Решение по дело №303/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 109
Дата: 2 април 2025 г.
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20251200200303
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Благоевград, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора и А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Частно наказателно дело №
20251200200303 по описа за 2025 година
Съдът на основание чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ
/Присъда/, с което са наложени наказания лишаване от свобода на българския
гражданин И. Г. Б., роден на ********** г. в гр. *, с ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. ***, осъждан в Испания, където изтърпява наказание
лишаване от свобода в затвор, а именно: Съдебно решение /Присъда/ №
18/2023 г., постановено на 02.02.2023 г. от Областен съд Навара, Испания,
влязло в сила на 11.07.2024 г., с което И. Г. Б. е признат за виновен за две
престъпления – няколкократно продължавано упражняване на ***, което е
било квалифицирано по член 181 от НК с формулировка, въведена с Основен
закон № 5/2010 г. от Наказателния кодекс на Испания и чл. 74 от НК на
Испания, извършено от Б. спрямо *** г., което престъпление съответства на
престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р
България, за което следва да изтърпи наложеното му с това съдебно решение
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 9 /девет/ години и 3 /три/
месеца, и за второ престъпление - няколкократно упражняване на ***, което е
било квалифицирано по член 183, ал. 1, 3 и 4, б. г от НК с формулировка,
1
въведена с Основен закон № 1/2015 г., в сила към момента на извършване на
деянието, спрямо ***, и по-благоприятен Основен закон № 10 от 6.9.2022 г.,
във връзка с чл. 74 от Наказателния кодекс на Испания спрямо *** като
престъплението съответства на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал.
1 вр. чл. 26 от НК на Р България, за което му е било наложено с това съдебно
решение наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 11 /единадесет/
години и 3 /три/ месеца, като ПРИСПОСОБЯВА това наложено в издаващата
държава на осъдения И. Г. Б. от 11 /единадесет/ години и 3 /три/ месеца
лишаване от свобода съобразно предвиденото наказание в разпоредбата чл.
149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р България, което го определя
в максималния размер от 10 г. /десет години/ лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а ЗИНЗС първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване на наложените за всяко едно от двете
престъпления отделни наказания - наказание „лишаване от свобода“ за срок от
9 /девет/ години и 3 /три/ месеца и наказание „лишаване от свобода“ за срок от
10 /десет/ години.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА при
изпълнението на наказанията „лишаване от свобода“ изтърпяното наказание
„лишаване от свобода“, а именно срок от 407 дни, който е изчислен към дата
11.09.2024 г. съгласно отразеното в удостоверението на издаващата държава
като предварително задържане, като приспада и времето от 11.07.2024 г., от
която дата изтърпява наказание лишаване от свобода по влязлата в сила
присъда в издаващата държава, до фактическото му предаване на българската
държава.
Заверено копие от влязлото в сила решение да се изпрати на Окръжна
прокуратура Благоевград за предприемане на действия при изпълнението, на
Върховна касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.
След влизане в сила на решението да се уведоми компетентният орган на
издаващата държава като се изпрати препис от решението.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред АС София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение № 109/02.04.2025 г. по ч.н.д. № 303/2025 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград

Производството по настоящето дело е по чл. 12 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/ и е образувано въз основа на постъпило
удостоверение по чл. 5 от РР 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за
прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода, издадено от орган на решаващата
държава Испания, където е постановено от съдебен орган решение за налагане
на наказание лишаване от свобода – Областен съд Навара, и компетентен за
изпълнението на решението, съгласно отразяването в б. „б“, и б. „в“ от
удостоверението – Съд за затворнически надзор № 2 - Мадрид, Испания,
подписано от съдия, представител на органа, с превод на български език,
както и документи във връзка с издаденото удостоверение.
С постъпилите в съда документи се иска осъденото в решаващата
държава Испания лице български гражданин И. Г. Б. след извършване на
необходимите действия да изтърпява наложено му наказание лишаване от
свобода с обща продължителност от 7 480 дни в Испания, където се намира в
затвор в гр. Топас /Саламанка/ в момента на издаване на удостоверението, в Р
България.
В производството пред българския съд са събрани писмени
доказателства, проведени са допълнителни консултации с органа на
издаващата държава, изпратил документите.
В съдебно заседание представителят на ОП Благоевград иска съдът да
признае и приеме за изпълнение съдебния акт, с който е наложено на
българския гражданин наказание лишаване от свобода, като са налице
законовите изисквания за това, сочи текстовете от българския НК, които
съответстват на престъпленията, иска приложение на чл. 23 НК, приспадане
на изтърпяното наказание.
Защитникът на осъдения И. Б. – адв. А., излага доводи, че са налице
предпоставки да се признае и изпълни решението, изразява съгласие с
посоченото от прокурора, като иска приспособяване на присъдата и налагане
на общо наказание от 11 г. и 3 м. лишаване от свобода, което се иска да бъде
намалено с оглед здравословното състояние в момента на осъдения, който бил
получил в затвора в Испания ***.
Осъденият в Испания български гражданин И. Б. е редовно уведомен, но
не участва в съдебното производство, защото се намира в затвор в Испания,
същият се представлява от упълномощен от неговата упълномощена от
осъдения сестра договорен адвокат.
1
Към удостоверението е налице приложение, съгласно което на
13.12.2024 г. е постановено определение от Съд за затворнически надзор № 2
Мадрид след проведено с.з. на 13.11.2024 г., в което е участвал и осъденият
български гражданин, като в с.з. И. Б. е заявил на съдията, че е съгласен да
изтърпи наказанията лишаване от свобода в България, където са неговите
близки, а в Испания няма никой, като в определението на съда е посочено, че
се взема решение изпълнението на наложеното наказание да бъде
прехвърлено за изтърпяване в България, което ще допринесе за улесняване на
социалната реинтеграция на осъденото лице.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Сезирането на съда е с удостоверение по чл. 5 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за
взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, като от
съдържанието на удостоверението и приложените към същото документи е
видно, че издаващата държава Испания изисква от съд на изпълняващата
държава Република България провеждането на производство за признаване и
изпълнението на Съдебно решение /Присъда/ № 18/2023 г., постановено на
02.02.2023 г. от Областен съд Навара, Испания, влязло в сила на 11.07.2024 г., с
което И. Г. Б. е признат за виновен за две престъпления – няколкократно
продължавано упражняване на ***, което е било квалифицирано по член 181
от НК с формулировка, въведена с Основен закон № 5/2010 г. от Наказателния
кодекс на Испания и чл. 74 от НК на Испания, извършено от Б. спрямо
*******, Испания на неустановени дати от есента на 2011 г. и може би
продължила до м. май 2012 г., за което му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от 9 /девет/ години и 3 /три/ месеца, и за второ
престъпление - няколкократно упражняване на ******, което е било
квалифицирано по член 183, ал. 1, 3 и 4, б. г от НК с формулировка, въведена с
Основен закон № 1/2015 г., в сила към момента на извършване на деянието,
спрямо ***, и по-благоприятен Основен закон № 10 от 6.9.2022 г., във връзка с
чл. 74 от Наказателния кодекс на Испания спрямо ***, на неустановени дати
през 2015 г., за което му е било наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 11 /единадесет/ години и 3 /три/ месеца.
Продължителността на отделните наказания лишаване от свобода по
посочените по-горе съдебни решения в удостоверението е отразена като 7 480
дни обща продължителност на наказанието, което съответства на посочените
като продължителност на двете наказания лишаване от свобода, като е
посочено, че от този срок е изтърпяно наказание от 407 дни поради зачетеното
предварително задържане.
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява самоличността на осъдения И. Б., който е български гражданин,
роден на ********** г. в гр. *, с постоянен адрес в Р България в с. О., общ. Г.,
ул. *, като същият е бил предаден на издаващата държава за провеждане на
2
наказателно преследване с Решение № 274 от 10.11.2023 г. по ч.н.д. №
663/2023 г. на ОС Благоевград в изпълнение на издадена Европейска заповед
за арест по същото наказателно производство, по което е издадена влязлата в
сила присъда, посочена по-горе.
Видно от писмените доказателства по делото И. Б. не е осъждан в Р
България, отразено е осъждането му в Испания, предмет на разглеждане в
настоящето производство, в системата ЕCRIS /Европейска информационна
система за съдимост/ видно от справка от МП на Р България.
В удостоверението от издаващата държава и след посочената
допълнителна информация във връзка с констатирана от съда непълнота в
удостоверението е посочено, че съдебното решение, с което е осъден в
Испания българският гражданин, се отнася за две престъпления, за всяко от
които в издаващата държава е определено отделно наказание лишаване от
свобода, както следва – 9 г. и 3 м. лишаване от свобода за престъплението,
извършено по отношение на ***, и 11 г. и 3 м. лишаване от свобода по
отношение ***, като в документите е посочено, че общата продължителност
на наказанието е 7 480 дни, посочено в удостоверението и което съответства
на документа на л. 71 от делото. В удостоверението изрично е посочено, че
посоченото наказание лишаване от свобода като обща продължителност се
отнася за две престъпления, посочена е общата продължителност на
наказанията за двете престъпления, при допълнителната информация са
посочени отделните наказания лишаване от свобода, наложени за двете
престъпления, за които са описани обстоятелствата на извършването им в
удостоверението и в допълнителната информация, посочено е, че са такива,
които са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода не по-малко
от 3 години, като са посочени текстовете от НК на Испания, от които се
установява това, за да се извърши от българския съд проверка за двойна
наказуемост.
В удостоверението е отразено, че българският гражданин И. Б. лично е
участвал в съдебния процес, в който е постановен осъдителният съдебен акт
по отношение на него, като това е видно и от приложените документи от
наказателното дело и от частното наказателно дело, в изпълнение на акта по
което е извършено предаване по ЕЗА на българския гражданин на Испания.
Конкретно е посочено в удостоверението и това е съответно на
придружаващите го писмени документи и допълнително представените по
делото след изискване от Испания, че от наложено наказание лишаване от
свобода с решението – 9 г. и 3 м. лишаване от свобода за първото
престъпление и 11 г. и 3 м. лишаване от свобода за второто престъпление, с
обща продължителност от 7 480 дни, се иска към настоящия момент
признаване и приемане за изпълнение в българската държава на общата
продължителност на наказанието лишаване от свобода, която включва двете
наложени наказания лишаване от свобода за извършени две престъпления, от
която обща продължителност е приспаднато предварително задържане, което е
със срок от 407 дни, а от 11.07.2024 г. същият търпи остатъка от наказанието,
посочен в придружаващите документи от 7 073 дни. От документа от
11.09.2024 г. е видно, че зачитането на изпълнението на това наказание е към
3
датата на издаване на този документ, като издаващата държава е посочила, че
няма връзка на положен труд в затвора от осъдения при изчисляване на
изтърпяно наказание лишаване от свобода.
В постъпилото удостоверение в превод само на български език и в
допълнителната информация за уточняване на информацията в
удостоверението е посочено, че осъденият И. Б. е признат за виновен както
следва: Със Съдебно решение /Присъда/ № 18/2023 г., постановено на
02.02.2023 г. от Областен съд Навара, Испания, влязло в сила на 11.07.2024 г., е
признат за виновен за две престъпления – няколкократно продължавано
упражняване на ***, което е било квалифицирано по член 181 от НК с
формулировка, въведена с Основен закон № 5/2010 г. от Наказателния кодекс
на Испания и чл. 74 от НК на Испания, извършено от Б. спрямо *******,
Испания на неустановени дати от есента на 2011 г. и може би продължила до
м. май 2012 г., което престъпление съответства на престъпление по чл. 149, ал.
2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р България /защото е посочено
употребено насилие от осъдения по отношение на ***, което е било повече от
един път/, за което следва да изтърпи наложеното му с това съдебно решение
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 9 /девет/ години и 3 /три/
месеца, и за второ престъпление - няколкократно упражняване на ******,
което е било квалифицирано по член 183, ал. 1, 3 и 4, б. г от НК с
формулировка, въведена с Основен закон № 1/2015 г., в сила към момента на
извършване на деянието, спрямо ***, и по-благоприятен Основен закон № 10
от 6.9.2022 г., във връзка с чл. 74 от Наказателния кодекс на Испания спрямо
***, на неустановени дати през 2015 г., като престъплението съответства на
престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р
България, за което му е било наложено с това съдебно решение наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 11 /единадесет/ години и 3 /три/
месеца. За последното наказание с оглед максималния срок на наказанието
лишаване от свобода, предвиден в разпоредбата от българския НК, който
съответства на престъплението, за което е осъден в Испания, от 10 г. лишаване
от свобода съгласно действащата към настоящия момент редакция, която
следва да се приложи, следва да се приспособи наложеното в издаващата
държава на осъдения И. Г. Б. от 11 /единадесет/ години и 3 /три/ месеца
лишаване от свобода съобразно предвиденото наказание в разпоредбата чл.
149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р България, като съдът го
определи в максималния размер от 10 г. /десет години/ лишаване от свобода.
От документите от издаващата държава е видно, че за отделните
престъпления, за които са наложени две отделни наказания лишаване от
свобода, не е било определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях,
както се определя общо наказание при престъпления, извършени при
съвкупност съгласно чл. 23 от НК на Р България, а е посочено, че същият
следва да изтърпи общата продължителност на двете наказания от 7 480 дни
/20 г. по 365 дни и 6 месеца по 30 дни – общо дни 7 480/. Българският съд не
може да приспособява по такъв начин двете наказания, наложени от съд на
издаващата държава за две престъпления при съвкупност, извършени преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях, като приложи чл. 23 НК и
4
вземе решение осъденият да изтърпи само най-тежкото наказание, дори и с
максималното увеличение на същото по реда на чл. 24 НК, защото това би
противоречало на издадения съдебен акт на съд в Испания, съгласно който
осъденият следва да изтърпи общата продължителност от двете наказания
лишаване от свобода, като след приспособяването на второто наказание
същото само следва да бъде съобразено като обща продължителност с това, че
наказанието от 11 години и 3 м. се определя в максимален срок от 10 г.
лишаване от свобода. Поради това съдът не може да приложи чл. 23 и чл. 24
НК /като определи 15 години лишаване от свобода като продължителност/, а
следва да приеме изтърпяването на наказанията лишаване от свобода с обща
продължителност, включваща сбора от двете наказания. Не следва да се
намалява наказанието заради тежко здравословно състояние на осъдения не
само защото не се представят доказателства за такова, а и защото е
недопустимо поради такива съображения да се намалява наложено наказание
от съда на друга държава, член на ЕС.
Съдът намира, че е компетентен да признае решението на испанския съд
за налагане на наказания лишаване от свобода на българския гражданин И. Б.,
предвид наличието на постоянен адрес на засегнатото лице в района на
действие на ОС - Благоевград. Съдът констатира, че решението на испанския
съд следва да бъде признато, тъй като се отнася за деяния, които съставляват
престъпления и по българското законодателство – по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4
вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК, като за същите се установява изискваната от закона
двойна наказуемост – деянията са престъпления и по българското
законодателство, като по законодателството и на издаващата, и на решаващата
държава за тези престъпления се предвижда наказание лишаване от свобода не
по-малко от три години.
Представеното удостоверение по чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС
/обнародван в ДВ, бр.45/07.06.19 г., в сила от 01.01.2020 г./, транспониращ
разпоредбите на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за
прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по
наказателни дела /по чл. 5 от който е издадено удостоверението/, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, е преведено на български език, пълно е след представяне на
допълнителната информация от издаващата държава, отговаря на
изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и данни по
образец съгласно Приложение № 1 от Закона. Между съдържанието на същото
и представеното съдебно решение на издаващата държава няма
несъответствия и неясноти.
С оглед принципа на взаимно доверие в правните системи на държавите
- членки на Европейския съюз и уреденият опростен и ефикасен механизъм за
признаване и изпълнение на решения на държавите –членки, като техните
актове трябва да се спазват, съответно да се признаят и изпълнят без да има
преразглеждане или адаптиране на решенията им, като се зачита в максимална
степен волята на издаващата държава при постановените съдебни актове, на
които следва да продължи изпълнението на наложеното с тях наказание
лишаване от свобода, по вид и размер, освен когато наказанията са
5
несъвместими като срок или характер със закона на изпълняващата държава.
Престъпленията /двете отделни такива/, за които са наложени с влязла в сила
присъда на испански съд наказания „лишаване от свобода“, са такива, за които
с оглед обстоятелствата на извършването им и предвидените наказания се
установява двойната наказуемост. В удостоверението по чл. 5 от РР
2008/909/ПВР на Съвета е посочен влязъл в сила акт като решение на
компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, което представлява
наказателно решение на съд за ангажиране на наказателна отговорност на
българския гражданин. Съдебният акт съдържа необходимите реквизити и е
окончателно решение, с което се налагат наказания лишаване от свобода на
българския гражданин. Не са налице основанията за отказ от признаване на
решението, предвидени в чл. 15 от Закона, тъй като предоставеното
удостоверение е пълно след представената допълнителна информация,
българският гражданин се намира на територията на издаващата държава,
където изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор в Испания, като
изрично при уведомяване в издаващата държава е заявил съгласието си да
продължи да изтърпява наказанието в българската държава, където има
близки роднини, като желанието му е заявено пред съдия в проведено с.з., да
бъде трансфериран в Р България, чийто гражданин е, където да продължи да
търпи наложените му наказания „лишаване от свобода“, като това се
установява от събраните писмени документи по делото. Признаването на
съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem, тъй
като българският гражданин не е осъждан в България и няма данни за
осъждане за същото нещо в друга държава. Изпълнението на определените със
съдебния акт наказания не е погасено по давност съгласно българското
законодателство; осъденият не се ползва с имунитет; към момента на
получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават повече от 6 месеца
от наложените наказания за отделните престъпления, посочени в
удостоверението, за които наказания в удостоверението е посочена общата
продължителност; съдебният акт по делото е постановен в съдебен процес, в
който осъденият лично е участвал.
Настоящото производство е допустимо да бъде разгледано в отсъствието
на осъдения, който е редовно призован, чрез своите близки на адреса в с. О. и
чрез договорния си защитник, знае за воденото производство, дал е съгласие
да бъдат изпратени документите от издаващата държава.
В случая са налице основания за приспособяване на едно от наложените
от испански съд наказания лишаване от свобода при условията на чл. 13, ал. 1
от закона, тъй като за второто престъпление, за което е осъден българският
гражданин И. Б., при установяване на двойната наказуемост в изпълняващата
държава, съдът приема, че същото има своя аналог в българския наказателен
кодекс – по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, поради което
наложеното за това престъпление наказание от 11 г. и 3 м. лишаване от
свобода следва да се приспособи с намаляване до максималния размер,
предвиден за престъплението, защото по българското законодателство
максималният срок на наказанието за извършеното второ престъпление
6
/същата квалификация и същото наказание се предвижда и за първото
престъпление/ е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание за
второто престъпление от 11 г. и 3 м. лишаване от свобода. Квалификацията за
второто престъпление следва да е по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26
от НК, тъй като макар и да се сочат извършени *** и след ******** , с оглед
разпоредбата на чл. 26, ал. 3 НК продължаваното престъпление следва да се
накаже по по-тежкия състав /а не по чл. 150, ал. 1 НК/.
Поради горните съображения съдът прие, че са налице предпоставките
на чл. 12, ал. 8 ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване и приемане за изпълнение
на съдебното решение на компетентен орган на Испания.
С оглед размера на приетите за изпълнение наказания въпреки чистото
съдебно минало на И. Б. в българската държава на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. а ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
наложените наказания лишаване от свобода за срок от 9 /девет/ години и 3
/три/ месеца и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години,
като двете наказания лишаване от свобода следва да се търпят като обща
продължителност на същите, която в дни след приспособяване на наказанието
за второто престъпление е 19 г. по 365 дни и 3 м. по 30 дни или общо 7 025
дни.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА при
изпълнението на наказанията „лишаване от свобода“ изтърпяното наказание
„лишаване от свобода“, а именно срок от 407 дни, който е изчислен към дата
11.09.2024 г. съгласно отразеното в удостоверението на издаващата държава
като предварително задържане, като приспада и времето от 11.07.2024 г., от
която дата изтърпява наказание лишаване от свобода с общата му
продължителност по влязлата в сила присъда в издаващата държава, до
фактическото му предаване на българската държава. При извършеното
приспадане не следва да се взема предвид положения труд в испански затвора
поради отговор от издаващата държава, че същият няма отношение при
изтърпяване на наказанието.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни