Решение по дело №2317/2012 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2397

гр. Пловдив, 27.11. 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МИХАЙЛОВА

при секретаря Р.П. и с участието на прокурора ГЕОРГИ Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА М. МИХАЙЛОВА административно дело № 2317 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от „КЕРВАНСТРОЙ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя Н.А.А., против против Ревизионен акт /РА/ № 16251100498 от 20.03.2012г., поправен с Ревизионен акт № 1200852 от 24.04.2012г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Г.С.Г. – главен инспектор по приходите в дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при Териториална дирекция гр.Пловдив на Националната агенция за приходите, потвърдени с Решение № 690 от 15.06.2012г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив Централно управление на Национална агенция за приходите (сега Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите) относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 745 897,56лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в общ размер на 187 822,52лв. и допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2009г. в размер на 182 639,79лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 51 173,31лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, и се иска неговата отмяна от съда. Поддържа се, че в случая са налице законоустановените предпоставки на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит по процесните фактури, като данъкът не е начислен неправомерно от доставчиците по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани.

Незаконосъобразни са и изводите на органите по приходите относно констатациите за извършени услуги с предмет различни видове СМР, както и придобити ДМА. След като се твърди услугите да не са реално извършени, неправомерно са издадени и протоколите за приемане на работата от възложителите, включително общини и държавни институции. Част от придобитите ДМА са използвани са независимата икономическа дейност на дружеството, налични са и към момента на подаване на жалбата, съответно са намерили отражение в данъчния амортизационен план. Останалата си част са предмет на облагаеми доставки, за които „Керванстрой“ ООД е начислил ДДС в съответствие с разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС.

В подкрепа на доводите в жалбата, жалбоподателят се позовава и на съдебната практика на Върховния административен съд и на СЕС по аналогични казуси.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави се изрично възражение за прекомерност на посоченото в списъка с разноските адвокатско възнаграждение.

4. Участвалия по делото прокурор – представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив е на становище за основателност на жалбата, която като такава следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата и за фактите :

6. Ревизионното производство се явява повторно такова, след като с решение № 790 от 18.08.2011г. на заместник директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив е отменен частично първоначално издаденият РА № 16251100086 от 27.05.2011г., относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.06.2009г. до 31.10.2010г. и относно допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2009г., ведно с прилежащите лихви, и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт

7. Повторното ревизионно производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1100328 от 25.08.2011г. на Началник отдел „Контрол“, Дирекция „СДО“ при ТД на НАП - гр. Пловдив с обхват задължения за Данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.06.2009г. до 31.10.2010г. и задължения за Корпоративен данък за 2009г., като е определен краен срок за приключване на ревизията, до три месеца, считано от датата на връчването й на представител на ревизираното лице (09.09.2011г. ). Последвало е издавеното на ЗВР № 1100498 от 08.12.2011г. от същия орган по приходите, с която срокът за извършване на ревизията с посочения обхват е продължен до 09.01.2012г.

8. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1100498 от 23.01.2012г., против констатациите в който е подадено възражение, с приложени към него писмени доказателства. Същото е подробно обсъдено, намерено е за неоснователно и впоследствие, въз основа на констатациите в РД и на заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1100498 от 23.01.2012г. на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният в настоящото производство РА № 16251100498 от 20.03.2012г., с който на ревизираното дружество са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит и за корпоративен данък, в следствие извършени увеличения на декларирания счетоводен финансов резултат, ведно с прилежащите лихви.

9. Този резултат е обжалван от дружеството пред горестоящия в йерархията административен орган, като с Решение № 690 от 15.06.2012г., Директорът на Дирекция „ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната му част.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1100498 от 23.01.2012г. издадена от Началник отдел „Контрол”, Дирекция „СДО” при ТД на НАП гр. Пловдив.

10. В хода на ревизионното производство не е признато претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 745 897,56лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по фактури и доставчици, както следва:

10.1. В размер на 66 900лв. по фактури № 1/23.11.2009г. и № 2/15.12.2009г., издадени от „Строй къмпани 9” ЕООД с предмет на доставката съответно валяк Бентфор ТХ 810 - 2 броя на стойност 90 000лв. и машина за замазка “Бритман” - 1 брой на стойност 80 000лв. по първата фактура и ел. мотор 75 киловолта 980 об. - 1 брой на стойност 9 000лв.,трансформатор 250 киловолта 1 брой на стойност 15 500лв. и метална конструкция 1 000кв. м. на стойност 140 000лв. по втората фактура. Разплащането по доставките е извършено в брой, като към първата фактура е прикрепен фискален бон № 2434 от 23.11.2009г. за сумата от 204 000лв., а към втората фактура – фискален бон № 1234 от 15.12.2009г. за сумата от 197 400лв. Независимо, че е изискано представянето на съпътстващи доставката документи не са представени такива (експедиционни бележки, транспортни документи и други документи с индивидуализиращи данни за машините), от данните в които да е видно времето и мястото на извършване.

При повторното ревизионно производство е извършена нова насрещна проверка на доставчика „Строй Къмпани 9” ЕООД, резултатите от която са документирани в ПИНП № 1652-1100328-01/28.10.2011г. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, съгласно резултатите от която издадените процесни фактури не са намерили отражение в дневника за продажби на доставчика „Строй къмпани 9“ ЕООД.

С цел установяване реалността на доставката към доказателствения материал по делото е присъединен протокола за извършена насрещна проверка при първоначалната ревизия, ведно с представените от „Строй къмпани 9“ ЕООД писмени доказателства и депозирани писмени обяснения. Съгласно съдържанието на ПИНП № 1625-1000212-07/31.01.2011 г., в отговор на ИПДПОЗЛ № 10-74-00-1/03.01.2011г., връчено на упълномощено лице, са депозирани писмени обяснения от управителя на проверяваното лице. Видно от съдържанието на писмените обяснения е, че „Строй къмпани 9“ ЕООД не е имало търговски взаимоотношения с “Керван строй” ООД, съответно не е издавало процесните фактури.

По повод твърдяните факти е извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че са издадени фактури с посочените номера, втората от които от различна дата, с различни от жалбоподателя получатели, различни стойности и различен предмет на доставката. Фактура № 1 от 19.11.2009г. е с получател „Захарен комбинат Пловдив“ АД и е с данъчна основа 5 000 000лв. и ДДС – 1 000 000лв., а фактура № 2 от 19.11.2009г. е с получател „Агро клас 7“ ООД и е с данъчна основа 25 000лв. и ДДС - 5 000лв.

Извършена е и допълнителна проверка относно издадените фискални бонове от ЕКАФП, с които се твърди да е документирано извършено разплащане в брой по доставката. На първо място е установено, че вторият издаден фискален бон е с по-малък пореден номер на издаване от първия, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н – 19 от 2006г. за документиране на продажбите в търговските обекти. На следващо място е установено, че фискалните бонове са издадени от фискално устройство с индивидуален номер OT 746444 и номер на фискалната памет 02879803, което е различно от това, регистрирано на „Строй къмпани 9“ ООД – индивидуален номер ED159064 и номер на фискалната памет 44159064.

При проверката в информационния масив на НАП е установено, че към момента на извършване на процесната доставка доставчикът е разполагал с персонал – 14 броя лица, назначени по трудови правоотношения. На дружеството е извършена ревизия, обхващаща периода мм. 11 и 12.2009г., приключила с издаването на РА № *********/30.11.2010г. с установени данъчни задължения в особено големи размери.

След анализ на доказателствата, събрани и присъединени в ревизионното производство, ревизиращите органи по приходите са направили извод за неизвършена фактически доставка на стоки от вида, посочен във фактурите, с получател „Керванстрой“ ООД. На основание 70, ал. 5 и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 66 900лв.

10.2. В размер на 252 796,96лв. по 11 бр. фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от „Симко 97” ООД през данъчни периоди мм. 06 и 10.2009г. с предмет на доставките оградна мрежа с пластмаса, тротоарни плочки, работно облекло, кофраж за виадукт, железни тръби, шибърни кранове, арматура, дъждобрани, бетонов възел 1 бр., хидравлична машина, челюстна трошачка, ел. мотор, бордюри и др. Разплащането по доставките е извършено в брой, независимо от отбелязването върху самите фактури „с платежно нареждане“. Независимо, че е изискано представянето на съпътстващи доставката документи не са представени такива (експедиционни бележки, транспортни документи и други документи с индивидуализиращи данни за машините), от данните в които да е видно времето и мястото на извършване.

Към доказателствения материал по повторното ревизионно производство надлежно са присъединени събрани доказателства от предходната ревизия: две ИПДПОЗЛ, адресирани до жалбоподателя „Керванстрой” ООД и представените от него документи в отговор на исканията. Съгласно данните в писмените обяснения се потвърждава факта на закупуване на стоките от доставчика „Симко 97” ООД. Стоките са транспортирани с транспорт на доставчика до складовата база на получателя в гр. Джебел, обл. Кърджали, като за фактическото получаване са съставени приемо -предавателни протоколи. Разтоварните работи са извършени от работници на “Керванстрой” ООД. Сделката е осъществена въз основа на устна договорка между управителите на доставчика и получателя, като няма сключен писмен договор. „Керванстрой“ ООД не разполага с други документи за доставката, освен фактурите, касовите бонове към тях и приемо - предавателните протоколи. Получените стоки са влагани на строителни обекти, които е изпълнявала фирмата по договори с различни възложители, оборудването е монтирано в баластерната, където се произвеждали строителни инертни материали, а машините и транспортните средства се използвали за дейността. При повторното ревизионно производство е извършена нова насрещна проверка на доставчика „Симко 97“ ООД” ЕООД, резултатите от която са документирани в ПИНП № 1652-1100328-02/28.10.2011г. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

С цел установяване реалността на доставката към доказателствения материал по делото са присъединени доказателства, предоставени от държавна институция – Районна прокуратура – гр. Шумен. Съгласно съдържанието на протокол за разпит на свидетел от 17.12.2009г. на лицето К.Н.К., управител на „Симко 97“ ООД по повод на сделките са издавани фактури, придружени с фискални бонове от ЕКАФП и приемо – предавателни протоколи за стоките. Неговата фирма няма складове за съхранение на стоки, няма налични стоки, които в последствие да препродаде, не разполага с други собствени ДМА, както и с работници, назначени по трудови правоотношения. Има открити банкови сметки в „Райфайзенбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, но по тях постъпват парични средства в минимални размери. При всяка една търговска „сделка“, осъществена чрез неговата фирма, се знае предварително каква би била нормата на печалба за участниците, като в конкретния случай за издадените фактури той лично получил комисионно възнаграждение. Механизмът на осъществяваните контакти бил следният: когато определена фирма „се нуждае“ от фактура с посочена в нея конкретна сума на доставката, се осъществява връзка с него и той издава такава фактура, като получава като комисионна процент от посочената сума.

Извършена е и допълнителна проверка относно издадените фискални бонове от ЕКАФП, с които се твърди да е документирано извършено разплащане в брой по доставката. Установено е, че фискалните бонове са издадени от фискално устройство с индивидуален номер OT 247067 и номер на фискалната памет 03468807, което е различно от това, регистрирано на „Симко 97“ ООД – индивидуален номер ED 076458 и номер на фискалната памет 44522154.

10.3. В размер на 77 000лв. по фактури №№ 963/19.10.2009г., 964/21.10.2009 г. и 965/22.10.2009 г., издадени от „Сим груп 09” ЕООД с предмет на доставките 1 бр. багер “Ковровец” 26 тона, 1 бр. багер 08К 20 тона и 1 бр. багер 08К фаун 16 тона. Разплащането по доставката е извършено в брой, като към всяка от фактурите е прикрепен фискален бон от ЕКАФП.Независимо, че е изискано представянето на съпътстващи доставката документи не са представени такива (експедиционни бележки, транспортни документи и други документи с индивидуализиращи данни за машините), от данните в които да е видно времето и мястото на извършване.

Към доказателствения материал по повторното ревизионно производство надлежно са присъединени събрани доказателства от предходната ревизия: две ИПДПОЗЛ, адресирани до жалбоподателя „Керванстрой” ООД и представените от него документи в отговор на исканията. Съгласно данните в писмените обяснения се потвърждава факта на закупуване на стоките от доставчика „Сим груп 09” ЕООД. Стоките са транспортирани с транспорт на доставчика до складовата база на получателя в гр. Джебел, обл. Кърджали, като за фактическото получаване са съставени приемо -предавателни протоколи. Разтоварните работи са извършени от работници на “Керванстрой” ООД, като проверката на количеството и качеството е извършена при приемането на стоково – материалните ценности. Сделката е осъществена въз основа на устна договорка между управителите на доставчика и получателя, като няма сключен писмен договор. „Керванстрой“ ООД не разполага с други документи за доставката, освен фактурите, касовите бонове към тях и приемо - предавателните протоколи. Получените стоки са използвани за извършване на СМР на строителни обекти, които е изпълнявала фирмата по договори с различни възложители.

При повторното ревизионно производство е извършена нова насрещна проверка на доставчика „Сим груп 09“ ЕООД, резултатите от която са документирани в ПИНП № 1652-1100328-03/02.11.2011г. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Извършена е и допълнителна проверка относно издадените фискални бонове от ЕКАФП, с които се твърди да е документирано извършено разплащане в брой по доставката. Установено е, че във фискалните бонове е посочено да са издадени в търговски обект „офис“ на доставчика „Сим груп 09“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „Суходолска“, бл. 121.

10.4. В размер на 70 098,20лв. по фактури №№ 212/08.10.2009г., 213/12.10.2009г. и 214/14.10.2009 г., издадени от „Ян Реал” ЕООД с предмет на доставките: помпа № 1668-4496 – 1бр., помпа № 1669-4497- 1бр., помпа 25 КВ – 1бр., помпа АХ 40-25-160-К-СО-72 – 2бр., помпа АХ 40-45 ВВН-ЗНУХ 14 неръждаваема – 1бр., помпа 0,8 неръждаваема и № 3943 ВВН 1 – 2бр., редуктор с кран – 1бр.; тръби киселиноустойчиви м 350, връзки киселиноустойчиви 29 см – 90бр., връзки киселиноустойчиви 19 см – 176бр., тетки киселиноустойчиви – 185бр., коляно киселиноустойчиво – 58бр.; помагателна машина с мотор – 2бр., кран пневматичен с резервни части – 36бр., топлообменник с подгревател 13274 – 1бр. Разплащането по доставките е извършено в брой, за което към фактурите са прикрепени фискални бонове от ЕКАФП. Независимо, че е изискано представянето на съпътстващи доставката документи не са представени такива (експедиционни бележки, транспортни документи и други документи с индивидуализиращи данни за машините), от данните в които да е видно времето и мястото на извършване.

Към доказателствения материал по повторното ревизионно производство надлежно са присъединени събрани доказателства от предходната ревизия: две ИПДПОЗЛ, адресирани до жалбоподателя „Керванстрой” ООД и представените от него документи в отговор на исканията. Съгласно данните в писмените обяснения се потвърждава факта на закупуване на стоките от доставчика „Ян Реал” ЕООД. Стоките са транспортирани с транспорт на доставчика до складовата база на получателя в гр. Джебел, обл. Кърджали, като за фактическото получаване са съставени приемо -предавателни протоколи. Разтоварните работи са извършени от работници на “Керванстрой” ООД, като проверката на количеството и качеството е извършена при приемането на стоково – материалните ценности. Сделката е осъществена въз основа на устна договорка между управителите на доставчика и получателя, като няма сключен писмен договор. „Керванстрой“ ООД не разполага с други документи за доставката, освен фактурите, касовите бонове към тях и приемо - предавателните протоколи. Получените стоки са използвани за извършване на СМР на строителни обекти, които е изпълнявала фирмата по договори с различни възложители.

При повторното ревизионно производство е извършена нова насрещна проверка на доставчика „Ян Реал“ ЕООД, резултатите от която са документирани в ПИНП № 1652-1100328-04/18.11.2011г. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Извършена е и допълнителна проверка относно издадените фискални бонове от ЕКАФП, с които се твърди да е документирано извършено разплащане в брой по доставката. Установено е, че прикрепеният фискален бон към първата фактура е с по-голям пореден номер на издаване от фискалните бонове, прикрепени към другите две фактури, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н – 19 от 2006г. за документиране на продажбите в търговските обекти.

10.5. В размер на 22 780лв. по фактура № 661/10.11.2009г., издадена от „КЕ САН 522” ЕООД с предмет на доставката шибърен кран ф 150 – 1бр., шибърен кран ф 250 - 2бр., шибърен кран ф 200 – 3бр., помпа агресивна - 1бр., помпа 200 Д 90 – 1бр. и компресор – 1бр. Разплащането по доставката е извършено в брой, като към фактурата е прикрепен фискален бон от ЕКАФП.

Независимо, че е изискано представянето на съпътстващи доставката документи не са представени такива (експедиционни бележки, транспортни документи и други документи с индивидуализиращи данни за машините), от данните в които да е видно времето и мястото на извършване.

При повторното ревизионно производство е извършена нова насрещна проверка на доставчика „КЕ САН 522” ЕООД, резултатите от която са документирани в ПИНП № 1652-1100328-05/28.10.2011г. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, съгласно резултатите от която издадената процесна фактура не е намерила отражение в дневника за продажби на доставчика „КЕ САН 522“ ЕООД. Дружеството – доставчик не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната от него икономическа дейност за 2009г.

Извършена е и допълнителна проверка относно издадения фискален бон от ЕКАФП, с който се твърди да е документирано извършено разплащане в брой по доставката. Установено е, че фискалният бон е издаден от фискално устройство с индивидуален номер OT 364787 и номер на фискалната памет 04837987, което е различно от тези, регистрирани на „КЕ САН 522“ ЕООД.

10.6. В размер на 114 700лв. по фактури №№ 826/06.11.2009г. и 827/21.12.2009г., издадени от „Кимот 3457” ЕООД с предмет на доставките кран ел. задвижващ ф 600 – 3бр., кран ел. задвижващ ф 500 – 9бр., кран ел. задвижващ ф 300 – 11бр., кран ел. задвижващ ф 400 – 3бр. и силоз за бетон – 2бр. Разплащането по доставките е извършено в брой, като към фактурите са прикрепени фискални бонове от ЕКАФП.

При повторното ревизионно производство е извършена нова насрещна проверка на доставчика „Кимот 3457” ООД, резултатите от която са документирани в ПИНП № 1652-1100328-06/26.10.2011г. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Извършена е и допълнителна проверка относно издадените фискални бономе от ЕКАФП, с които се твърди да е документирано извършено разплащане в брой по доставката. Установено е, че фискалните бонове са издадени от фискално устройство с индивидуален номер OT 746444 и номер на фискалната памет 02879803, което не е регистрирано на „Кимот 3457“ ООД.

10.7. В размер на 141 622,40лв. по фактури №№ 570/29.11.2009г., № 567/06.11.2009г., 566/02.11.2009г., 568/12.11.2009г., 569/17.11.2009г., 572/23.12.2009г., 572/28.12.2009г. и 573/09.03.2010 г., издадени от „ЗОДИАК - 2” ЕООД с предмет на сделките са редуктори, ел. двигатели, спирателни кранове, ламарина – титанова.

Разплащането по доставките е извършено в брой, като към част от фактурите са прикрепени фискални бонове от ЕКАФП.

При повторното ревизионно производство е извършена нова насрещна проверка на доставчика „Зодиак - 2” ЕООД, резултатите от която са документирани в ПИНП № 1652-1100328-07/28.11.2011г. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Извършена е и допълнителна проверка относно издадените фискални бонове от ЕКАФП, с които се твърди да е документирано извършено разплащане в брой по доставката. Установено е, че фискалните бонове са издадени от фискално устройство с индивидуален номер OT 554236 и номер на фискалната памет 22036687, което не е регистрирано на „Зодиак - 2“ ЕООД.

11. В хода на ревизионното производство е определена допълнително дължима сума за корпоративен данък за 2009г., в следствие на следните констатации на органите по приходите:

11.1. Преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 1 511 175,80лв., представляваща осчетоводени по дебита на сметка 601 разходи по фактури с издатели „Симко 97“ ООД, „Бумеранг 33“ ООД и „Ян Реал“ ООД. Предметът на доставките по фактурите, издадени от „Симко 97“ ООД и „Ян Реал“ ООД, е посочен в тт. 10.2 и 10.4 от настоящото решение. По отношение доставките от „Бумеранг 33“ ООД е установено, че към процесните фактури са издадени фискални бонове от ЕКАФП с индивидуален номер на ФУ ОТ 352433 и номер на фискалната памет 04238764, който не е регистриран на дружеството. Този факт е установен в издаден предходен ревизионен акт на „Керванстрой“ ООД – РА № 16251100086 от 27.05.2011г.

11.2. Преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат на основание чл. 54, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2009г., съответно в размер на 344 288,06лв. и 154 638,90лв.

При ревизията е установено, че дружеството е заприходило активи /валяк, машина, трансформатор, помпи, кран и др. машини и съоръжения/ на основание фактури, издадени от „Строй къмпани 9” ООД, „Симко 97” ООД, „Бумеранг 33” ООД, „Сим груп 09” ООД, „Кимот 3457” ЕООД, „Ян Реал” ЕООД, „КЕ САН 522” ЕООД и „Зодиак - 2” ЕООД. В мотивната част на ревизионния доклад (стр. 50 – 52) е изготвена таблица, в която са обобщени данните за придобитите активи: вид ДМА, доставчик, начислените счетоводни и данъчни амортизации за всеки актив поотделно.

Изследван е произходът и начинът на придобиване на заведените като ДМА в баланса на дружеството активи. При анализ на събраните доказателства при насрещните проверки на посочените по-горе контрагенти, подробно описани в т. 10 от настоящото решение и направения извод за липса на реално осъществени сделки на стоки от вида на процесните, е изчислен нов размер на годишните данъчни амортизации. В подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009г. ревизираното лице не е извършило увеличение на финансовия резултат за 2009г. по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО с размера на начислените годишните счетоводни разходи за амортизации от 344 288,06лв., както и не е признало годишните данъчни амортизации по данъчен амортизационен план при определяне на данъчния финансов резултат в размер на 344 288,06лв., съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.

Ревизиращите органи са намалили размера на годишните данъчни амортизации по данъчен амортизационен план (ДАП) на 154 638,90лв., предвид следните констатации: ревизираното лице е включило в счетоводните си регистри дълготрайни активи по фактури, издадени от посочените по-горе преки доставчици. След анализ на събраните при двете ревизионни производства писмени доказателства и анализ на данните в депозираните от „Керванстрой“ ООД писмени обяснения е установено, че процесните фактури с предмет различни видове ДМА не отразяват вярно и точно реално извършена стопанска операция. След съпоставка на амортизационна стойност съответно по САП (счетоводен амортизационен план) и ДАП (данъчен амортизационен план), изчислена по линейния метод, е направен извод, че „предприятието няма право да признава годишни данъчни амортизации” за 2009г. в общ размер 189 649,16лв.

12. В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени писмени доказателства, касаещи доставчиците „Зодиак – 2“ ЕООД, „КЕ САН 522“ ЕООД, „Строй къмпани 9“ ЕООД, „Сим груп 09“ ЕООД, „Ян Реал“ ЕООД, „Кимот 3457“ ЕООД и ЕТ „Универсалстрой инженеринг – Е.М.“, подробно описани в молба на процесуалния представител на ответника (л. 733 – 911); писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване и обжалване на първоначално издадения на жалбоподателя РА № 16251100086 от 27.05.2011г., частично потвърден с решение № 790 от 18.08.2011г. на директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив и дневник за продажбите на доставчика „Строй къмпани 9“ ЕООД за данъчен период м.11.2009г. (л. 932 – 2646); писмени доказателства, изходящи от трети неучастващи по делото лица – дневници за продажбите и справки декларации за периода от 01.11.2009г. до 31.12.2009г., подадени от „Ян Реал“ ЕООД (л. 2672 – 2677); дневници за покупките и дневници за продажбите за периода от 01.11.2009г. до 31.12.2009г., подадени от „Строй къмпани 9“ ЕООД (л. 2678 – 2687); дневници за продажбите за периода от 01.11.2009г. до 31.12.2009г., подадени от „Кимот 3457“ ЕООД (л. 2688 – 2693).

13. В съдебно заседание на 25.11.2013г. е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Л.М., без заявени резерви от страните по делото. След преглед на представените по делото доказателства и допълнителни документи, предоставени в счетоводството на „Керванстрой“ ЕООД, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-По въпрос 1: Всички доставки са отнесени според характера на сделката и наличните първични счетоводни документи в материали, стоки и ДМА (см. 601, см. 302 и сметки от гр. 20). Осчетоводени са разплащанията съгласно начина на извършването - в брой по см. 501 и по банков път по см. 503. В счетоводството на дружеството са извършени всички счетоводни записвания въз основа на притежаваните документи и тяхното съдържание. Доставените материали и стоки са вложени в изпълнявани обекти на дружеството и в ДМА, разпределени в амортизационен план. Обектите с констатирани вложени материали и ДМА от процесните фактури са посочени в Приложение №№ 1 и 2 към настоящото заключение. Материалите са изписвани в периодите на влагане съгласно протоколи с клиенти за приета извършена работа.

-По въпрос 2: От дружеството са осчетоводени приходи от последващи доставки, в които са включени материалите и стоките придобити от разглежданите доставчици през периода 2009г. и 2010г. Начислени и разплатени са възникващите данъци върху така изведените резултати в края на всеки период съгласно действащото законодателство /ЗДДС и ЗКПО/. Закупените ДМА, стоки и материали са използвани за осъществяването на облагаеми доставки. “Керванстрой" ООД за 2009г. е материално, технически и кадрово обезпечено за извършване на реализираните от него доставки. Не са предоставени документи за сключени граждански договори.

-По въпрос 3: Разплащанията към разглежданите доставчици, съгласно регистрите на дружеството, са извършени в брой на датите на първичните документи. Същите са счетоводено отразени от “Керванстрой" ООД по кредита на см. 501. Разплащания по банков път са направени към ЕТ “Универсалстрой Инженеринг - Е.М." и са счетоводно отразени по см. 503.

-По въпрос 4: Съгласно чл. 50 на ЗКПО и § 2 и 3.1 от СС16 посочените активи могат да се разглеждат като ДМА. Стойността им при тяхното веществено наличие и функциониране в дружеството може надеждно да бъде оценена и съпоставена с наличните първични документи по закупуването и след документално доказване от страна на собственика за придобиването и въвеждането в експлоатация.

-По въпрос 5: Към момента на отразяване на процесните доставки за дружеството същите са документално обосновани въз основа на притежаваните налични първични документи съгласно ЗСч и действащите СС до окончателното и недвусмислено доказване на "нищожността" и "неистинността" им.

-По въпрос 6: Вещото лице не е изготвило заключение, тъй като не е получило всички изискани от доставчиците документи за анализ.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило следните уточнения: В счетоводството на жалбоподателя са отразени получените от него първични счетоводни документи – фактури и фискалните бонове към тях. Вещото лице не е проверявало фактическата наличност на материалите, а е изградило извода си, че са вложени в строителните обекти, на база на предоставени му изготвени справки. На стр. 4, в абзац 2 е пояснено, че жалбоподателят е извършил облагаеми доставки, тъй като за периода няма декларирани необлагаеми доставки. През периода са закупувани ДМА и стоки, които са използвани, съответно вложени в извършваната икономическа дейност. На стр. 4, в абзац 3 е посочено, че към датата на проверката в „Керванстрой“ ООД са назначени 62 лица по трудови правоотношения, които са достатъчни за извършване на дейност в такъв обем. Не са налице неточности в счетоводното отразяване на данъчната основа и ДДС по процесните фактури, но не са представени никакви доказателства – съпътстващи документи от доставчиците. В счетоводството на жалбоподателя са предоставени на вещото лице само фактурите, прикрепени към тях фискални бонове и част от приемо – предавателните протоколи.

Към доказателствения материал по делото са приобщени писмени доказателства, използвани от вещото лице при изготвяне на заключението, съгласно три броя описи. По отношение на документите, които са приети по делото, е посочено на кой лист се намират (л. 2727 – 2894). Допълнително са представени документи по опис, съгласно молба на л. 2901 (л. 2902 – 2937).

14. В съдебно заседание на 20.05.2015г. е прието, без заявени резерви от страните заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице С.Ж., без направени възражения от страните по делото. След преглед на документите по делото и допълнителни такива при жалбоподателя относно изпълняваните от него строителни обекти и оглед на място вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-По въпрос 1: Всички обекти, изброени в заключението, по които са подписани договори с изпълнител жалбоподателя "Керванстрой" ООД, реално съществуват и към момента на огледа СМР по тях са напълно завършени. При реализацията на обекта е възможно и целесъобразно ползването на строителна техника от вида - багер, булдозер, комбиниран багер, фадрома и валяк. Такава строителна техника се ползва при извършване на изкопни работи, разриване, засипване, натоварване на земни и скални маси, подравняване, уплътняване на насипи и други подобни. Използвани са и дребни строителни инструменти като лопати, кирки, ръчни колички и тесли, както и лични предпазни средства и работно облекло. Ползването на строителната техника се извършва съобразно графиците за изпълнение на отделните обекти и срока за завършването им.

Отчитането на вложените материали е ставало с отчитане на извършените СМР от изпълнителя, т.е. със съставянето на протоколи обр.19. Съобразно съставените документи изпълнител на строежите е посочен и е бил жалбоподателят. Вложените строителни материали са отчитани освен с протоколите обр. 19 и с фактурите за закупуването им.

За обектите е използвана закупената строителна техника, материали и екипировка, съобразно посочените по-горе видове. Техниката би могла да се приеме за необходима с оглед спецификата на строителство на самия обект.

-По въпрос 2: За строителната техника са необходими водачи и оператори на съответната машина, като тяхната бройка може да варира в зависимост от натовареността на техниката. Оптималният брой работници е толкова, колкото е броят на машинните, при отчитане на сменността на работа. При по-малка технологична натовареност е възможно един човек да обслужва две и повече машини едновременно, ако същите не се ползват едновременно в строителния процес.

За останалите потребени строителни материали са необходими специалисти, в зависимост от вида им: бояджии (за полагане на латекс, блажна боя, шпакловка и други); кофражисти (за изпълнение на кофражните работи); арматуристи (за заготовка и полагане на армировка); зидаро - мазачи и др. Техният брой в най-голяма степен зависи от графика за изпълнение на СМР на отделните обекти и обема на изпълнените такива.

-По въпрос 3: С оглед сключените договори за строителство, техният характер и специфика може да се предположи, че закупената строителна техника и екипировка, посочена по-горе в заключението по видове, е била необходима и се е ползвала по предназначение, с оглед спецификата на строителство на самия обект, както и с оглед дейността на дружеството.

15. В съдебно заседание на 27.10.2015г. е прието и заключение по допуснатата допълнителна задача на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещото лице Д.Д., без заявени резерви от страните по делото. След преглед на документи във връзка със складовата наличност на дружеството, както и посещение на различни складове в гр. Джебел и оглед на място, вещото лице е констатирало наличност на определени стоки, закупени от следните доставчици:

1."Строй къмпани 9" ЕООД по фактура № 2/15.12.2009г.

металната конструкция 1 000 кв. м

ел. мотор с редуктор - 1бр.

2. "Зодиак" ЕООД по фактури:

ф-ра № 566/02.11.2009г. - редуктор RDC с шайба комплект - 1
бр., редуктор 650 комплект - 1 бр.
ф-ра № 567/06.11.2009г. - редуктор RDC 800 комлект - 2 бр.;
ф-ра № 568/12.11.2009г. - редуктор RDC комплект - 1 бр.
редуктор RDS с шайба комплект -1 бр.;
ф-ра № 569/17.11.2009г. - редуктор RDC 800 комплект- 1 бр.
ел. двигатели с резервни части - 17 бр.;
ф-ра № 570/27.11.2009г. - редуктор с шайба комплект - 2 бр.
кран спирателен
ф-ра	№ 571/23.12.2009г. - спирателен кран ДУ 500 - 1 бр.
спирателен кран ДУ 350 - 5 бр.;
ф-ра № 572/28.12.2009г. – ел. двигатели с шайба комплект - 5 бр.

ф-ра	№ 573/09.03.2010г. - спирателен кран ДУ 80 - 6 бр.
ламарина титанова;

З. "КЕ САН 522" ЕООД по фактура № 661/10.11.2009г.

шибърен кран ф 150 - 1 бр.,
шибърен кран Ф 200 - 3 бр.
шибърен кран Ф 250 - 2 бр.
помпа агресивна - 1 бр.
помпа 200 Д 90 - 1 бр.
компресор - 1 бр.

4. „Ян Реал“ ЕООД по фактура № 212/08.10.2009г.:

помпа № 1668 - 4469 - 1 бр.
помпа № 1669 - 4497 - 1 бр.
помпа 25 kw.	-1 бр.
помпа AX40-25-160-k-cp-72 - 2 бр.
помпа АХ40-45-ВВН-3НУХ 14 неръждаема - 1 бр.
помпа 0,8 неръждаема - 1 бр.
помпа N3943 ВВН1 неръждаема - 1 бр.
редуктор с кран - 1 бр.

по ф-ра № 214/14.10.2009г.:

Помагателна машина с мотор – 2 броя

Кран- пневматичен с резервни части – 36 бр.

Топлообменник с подгревател 13 274 - 1 бр.

Заключението е илюстрирано със снимков материал, като към заключението са приложени 8 бр. снимки на различни видове стоки.

16. В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства, като в съдебното заседание на 27.01.2014г. са разпитани свидетелите Г.Н.Х. и И.И.П.

16.1. Съгласно показанията на свидетеля Х., от 2006г. до 2010г. е работил в „Керванстрой“ ООД като строителен работник и склададжия. От 2010г. и към момента на разпита работи в друга фирма – „Хит билдинг“. През периода му на работа като склададжия в „Керванстрой“ ООД в служебните му задължения е влизало приемане на доставки в склада на дружеството в гр. Джебел. Във връзка с работата му са му познати фирмите „Ян Реал“, „Симко“, „Сим груп“, „Ке Сан“, „Васмар“ и др. Доставяните от тях стоки били придружавани от приемо – предавателни протоколи, които се подписвали от него и техни представители. Едва след двустранното подписване на приемо – предавателните протоколи се издавала фактура за доставката. Конкретно през 2009г. се доставяли стоките с валяци, камиони и друга техника, нужна за един строителен обект. Свидетелят не може да си спомни какви стоки е доставял доставчикът „Ке Сан“. Понякога стоките се разтоварвали в склада на „Керванстрой“ ООД, в други случаи се транспортирали направо до строителните обекти.

16.2. Съгласно показанията на свидетеля П., същият е строител и управител на строителна фирма, който работи в гр. София. Познава се и е в приятелски отношения с управителя на „Керванстрой“ ООД Н.А. и при нужда му осъществява консултации във връзка с дейността. Потвърждава, че е съдействал при осъществяване на контакт с фирми – доставчици – „Булкон“, „Ролпласт“, „Ивонстрой къмпани“, „Зодиак“, „Ян реал“, „Кимот“ и др., тъй като на територията на Кърджалийска област броят на фирмите – доставчици на строителни материали е ограничен. Според П. няма как да не са изпълнени доставките от доставчиците, с които той самият е свързал управителя на „Керванстрой“, тъй като в качеството си на посредник е следял за спазване на уговорките. Не му говори нищо името Ц.М., но познава К.К като управител на една от фирмите – доставчици „Симко“. Управителят на „Керванстрой“ ООД не е споделял с него възникнали проблеми по повод на доставките. Такива са възникнали едва при ревизиите на дружеството. От негова страна е следено за коректност на страните по доставките, тъй като е бил в приятелски отношения с Н.А..

ІV. За правото:

17. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходна администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

18.Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит.

Въз основа на констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства във връзка с упражненото от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците, посочени в т. 10 от настоящото решение, е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и корелативното право на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

При това спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в нормите на чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

19. За разрешаването на текущия административноправен спор, преди всичко е необходимо да бъдат разгледани приложимите в настоящия случай правни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги – към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, чл. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва извода, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

20. В обобщение следва в случая да се посочи, че за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури, в случая е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката по смисъла на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/, както и заплащане на възнаграждението – цялостно или частично плащане.

Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и съответно възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя.

Убедителни доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК като лице, претендиращо право на данъчен кредит.

21. Според жалбоподателя са налице реално извършени доставки на стоки строителни материали и строителна техника по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, като част от закупените ДМА са налични в складове на дружеството и при извършването на проверка на място органите по приходите несъмнено ще установят този факт.

22. Данните по делото обаче, сочат друго :

-Представени са еднотипни приемо – предавателни протоколи, в които обаче са посочени само моделите на ДМА и видовете стоки и количествата от тях, без друга конкретизация на ДМА – фабричен номер или друг индивидуализиращ номер; по същия начин стоките и ДМА са записани и в процесните фактури.

-Не е установена по несъмнен начин и последващата реализация на стоките и използването именно на закупените ДМА по спорните фактури в икономическата дейност на дружеството. Липсва количествена и стойностна обвръзка на доставените и реализирани стоки, като вещите лица строителен инженер и счетоводител са изградили изводите си въз основа на справки, изготвени от „Керванстрой“. Вещото лице счетоводител е направило изводът си за извършени последващи облагаеми доставки от жалбоподателя (без да конкретизира вида им) само въз основа на данните по делото, че дружеството разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР на строителни обекти, на които е изпълнител. Вещото лице – строителен инженер е отговорило на поставената му задача принципно – строителните обекти, на които „Керванстрой“ ООД е изпълнител, съществуват и към момента на проверката, голяма част от СМР по тях са изпълнени и е възможно закупената строителна техника да е използвана за СМР, тъй като дружеството разполага с лица, назначени по трудови правоотношения. Вещото лице – машинен инженер посочва наличието на стоки и ДМА от вида на процесните в складови помещения на дружеството, но извършва обвръзката им само с предоставени му от него данни. Нито едно от вещите лица не е извършило проверка на документи при издателите на фактурите преки доставчици, като всеки един от тях е изградил изводите си въз основа на представени му само от получателя по доставката документи.

-Не е са представени каквито и да било доказателства всеки един от преките доставчици да разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и да притежава стоки и ДМА, които в последствие да достави на жалбоподателя. Информация за наети по трудови правоотношения лица се съдържа единствено в събраните доказателства, касаещи прекия доставчик „Строй къмпани 9“ ООД, но по отношение на това дружество е направена изрична констатация, че е издало фактури с посочените номера, но с различни от „Керванстрой“ ООД получатели и с различен предмет на доставките.

Нито един от преките доставчици не представя и доказателства за транспортирането на стоките и строителната техника до производствената база на жалбоподателя в гр. Джебел. В този случай, несъмнено е необходимо използването на специализирани транспортни средства, с които нито едно от дружествата не разполага, съответно не е наело от трети лица. Данни за „постъпването“ на стоките и машините и съоръженията се съдържат само в свидетелските показания на свидетеля П., работил в дружеството през периода на доставките, съгласно които „доставките постъпвали при тях с транспорт на доставчиците, придружавани от приемо – предавателни протоколи“. Вещото лице – машинен инженер също е установило наличието в складови помещения на жалбоподателя на стоки и техника от вида на процесните, но както беше отбелязано по-горе, обвръзката е направена само въз основа на предоставени му данни от самия жалбоподател. При тези доказателства може единствено да се направи предположение, че стоки и ДМА от съответния вид (по отношение на ДМА липсва каквато и да било индивидуализация) се намират в държане на жалбоподателя, но не може да се направи несъмнен извод, че са придобити именно от издателите на фактурите.

Тук следва да бъде отбелязано, че единствените съпъстващи доставките документи са еднотипни приемо – предавателни протоколи, които са частни писмени документи. Поради този факт, съдържанието им не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства, като същите се преценяват наред с всички останали доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Именно липсата на други съпътстващи доставките документи, наред с липсата на несъмнено установена материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставки от вида на процесните, поставят в невъзможност настоящия съдебен състав на формира извод относно фактическото предаване на стоките по процесните фактури в държане на жалбоподателя. Казано с други думи, в случая липсват убедителни и непротиворечиви преки доказателства относно фактическото предаване, респ. транспортирането на стоките, като способ за индивидуализазция на родово определени вещи по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД (това е валидно и за закупените ДМА, доколкото по отношение на тях липсва посочване на индивидуализиращи данни). А именно установяването на тези обстоятества и представянето на такива доказателства по делото, съставляващи преки доказателства за реалното извършване на доставките, според настоящият съдебен състав, биха обосновавали безсъмнен извод за действителното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В казуса при липсата на убедителни и непротиворечиви преки доказателства, касаещи изпълнението на доставките, не може да се приеме, че наличието на реално осъществени доставки, е позитивно проявен факт от обективната действителност.

Изложеното налага да се приеме, че документите за осъществяване на спорните доставки, са съставени единствено с оглед нуждите на доказване изпълнението на спорните доставки от страна напреките доставчици. Всъщност, анализът на всички доказателства, събрани както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство, които са еднопосочни в тази насока, налага единствения възможен доказателствен извод, че спорните доставки не са осъществени от съответния доставчик, който само е издал фактурите, по които се претендира право на данъчен кредит.

Впрочем, в обсъжданата насока следва да се посочи, че както нееднократно изрично е подчертавал Върховния Административен Съд на РБългария в практиката си, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е. не е достатъчно доставките да са извършени, а е необходимо да се извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. Т.е. дори и в случая, като пример да се приеме за безспорно установено, че доставките на стоки, за които са издадени процесните фактури, са обективно извършени, всъщност спорът е относно това, дали те са извършени именно от издателите на фактурите, които, с оглед безспорно установената липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, обективно не са могли да ги извършат.

23. Горните изводи не се променят в никаква степен, с оглед заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице М., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия събран по делото доказателствен материал. Експертните изводи на вещото лице не опровергават в никаква степен установените фактически констатации в ревизионния акт относно липса на осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Впрочем, заключението на вещото лице по приетата ССчЕ не се установява нещо различно от констатираното от органите по приходите в хода на ревизията. В този смисъл обстоятелствата относно издаването на спорните фактури от страна на доставчиците (с изключение на „Строй къмпани 9“ ООД), отразяването им в отчетните регистри, респ. в справките - декларации за съответните данъчни периоди, са обстоятелства, които не са спорни по делото и са установени още от ревизиращите органи в хода на ревизията.

Във връзка със заключението на вещото лице по отношение на счетоводното отразяване на процесните фактури в счетоводството на ревизираното дружество, следва да се посочи, че счетоводното отразяване на фактурите е само косвено доказателство, индиция относно действителното осъществяване на доставките, което единствено дава основание за вероятен извод, че такива доставки са извършени. В този смисъл и съгласно константната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси, осчетоводяването на доставките може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по спорните фактури, което обаче, не е достатъчно. При липсата на непротиворечиви преки доказателства относно фактическото предаване на стоките, както и такива доказателства относно транспортирането, товаренето и съхраняването на стоките, не може да се приеме, че осчетоводяването на доставките обосновава безсъмнен извод за реалното им осъществяване, така както предвижда правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим във вр. с § 2 от ДР ДОПК. Тоест, в случая доказването, което следва да бъде проведено от жалбоподателя, като лице претендиращо възникване правото на данъчен кредит, за да е успешно, трябва да бъде и пълно, т.е да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на съответните фактически твърдения. В този смисъл съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси е последователна, в смисъл, че за доказване реалността на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито не са налице в процесния случай. Или в тази насока следва да се посочи, че осчетоводяването на доставките, е обстоятелство, което по никакъв начин не променя извода за липса на реално осъществени доставки, доколкото в казуса, жалбоподателят не доказа по пътя на пълното и главно доказване посредством убедителни и непротиворечиви писмени доказателства, ползващи се с безсъмнена достоверност, от къде, кога, как и от кого са били фактически предадени, съответно превозени, процесните стоки до получателя им, къде са съхранявани, до момента, когато са били предадени или е започнал превозът им.

24. Все в обсъжданата насока и във връзка със заключението на вещото лице в случая, следва да се посочи още и това, че притежаването на редовно издадени данъчни фактури, респ. тяхното осчетоводяване, само по себе си, не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените във фактурите стопански операции. При оспорване на фактурите, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни и непротиворечиви писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена, не поражда права за задълженото лице, както по отношение на косвените, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалността на доставката.

25. Горните изводи не се променят в никаква степен и с оглед представените ревизионни актове на част от преките доставчици, които впрочем не съдържат и конкретни данни, с оглед спорните доставки, осъществени между тях и ревизираното дружество по процесните фактури. В тази насока принципно следва да се посочи и това, че съставен РА на доставчика, в които не са направени корекции, свързани с деклариран ДДС по доставките, не съставлява безспорно доказателство за реалността на доставките по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Ако законодателят е допуснал издаването на РА на доставчик да има безусловно значение за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното лице, то би предвидил това с нарочна правна норма. След като такава липсва в позитивното право, то РА на доставчиците, принципно подлежат на преценка, наред с останалите доказателства по делото, съобразно общите правила за преценка на доказателствата.

Впрочем, в изложения смисъл несъмнено следва да се съобразят и разрешенията, дадени в практиката на СЕС, намерила израз в Решения на Съда (трети състав) от 31.01.2012г. по дело С – 642/11 и дело С 643/11.

26. Следователно, налага се извода на този съд, че процесните данъчни фактури, не могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки на стоки и ДМА са реално осъществени от преките доставчици, така както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи. Както се посочи, безсъмнени данни за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да установи наличието на доставките, като позитивно проявени юридически факти, от които черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит. При това положение, след като не е установено осъществяването на въпросните юридически факти, не е възможно да се приеме, че спорното в процеса право на данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя.

27. В този смисъл, не може да намери приложение разрешението, дадено в Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11), тъй като процесният казус не разкрива сходства, с основните факти в главните производства по съединените дела, поради което Съдът намира, че в настоящия случай е неотносима практиката на СЕС в цитираните решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, включително и последно постановеното от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. В тази насока, и съпоставяйки фактите по главните производства по тези дела, безспорно се установява, че при тях не се оспорва извършването на отразената във фактурата сделка (за разлика от процесния случай, където се оспорва реалността на доставката), като решението постановено по тези дела не дава основание да се приеме, че без доказана реалност на предмета на пряката доставка, само въз основа на данъчна фактура, в която е посочен начислен ДДС, на получателя по фактурата се следва данъчен кредит за приспадане.

Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при неоткриване на доставчиците и/или при липса на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Конкретно в т.13 на Решението по Genius Holding С-342/87 категорично се приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими.

В обсъжданата насока, без всякакво съмнение следва в казуса да се съобрази и Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, образувано по запитване на български съд, по което Съдът на Европейския Съюз се е произнесъл, в смисъл че “… за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сделки…” /т.31/.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в тази насока е в компетентността на националния съд. С това доказване, в случая страната не се е справила по отношение на доставките по процесните фактури. Тоест, в случая не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените си задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са реално извършени и облигаторните отношения между ревизирания субект и съответно неговия доставчик са се развили по начина, по който се твърди, то самия получател по необходимост следва да притежава всички необходими доказателства за това.

Действително, съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира, че в негова полза са престирани стоки от съответния доставчик, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да са доставени стоките. Впрочем в тази насока следва да се посочи и това, че съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции е указание за участие на лицето в данъчна измама и злоупотреба с правото на приспадане по смисъла на цитираната практика на СЕС. /Така и в този смисъл е Решение № 15751 от 29.12.2014г на Върховен административен съд по адм.дело № 3647/2014., Първо отделение/.

В случая соченото от жалбоподателя Решение от 22.01.2009г. на ЕСПЧ пети състав, по съдебно дело № 3991/03г., “Булвес” АД срещу България не е приложимо. В решението на ЕСПЧ по съдебно дело № 3991/03г., “Булвес” АД срещу България, се акцентира върху факта, че самият жалбоподател е изпълнил законовите си задължения, свързани със системата на ДДС, няма налична измама или дори и да е имало такава оспорващият не е знаел или не е имало начин да знае за нея. В случая по този казус, въобще не е бил поставян под съмнение въпроса дали е на лице реална доставка по смисъла на закона. Напротив, в процесния случай се оспорва именно реалността на доставката между ревизираното лице и неговия доставчик. Казано с други думи, даденото разрешение на ЕСПЧ, по никакъв начин не може да бъде съотнесено към настоящия казус, доколкото в случая се касае за липса на доставка, а не за неначисляване или късно начисляване на данъка от страна на съответния доставчик. След като изобщо не е осъществена доставка по смисъла на закона, не може да се приеме за законосъобразно нито начисляването на ДДС, нито ползването на данъчен кредит.

28. В заключение, и с оглед обсъждания въпрос за разпределението на доказателствената тежест, следва да се обобщи, че приобщените, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, не позволяват да се направи безпротиворечив извод, че процесните доставки са действително осъществени, като стоките по тях са доставени от посочения във фактурите доставчик в твърдяния аспект, като от страна на жалбоподателя не се ангажираха категорични и безпротиворечиви доказателства във връзка с проявлението на спорните елементи от фактическия състав по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързани с наличие на извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да зачетат декларираното от лицето право на данъчен кредит по процесните фактури, като констатациите им, свързани с непризнаване правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са обосновани и законосъобразни и се основават на логичен анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обосноваващи единствения възможен доказателствен извод, а именно - за липса на действително осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по процесните фактури.

Ето защо и по изложените съображения, обжалваният административен акт се явява обоснован и законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна, в тази й част, и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

29. Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от допълнително определен корпоративен данък за процесната и 2009г.

29.1. Както вече бе казано, в хода на ревизията е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на „Керванстрой“ ООД за 2009г. в посока увеличение със сумата от 1 511 175,80лв., представляващи отчетени от ревизираното лице разходи по сметка 601 по фактури, издадени от „Симко 97“ ООД, „Бумеранг 33“ ООД и „Ян Реал“ ЕООД. Въз основа на събраните доказателства (описани в тт. 10.2 и 11.1 от настоящото решение), в ревизионния акт е прието, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството следва да бъде увеличен с посочената сума за процесния отчетен период, тъй като фактурите не отразяват реално извършена сделка. Горестоящият административен орган е приел като допълнително основание документална необоснованост на разходите, тъй като фискалните бонове, прикрепени към фактурите, са издадени от нерегистрирани на доставчиците фискални устройства.

В част втора, глава шеста от ЗКПО, в редакцията му към 2009г., са уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона, същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в тази част, със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3. сумите, предвидени в тази част. Член 23, ал. 1 от същия закон пък, дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал. 2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От своя страна, счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели, са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т. 2 - разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съответно, понятието документална обоснованост е уредено в нормата на чл. 10 ЗКПО. В ал. 1 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

От така цитираните правни норми, се налага извода, че във всички случаи от съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции. Казано с други думи, формалното документиране на една доставка чрез издаването на първичен счетоводен документ, ако същата не е действително извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, респ. липса на документална обоснованост.

При това положение, разходите по процесните фактури, издадени от „Симко 97“ ООД, „Бумеранг 33“ ООД и „Ян Реал“ ЕООД не следва да се признават за данъчни цели, поради това, че самите фактури не отразяват вярно стопанските операции, т.е. коментираните разходи не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и със стойността по фактурите, следва да бъде преобразуван финансовия резултат за 2009г. Съображенията относно липсата на действително осъществени доставки бяха изложени в предходната част от настоящото решение, и не следва да бъдат повтаряни и тук.

Не е опровергана констатацията и за издадени фискални бонове от нерегистрирани на доставчиците фискални устройства, в нарушение на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Изводите на вещото лице – счетоводител относно надлежното отразяване на процесните първични счетоводни документи и фискалните бонове в счетоводството на жалбоподателя, докато не бъде доказана неистинността им, са принципно правилни, но несъобразени с разпоредбата на чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО относно признаването на определени осчетоводени разходи за данъчни цели и документалната обоснованост на извършените разходи. Преобразуването на декларирания счетоводен финансов резултат на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО се извършва извънсчетоводно, т.е. може да се извърши и от самия жалбоподател в ГДД. Признаването на осчетоводени разходи за данъчни цели подлежи на контрол от ревизиращите органи по приходите при едно ревизионно производство, в което е допустимо събирането на всякакви доказателства, включително справки относно регистрацията на фискални устройства по данните, посочени във фискалните касови бележки. По този начин законосъобразно са процедирали и органите по приходите, като са направили извод, че част от осчетоводените от „Керванстрой“ ООД разходи по сметка 601 са документално необосновани.

Настоящият съдебен състав намира за пълнота да бъде посочена и неприложимостта на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Действително, при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (в приложимата му редакция към 2009г.) не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. Логическото тълкуване на посочената норма сочи, че тя предвижда регулиране на действително реализирания приход в резултат на непризнатите за данъчни цели разходи и поради това не обхваща хипотезите, при които разходите не са признати за данъчни цели поради документална необоснованост в резултат на установена липса на реални доставки. След като не е установено действителното получаване на стоките, съображения за което бяха изложени по-горе в настоящото решение, то обективно невъзможно е получателят да е вложил същите в следващи облагаеми доставки и да е реализирал последващи приходи именно от неосъществените доставки. Поради това не би могло да се презумира, че осчетоводените приходи от доставки на стоки от същия вид в ревизирания период са възникнали по повод фактурите, по които не са признати разходи. В подкрепа на този извод е и осъщественото от законодателя последващо прецизиране на редакцията на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с изменението й - ДВ, бр. 95/2009г., в сила от 01.01.2010г., съобразно което разходите, непризнати на основание чл. 26, т. 2, са изключени от обхвата на разпоредбата на чл. 27, т. 2 от ЗКПО.

Впрочем, в случая не е установена идентичност на сделките, с които са извършени последващи доставки и са осчетоводени приходи със стоките и активите, доставени по спорните фактури, като несъмнено доказателствената тежест за това е за жалбоподателя. Тоест, в случая, вещото лице – строителен инженер само посочва принципната възможност стоките да са вложени, а активите да са използвани за извършването на СМР на обекти, на които жалбоподателят е изпълнител по сключени договори. Това обаче е само предположение на вещото лице, което в никаква степен не може да обвърже съда, най-малкото поради това, че в строителните обекти могат да са включени стоки от същия вид, но закупени от други доставчици, както и да се използват ДМА, собствени или наети от жалбоподателя, доколкото посочените по процесните фактури такива не са индивидуализирани в необходимата пълнота.

Предвид гореизложеното, законосъобразно в случая е извършено увеличение на финансовият резултат на дружеството - жалбоподател за процесната 2009г., със сумата в размер на 1 511 175,80лв., представляващи отчетени от ревизираното лице разходи по сметка 601 по фактури, издадени от „Симко 97“ ООД, „Бумеранг 33“ ООД и „Ян Реал“ ЕООД Казаното обосновава законосъобразността на ревизионния акт и в тази му част, и съответно отхвърляне на жалбата и в тази й част, като неоснователна и недоказана.

29.2. По отношение констатацията за извършено преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2009г. със сумите съответно от 344 288,06лв. и 154 638,90лв. в жалбата не се сочат конкретни възражения, а само твърдения, че именно закупените от преките доставчици ДМА са налични при жалбоподателя, което може да се установи чрез проверка в информационните масиви на държавни учреждения, в частност КАТ.

Настоящият съдебен състав намира, че при съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, опровергаващи тази констатация. Както беше отбелязано по-горе в настоящото решение, ДМА, за които се твърди да са налични при ревизираното лице, не могат категорично да се приемат за закупени именно от преките доставчици. В тази връзка, при липсата на друга конкретизация, вещото лице – машинен инженер само установява наличието на стоки и ДМА от същия вид (не по всички преки доставки) в складови помещения на жалбоподателя, но прави извод за идентичността им със закупени по процесните фактури само въз основа на данни от самото лице. Именно тези данни в счетоводните записвания са подложени на съмнение от органите по приходите поради направения извод, че не е доказано ДМА да са придобити от преките доставчици.

При ревизията е констатирано, че за закупените активи е начислена счетоводна амортизация като разход по см. 603, която сума е довела до намаление на счетоводния финансов резултат за годината. Ревизираното лице не е извършило увеличение на финансовия резултат за 2009г. в ГДД по чл. 92 от ЗКПО на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО с размера на начислените годишни разходи за амортизации, съответно не е признало годишните данъчни амортизации по данъчния амортизационен план на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.

Законовите правила, касаещи амортизациите на ДМА, са регламентирани в ЗКПО, като е посочено, че с данъчно признатия размер на разходите за амортизации се намалява финансовия резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно, със счетоводните разходи за амортизации за този период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава 10. В чл. 58, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец.

В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е включило в счетоводните си регистри дълготрайни активи, закупени от посочените в т. 10 преки доставчици, като от ревизиращия екип е направен извод, че фактурите, не отразяват вярно и точно реално извършена стопанска операция.

Наред с изложените аргументи относно документалната необоснованост на извършените разходи, наред с изложеното в т. 29.2 от настоящото решение, настоящият съдебен състав намира за обосновани следните изводи на ревизиращите органи по приходите:

Според т. 3.1. от СС 16 – Дълготрайни материални активи един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:

а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;

б) стойността на актива може надеждно да се изчисли и

в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.

Едно от основните изисквания за определянето на един актив като дълготраен материален актив, съгласно СС 16 е този актив да е придобит и да е притежание на предприятието. Притежанието е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от дълготрайния материален актив, което произтича от придобитите от предприятието права върху актива, съгласно действащото законодателство. Като вземат предвид цитираните нормативни изисквания органите по приходите правят извод, че въпросните активи не могат да бъдат признати като дълготрайни материални активи, тъй като не отговарят на определението за такива, предвид факта че предприятието не може да докаже правото си на притежание върху активите, защото не разполага с легални документи или други доказателства за придобиване на собствеността върху активите. Счетено е, че липсата на документ за придобиване не позволява и стойността на активите да бъде надеждно изчислена.

Признаването на дълготраен материален актив за данъчни цели се извършва съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗКПО, според която данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно Националните стандарти за малки и средни предприятия /НСФОМСП/, чиято стойност е равна или превишава по-ниската от:

1. стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. седемстотин лева.

След като безспорно е установено, че ревизираното дружество е отразило в ОПР и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009г. начислени разходи за амортизации на ДМА по счетоводна сметка 603 „Разходи за амортизации” в размер на 344 288,06лв., органите по приходите законосъобразно са извършили регулация на счетоводния финансов резултат със спорната сума, съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Законосъобразен е и изводът на органите по приходите, че с данъчно признатия размер на разходите за амортизации в размер на 154 638,90лв. (344 288,06лв. – 189 649,16лв.) следва да се намали счетоводният финансов резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.

V. За разноските :

30. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 13 032,60лв. (тринадесет хиляди и тридесет и два лева и шестдесет стотинки), изчислено, съгласно правилото на чл. 8, ал. 1, т. 6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към 28.03.2014г.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КЕРВАНСТРОЙ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя Н.А.А., против Ревизионен акт /РА/ № 16251100498 от 20.03.2012г., поправен с Ревизионен акт № 1200852 от 24.04.2012г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Г.С.Г. – главен инспектор по приходите в дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при Териториална дирекция гр.Пловдив на Националната агенция за приходите, потвърдени с Решение № 690 от 15.06.2012г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив Централно управление на Национална агенция за приходите (сега Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите) относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 745 897,56лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в общ размер на 187 822,52лв. и допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2009г. в размер на 182 639,79лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 51 173,31лв.

ОСЪЖДА „КЕРВАНСТРОЙ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя Н.А.А. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 13 032,60лв. (тринадесет хиляди и тридесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	2397
Дата:	27 ноември 2015 г.
Съдия:	Мариана Михайлова Михайлова

Дело:	20127180702317
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	16 юли 2012 г.

Решение по дело №2317/2012 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта