РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. М.
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110200750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Д.
С. против Наказателно постановление № 442а-192/18.01.2023 г. на Началник РУв
Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Н. Д. С. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда / лева на основание
чл.30, ал.3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за
нарушение на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК.
В жалбата се иска отмяната на НП. Сочи се, че то е незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител, като чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.08.2022 г. въззивницата паркирала л. а. "Фолксваген голф" с рег. №В
0965ВН в к.к.“Шкорпиловци“, с.Шкорпиловци, обл. Варна върху крайбрежната
плажна ивица и дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци Север“ . На същия
ден длъжностни лица от Дирекция „Управление на морските плажове“ към
Министерството на туризма, съвместно със служители на Министерството на
вътрешните работи, извършили проверка на морски плаж „Шкорпиловци-север“. На
1
място служителите на двете министерства установили наличието на множество
паркирани превозни средства в границите на сивите дюни на морския плаж . Един от
паркираните автомобили на горепосоченото място бил този на въззивницата. За
извършената проверка бил съставен протокол , който бил подписан от всички
участващи в проверката. След запознаване с изпратения протокол, свид. Цв. М.-
служител в Четвърто РУ-Варна установил, че паркирането на горепосочените
автомобили, в това число и този на въззивника било в нарушение на чл. 17а ал. 2 от
ЗУЧК. Поради това на 22.11.2022г. той съставил акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на съставения акт били описани
установените факти на 09.08.2022г. и била посочена правна квалификация по чл. 17а
ал.2 от ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че
има възражения. Такива постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН. Снети били писмени
сведения от въззивницата. Вследствие на това и Началник РУ в Четвърто РУ към ОД
на МВР-Варна,, на 18.01.2023г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол от
извършена проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“ и приетите и
приложени скици и снимков материал, които не навеждат на различни правни изводи.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ в
Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т.5 от заповед № 565з-3925/08.08.2019г.
на Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган –
полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Обстоятелството, че проверяващите органи от МТ са съставили един протокол, в
който са описали своите констатации от деня на проверката на 09.08.2022г. е
ирелевантно за АНП, макар в него да са посочени множество МПС. Всъщност не
2
протоколът от проверката, а съставеният АУАН поставя началото на АНП. Именно с
него е повдигнато административното обвинение спрямо възз., така че съставеният
протокол, в който са описани множество паркирани МПС, в това число и на възз. не
съставлява процесуално нарушение.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Налице е пълно единство между
фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
На въззивницата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК. Нормата
на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК предвижда забрана за поставянето на шатри и
палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии
на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на
разрешено строителство по ал. 1. Безспорно е установено, от събраните
гласни и писмени доказателства, че жалбоподателката на 09.08.2022 г. не се е
съобразила с посочената забрана, като е паркирала управлявания от нея лек
автомобил с рег. № В 0965 ВН върху крайбрежна плажна ивица и дюни,
разположени в границите на морския плаж "Шкорпиловци-Север", находящ
се в к. к. "Шкорпиловци", общ. Долни чифлик, обл. Варна имот №
83404.502.7 и № 83404.502.36 по кадастралната карта на с. Шкорпиловци.
3
Видно от събраните гласни и писмени доказателства мястото където е извършено
нарушението попада в границите крайбрежната плажна ивица и дюни. Съгласно § 1,
т.4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в
резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са
зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно неподвижни дюни с тревна
растителност /сиви дюни/ е имало, на мястото където е бил паркиран автомобила на
въззивника. Какъв вид дюни е имало и дали въззивницата е съзнавала точния вид на
дюната обаче, е ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от морския
плаж, където е забранено паркирането. В тази връзка не приемам възраженията на
защитата , че не били посочени в НП в коя точно зона „а „ или „б“ попадали
дюните на морски плаж Шкорпиловци Север, където е извършено
нарушението.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателката е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК, за
което била ангажирана административнонаказателната и отговорност, тъй като именно
тя на посочената в НП дата е паркирала автомобила си на територията на морския
плаж „Шкорпиловци –Север“. Като правоспособен водач на МПС въззивницата е
длъжна да се съобразява с всички закони, действащи в Република България, касаещи
управлението и паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е
запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до
отпадане на отговорността му за извършеното нарушение. В съдебно заседание се
излагат възражения, че жалбоподателката на конкретната дата не била управлявала
автомобила си. Съдът намира тези възражения за неподкрепени с доказателства.
Същите се излагат за първи път в съдебно заседание. Видно от снетото сведение на
жалбоподателката от дата 17.11.2022г. приложено по преписката същата е заявила пред
полицейски орган, че никой друг не управлява нейния автомобил. В тази връзка съдът
намира, че наведените възражения не следва да бъдат приемани.
Съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени възраженията за липса на
яснота относно конкретното място на нарушението. Съгласно дефиницията на
чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК за морския плаж като обособена част от крайбрежната
плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални
образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в
резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със
сушата, вкл. и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната
ивица или попадащи върху морския плаж, както и на дефиницията в § 1, т. 4
4
от ДР на ЗУЧК на понятието "пясъчни дюни". Поради изключителността на
тези природни образувани, които се формират от насипване на пясъци в
резултат от взаимодействието на море, суша и вятър и на растителността
върху някои от тях, поради рядкото им среща на континента, ги правят
приоритетни за запазване и защита, поради което в ЗУЧК са регламентирани
забраните за престой и паркиране върху тях. Поради това неоснователни са
аргументите на жалбоподателката посочени в приложените по преписката
възражения, които са основани на правилата в Закона за движение по
пътищата, които не могат да дерогират забраните в специалния ЗУЧК.
Правилно е била ангажирана и отговорността и съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който
предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до
5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за
престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни
(бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на
населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-
тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били
взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивницата това е
първо нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в
материалите по АНП не се съдържат данни за извършени други административни
нарушения от въззивницата. Именно поради това АНО е наложил минималното
предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда не
съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения
минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност
на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя касае запретено от
закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на
държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа
цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
подобно нарушение би създало у въззивницата чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би
могло да се толерира, а следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя към
5
спазване на разпоредбите на българското законодателство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР
гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а-192/18.01.2023 г. на
Началник РУв Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Н. Д. С. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда / лева на основание
чл.30, ал.3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за
нарушение на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА Н. Д. С. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6