Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр.
Хасково, 29.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор
Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 480
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Община Черноочене, подадена чрез пълномощник, против
Решение № 260114 от 16.12.2020 г., постановено по АНД №1219 по описа на Районен
съд – Кърджали за 2020 г.
В касационната
жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че съдът
анализирал превратно доказателствата по делото. Сочи се, че твърдяното
административно нарушение било открито от служители на ДАМТН на 22.03.2019 г., от
която дата бил и Констативен протокол №08-02-21, а актът за установяване на
административно нарушение бил съставен на 12.08.2019 г., т. е. след изтичане на
давностния срок по чл.34 от ЗАНН. На следващо място се твърди нарушение на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, като се изтъква, че само тогава, когато нямало свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, законът
изисквал АУАН да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели. Наред с
изложеното, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, съставеният АУАН не бил
предявен на кмета на община Черноочене. Това довело до нарушаване на правото на
защита на общината. По изложените съображения се претендира отмяна на
атакуваното съдебно решение на измененото с него наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение №260114/16.12.2020
г., постановено по АНД №1219/2020г., Районен съд – Кърджали изменил Наказателно
постановление (НП) №НЯСС-257 от 30.12.2019 г., издадено от заместник-председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
Община Черноочене, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закон за водите (ЗВ) и на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева, като намалил размера на наказанието от 2000 на
1000 лева.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че жалбоподателят осъществил
административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, като не изпълнил задължително
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. На Община Черноочене било дадено
предписание относно язовир „Черноочене“, въз основа на геодезическо заснемане
да се представят данни за завирен обем, водосборна област на язовира, завирени
обеми при коти НВРВН и ННРВН на водохранилището и оразмерителните водни
количества на преливника и основния изпускател, което не било изпълнено в
определения срок до 27.05.2019 г. На следващо място, съдът констатирал, че не
били допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
съставляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП били
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, като съдържали
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци. Посочени били времето,
мястото и обстоятелствата, при които било извършено, както и доказателствата,
които го подкрепяли, индивидуализиран бил и нарушителят. От изложените в акта и
НП факти ставало ясно какво деяние било осъществено, кога било извършено и
каква била неговата правна квалификация, като не било налице съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на
нарушителя и опорочаващо атакувания акт. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответствали на посочената
като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Събрани били
достатъчно доказателства за извършеното административно нарушение. Отбелязал,
че АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, но това било сторено след
изпълнена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Не били допуснати и съществени
процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на
АУАН. Същият бил надлежно предявен на кмета на община Черноочене, но той
отказал да го подпише и получи, за което обстоятелство били налице гласни и
писмени доказателства.
За да измени НП,
съдът приел, че при индивидуализиране на наказанието, наказващият орган не
спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не съобразил степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая деянието било с типичната за този вид
нарушения обществена опасност, не били представени и доказателства
жалбоподателят да бил наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно
нарушение. Затова законосъобразно се явявало наказание към минималния размер на
предвиденото в закона - 1000 лв., което било достатъчно и справедливо, за да
постигне целите на административнонаказателното преследване.
Касационната
инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.
В случая не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. Не се споделят възраженията за
незаконосъобразност на НП. Противно на твърденията в касационната жалба, както
АУАН, така и НП са издадени при спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
Не се установява
неспазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН. Не се установява и нарушение на
чл.43, ал.4 от ЗАНН, като в тази насока се споделят изводите на районния съд.
Противно на
твърдението в касационната жалба, не се установява актът за установяване на
административно нарушение да е бил съставен след изтичане на давностния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Видно от Констативен протокол №08-02-68 нарушението е било
установено на 14.06.2019 г., когато съответните служители на ДАМТН са констатирали
неизпълнение на предписанието, дадено с Констативен протокол
№08-02-21/22.03.2019 г. - „въз основа на геодезическо заснемане да се
представят данни за завирен обем, водосборна област на язовира, завирени обеми
при коти НВРВН и ННРВН на водохранилището и оразмерителните водни количества на
преливника и основния изпускател…“, със срок на изпълнение до 27.05.2019 г. С
оглед датата на Констативен протокол №08-02-68, тримесечният срок за съставяне
на АУАН е следвало да изтече на 14.09.2019 г., т. е. към 12.08.2019 г. – датата
на съставяне на АУАН №08-054, същият не е бил изтекъл. Констатирането на обстоятелствата по извършване на конкретното
административно нарушение и неговия извършител се обективира за пръв път в Констативен
протокол №08-02-68 от 14.06.2019 г. и именно на тази дата от контролните органи
са установени правнозначимите факти и обстоятелства, позволяващи да се изгради
извод относно наличие на съставомерно деяние от страна на санкционираното лице.
Правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Черноочене.
Съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение.
Според
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по
чл.138а, ал.3, т.5.
Нормата на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда, че се наказва с глоба, съответно с
имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а,
ал.2.
По делото не е
спорно, че санкционираното лице Община Черноочене не е изпълнило в указания му
срок задължително предписание, дадено му съгласно разпоредбата на чл.190а,
ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, с Констативен протокол №08-02-21/22.02.2019
г., в качеството на собственик на язовир, предвид което с това си поведение
осъществява от обективна страна състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение.
Ето защо правилно и напълно законосъобразно се ангажира неговата
административно наказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Настоящата
инстанция приема за безспорно, че събраните по делото доказателства са
достатъчни и водят до формирания от районния съд извод за законосъобразност и
правилност на издаденото НП. Точно и ясно се сочи изпълнителното деяние на
нарушението и обективния фактически състав на същото, като няма допуснато
нарушение на правото на защита на дееца. Фактическата обстановка е и правилно
установена и съответства на действително установеното пред съда положение.
Настоящият състав
на касационната инстанция приема, че при правилно установена фактическа
обстановка, районният съд достига до законосъобразни правни изводи,
съответстващи на събраните по делото доказателства. Последните са правилно
ценени от районния съд във връзка с останалите доказателства по делото, поради
което възприетата от него фактическа обстановка е и безспорно установена.
Обстоятелството, че анализирайки събраните в хода на производството
доказателства, съдът прави извод, различен от очаквания от жалбоподателя, не е
основание за отмяна на съдебния акт.
Напълно се
споделят мотивите на районния съд за изменение на наказателното постановление с
намаляване на наложената на нарушителя санкция от 2000 на 1000 лева. След
извършената преценка относно размера на наложеното наказание, районният съд обосновано
е приел, че същото е било неправилно определено, като действително от АНО не е
била съобразена степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, липсата на влязъл в сила
акт с наказание за подобно нарушение.
Предвид
изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260114 от 16.12.2020 г., постановено по АНД
№1219 по описа на Районен съд – Кърджали за 2020 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.