Решение по дело №14432/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 20.10.2021                          Град ПЛОВДИВ

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХIII граждански състав

На двадесет и трети септември                     две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 14432 по описа за 2021 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК …..представлявано от Ю...Б..Ц... чрез .... В...Г..., САК, със съдебен адрес:***,  с която се иска от съда да признае за установено по отношение на А.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** Б… – с…, ул.“П...Н..“ №….. съществуването на вземането на 100,20 лева представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер ……, 26,22 лева мораторна лихва за забава за периода от 03.09.2017 г. до 01.04.2020 г. съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

Ответникът А.В.М., чрез назначения й особен представител ....  И.С.,  с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.

Твърди, че доставчикът по процесния договор – „БТК“ ЕАД изобщо не е предоставил услугите интернет и телевизия на ответницата. Не били представени доказателства за инсталация на устройства - модем, рутер и/или апарат. Без такива устройства било невъзможно да се предоставят самите услуги. А щом като доставчикът реално не е предоставил услугите, на същия не следвало да му се дължи възнаграждение. Ето защо, от името на ответницата прави възражение за неизпълнен договор от страна на „БТК” ЕАД - праводателят на ищеца.

В условията на евентуалност, дори и да се установи надлежно изпълнение от страна на доставчика „БТК” ЕАД, счита искът за неоснователен и поради следното: Исковото производство установявало вземания, които съществували към датата на завеждане на заповедното производство. Ищцовото дружество твърдяло да е цесионер, който въз основа на сключени 2 бр. договори за цесия е придобил вземането на първоначалния кредитор - цедента „БТК” ЕАД. В тази връзка оспорва представляваното от него лице да е получавало уведомления по чл. 99. ал.З от ЗЗД за извършените цесии. Съгласно разпоредбата на следващата алинея 4 от същия член, прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ищцовото дружество - цесионер само признавало в ИМ, че на ответницата не са й били изпращани уведомления за извършени цесии. Ето защо ищецът не бил носител на спорните вземания към деня на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а такъв бил цедентът „БТК” ЕАД. Изложеното било самостоятелно основание за отхвърляне на установителния иск по чл. 422, ат. 1 от ГПК, предявен от „ЮБЦ” ЕООД.

На последно място в условията на евентуалност твърди, че вземането на ищеца - правоприемник на доставчика „БТК" ЕАД, било погасено с изтичането на кратката 3-годишна давност.

            По допустимостта:

            Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „ЮБЦ“ ООД, ЕИК …. че издадената заповед за изпълнение срещу длъжника е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

            По основателността:

От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищеца поддържа, че с ответника са били в облигационно отношение с източник – договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ….., за ползване на интернет и телевизионна услуга за с избран тарифен план……. с месечна абонаментна такса 24.99 лева и Филмов пакет, тип …., с месечна абонаментна такса 5.80 лева и …. с месечна абонаментна такса 37.80 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 10.05.2019 г.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиснтски номер …., между ответника А.В.М. ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: … били издадени фактури за период от 15.05.2017 г. до 14.08.2017 г. на стойност 100.20 лева, а именно:

Фактура №……… за отчетения период на потребление 15.06.2017 г. - 14.07.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 46,66лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 02.07.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Фактура № ……. за отчетения период на потребление 15.07.2017- 14.08.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 26,77лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 01.08.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Фактура № ……..за отчетения период на потребление 15.08.2017 г. - 14.09.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 26,77лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 01.09.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 100,20 лв. фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец……

Представени са към всяка от фактурите извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

 Представени са доказателства за договор за цесия от…, с който „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД е собственик па вземането спрямо А.В.М. ЕГН **********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Г руп” ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.

 Представено е уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество следвало да  уведоми длъжника от името на мобилния оператор за цесията от … и от свое име, в качеството си на цедент от …., като няма представени доказателства това уведомление да е било връчено на длъжника.

              Съгласно  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента "БТК" ЕАД и цесионера „СГ Груп” ООД договор за прехвърляне на вземане от "БТК" ЕАД на „СГ Груп” ООД в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника от цедента "БТК" ЕАД.

               За да породи действие сключеният между цедента "СГ Груп" ООД и цесионера „ЮБЦ“ ЕООД, договор за прехвърляне на вземания от „СГ Груп” ООД на „ЮБЦ“ ЕООД в размер на исковата сума, отново цесията е трябвало да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника.

               Съдът счита, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от цесионера и получаването й от длъжника не може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. По делото от представеното в заверен препис уведомление за цесия до ответника на л. 16 от делото се установява, че такова е било изготвено, но в същото липсва отбелязване изпратено ли е това уведомление, кога, няма отбелязване за надлежното му връчване на длъжника. Липсват данни това уведомление изобщо да е изпращано до длъжника, поради което съдът приема, че не представлява годно доказателствено средство относно уведомяването на ответника от цедента за извършените цесии. До изпълнение на изискванията на  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.

               Предвид гореизложеното, следва, че главният иск по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Оттук следва и неоснователността на кумулативно обективно съединения с него акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

               По отношение на разноските:

               Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски. Не са представени доказателства за направени такива, затова и съдът не присъжда.

               С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ……представлявано от Ю...Б..Ц... чрез .... В...Г..., САК, със съдебен адрес:***, иск за признаване за установено, че има вземане от А.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** Б… – с… ул.“П...Н..“ №… в размер на следните суми: 100,20(сто лева и 20 ст.) лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер …….., 26,22(двадесет и шест лева и 22 ст.)лева мораторна лихва за забава за периода от 03.09.2017 г. до 01.04.2020 г. съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.