фактура № 7/18.04.2016 г. на стойност
3259.72 лв./
т.4 Отделно от това за данъчни цели финансовия резултат е преобразуван в
посока на увеличение на осн. чл. 26 т.2, вр. чл. 15, чл. 16 ал.1, ал.2 т.4 от ЗКПО със сумата от 1000 лв. във връзка с осчетоводени разходи за вътрешен
фирмен одит и консултации, по фактури издадени от ЕООД "Дрийм Хоум
Проджект". По отношение на това увеличение на финансовия резултат, с
решение постановено по адм.д. № 6633/2020 г. ВАС е преценил, че разходите по
фактурите издадени от ЕООД "Дрийм Хоум Проджект", са за доставки,
които, не са осъществени и не са
документално обосновани и законосъобразно е увеличен финансовия резултат със
сумата от 1000 лв.
При тези установявания съдът прецени следното:
По отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат на
дружеството със сумата от общо 345.28
лв., включваща осчетоводени по сметка
*** „разходи за материали“ суми, както следва: 104,95 лв. за ел. енергия; 70,90 лев. за природен газ; 113,94 лв. за
телекомуникационни услуги; 33,54 лв. за куриерски услуги; 21,95 лв. за
телефонни услуги за м.12.2015 г. за офис, находящ се в гр. София, съдът счита,
че правилно е извършено увеличение на финансовия резултат.
Не е спорно между страните, че всички разходи касаят услуги, които са
осъществени в предходен отчетен период, като в нарушение на принципа на
съпоставимост на приходи и разходи са отчетени като текущи за 2016 г. и са участвали
в общия размер на признатите за периода разходи. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4
от ЗСч позициите, които се представят във финансовите отчети се признават и
оценяват в съответствие с принципа за начисляване според ефектите от сделките и
други събития в момента на тяхното възникване, независимо от момента на
получаването или плащането на паричните средства и техните еквиваленти, като се
включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Нормата
на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО гласи, че
разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Съгласно чл.
26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не
са документално обосновани по смисъла на този закон. В случая правилно не са
признати счетоводните разходи, осчетоводени към момента на тяхното плащане,
всички фактури са от м.01.2016 г.
Всички разходи на обща стойност от
345.28 лв. са възникнали през 2015 г., поради което е следвало да се отчетът
като такива за 2015 г. Съгласно закона ГФО
се изготвят до 31.03 следващата година, а ГФО на жалбоподателя е
изготвен на 26.02.2016 г., т.е. дружеството е знаело какъв е размерът на
същите, преди да се състави ГФО, и е могло и без наличието на фактурите към
31.12.2015 г. да начисли вече известните му разходи. Разходите биха могли
надлежно да се оценят, като се вземат предвид стойностите на същите тези
разходи от предходния месец, завишени или намалени с % вероятност в зависимост
от очакванията на жалбоподателя. Дружеството не се е възползвало от СС 37
"Провизии, условни задължения и условни пасиви" в резултат на което е
следвало при определяне на ДФР да извърши корекция, разходите касаят предходен
отчетен период, а не този за 2016 г.
По отношение на сумата от 460.02 лв., с която финансовия резултат е
преобразуван в посока увеличение по фактури
№ 10...0424/20.01.2016 г., фактура № 10...0441/26.02.2016 г., фактура №
10...0470/31.03.2016 г., фактура № 10...0485/28.04.2016 г., фактура №
10...0502/30.05.2016 г., фактура № 10...0517/30.06.2016 г. и фактура №
10...0532/28.07.2016 г., фактура № 10...0545/2.08.2016 г. съдът прецени следното:
Не е спорно между страните, че жалбоподателя е наел два автомобила Рено,
съгласно договор за наем от 11.08.2015 г. В договора е посочено, че наемателят
има право да извършва всички дейности, свързани с поддръжката на наетото МПС,
уговорено е наемателят да извършва всички поправки, текущи ремонти, щети
свързани с наетата вещ, по време на цялото действие на договора, с анекс от
31.08.2016 г- страните са се споразумели за промяна на наемната цена. За 2016
г. дружеството жалбоподател е отчело разходи за поддръжка и експлоатация на
наетите автомобили, но от друга страна в представения договор за наем не са
предвидени допълнителни такси за поддръжка на наетите автомобили. Осчетоводения
от дружеството разход за поддръжка и мониторинг на автомобилите противоречи на клаузите
от договора за наем. Дружеството освен представения договор и анекс, не
представя други документи доказващи фактически осъществени услуги по извършен
мониторинг и поддръжка на автомобили. Съгласно чл. 78 от ЗКПО - при определяне
на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от
данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция
по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не
се признават за данъчни цели. Нормата на чл. 26 т.2 от ЗКПО предвижда, че не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на закона. По изложените доводи правилно счетоводния
финансов резултат на дружеството е увеличен със 460.02 лв., на осн. чл. 78 от ЗКПО вр. чл. 26 т.2 и чл. 81 от ЗКПО.
За сумата от 1000 лв. с която за данъчни цели финансовия резултат е
преобразуван в посока на увеличение на осн. чл. 26 т.2, вр. чл. 15, чл. 16
ал.1, ал.2 т.4 от ЗКПО във връзка с осчетоводени разходи за вътрешен фирмен
одит и консултации, по фактури издадени от ЕООД "Дрийм Хоум Проджект" е налице произнасяне на ВАС с влязъл в сила
съдебен акт.
По отношение на сумата от 21 087.09 лв. с
която счетоводния финансов резултат за 2016 г. е преобразуван в посока на
увеличение, съдът прецени следното:
По делото са представени договор от 4.04.2016 г., по силата на който ЕООД
"Дрийм Резидънс" ЕООД, като възложител и жалбоподателя, като
изпълнител /посредник/ са се договорили, за осъществяване на възмездно
съдействие на възложителя във връзка с продажба или друг вид прехвърляне на
самостоятелни обекти или право на строеж в сграда, находяща се в гр. *****, в УПИ **-*****, м. "******". Съгласно
договора р.ІІІ т.7 възложителят се задължава да заплаща на посредника
възнаграждение за извършеното
посредничество, за всеки обект, при условие, че клиентът не е свързан с продавача.
Посредничеството ще се счита за извършено при подписване на предварителен
договор или ако не бъде подписан такъв, с подписване на нотариален акт.
Дължимото възнаграждение на посредника, срока и начина на плащането му ще бъдат
определено допълнително в споразумение за всеки обект. От представените по
делото предварителни договори се установява, че всички са сключени през 2016
г. При тези установявания, съдът приема,
че посредническите услуги са завършени с
подписването на предварителните договори с клиентите за покупка на недвижими
имоти.
В СС 18 - Приходи, чл. 5.1.е посочено, че приходът се признава, когато:
а) е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със
сделката;
б) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със
сделката, могат надеждно да бъдат измерени;
г) приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея
разходи (принцип на съпоставимост между
приходите и разходите).
5.2. Приходът не се признава, когато разходите не могат да бъдат надеждно
изчислени. При тези обстоятелства всяко получено плащане се признава за пасив
-задължение.
В СС -18 са разгледани и случаите на счетоводно третиране при извършване на
услуги. Чл. 7.1. Приходът, свързан със сделката за извършване на услуги, се
признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на
съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може
да се оцени надеждно.
7.2. Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно,
когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;
в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на
съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;
г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на
сделката могат надеждно да бъдат измерени.
7.3. Етапът на завършеност на сделката се определя, като се използва един
от следните начини:
а) проверка на извършената работа;
б) съотношение в процент на извършените до момента услуги към обема на
услугите, които ще бъдат извършени;
в) съотношение между направените до момента разходи към общо изчислените
разходи по сделката за извършване на услугата.
В общо изчислените разходи по сделката се включват разходите, които
отразяват извършените услуги и тези, които ще бъдат извършени.
- Когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може надеждно да
бъде оценен, но е възможно направените по сделката разходи да се възстановят,
приходът се признава в размера на направените разходи, които могат да се
възстановят.
- Когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде
надеждно оценен и е вероятно направените разходи да не бъдат възстановени,
приход не се признава, а направените разходи се признават за текущи разходи.
Когато вече не съществуват неясноти относно резултата от сделката за извършване
на услуги, приходът се признава.
- Текущите и авансовите плащания от клиентите не са приход, ако не са
налице критериите за признаване на прихода от извършените услуги.
Съгласно договор от 4.04.2016 г. разходите на посредника по изпълнение на
задълженията му по договора не подлежат на отделно компенсиране и влизат в
размера на цената на посредническата услуга.
На жалбоподателя са дадени указания да ангажира доказателства за
осчетоводените разходи, свързани с посредническите услуги по договора от
4.04.2016 г., видно от заявеното от процесуалния представител на "София
Реалти" ЕООД дружеството няма конкретно осчетоводени разходи, касаещи този
договор. Отделно от това нито в РД, нито в РА се сочи, че са налице
осчетоводени разходи на ревизираното лице по изпълнение на този договор.
За признаване на сумата от 21 087.09 лв., като приход за 2016 г., следва
да са налице всички кумулативно посочени
предпоставки в чл.5.1 от СС 18. В случая при липса на осчетоводени разходи,
неправилно ответника е увеличил финансовия резултат на дружеството с тази сума
за 2016 г., тъй като това е в противоречие и с принципа за съпоставимост между
приходите и разходите, не е изпълнено условието на чл.5.1 б."г" от СС
18. Съдът споделя доводите на
жалбоподателя, че в случая не са налице предпоставките на чл.7.1, тъй като резултатът от сделките не може да бъде
надлежно изчислен съгласно критериите на чл.7 т.2 от СС 18. В тази насока са и
мотивите на решение № 6633/2020 г. по описа на ВАС. Предвид изложеното съдът
приема, че неправилно за данъчни цели
финансовия резултат е преобразуван в посока увеличение на осн. чл. 78 от ЗКПО
вр. СС 18 и чл. 26 ал.1 от ЗСч в размер на 21087.09 лв.
Предвид изложеното установения данъчен финансов резултат и корпоративен данък за периода 1.01.2016 г.
- 31.12.2026 г. е следния
Счетоводен финансов резултат счетоводна загуба - 2823.16 лв.
Увеличения на финансовия резултат:
-
данъчни постоянни разлики в общ размер от 891.91 лв.,
Разходи, непризнати за данъчни цели съгл. чл. 26 от ЗКПО в т.ч.
а/ чл. 26 т.6 от ЗКПО - разходи за
глоби, конфискации, санкции и лихви за просрочие - 86.61 лв.
б/ чл. 26 т.2 вр. чл. 71 ал.1 и 2 и чл. 81 от ЗКПО - 345.28 лв.
- чл. 26 т.2 вр. чл. 78 и чл. 81 ЗКПО - 460.02 лв.
- данъчни временни разлики в т.ч:
- чл. 41 ал.1 и ал.6 разходи
по натрупващи се неизползвани отпуски и разходи свързани със ЗОЗО - 358.12 лв.
Суми, които не са данъчни постоянни или временни разлики, с които се
увеличава финансовия резултат - 1000 лв./за тази сума е налице произнасяне на ВАС по адм.д. №
6633/2020 г./
ВСИЧКО УВЕЛИЧЕНИЯ - 2250.03 лв.
Намаление на финансовия
резултат:
-
данъчни постоянни
разлики - 0 лв.
-
данъчни временни разлики
в т.ч.
а/чл. 41 ал.2 и ал.3 - признаване за
данъчни цели на непризнати разходи по натрупващи се неизползвани отпуски - 520.21 лв.
ВСИЧКО НАМАЛЕНИЯ - 520.21 лв.
ДАНЪЧЕН ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ
за 2016 г. - данъчна загуба в размер на 1 093.34 лв.
Предвид изложеното РА в оспорената
част за установени задължения по ЗКПО в размер на 1899.38 лв. и лихви в размер
на 39.94 лв. / за останалата част от задълженията по ЗКПО за 2016 г. е налице
влязъл в сила съдебен акт – решение на ВАС/ следва да се отмени като
незаконосъобразен.
От страните по
делото е направено искане за присъждане на разноски за всички съдебни
инстанции.
При
предходното разглеждане на делото
жалбоподателя е представил доказателства за извършени разноски както следва: 50
лв. платена д.т., 900 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, т.е. общо 950 лв, пред ВАС са представени
доказателства за платена д.т. в размер на 55 лв. и 840 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение – т.е. общо 895 лв., при настоящото разглеждане на делото са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв. Общо претендираните разноски от жалбоподателя възлизат на 2045 лв.
С оглед изхода на
спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената
част от жалбата за три инстанции.
РА е обжалван в
частта на установени задължения за ДДС в размер на 4720.90 лв. и 487.36 лв. лихви, както и в частта на установените
задължения по ЗКПО в размер на 1999.39 лв. и 513.77 лв. т.е общия материален
интерес при обжалване на РА е 7721.41 лв.
С решение по адм.д. № 308/2020 г. по описа на АС-Варна, и адм.д. №
6633/2020 г. на ВАС, жалбата в частта на
установените задължения за ДДС в размер на 4720.90 лв. и 487.36 лв. лихви, както и задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 100 лв. и лихви
върху тях в размер на 39.94 лв. е
отхвърлена, т.е. жалбата е приета за неоснователна за сумата 5348.20 лв. С оглед
настоящия изход от спора жалбата е основателна за сумата от 2 373.21 лв.
Съобразно
уважената част от жалбата, на жалбоподателя се следват разноски в размер н 628.54 лв. /2045 лв. х 2373.21 лв. : 7721.54 лв./
На основание
чл.161 от ДОПК, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата – 5348.20 лв.
Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което
възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.8, ал.1, т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
в размер на 1792,23 лв., по 597.41 лв. за всяка една от инстанциите.
По компенсация, в
полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 1 163.69
лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „София Реалти“ ЕООД, Ревизионен акт №
Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 г., издаден от органи по
приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за
приходите, потвърден с Решение № 297/18.12.2019 година на директора на Дирекция
„ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за
корпоративен данък за 2016 г. за сумата от 1 899,38 и лихви в размер на 473,83 лева.
ОСЪЖДА „София
Реалти“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „******“ № *, ет.
*, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ НА Националната агенция за приходите - София -
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходите сумата от 1163.69 (хиляда сто
шестдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ :