№ 131
гр. Провадия, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100817 по описа за 2021 година
Производството се води по искова молба от И. Д. С. ЕГН **********, с
поС.ен адрес: ****** срещу С. И. С. ЕГН ********** с поС.ен адрес: *****.
По делото е постановено Решение № 38/01.03.2022г., с което е допусната
делба на процесните автомобили между страните по делото. Производството е
по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза - по извършване на
делбата. По делото са изготвени и приети СТОЕ и СОЕ относно
поделяемостта на автомобилите, стойността им и стойността на месечния им
среден пазарен наем.
В първото по делото заседание ищцата чрез процесуалния си
представител е направила претенция по сметките.
Ищцата твърди, че ответникът ползва еднолично делбените автомобили.
Поради това претендира ответникът да й заплати следните суми:
- в размер на 300 лева месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствената на ищцата 1/2 идеална част от
камион: Марка „Мерцедес” с рег.№ ****, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска върху главницата, считано от завеждане на настоящата
искова молба във съда - 09.07.2021 год./, а ако е неоснователна за този
период, респективно от датата на получаване на исковата молба от ответника/
до 08.02.2023г.
- в размер на 100 лева месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствената на ищцата 1/2 идеална част от лек
автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ ***** в размер на 100 лева, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от
завеждане на настоящата искова молба във съда - 09.07.2021 год., /, а ако е
1
неоснователна за този период, респективно от датата на получаване на
исковата молба от ответника/ до 08.02.2023г.
В отговор на претенцията ответникът твърди, че тя е недопустима,
поради настъпване на преклузия, в евентуалност моли претенцията да се
остави без уважение като необоснована и недоказана. Твърди, че ответникът
не е създавал пречки на ищцата да ползва делбените автомобили. Ищцата не е
искала да ги ползва нито писмено, нито устно.
В хода на последното по делото съдебно заседание ищцата прави
изменение в размера на предявените претенции, което е допуснато от съда в
следния смисъл: месечния размер за еднолично ползване на товарен
автомобил „Мерцедес бенц“ да се счита за предявен за сумата от 75лв.
месечно, а за лекия автомобил „Шкода Октавия“ да се счита предявен за
сумата от 46,50лв.
Процесуалният представител на ищцата моли делбата да се извърши по
реда на чл.343 ГПК.
Процесуалният представител на ответника в писмени бележки заявява, че
претенцията по сметките не ищцата е неоснователна и не следва да бъде
уважавана.
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът
установи следното:
С Решение № 38/01.03.2022г., постановено по делото, е допусната
съдебна делба на - товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег.
№ **** с рама № WDB9023221P7000727, двигател № 60194300587100
- лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № ***** с рама
№ TMBJS61Z862231868, двигател № BKC958391 МЕЖДУ И. Д. С. ЕГН
**********, с поС.ен адрес: ****** и С. И. С. ЕГН ********** с поС.ен
адрес: *****.
при квоти в съсобствеността както следва:
- за И. Д. С. ЕГН **********– 1/2 ид.ч.
- за С. И. С. ЕГН ********** – 1/2 ид.ч.
От изготвената по делото СТОЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че пазарната стойност на товарен
автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ е 5050 лева, автомобила е реално
неподеляем.
Пазарната стойност на лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“,
автомобилът е 5590 лева, автомобилът е реално неподеляем.
Общата стойност на движимите вещи е 10 640 лева, за 1/2 ид.част 5320 лева.
Вещото лице предлага формиране на два дяла от делбените автомобили:
Дял 1, състоящ се от товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208
Д“ със стойност на дела 5320 лева.
2
Дял 2, състоящ се от лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ със
стойност на дела 5590 лева.
За уравнение на дяловете собственика на дял 2 следва да заплати на
собственика на дял 1 сума в размер на 270 лева.
Видно от изготвената по делото СОЕ, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена се установява, че за едноличното ползване на лекия
автомобил месечния наем е в размер на 93лева.
За едноличното ползване на товарния автомобил месечния наем е в размер на
150 лева. Пазарната стойност на делбените вещи е в размер на 10 640 лева.
От правна страна съда намира следното:
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон
следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на
делбата. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява:
посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на
чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота
на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя
на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на
съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите
до делба вещи, както и становището на съделителите относно начина на
нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество. Ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са
различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между
квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба
чрез изтегляне при жребия на повече от един дял - Решение
№140/28.05.2014г. по гр.д.№7627/2013г. на І ГО на ВКС.
Предвид събраните по делото доказателства относно оформяне на два
дяла от процесните автомобили, равните квоти в съсобствеността на
съделителите – всеки един от тях има по ½ ид.ч., приблизително еднаквата
пазарна стойност на процесните автомобили, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да одобри окончателния разделителен протокол,
съобразно заключението по допуснатата СТОЕ. След влизане в сила на
решението следва да се насрочи открито съдебно заседание за теглене на
жребии от съделителите от формираните два дяла.
По претенцията по сметките:
Ищцата И. С. е предявила претенция по сметките с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС за:
- осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 75 лева
месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на от товарен
автомобил: Марка „Мерцедес” с рег.№ ****, ведно със законната лихва за
3
всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба във съда - 09.07.2021 год./, а ако е неоснователна за този период,
респективно от датата на получаване на исковата молба от ответника/ до
08.02.2023г.
- осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 46,50
лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на лек
автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ *****, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба във съда - 09.07.2021 год.,/, а ако е неоснователна за този период,
респективно от датата на получаване на исковата молба от ответника/ до
08.02.2023г.
В тежест на ищцата по претенцията е да докаже, че ответника ползва
самостоятелно делбените автомобили, размерът на средната наемна пазарна
цена за автомобилите, че ищцата е поканила ответника да й заплаща
обезщетение за едноличното ползване на делбените автомобили. Ответникът
няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
Според разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва
лично само от един от съсобствениците той дължи обезщетение за ползите, от
които е лишил останалите съсобственици от деня на писменото поискване.
Обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи в случаите, когато вещта се ползва
само от някои от съсобствениците, които създават пречки или възпрепятстват
останалите съсобственици било с действие или бездействие да ползват своята
част от делбените вещи. Обезщетението следва да се претендира писмено от
ползващия съсобственик.
В открито съдебно заседание от 08.02.2023г. съдът е обявил за безспорно
между страните, че ответникът ползва еднолично делбените автомобили от
закупуването им.
От приетата и кредитирана от съда СОЕ се доказа, че месечния наем за
лек автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ ***** е в размер на 93 лева, а
месечния наем за товарен автомобил Марка „Мерцедес” с рег.№ **** е в
размер на 150 лева. Ищцата претендира половината от тези суми 46,50 лева за
лекия автомобил и 75 лева за товарния автомобил съответстващи на квотата й
в съсобствността.
Обезщетение за еднолично ползване на делбените автомобили е поискано
от ищцата още с исковата молба връчена на ответника за отговор лично на
12.10.2021г.
Въпреки поканата от страна на ищцата до ответника да й заплаща
обезщетение за еднолично ползване на делбените автомобили той нито й
заплаща обезщетение, нито й осигурява възможност да ползва автомобилите
било лично, било чрез някого друг. Бездействието на ответника в насока да
осигури възможност на ищцата да ползва делбените автомобили води до
нейното лишаване от ползването им по вина на ответника.
Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи от момента на писмената
4
покана.
Предвид гореизложеното предявената претенция по сметките е
основателна и следва да бъде уважена като ответника бъде осъден да заплати
на ищцата следните суми: в размер на по 75 лева месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на товарен автомобил: Марка
„Мерцедес” с рег.№ ****, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска върху главницата, считано от поканата до ответника 12.10.2021г. до
08.02.2023г. или сума в общ размер за периода 1194,82 лева; в размер на по
46,50 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
лек автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ *****, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от поканата до ответника
12.10.2021г. до 08.02.2023г. или сума в общ размер за периода 740,78 лева.
По разноските
Съобразно квотите в съсобствеността и стойността на допуснатите до
делба вещи, определена по заключението на СТОЕ, страните следва да
заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на притежавания от
всеки от тях дял. Пазарната стойност на делбените вещи е в размер на 10 640
лева, дължимата държавна такса е в размер на 425,6 лева. Съобразно с това
всеки един от съделителите следва, на основание чл. 8 от ТДТКССГПК да
заплати държавна такса по иска за делба в размер на по 212,80 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК.
Поради това сторените от страните разноски за адвокатски
възнаграждения и за СТОЕ по делбата остават за тях, както са направени.
Сторените от ищеца разноски по претенцията по сметките и по
привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК за адвокатско възнаграждение и
за СОЕ предвид уважаването на тези искове и претенции следва да бъдат
поети от ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищцата е претендирала
1500 лева за адвокатско възнаграждение и 250 лева депозит за СОЕ.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Според чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение според интереса за
иска по чл.31, ал.2 от ЗС е в размер на 493,56 лева. За претенцията по чл.344,
ал.2 от ГПК минималното адвокатско възнаграждение според чл.7, ал.1, т. 4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1000 лева. Съобразно с това общото минимално адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в производството по
сметките и по привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК е в размер на
1493,56 лева. Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева, което е почти в минималния размер според Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради
5
това съдът намира, че не следва да бъде намалено адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцата. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените разноски по претенциите по сметките в размер
на общо 1750 лева.
Предвид изхода по претенциите по сметките и факта, че окончателното
възнаграждение на вещото лице по изготвената СОЕ е 440 лева, от които са
заплатени 250 лева от внесения депозит от ищеца, на ответника следва да се
укаже в 1-седмичен срок от съобщението да доплати възнаграждението на
вещото лице в размер на 190 лева. При неизпълнение ще бъде издаден
изпълнителен лист в полза на вещото лице.
По исковете по чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъде заплатена държавна такса
от ответника в полза на РС Провадия в размер на общо 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Производството се води по искова молба от И. Д. С. ЕГН **********, с
поС.ен адрес: ****** срещу С. И. С. ЕГН ********** с поС.ен адрес: *****.
По делото е постановено Решение № 38/01.03.2022г., с което е допусната
делба на процесните автомобили между страните по делото. Производството е
по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза - по извършване на
делбата. По делото са изготвени и приети СТОЕ и СОЕ относно
поделяемостта на автомобилите, стойността им и стойността на месечния им
среден пазарен наем.
В първото по делото заседание ищцата чрез процесуалния си
представител е направила претенция по сметките.
Ищцата твърди, че ответникът ползва еднолично делбените автомобили.
Поради това претендира ответникът да й заплати следните суми:
- в размер на 300 лева месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствената на ищцата 1/2 идеална част от
камион: Марка „Мерцедес” с рег.№ ****, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска върху главницата, считано от завеждане на настоящата
искова молба във съда - 09.07.2021 год./, а ако е неоснователна за този
период, респективно от датата на получаване на исковата молба от ответника/
до 08.02.2023г.
- в размер на 100 лева месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствената на ищцата 1/2 идеална част от лек
автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ ***** в размер на 100 лева, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от
завеждане на настоящата искова молба във съда - 09.07.2021 год., /, а ако е
неоснователна за този период, респективно от датата на получаване на
исковата молба от ответника/ до 08.02.2023г.
6
В отговор на претенцията ответникът твърди, че тя е недопустима,
поради настъпване на преклузия, в евентуалност моли претенцията да се
остави без уважение като необоснована и недоказана. Твърди, че ответникът
не е създавал пречки на ищцата да ползва делбените автомобили. Ищцата не е
искала да ги ползва нито писмено, нито устно.
В хода на последното по делото съдебно заседание ищцата прави
изменение в размера на предявените претенции, което е допуснато от съда в
следния смисъл: месечния размер за еднолично ползване на товарен
автомобил „Мерцедес бенц“ да се счита за предявен за сумата от 75лв.
месечно, а за лекия автомобил „Шкода Октавия“ да се счита предявен за
сумата от 46,50лв.
Процесуалният представител на ищцата моли делбата да се извърши по
реда на чл.343 ГПК.
Процесуалният представител на ответника в писмени бележки заявява, че
претенцията по сметките не ищцата е неоснователна и не следва да бъде
уважавана.
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът
установи следното:
С Решение № 38/01.03.2022г., постановено по делото, е допусната
съдебна делба на - товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег.
№ **** с рама № WDB9023221P7000727, двигател № 60194300587100
- лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № ***** с рама
№ TMBJS61Z862231868, двигател № BKC958391 МЕЖДУ И. Д. С. ЕГН
**********, с поС.ен адрес: ****** и С. И. С. ЕГН ********** с поС.ен
адрес: *****.
при квоти в съсобствеността както следва:
- за И. Д. С. ЕГН **********– 1/2 ид.ч.
- за С. И. С. ЕГН ********** – 1/2 ид.ч.
От изготвената по делото СТОЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че пазарната стойност на товарен
автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ е 5050 лева, автомобила е реално
неподеляем.
Пазарната стойност на лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“,
автомобилът е 5590 лева, автомобилът е реално неподеляем.
Общата стойност на движимите вещи е 10 640 лева, за 1/2 ид.част 5320 лева.
Вещото лице предлага формиране на два дяла от делбените автомобили:
Дял 1, състоящ се от товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208
Д“ със стойност на дела 5320 лева.
Дял 2, състоящ се от лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ със
стойност на дела 5590 лева.
7
За уравнение на дяловете собственика на дял 2 следва да заплати на
собственика на дял 1 сума в размер на 270 лева.
Видно от изготвената по делото СОЕ, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена се установява, че за едноличното ползване на лекия
автомобил месечния наем е в размер на 93лева.
За едноличното ползване на товарния автомобил месечния наем е в размер на
150 лева. Пазарната стойност на делбените вещи е в размер на 10 640 лева.
От правна страна съда намира следното:
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон
следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на
делбата. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява:
посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на
чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота
на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя
на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на
съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите
до делба вещи, както и становището на съделителите относно начина на
нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество. Ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са
различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между
квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба
чрез изтегляне при жребия на повече от един дял - Решение
№140/28.05.2014г. по гр.д.№7627/2013г. на І ГО на ВКС.
Предвид събраните по делото доказателства относно оформяне на два
дяла от процесните автомобили, равните квоти в съсобствеността на
съделителите – всеки един от тях има по ½ ид.ч., приблизително еднаквата
пазарна стойност на процесните автомобили, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да одобри окончателния разделителен протокол,
съобразно заключението по допуснатата СТОЕ. След влизане в сила на
решението следва да се насрочи открито съдебно заседание за теглене на
жребии от съделителите от формираните два дяла.
По претенцията по сметките:
Ищцата И. С. е предявила претенция по сметките с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС за:
- осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 75 лева
месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на от товарен
автомобил: Марка „Мерцедес” с рег.№ ****, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба във съда - 09.07.2021 год./, а ако е неоснователна за този период,
респективно от датата на получаване на исковата молба от ответника/ до
8
08.02.2023г.
- осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 46,50
лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на лек
автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ *****, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба във съда - 09.07.2021 год.,/, а ако е неоснователна за този период,
респективно от датата на получаване на исковата молба от ответника/ до
08.02.2023г.
В тежест на ищцата по претенцията е да докаже, че ответника ползва
самостоятелно делбените автомобили, размерът на средната наемна пазарна
цена за автомобилите, че ищцата е поканила ответника да й заплаща
обезщетение за едноличното ползване на делбените автомобили. Ответникът
няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
Според разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва
лично само от един от съсобствениците той дължи обезщетение за ползите, от
които е лишил останалите съсобственици от деня на писменото поискване.
Обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи в случаите, когато вещта се ползва
само от някои от съсобствениците, които създават пречки или възпрепятстват
останалите съсобственици било с действие или бездействие да ползват своята
част от делбените вещи. Обезщетението следва да се претендира писмено от
ползващия съсобственик.
В открито съдебно заседание от 08.02.2023г. съдът е обявил за безспорно
между страните, че ответникът ползва еднолично делбените автомобили от
закупуването им.
От приетата и кредитирана от съда СОЕ се доказа, че месечния наем за
лек автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ ***** е в размер на 93 лева, а
месечния наем за товарен автомобил Марка „Мерцедес” с рег.№ **** е в
размер на 150 лева. Ищцата претендира половината от тези суми 46,50 лева за
лекия автомобил и 75 лева за товарния автомобил съответстващи на квотата й
в съсобствността.
Обезщетение за еднолично ползване на делбените автомобили е поискано
от ищцата още с исковата молба връчена на ответника за отговор лично на
12.10.2021г.
Въпреки поканата от страна на ищцата до ответника да й заплаща
обезщетение за еднолично ползване на делбените автомобили той нито й
заплаща обезщетение, нито й осигурява възможност да ползва автомобилите
било лично, било чрез някого друг. Бездействието на ответника в насока да
осигури възможност на ищцата да ползва делбените автомобили води до
нейното лишаване от ползването им по вина на ответника.
Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи от момента на писмената
покана.
Предвид гореизложеното предявената претенция по сметките е
9
основателна и следва да бъде уважена като ответника бъде осъден да заплати
на ищцата следните суми: в размер на по 75 лева месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на товарен автомобил: Марка
„Мерцедес” с рег.№ ****, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска върху главницата, считано от поканата до ответника 12.10.2021г. до
08.02.2023г. или сума в общ размер за периода 1194,82 лева; в размер на по
46,50 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
лек автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ *****, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска върху главницата, считано от поканата до ответника
12.10.2021г. до 08.02.2023г. или сума в общ размер за периода 740,78 лева.
По разноските
Съобразно квотите в съсобствеността и стойността на допуснатите до
делба вещи, определена по заключението на СТОЕ, страните следва да
заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на притежавания от
всеки от тях дял. Пазарната стойност на делбените вещи е в размер на 10 640
лева, дължимата държавна такса е в размер на 425,6 лева. Съобразно с това
всеки един от съделителите следва, на основание чл. 8 от ТДТКССГПК да
заплати държавна такса по иска за делба в размер на по 212,80 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК.
Поради това сторените от страните разноски за адвокатски
възнаграждения и за СТОЕ по делбата остават за тях, както са направени.
Сторените от ищеца разноски по претенцията по сметките и по
привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК за адвокатско възнаграждение и
за СОЕ предвид уважаването на тези искове и претенции следва да бъдат
поети от ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищцата е претендирала
1500 лева за адвокатско възнаграждение и 250 лева депозит за СОЕ.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Според чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение според интереса за
иска по чл.31, ал.2 от ЗС е в размер на 493,56 лева. За претенцията по чл.344,
ал.2 от ГПК минималното адвокатско възнаграждение според чл.7, ал.1, т. 4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1000 лева. Съобразно с това общото минимално адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в производството по
сметките и по привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК е в размер на
1493,56 лева. Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева, което е почти в минималния размер според Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради
това съдът намира, че не следва да бъде намалено адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцата. Ответникът следва да бъде осъден да
10
заплати на ищцата сторените разноски по претенциите по сметките в размер
на общо 1750 лева.
Предвид изхода по претенциите по сметките и факта, че окончателното
възнаграждение на вещото лице по изготвената СОЕ е 440 лева, от които са
заплатени 250 лева от внесения депозит от ищеца, на ответника следва да се
укаже в 1-седмичен срок от съобщението да доплати възнаграждението на
вещото лице в размер на 190 лева. При неизпълнение ще бъде издаден
изпълнителен лист в полза на вещото лице.
По исковете по чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъде заплатена държавна такса
от ответника в полза на РС Провадия в размер на общо 100 лева.
Водим от горното, съдът
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
11