№ 40451
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110133194 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „...................“ ЕАД срещу Ц. В. Д. и И.
В. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за признаване за
установено, че ц. В. Д. и И. В. С. дължат разделно при равни квоти /по 1/2 част за всяка от
ответниците/ сумата от 130,50 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.01.2017г. до м.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„.......................... аб. № ..............., ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 12,73 лева, представляваща мораторна
лихва върху тази главница за периода от 17.03.2017г. до 12.02.2020г., сумата от 22,60 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2017г. до
м.10.2018г., ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 5,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
03.03.2017г. до 12.02.2020г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
9700/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
С отговора на исковата молба ответниците са представили препис от Решение №
75236 от 22.04.2020г. по гр.д. № 402/2019г. по описа на СРС, 165-ти състав, по силата на
което е признато за установено, че Ц. В. Д. и И. В. С. не дължат на „...................“ ЕАД всяка
по 1/2 част от следните суми: 1306,55 лева – цена на доставена в периода от м.11.2006г. до
м.04.2014г. и от м.05.2016г. до м.11.2018г. топлинна енергия до апартамент на адрес: гр.
София, ж.к. „.......................... и сумата от 1392,71 лева – законна лихва за забава за плащане
на посочената сума по фактури, издадени за горепосочения период, за периода от
01.11.2006г. до 30.11.2018г. С решението е отхвърлен предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на цена на доставена топлинна енергия за разликата над
сумата от 1306,55 лева до пълния предявен размер от 1479,99 лева и за периода от
м.05.2016г. до м.04.2018г. включително. Решението е влязло в сила на 05.06.2020г.
Препис от отговора на исковата молба с приложението е връчен на ищеца за
становище относно твърденията за недопустимост на производството, както и да уточни
дали поддържа исковите си претенции при така постановеното влязло в сила съдебно
решение. В становището си ищецът „...................“ ЕАД е заявил, че поддържа исковата
молба, като моли съда да се произнесе по възражението за недопустимост с крайния акт по
същество.
Съдът, като взе предвид така изложените обстоятелства, намира следното.
Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Решение № 76 от 07.05.2013г.
1
по гр.д. № 931/2012г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, Решение № 207 от 31.07.2015г. по гр.д.
№ 7030/2014г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, Определение № 154 от 27.02.2014г. по ч.гр.д. №
769/2014г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, Определение № 318 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. №
2108/2019г. по описа на ВКС, IV г.о, ГК/, когато длъжникът е предявил отрицателен
установителен иск срещу заявителя в заповедното производство за недължимост на сумите,
предмет на заповедта за изпълнение до изтичане на срока за възражение, предявеният иск
има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената
заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Целта
на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането
– законът презумира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение.
Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на
пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което
заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. След изтичане на срока по чл. 414, ал.2
ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният
след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим. Когато
длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок
по чл. 415, ал.1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков
процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на
прекратяване на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
В конкретната хипотеза, видно от представения от ответниците препис от съдебно
решение, още през 2019г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 21.02.2020г. – двете ответници са оспорили дължимостта на процесните
вземания за цена на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея, като са предявили
отрицателни установителни искове срещу ищеца за тяхната недължимост, приключило с
влязло в сила решение на 05.06.2020г. Това обстоятелство не води до недопустимост на
заповедното производство и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като
евентуалното отхвърляне на отрицателните установителни искове /каквото е постановено
частично от съда/ формира само сила на пресъдено нещо относно дължимостта на
вземанията, но не и изпълнителна сила. Доколкото ответникът по отрицателните искове не
може да се снабди с изпълнителен лист за вземанията, за които исковете са отхвърлени, той
има интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за тях с оглед
влизане в сила на заповедта при отхвърляне на отрицателните искове. По различен начин,
обаче, стои въпросът относно допустимостта на производството по положителните искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Както е уточнено в цитираната по-горе съдебна практика, при
предявен отрицателен установителен иск от длъжника, положителният такъв по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим на основание чл. 126, ал. 1
ГПК. В този случай въпросът за дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение се
разрешава в производството по по-рано предявения отрицателен иск. Още повече, че в
случая спорът относно дължимостта на вземанията вече е разрешен със сила на пресъдено
нещо и е непререшим на основание чл. 299, ал. 1 ГПК.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 299,
ал. 2 ГПК в частта по предявените положителни установителни искове за сумата от общо
130,50 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.01.2017г. до м.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 8, вх. Д, ет. 1,
ап. 75, аб. № ..............., ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от общо 12,73 лева, представляваща мораторна лихва
върху тази главница за периода от 17.03.2017 до 12.02.2020г.
Процесуално допустими, обаче, остават предявените положителни установителни
искове за сумата от общо 22,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.01.2017г. до м.10.2018г., ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, и сумата от общо 5,03 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 03.03.2017г. до 12.02.2020г. върху главницата за дялово
разпределение. Това е така, защото видно от диспозитИ. на съдебното решение, по
2
дължимостта на тези вземания не е формирана сила на пресъдено нещо – негов предмет са
единствено вземания за цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея, а
не и за цена на услугата дялово разпределение и лихва върху нея.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 33194/2020г. по описа на СРС, I ГО, 25
състав, В ЧАСТТА по предявените от „...................“ ЕАД срещу Ц. В. Д. и И. В. С. искове за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти
сумата от 130,50 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.01.2017г. до м.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.......................... аб. №
..............., ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 12,73 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за
периода от 03.03.2017 до 12.02.2020г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по допустимите искове.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3