№ 1940
гр. Пазарджик, 18.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220103327 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Молителят К. М. А. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. С. М. от АК-Пазарджик -
надлежно упълномощен с молбата.
Ответникът Община Пазарджик - редовно призована, не изпращат
законов или процесуален представител.
За заинтересованата страна Районна Прокуратура-Пазарджик - редовно
призовани, не изпращат представител.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам молба.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че К. М. А. е български
гражданин от ромски произход. Роден през 1985 г. в кв. Изток в гр. Пазарджик
1
поради социалните и политическите нагласи в Народна Република България в
тогавашния момент, неговите родители са били принудени да го кръстят с
българското име „К.“. От самото му раждане обаче в семейството му е бил
наричан с арабско-турското име „М.“. Впоследствие и неговите роднини и
приятели се обръщали към него с името „М.“. Всички негови роднини, близки
хора и приятели имали турски имена, което установило представата у него, че
той също следва да бъде с арабско-турско име. Поради това, името му „М.“ се
е закърмило и запаметило в съзнанието му от малка детска възраст. От самото
си съзнателно съществуване молителят е приел името „М.“ като свое
собствено име. Едва при издаването му на лични документи на четиринадесет
годишна възраст той е осъзнал, че собственото му име е К., което за него още
от тогава е останало неприемливо и неразбираемо. Трудно е приел факта, че
може да смята, че се казва „М.“, а в личните му документи да бъде К.. Това
буди у него притеснение и разстройство и той премълчава на всички свои
приятели този неприемлив за него факт, който му причинява изключителен
дискомфорт. Неговите деца до скоро също единствено знаели, че баща им се
казва „М.“. Самите му деца носят арабско-турски имена. Изложените факти и
обстоятелства карат молителят „К.“ на тази възраст да поиска промяна на
собственото си име от „К.“ на „М.“ и счита, че обуславят важни обстоятелства
за промяна на собственото му име.
Твърди се, че през 1985 г. когато се ражда К., неговия баща е бил с
арабско-турските си имена от самото си раждане, а именно „М. Г. М.“. Поради
социалните и политическите нагласи в Народна Република България в
тогавашния момент, молителят е следвало да има както българско собствено
име, така и българско бащино и фамилно име. Поради това по неизвестни за
него причини в тогавашния и сегашния момент, той е придобил бащиното име
„М.“, а не това на баща му „М.“. В началото на неговия съзнателен живот това
обстоятелство създало у молителя заблуждението, че вписаното в личната му
карта бащино име, а именно „М.“ е на друг човек, което го накарало за момент
да се усъмни, кой е истинския му баща. Молителят винаги е знаел баща си
като „М.“. Баща му обяснил, че той успял да запази имената си през т. н.
„Възродителен процес“ в България, но поради условията в страната тогава не
било подходящо и приемливо да му дадат неговото собствено име като
бащино. От раждането си до момента, доверителя ми има силна емоционална
връзка с баща си поради което иска да носи неговото собствено име „М.“ като
2
свое бащино за в бъдеще. К. счита, че е редно да носи като бащино име, името
на своя баща, а не на неизвестен за него човек. Именно „тези факти и
обстоятелства карат молителя да иска промяна на бащиното си име от „М.“ на
„М.“ и счита, че обуславят важни обстоятелства за промяна на бащиното му
име.
Твърди се, че за фамилно име на К. М. А. след раждането му отново
поради социалните и политическите нагласи в Народна Република България в
тогавашния момент е дадена фамилията на майка му - С. Я. М.а, а именно
„М.“. Фамилията, която има К. „М.“ е била неприемлива за него от самото
начало. Той е считал за своя фамилия, тази на баща си М. - фамилията „М.“. К.
винаги се е числял към рода „М.“ в кв. Изток в гр. Пазарджик, където е роден
и израснал. Баща му М. му изложил същите съображения относно това защо
не са му дали неговата фамилия „М.“, като тези относно бащиното име на К..
След раждането на децата на К. - А. Р.а А.а, Н. Р. А.а и М. Р. А. всички те
придобили като бащино име името на съпругата му - Росица Антонова А.а и
нейната фамилия. Това е така, тъй като доверителят ми никога не е харесвал
своята фамилия „М.“, както и своето собствено име „К.“. Като след
сключването на гражданския си брак с Росица Антонова А.а. К. е взел нейната
фамилия „А.а“ за своя и е станал - „К. М. А.“. В обществеността всички знаят,
че К. е от рода „М.“ в кв. Изток, поради което той има силно желание да носи
тази фамилия като своя за вбъдеще. Като единствено дете в момента, след
смъртта на сестра му - Анета М.а М.а през 2023 г. К. иска да носи фамилията
„М.“, за да продължи рода „М.“. За напред ако има новородено дете, К. иска то
да носи фамилията „М.“ и заедно с него да продължи рода им. К. иска неговия
род да продължи и неговите наследници също да носят фамилията „М.“.
Изложените факти и обстоятелства карат К. да иска да промени фамилията си
от „А.“ на „М.“ и счита, че обуславят важни обстоятелства за промяна на
фамилията му.
Моли се съдът да постанови решение, с което да допусне промяна на
собственото, бащиното и фамилното име па К. М. А., като занапред имената
му да бъдат/да се четат: М. М. М. на основание чл. 19, ал. 1, предл. последно
от ЗГР във вр. с чл. 531, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Община
3
Пазарджик.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Районна
прокуратура – Пазарджик, с който сочат, че предявеният иск е допустим, а
относно основателността му ще изразят становище в с. з.
Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 19 от ЗГР.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. М. счита, че изготвения по делото
проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА днес изготвения проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва постъпила справка с вх. № 2293/18.09.2024 г. от РС-
Пазарджик за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за
лицето К. М. А..
Постъпило е писмо с вх. № 23124/19.09.2024 г. от РС-Пазарджик, с което
изпращат справка за съдимост лицето К. М. А., от която е видно, че същият не
е осъждан.
Постъпило писмо с вх. № 24500/07.10.2024 г. от Община Пазарджик, с
които изпращат заверено ксерокопие от личния регистрационен картон на К.
М. А., ЕГН: ********** и извлечение от НБД „Население“.
АДВ М.: Да се приемат като писмени доказателства по делото днес
докладваните писма и справки.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото гореописаните
писмени документи.
АДВ. М.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
4
Б. Г. М. – на 66 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан. К. ми е племенник, син е на брат ми.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. М.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. М.: К. е известен в обществото с името си М.. Ние си го наричаме от
малък с името М.. Никой не се обръща към него с името К.. Той се води К. по
документи, но ние си му викаме М.. В махалата всички му викат М.. Той
работи в Германия и там си се представя пак със същото име М.. Кръстиха го с
българското име К., но той иска да си вземе бащиното име и да се казва М..
Така го приема, че е редно. Името К. не го затруднява, но той има желание да
се казва М. и това желание му е още от преди. Той ми е казвал „Чичо, искам
да си взема името“, не ми е дал обяснение защо. Той има жена и деца. Те са с
български имена. Бащата на М. се казва М. Г. М.. Моят брат по документи си е
с тези имена М. Г. М.. Преди се казваше М. М. Г.. Бая години минаха откакто
си възстановихме с брат ми турските ни имена. Това беше след Демокрацията.
М. ми е споделял, че иска да носи бащиното и фамилното име на баща си. Те
двамата си имат силна връзка и той иска да продължи рода М.. За него тази
фамилия А. не е приемлива.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Ф. Й. А. – на 61 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, той ми е племенник, предишния свидетел ми е съпруг.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. АНГЕЛОВА: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. АНГЕЛОВА: Познавам К. от малък. Ние към него се обръщаме с
името М.. Като се роди той си беше с българско име, но си има турско. Ние с
5
това българското име не се обръщаме към него, това име го има само на
документ. Той желае да си му викаме М.. Само преди години госпожата в
училище му викаше с българското име. В махалата си е известен с името М..
Само като ходи на лекар или някъде по друго такова място му викат К.. Той си
иска да си промени името на М.. Работи в Германия. Той се чувства от тази
етническа принадлежност. През 1985 г. сигурно майка му го е кръстила с
името К., но майка му като се върна вкъщи веднага казаха, че името на бебето
е М.. Бащата на М. се казва Мирослав, а по турските имена – М.. Той ми е
девер. Фамилията на моя мъж е М.. Това е фамилното име на моя съпруг,
който е брат на бащата на К.. К. ми е споделял, че иска да се спазва родовата
традиция и да носи името на баща си като бащино име. М. с баща си има
близка емоционална връзка и иска да носи имената на баща си.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. М.: Госпожо съдия, отказвам се от третия ни допуснат свидетел.
Считам, че обстоятелствата се доказаха от разпита на двамата свидетели и
постъпилите и приети в днешното с. з. писмени доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2677 от 17.09.2024 г. в частта, в която е
допуснат до разпит трети свидетел при режим на довеждане от молителя.
АДВ. М.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Съдия, предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства моля да допуснете промяна на собственото,
бащиното и фамилното име на молителя като за напред същият да носи
имената М. М. М., поради наличието на важни обстоятелства. Подробни
съображения ще изложа в писмена защита, която ще входирам
непосредствено след с. з.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
6
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 09:54 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7