МОТИВИ по НОХД №30356/2010 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият И.С.Т. е обвинен в това, че през
месец септември 2009 г. в гр. Монтана противозаконно присвоил чужда движима вещ
- преносим компютър марка „Тошиба", модел “Стелит А100036”, на стойност
720 лв., собственост на Г.П.В., която вещ владеел – престъпление по чл. 206
ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок за минималния предвиден в закона срок, като отложи изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от три години. По отношение на предявения
граждански иск предлага на съда да уважи същия изцяло.
Подсъдимият Т. заявява на съда, че
искрено съжалява, че е постъпли с вещта на приятеля си така, но също, че Г. му
е бил предоставил същата именно, за да я заложи в Заложна къща и с взетите пари
да си свърши работа. Не отрича, че е трябвало след това да откупи вещта и да я
върне на В..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с доводите на страните, и
законовите изисквания, приема за установено следното:
Подсъдимият И.С.Т. е с чисто съдебно минало, видно от справка за съдимост рег. №2108/15.12.2010
г. на БС при РС-Монтана. Същият е със средно образование, не е женен и е
безработен.
Подсъдимият
Т. и свидетелят Г.П.В. се познават от петнадесет
години и са приятели. Многократно свидетелят В. помагал на Т., като му е
предоставял в заем парични средства, давал му и собствени вещи за послужване, които
Т. впоследствие винаги връщал.
На 15.08.2008 г.
свидетелят Г.В. закупил от Оказионна къща „Б." ДЗЗД гр. Варна лаптоп марка
„Тошиба" модел „Стелит А 100 036" със сериен за сумата от 800 лв. През
месец септември 2009 г. подсъдимият И.С.Т. посетил В. и го помолил да му даде
лаптопа си, за да си свърши работа, като веднага след това ще му го върне. Тъй
като и друг път В. правел подобни услуги на подсъдимия - без колебание му
услужил с преносимия компютър, който поставил в чанта и му го предал. Подсъдимият
Т. решил да заложи лаптопа на приятеля си, тъй като бил финансово затруднен и
по този начин щял да върне част от дълговете си.
На 18.09.2009 г.
Т. отишъл до строителния обект, на който работил неговия баща - свидетелят С.Т.Г.
и го помолил да го придружи до заложна къща „А.", находяща се в гр. Монтана,
ул. "А." №30, за да може с неговата лична карата да заложи компютъра.
Баща му се съгласил и двамата тръгнали към Заложната къща. Преди да влязат
свидетелят Г. попитал сина си откъде има вещта, а Т. му обяснил, че е на негов
приятел Г., който му го е дал, за да го заложи и да си свърши работа с парите, които
ще получи от него.
В този ден на
работа в Заложна къща „А." на работа била свидетелката Р. З. Б.. Пред нея Т.
се представил за собственик на преносимия компютър и заявил, че желае да го
заложи, но тъй като няма в себе си документ за самоличност, помолил движимата
вещ да бъде записана в заложния билет на името на неговия баща, а именно
свидетелят С.Г.. Свидетелката Б. се съгласила, въпреки че по никакъв начин не
се установявало нито действителния собственик /била попълнена само декларация/,
както и че свидетелят Г. и баща на подсъдимия. Свидетелката приела лаптопа
марка „Тошиба" модел „Стелит А 100036" със сериен номер S27121532Q и
чантата, в която същия бил поставен. Съставила Заложен билет №334/18.09.2009 г.
и сррещу заложената вещ тя предала на Т. в заем сумата от 250 лв., при размер
на лихвата - 7.50 лв., размер на таксите - 22.50 лв., за срок от 30 дни и падеж
- дата 17.10.2009 г.
Междувременно
свидетелят Г.В. се срещнал с Т. и си поискал обратно лаптопа. Подсъдимият му
обяснил, че няма пари и затова го е заложил в Заложна къща срещу паричен заем, като
обещал, че до няколко дни ще разполага с парични средства и ще вземе лаптопа. В.
му заявил, че не го интересува това, а иска от подсъдимия да откупи вещта и да
му я върне..
Няколко седмици
след този разговор В. отново потърсил Т. и отново го попитал за лаптопа, но не
получил смислено обяснение. Разбрал в коя заложна къща е оставена вещта и веднага
отишъл там на място. Срещнал се със свидедетелката Б. и обяснил, че той е
действителният собственик на вещта. Б. поела ангажимент въпреки, че падежът по
заема е настъпил - да не продава преносимия компютър, но държи дадената в заем
сума да бъде възстановена.
С Протокол от 18.03.2010
г., съставен от служител на МВР-Монтана, лаптопа марка „Тошиба", модел
„Стелит А 100-036" със сериен номер S27121532Q и чантата били
оставени на отговорно пазене на свидетелката Р. З. Б., която се задължила да го
съхранява и пази с грижата на добър стопанин до приключване на съдебното
производство.
От заключението
по назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на
преносимия компютър, собственост на свидетелят Г.П.В. е 720 лв. Минималната
работна заплата за страната към датата на инкриминираното деяние е 240 лв. и
същата се нанася три пъти в причинената от деянието вреда. Няма данни вещта или
нейната стойност да е възстановена на В. и поради тази причина не може
подсъдимия да се ползва от привилегията на чл. 206 ал. 6 т. 1 НК.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 206
ал. 1 НК – затова, че през месец септември 2009 г. в
гр. Монтана противозаконно присвоил чужда движима вещ - преносим компютър марка
„Тошиба", модел “Стелит А100036”, на стойност 720 лв., собственост на Г.П.В.,
която вещ владеел – престъпление по чл. 206 ал. 1 НК.
Налице са всички елементи
от субективната страна на деянието, вкл. и намерението за
окончателно разпореждане с чуждото имущество, тъй като почти веднага след
ввземането на вещта от собственика, той е намерил заложна къща, в която да
направи залог на чуждата вещ, като дори е потърсил за това помощта на трето
лице – неговият баща свидетелят Г., който му е предоставил личната си карта.
Подсъдимият Т. предприемайки разпоредителни действия с
горепосочената вещ е действал в тази насока с ясното съзнание, че действителният
собственик на вещта – свидетелят Г.В. не би бил съгласен с действията му и е
желаел връщане на вещта. Тези негови действия обосновават
по категоричен начин съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност от негова
страна, а оттам наличието на пряк умисъл като форма на вина.
Фактическата обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства - Договор за продажба от 15.08.2008 г. , Карта за
търговска гаранция №20325, Протокол за отговорно пазене на вещ от 18.03.2010 г.,
Заложен билет № 334 /всички заверени ксерокопия/, както и от свидетелските
показания на Г.П.В., Р. З. и обясненията на подсъдимия.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. С деянието си Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 206 ал. 1 НК.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
За деянието по чл. 206 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
“лишаване от свобода” от една до шест години. Съдът в случая следва да прецени
приложението на рзпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/, тъй като към момента на деянието - /редакцията към
23.06.2009 г. на НК/, законът е предвиждал наказание до шест години лишаване от
свобода, т. е. без долен минимум. По отношение на подсъдимия са налице
множество смекчаващи вината обстоятелства – същият е с чисто съдебно минало и и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, видно от приложената
справка за съдимост, безработен е, на млада възраст и се признава за виновен в
с. з. /както го е сторил и на ДП/.
Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства според
настоящия съдебен състав и при определяне на вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “б” НК и отчитайки липсата на специален минимум при редакцията
към 23.06.2009 г. на НК, позволяващ замяната на
наказание ЛОС с друг вид, съдът определи наказание по отношение на Т. като
замени наказанието лишаване от свобода с второто по-тежест – пробация. Съдът на
основание чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 НК му определи следните
пробационни мерки в техния минимален срок, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност всеки четвъртък и петък седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е
приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец В. иск срещу подсъдимия Т. с за сумата от 720 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди ведно
със законната лихва.
Съдът намира предявеният от гр. ищец иск за имуществени вреди за
основателен по изложените по-горе мотиви, като съобрази заключението на вещото
лице.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил
престъпното деяние по чл. 206 ал. 1 НК и именно като последица от него гр. ищец е претърпял
имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
обезщети вредите, които виновно е причинил другиму, поради което съдът уважи
исковата претенция изцяло, като осъди подсъдимия И.С.Т. с посочени по-горе адрес и ЕГН да заплати на Г.П.В. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 720 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди
/невъзстановената стойност на преносим
компютър марка „Тошиба", модел “Стелит А100036”/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от месец
септември 2009 г. до окончателното изплащане.
Съдът намира, че с така наложеното по вид и размер
наказание ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на Т. и останалите граждани.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВСС-София сумата от 50 лв. - държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 40 лв. -
направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: