Номер 24005.11.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
Секретар:ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20204300500468 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба вх. №4750/01.06.2020 г. „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД-София против съдебно решение от 23.04.2020 г.
по гр.д. №865/2019 г. на Ловешки районен съд. Заявява, че съдебният акт е
неправилен и незаконосъобразен. Въззивникът пространно аргументира
позицията си за неправилни правни изводи на районния съд. Позовава се
клаузите на Общите условия и договора между страните и ги тълкува.
Изтъква, че следва да се преценява упълномощаването за извършване на
действието , тъй като не става въпрос за прехвърляне на вземането от цедента
на цесионера. Обсъжда недобросъвестното поведение на длъжника за
неполучаване на съобщенията. Акцентира върху връчването на исковата
молба на ответника-въззиваем и приложенията към нея,и книжата са били
надлежно връчени. Цитира съдебна практика, като приема, че кога и на кого е
връчено уведомлението е без значение за основателността на исковете.
Цитира разпоредбата на чл. 99,ал.4 от ЗЗД,в която няма изискване за срок и
форма на съобщаване на цесията. Посочва, че е положил дължимата грижа за
уведомяване на длъжника относно прехвърляне на задължението и е
неоснователно и несправедливо да търпи неблагоприятните последици от
това. Моли атакуваното съдебно решение от 23.04.20 г. на ЛРС да бъде
1
отменено и да бъдат уважени предявените искове, като основателни и
доказани.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от
въззиваемата страна чрез особения представител адв.С. №260061/10.08.20 г. ,в
който посочва, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение. Подробно се обсъжда уведомяването на длъжника и
правомощията на особения представител в тази връзка.
Въззивникът редовно призован в съдебно заседание не изпраща
представител в съдебно заседание.
За въззиваемата, се явява назначения особения представител адв.
С.. Заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли да
бъдат отхвърлени.
От представените писмени доказателства по гражданско дело
№865/2019 година на Ловешки Районен съд,от становището на страните
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната
инстанция приема за установено следното:
Постановеното съдебно решение от 23.04.2020 г. по гр.д.
№865/2019 г. на Ловешки районен съд е обжалвано, като неправилно и
незаконосъобразно изцяло. Ловешки окръжен съд е отхвърлил като
неоснователни и недоказани, предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД София против Г. И. С. искове с правно основание чл.422, ал. 1
от ГПК ал.1 във връзка с чл. 415 от ГПК да бъде признато за установено, че
дължи на Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите 1236.39 лева,
представляващи главница по договор за стоков кредит №
*********/16.11.2017 год.; 204.48 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 21.11.2016 год. до 21.11.2017 год.; 240.78 лева-лихва за забава от
21.11.2016 г до датата на подаване на заявление в съда, законна лихва върху
главницата ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга., както и за заплащане на сторените разноски в заповедното
производство.Съдебният акт е валиден и допустим, а при самостоятелната
пеценка на доказателствата по делото съдът приема, че е и правилен.
2
Облигационните отношение на страните са формирани по договор
за стоков кредит №2055158/16.11.2015 год. между „Уникредит Кънсюмър
файненсинг”ЕАД и потребителя Г. И. С. за сумата 1 826 лева, представляваща
цена на спалня/ по приложена фактура №**********/16.11.2015 г. за сумата
1 826 лева с включен 20% ДДС и издадел„Ем Дизайн”ЕООД-гр.Плевен/,
164,78 лева - застрахователна премия ,общ размер на кредита /главница/
1 990,78 лева и общо дължимата сума от 2 745,84 лева за срок от 24 месеца
при 114,41 лева-месечна погасителна вноска с падежна дата 21 число на всеки
месец, при първа вноска е на 21.12.2015 г. и последна на 21.11.2017
г.Уговорен е 33 % -годишен лихвен процент и 38.48 %- годишен процент на
разходите. В чл.13, ал.2 от Общите условия е постигнато съгласие кредиторът
да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за забава,
такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при просрочие
и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихви/ при условие, че допуснатите нарушения и/или
неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска. Уговорен е по чл.13, ал.3 от
ОУ срок 15 дни за получаване на известието за предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно чл.13, ал.2 от настоящите Общи условия, потребителят и
поръчителят трябва да изплатят на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД
дължимите суми, в това число по главницата, лихвите и всички допълинтелни
разходи, като в случай на неплащане в цитирания 15-дневен срок,
потребителят следва да заплати обезщетение в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху цялата
дължима главница. В казуса срокът на договора е изтекъл на 21.11.2017 г., а
на 21.11.2016 г. е било последното плащане по кредита от длъжника. За
времето от 21.12.2015 г. до 21.11.2016 г. Г.С. е внесла сумата 1270.02 лева,
като от тази сума са погасени възнаградителни лихви от 505.63 лева, главница
754.29 лева ,лихва за забава 10.03 лева. Тези изводи съдът обосновава от
заключението на съдебно-икономическата експертиза №616/20.01.2020 г. ,
която възприема доколкото съответства на правните изводи .
3
Последвало е сключване на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания на 20.12.2016 г. от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД- цедент и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД-
цесионер, по който цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни договори
за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произходящи от договори за
потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с ФЛ, които
не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и
индивидуализирани съгласно Приложение 1, към всеки отделен месечен
договор за цесия. По договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.06.2017 г. цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е
прехвърлил и продал, съгласно чл.2.1 от Рамков договор от 20.12.2016 год.,
заедно със съпътстващите гаранции на цесионера „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за
период от над 180 дни посрочие съгласно чл.2.2 от Рамков договор от
20.12.2016 г., произходящи от договори за потребителски кредити, сключени
от цедента с физически лица. По вложеното в делото Приложение 1 под №
93 фигурира договор №2055158, с дата на одобрение 16.11.2015 год. на името
на длъжника Г. И. С. с общо дължима сума към датата на цесията 1 460,66
лева. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е потвърдило извършената
цесия на всички вземания, цедирани от това дружество на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, съгласно посочения Договор за прехвърляне на
вземания от 20.06.2017 год., с подробно индивидуализирани парични
вземания, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от
договора за цесия.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е упълномощила „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД да уведомява по чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/, по всички
вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.06.2017 год. Представено е уведомително писмо изх.№УПЦ-П-
УКФ/2055158 от 27.06.2017 год., с което от „Уникредит Кънсюмър
4
Файненсинг”ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е изпратило
уведомление за извършената цесия до Габриела С., на основание чл.99, ал.3
от ЗЗД. В писмото е посочено,че възивникът е кредитор по задължението и
към 27.06.2017 г. то е в размер на 1 460,66 лева, включително с начислена
лихва за просрочие, като е даден 5 дневен срок за изпълнение.По
представеното известие за доставяне на „Български пощи”ЕАД, Пощенски
станция-гр.Летница, с дата 19.07.2017 г. има отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя. Относно писмо изх.№УПЦ-С-УКФ/2055158 с дата
22.04.2019 г. на въззивника, в делото няма доказателства, че то е получено от
въззиваемата.
По заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№124/04.02.2019 год. срещу длъжника в размер на сумата 1 236,39 лева
главница, 204,48 лева- възнаградителна лихва за периода от 21.11.2016 год. до
21.11.2017 год., 240,78 лева обезщетение за забава за периода от 21.11.2016
год. до 01.02.2019 год., ведно със законната лихва от 01.02.2019 год. до
изплащане на вземането и разноските в размер на 83,63 лева, включващи
22,63 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Габриела С. не е открита на посочения от нея в договора за стоков
кредит от 16.11.2015 г. адрес в гр. Летница ,Лов. Област, ул. *****,които е и
регистрирания постоянен и настоящ такъв. Ловешки районен съд е
постановил разпореждане №1134/25.03.2019 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК във връзка с чл. 47,ал.5 от ГПК, указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, в едномесечен
срок от получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна такса.
Съдебният акт е съобщен на въззивника на 03.04.2019 г. а исковата молба
№5142/07.05.2019 г. е подадена по пощата на 03.05.2019 г.
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове на кредитор с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.
422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземания в размер на :
1 236,39 главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни
дати от 21.11.2016 г. до 21.11.2017 г., предявена на краен падеж; 204,48 -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.11.2016 г. до
5
21.11.2017 г.; 240,78 - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга..
Въззивният съдът приема, че липсват доказателства за усвояване
на кредита по смисъла на чл. 5,ал.1 от Общите условия, които са неразделна
част от договора за стоков кредит от 16.11.2015 г. В договора за стоков
кредит изрично е предвидено ,че кредитът се счита усвоен от потребителя на
дата на заверяването на сметката на съответния търговец с отпускане на
кредита. По делото е приложена фактура №4833/16.11.2015 г. за закупената
стока, но по същество с нея не се установява заверяване на сметката на
търговеца и усвояване на кредита. С протоколно определение от 11.12.2019 г.
Ловешки районен съд подробно, ясно и конкретно е разпределил
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК между страните и указал изрично
на ищеца,че следва да бъде доказано твърдението за предоставяне на
процесната сума на Г. С.. Въпреки това въззивникът не е представил
доказателства в насока на предоставяне на сумата и усвояване на кредита и
този факт настоящата инстанция счита, че не е доказан по безспорен и
категоричен начин. Предвид характера на договора за стоков кредит
усвояването на кредита е свързано със заверяване на сметката на търговеца и
е от съществено значение за установяване изправността на кредитора.
Съдът констатира от друга страна, че дори и да се счете че сумата е
усвоена,предвид липсата на подробно отразяване на извършваните плащания
по кредита от длъжника до 21.11.2016 г. по дати и размер на сумите в
съдебно-икономическата експертиза не може да се установи приложимостта
на чл. 76 от ЗЗД и се изчисли дължимия остатък за плащане.
Следва да се отбележи,че не е необходимо подробно обсъждане на
доводите на въззивника относно съобщаване на цесията на особения
представител на длъжника, тъй като те не биха се отразили на крайния извод
за неоснователност на исковете.
Останалите искове за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение са акцесорни спрямо главния иск за присъждане на главницата от
6
1236.39 лева и с оглед неоснователност на главния иск, претенциите за
сумите 204.48 лева, представляващи договорна лихва за периода от
21.11.2016 год. до 21.11.2017 год.; 240.78 лева-лихва за забава от 21.11.2016 г
до датата на подаване на заявление в съда, също са неоснователни и
недоказани.
Предвид изложените мотиви изводите на двете инстанции по
неоснователност и недоказаност на предявените искове съвпадат,макар и
при различни мотиви.Следователно атакуваното от съдебно решение от
23.04.2020 г. по гр.д. №865/2019 г. на Ловешки районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При такъв изход от процеса съдът съобрази, че разноски от
въззиваемата не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение
№130 от 23.04.2020 г. по гр.д. №865/2019 г. на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7